Category Archives: Срокове и разпределяне на времето

„Как да свърша повече за по-малко време?“  – през последните години отговорът на този въпрос е толкова търсен, колкото някога е била издирвана рецептата за превръщане на оловото в злато.

Ти вероятно си чел множество статии и поне две-три книги за продуктивност и си научил куп стратегии, хитрини и тактики. Това не е лошо, стига да успяваш да прилагаш поне част от тях и да ти вършат работа.

Мен лично мисълта за все по-голяма и по-голяма продуктивност ме плаши. Започвам да се чувствам като поточна линия – произвеждам множество еднакви неща, монотонно и почти безгрешно. 

От друга страна, фрийлансърите често се оплакват, че не могат да се преборят с разсейването, отлагането, пилеенето на време. Често им се струва, че работят по цял ден, а нищо не е свършено и съответно, се чувстват неудовлетворени. И аз съм имала такива периоди, и аз съм се борила със същите проблеми. Значи техниките за подобряване на продуктивността все пак са ми/ни необходими! Абсолютно вярно. Просто трябва да са в умерени количества и да са подходящи за мен/за теб като начин на работа, цели, начин на живот.

Къде е моят проблем с прекомерното планиране и голяма част от техниките за продуктивност

Continue reading →

Изслушала съм десетки истории на дългогодишни фрийлансъри, които препускат от поръчка към поръчка, изтощени са, изнемогват и докато се оплакват, разпалено доказват на себе си и на околните, че няма друг начин. Ако не поемат още и още работа, няма да имат достатъчно пари, клиентите ще ги забравят, ще загубят инерция, ще загубят тренинг, ще спрат да се развиват и какво ли още не. 

Мислех си, че това се оправя с повечко планиране и самодисциплина. Даже имам статия по повода – ще ти дам линк към „Как да работиш по-малко, а да печелиш повече“ на финала. 

⇒ Е, след поредица от мои лични експерименти с излизане от  работната въртележка и започване на нов проект, отговорно мога да кажа, че не е съвсем така. Това с планирането и самодисциплината ще сработи наистина, но ако не си си изчистил основния проблем, изобщо няма да можеш да ги приложиш. Или поне не в дългосрочен план. 

Прочети цялата статия, отговори си честно на няколко въпроса и след това вземи своите мерки за намаляване на работата, осигуряване на повече почивка или започване на нещо ново. А ако не се оплакваш и в момента ти е добре с натоварването, което имаш, не променяй нищо засега, наслаждавай се.  

Continue reading →

По-голямата част от фрийлансърите се оплакват, че са много натоварени, че работят непрекъснато, не им остава време за почивка и няма как да променят това. Много добре знам колко изтощени, неудовлетворени и уплашени се чувстват почти непрекъснато. И аз съм била в същата ситуация. 

⇒ Изход от нея има. Въпросът е, че няма как го намериш сам, ако не си отговориш честно какво те кара да трупаш още и още поръчки. Това е първата стъпка към постигането на заветния баланс между работа и личен живот. 

Понеже всички имаме склонност да се самозалъгваме, а и да търсиш нещо в тъмното без свещ или фенерче е трудна работа, в днешната статия изброявам най-честите причини сами да се натоварваме прекомерно.

⇒ Прочети какво обикновено ни пречи да постигнем балансиран живот, в който има време и за работа, и за всичко друго, което обичаме. Може би ще разпознаеш твоите проблеми, ще си ги признаеш и ще запретнеш ръкави да си ги решиш. Аз даже ти подсказвам малко как да стане това. 

Continue reading →

Обновен и допълнен + таблица, с чиято помощ да си организираш задачите и плащанията

Тази година те подсещам навреме да планираш работата си през декември така, че да:

• получиш изработените си пари ПРЕДИ празниците,
• празнуваш спокойно и да си починеш;
• започнеш следващата година с поне един-два вече договорени проекта.

Към предишните съвети как да НЕ работиш по празниците и да си разпределиш поръчките равномерно – за декември и за януари – добавям още трикове и подсещания какво да направиш, за да събереш най-натоварения месец в годината в 20 дни.

Изтегли си и попълни простичка таблица, която ще ти даде отлична отправна точка за действие.  

Ти си.

Continue reading →

Преди години ми се обади колега копирайтър с предложение да работя като негов подизпълнител. Имаше клиент, за когото трябваше да се пишат статии на седмична база. Темите ми бяха познати, нямаше да ми отнемат много време, щях да получа 50% капаро, както обикновено. Поръчката беше дългосрочна. Единственият проблем беше, цената, която предлагаше колегата – значително по-ниска от тази, на която работех по това време.

Отказах му.

Вместо да приключи разговора, той започна да ме навива. Да ме убеждава, че парите може и да са малко, но пък ги получавам ей сега веднага, пуска ми превода и утре сумата е в банковата ми сметка. Добави също, че имало фрийлансъри, които не взимали и толкова.

Отказах му.

Той определено беше изненадан. Предложи ми да помисля два-три дни и да му се обадя отново с окончателното си решение. Съгласих се, затворих телефона и започнах да мисля по темата. Или, ако трябва да си призная,

не започнах да мисля, започнах да се плаша.

Зачудих се дали да не приема. Да, парите са малко, но текстовете няма да ми отнемат много време и са сигурни. Да, сега си имам клиенти, но ако някой се откаже, ако изведнъж остана без поръчки?

