Коя е основната причина фрийлансърът да се затрупва с работа

Изслушала съм десетки истории на дългогодишни фрийлансъри, които препускат от поръчка към поръчка, изтощени са, изнемогват и докато се оплакват, разпалено доказват на себе си и на околните, че няма друг начин. Ако не поемат още и още работа, няма да имат достатъчно пари, клиентите ще ги забравят, ще загубят инерция, ще загубят тренинг, ще спрат да се развиват и какво ли още не. 

Мислех си, че това се оправя с повечко планиране и самодисциплина. Даже имам статия по повода – ще ти дам линк към „Как да работиш по-малко, а да печелиш повече“ на финала. 

⇒ Е, след поредица от мои лични експерименти с излизане от  работната въртележка и започване на нов проект, отговорно мога да кажа, че не е съвсем така. Това с планирането и самодисциплината ще сработи наистина, но ако не си си изчистил основния проблем, изобщо няма да можеш да ги приложиш. Или поне не в дългосрочен план. 

Прочети цялата статия, отговори си честно на няколко въпроса и след това вземи своите мерки за намаляване на работата, осигуряване на повече почивка или започване на нещо ново. А ако не се оплакваш и в момента ти е добре с натоварването, което имаш, не променяй нищо засега, наслаждавай се.  

Коя е основната причина фрийлансърите да се затрупват с работа

Те самите. Нещо в теб те кара да работиш до пълно изтощение вместо да си оптимизираш процесите, да развиеш нови умения, да вдигнеш цените, да се научиш да преговаряш по-добре или да захванеш изцяло нов проект. 

Разбери кое е то. 

Не е това, че нямаш време. Ако искаш нещо достатъчно силно, то за него винаги се намира време и начин. Може да ти се струва, че твърдението е клише и ще си прав. Не забравяй обаче, че клишетата са прекалено дълго повтаряна истина. 

Само си помисли как повтаряше, че нямаш време за срещи, нов човек, влюбване и какво се случи, когато срещна достатъчно интересна за теб личност. С магическа пръчка ти отпаднаха разни ангажименти, нали? Е, не е магическа, без да съзнаваш си си разместил приоритетите. 

Сети се как ти се струваше, че нямаш време да учиш нови неща, докато не се появи онзи мечтан курс със супер яка програма, отговаряща на твоите цели, който записа, премина, че и взе изпит върху материала. 

Спомни си как не ти се вярваше, че ще имаш време да рисуваш, пишеш, правиш бижута и колко бързо се освободи такова, когато усети колко радост ти доставя творчеството, а и като успя да продадеш първите си творения. 

Предполагам схвана идеята. 

Причината да не спираме да работим рядко е само в парите. Те са просто много убедително извинение за това. 

Ето още няколко, върху които да помислиш:

• несигурност в собствените ти умения и сили да се справиш с по-сложни задачи или с по-активни преговори с клиенти;
• недостатъчно интересен нов проект;
• физическо и психическо изтощение, които те карат да искаш да промениш нещо, но да не можеш (а те идват от прекомерното количество работа, което поемаш);
• самоутвърждаване чрез много, много работа – ако забавиш темпото, няма да си човекът-машина, който се справя с всичко и е възхитителен и в собствените си очи, и очите на околните; или пък ще имаш по-малко последователи, etc.;
• нежелание да зависиш финансово от някой друг – ако започваш нещо ново, първите месеци вероятно ще имаш нужда от подкрепа, която може да дойде от буфер и/или от близък човек;
• страх, че ще се върнеш назад в развитието на твоята свободна практика и ще ти отнеме много време да стигнеш нивото, на което си в момента;
• прекалена привързаност към това, което правиш – напомнянето, че ти не си твоята работа е много изцелително и облекчаващо.

Твоите причини може да са съвсем други. Не е нужно да ги споделяш с когото и да било, но е много важно ти да знаеш кои са. Само тогава въпроси от типа „Тази задача/поръчка/този ангажимент наистина ли са ми необходими или мога и без тях“ ще имат смисъл за теб. Иначе просто ще се убеждаваш, че още една задача/ангажимент/поръчка ти е много необходима или че не ти е, но то просто няма друг начин.

Как да откриеш какво ти пречи да си освободиш време за почивка или за други неща, които искаш да правиш

Не съм психолог и не се наемам да давам съвети и насоки в тази сфера. Аз се справих лесно с частта „намалявам поръчките и ги замествам с високоплатени“, но определено се препънах в „искам да започна нов проект“.

Мога да ти разкажа как установих къде е моят проблем. Процесът, поне за мен, не беше нито кратък, нито лесен. Отне ми повече от година и още не е завършен, макар че съм стигнала почти до финала му.

1. Наблюдавам се. Забелязах, че говоря едно и също от повече от година – какво искам да направя и защо не може да стане на този етап. Добре, но се появи очевидна, нерискова, страхотна възможност да осъществя желанието си. Вместо да я използвам, аз продължих да повтарям едно и също.

2. Анализирам нелогичното си поведение. Ако си свикнал да се самоанализираш,  знаеш, че това е бърз, дори неособено осъзнат процес. Но! Има неща, които удобно не забелязваш. След като си минал през точка 1 и си им обърнал внимание, налага се съвсем съзнателно да си зададеш някои въпроси. Например очевидните:

• „Защо не правя това, което казвам, че искам да правя, въпреки че имам  тази възможност?“ Задавах си го, докато не изчерпих всички възможни за мен отговори. След това ги подредих от най-важния към най-маловажния.
• „Какви смятам, че могат да са негативните последици за мен? Каква е    вероятността да се стигне до тях?“
• „Какво всъщност ме притеснява?“ Тук отговорите бяха много разнопосочни и изискваха допълнителен анализ. Смея да твърдя, че се познавам добре, затова ми беше сравнително лесно да определя кой е верният.

3. Опитвам се да приема това, което съм открила като основна причина да продължа да подхващам нови и нови поръчки, вместо да се  съсредоточа върху другия си проект. Понякога човек открива неласкави неща за себе си и му е нужно време, за да свикне с тях.

4. Приемам го и го модифицирам, така че да не ми пречи. Начините за това са много: свиквам с мисълта за промяна; поставям се мислено в различни ситуации; разигравам си хубави и лоши сценарии; обмислям новия си проект отново и отново, докато плувам, разхождам се, готвя, излежавам се – занимавам се с него по всяко време, което предполага неангажиращи занимания за почивка и забавление.

5. Правя дребни практически стъпки към реализиране на новата си                цел. Понякога са много микроскопични – да прочета нещо, да си запиша                          хрумнала ми идея. Друг път са по-сериозни – да разпиша материал, да                                тествам как реагира аудиторията на дадена тема.

Твоят начин да стигнеш до твоите отговори и да елиминираш вътрешните си пречки да постигнеш каквото искаш, може да е съвсем различен. Просто направи първата крачка – дай си сметка, че причината да се товариш с много работа не е само страхът, че ще останеш без пари. 

След като откриеш твоята основна причина да взимаш все нови и нови поръчки, прочети статията „Как да работиш по-малко, а да печелиш повече“ и предприеми съответните действия.

Успех!

п.с. Сподели твоите мисли по темата. Ти все още ли си в драмата „искам да работя по-малко, ама не мога“ или вече не? Как излезе от нея?