Опитът да свършиш всичката работа на света довежда до нервна криза и недоволни клиенти.
Желанието да докажеш, че си най-добрият е препоръчително да запазиш за случаите, в които това си струва да се доказва. Те са доста редки и важни единствено за теб самия. Всичко останало си е чиста фукня и съзнателно предизвикване на искрено, лично, всеобемащо чувство за дискомфорт и вътрешни противоречия.
Знаеш, че спазването на определените срокове е едно от нещата, които клиентите ценят най-много. Ти си съвестен фрийлансър и не ги разочароваш – по-точен си от швейцарски часовник.
Но, както съм ти напомняла и друг път, прекаленият светец и Богу не е драг.
Не давай крайни срокове без да са ти ги поискали.
Какво имам предвид?
Например:
Имаш редовен клиент, за който пишеш определен брой статии на месец. Не сте се уговорили твърдо колко текста трябва да получава седмично. Първата седмица, по една или друга причина, му пращаш съвсем малко статии. Съвестта те гризе и му обещаваш, че следващата седмица ще му изпратиш повече. И то не кога да е, а до вторник. Само че във вторник се оказва, че трябва да свършиш нещо още по-спешно за друг клиент и обещаното остава на заден план.
Ти си наясно със себе си. Знаеш какво не искаш, което е чудесно начално.
Станал си фрийлансър, защото не искаш шеф.
Не искаш да седиш в офиса от 9 до 18 часа.
Не искаш да ти казват какво да правиш.
Разбирам те.
⇒ Пробвал ли си обаче да обърнеш всички тези изречения в положителни? Направил ли си следващата крачка – знаеш ли какво искаш? Можеш ли да го формулираш в не повече от 3 (кратки) изречения.
Защо това е важно? Защото, когато останеш на ниво „не искам“, губиш ценни възможности. Ще ти дам пример:
Къде живее вдъхновението
 |
| Freelance comics: Inspiring situation Колкото повече условия ти трябват, за да си концентриран, креативен, усмихнат и каквото-друго-се-се-тиш, толкова по-рядко ще ти се случва да си такъв. Ти си твоето море, твоят офис, твоето добро настроение. Просто се върни към себе си. Знаеш адреса. Вдъхновена седмица ти пожелавам. ========================= |
„Един ден го попитах:
– Хауърд, тревожил ли си се някога за нещо?
Той се разсмя:
– Не, никога. Не вярвам в тревожността и нервността.
– Да, това е една много основателна причина – понеже не вярваш в нещо, не го правиш. И все пак. Наистина ли никога, никога не си бил разтревожен?
– Е, не чак никога. Веднъж се опитах. Забелязах, че хората около мен често са нервни, ядосани и ми се стори, че изпускам нещо. Реших, че трябва и аз да пробвам и си определих един ден за тревоги.
Вечерта си легнах рано. Исках да съм си починал, за да съм във форма за важните открития, които ми предстоят. Сутринта закусих добре, защото ми се стори лоша идея да се ядосвам и тревожа на празен стомах. След това опитах да се разтревожа за нещо или да се изнервя. Не се получи. Опитвах усилено до обяд, но понеже нямаше резултат, ми се видя безсмислено и се отказах.“
================
Откъсът е от една, попаднала ми случайно, книга. Какво е искал да каже авторът можеш да се сетиш сам.
Блогът минава на летен режим и постове ще има само в неделя срещу понеделник. Хвърляй по едно око тук в началото на седмицата или на Facebook страницата на Свободна практика. Там от време на време ще има обяви за работа, мъдри мисли, както и припомняне на някои стари, но важни постове. Всички промени и нови рубрики, които съм замислила остават за септември.
Това е.
Весело!
Преди няколко дни на Facebook страницата на блога се заговорихме за (не)възможността да имаш сигурни месечни доходи, когато си фрийлансър. Вярно е, никой не ти гарантира каква сума ще вземеш на последно число от месеца. Затова имаш един-единствен избор – да си я гарантираш сам. Как става? По-долу съм подредила стъпките за това по важност.