После ежедневната работа ме повлече и нямах време да се страхувам. След два дни се обадих на колегата и отново му отказах. Бях успяла да си припомня два, важни за мен урока:

1. страхът е лош съветник при работа с клиенти;
2. винаги се появява по-изгодно предложение, стига да си се потрудил за това предварително.

Всички сме го правили – приемали сме първата попаднала ни поръчка, с неособено добри условия, защото ни е било страх, че ще останем без доходи.

В днешната статия ти подсказвам как да изпълниш нископлатената поръчка и да вземеш по-изгодната за теб и още по-важното! как да НЕ се изкушаваш повече да работиш при кофти условия. Прочети, помисли, приложи насоките ми, сигурна съм, че ще излезеш сух от водата.

Continue reading →

По колко канала общуваш с клиентите си? По мейл, телефон, Facebook месинджър, Viber, Zoom? По колко канала общуваш с един клиент?

На мен ми светна червена лампичка, че нещо не е наред, когато за един ден, един и същи клиент, води с мен разговор по телефона, във Viber, във Facebook и след това получих имейл от него. В интерес на истината не каза едно и също и четирите пъти. (Има и такива случаи.) По-скоро всеки път разширяваше темата, добавяше информация, питаше още нещо, изпращаше още някакъв материал. От една страна – добре. Получавам бързо всичко небходимо, за да започна работа. От друга страна – след ден-два изобщо не си спомням коя част от разговора и информацията къде е. Във Viber и Facebook тя просто е зарита от нови съобщения, стикери, снимки, разменени любезности. От трета страна този добър човек ми затри половината работен ден.

Казах си, че това не може да продължава така и… нищо не направих по въпроса. През последните две години доста клиенти започнаха да ми пращат въпроси и парчета информация по общите ни проекти, където сварят. И за да е пълна лудницата, все повече потенциални клиенти започнаха да ми  изпращат запитвания в който месинджър им е най-удобен, по което време се сетят. Това нямаше да е чак такъв проблем, ако:

• не се сърдеха, че не им отговарям веднага;
• не се втурвах самоотвержено да им отговарям колкото се може по-бързо.

И така, докато една сутрин осъзнах, че това е новият начин да те прекъснат със „Само да те питам нещо“, обаче той е много, много по-гаден от стария. Защото:

• много повече хора искат само да питат нещо по едно и също време – тясното място около офисното ти бюро просто няма как да побере толкова народ, още по-малко пък ще се случи всички да задават въпросите си в хор;
• много повече хора искат само да питат нещо един след друг – дори да се случи пред вратата на офиса или пред бюрото ти да има опашка от колеги, които искат да те питат нещо, все някога ще дойде обедната почивка и ще се отървеш от тях; за месинджърите обедна почивка няма;
• фрустрацията, агресията и чувството за вина, които изпитваш, отговаряйки, докато всъщност искаш да се върнеш към работата си, защото ти е интересна, или защото искаш да приключиш по-бързо и да правиш нещо друго, са в пъти повече.

Това беше моментът, в който реших да взема мерки, за да съхраня здравия си разум, да не ставам трескава, тревожна и гневна като започнат да ми мигат съобщения по всички канали (звукови известия не съм включвала никога, дори телефонът ми е само на вибрация от 4 години) и да ми остава все пак някакво време за същинска, фокусирана, смислена работа.

Ето какви мерки тествам, прилагам или все още се уча да прилагам. Прегледай ги, пробвай ги и виж кои работят за теб.

Continue reading →

И как да спреш да се самосаботираш

Бързането. Бързането е враг №1 на продуктивността и основна причина да не успяваш да си свършиш добре работата.

Замисли се:

• колко пъти ти се е случвало да започнеш работа по нов проект и да осъзнаеш, че е доста по-сложен отколкото ти се е сторил на пръв поглед или че информацията, която си изискал от клиента всъщност не е достатъчна;
• колко пъти ти се е случвало да преработваш проект, защото си допуснал грешки от бързане и недоглеждане; колко пъти ти се е случвало да връщаш проект за преработка на подизпълнител по същата причина;
• колко често пращаш доуточняващи въпроси на клиент или партньор и след това виждаш, че той ти е дал необходимата информация в предишния си мейл? Просто ти си бързал и не си я видял, сканирал си текста вместо да го прочетеш внимателно целия.

На мен самата всичко изброено по-горе ми се е случвало толкова пъти, че най-сетне да осъзная – по този начин няма да стане.

Бързането да свършиш всичките си задачи, защото нямаш време, е най-сигурният начин да правиш едно нещо поне два пъти и да се чувстваш зле.  

Имам такива клиенти. Изпращат ми задания или текстове за редактиране, пълни с пропуски и грешки. С голяма част от тях работя от години и знам защо се случва – бързат. Опитват се да работят по куп проекти или се сещат, че имат нужда от помощта ми в последния момент и за да успеят да свършат всичко, и за да наваксат пропуснатото време, изпращат материалите си без да ги огледат, без да ги проверят. Много често те са толкова неразбираеми или непълни, че губим още няколко дни, докато уточним всичко.

Случвало ми се е тези клиенти най-искрено да питат как можем да оптимизираме процеса. Единственият ми отговор е „Като не бързате.“ Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Затова ти споделям как можеш да се пробваш да спреш този самосаботаж. Това са моите начини, пробвай ги и ги адаптирай към собствените си нужди, особености на характера, страхове и желания.

Continue reading →