Category Archives: Притчи

Много обичам бездънни истории с хиляди лица, в които всеки може да си намери по нещо.

Сигурна съм, че си чел и гледал вече достатъчно за пожара в Нотр Дам. Вероятно дори имаш собствено мнение по въпроса за даренията за възстановяването на катедралата.

Аз обаче искам да привлека вниманието ти към нещо съвсем друго – към хората, гасили пожара. Да, точно за пожарникарите говоря. Попадна ми вчера във Facebook много интересен пост за тяхната работа, с чудесни изводи в края на историята. Изводи, които ще са ти супер полезни, независимо дали работиш като фрийлансър или всеки ден топлиш стола в офиса.

Постът е на украинската журналистка Зоя Звиняцковская и достига до теб благодарение на преводачката Ангелина Александрова.

Приятно четене!

Continue reading →

Имало едно време в чудно онлайн царство млад и нахъсан фрийлансър, който никога и за нищичко на света не искал да огорчи клиентите си. Мислел си той, този млад и нахъсан фрийлансър, че клиентът-винаги-е-прав, че „Не” е мръсна дума, че с позитивно мислене и нагласа всичко, ама наистина ВСИЧКО ще-се-нареди-накрая. Е да, ама не (с извинение за мръсната дума).

Continue reading →

Последният летен понеделник е. Отдели 1 минута от започналия работен ден, за да погледаш през прозореца. Виж дърветата, как слънцето огрява сградата отсреща, летните облачета, които вече си събират багажа. Запомни гледката, тя няма да се повтори, а през зимата ще ти потрябва.

На мен ми предстои още едно пътуване след ден-два. Романът ми „Внезапни улици“ излезе на унгарски и премиерата му в Будапеща е в началото на септември (минутка за самопохвалване). Затова и нов пост няма да има до следващата седмица. Вместо това прегледай старите постове, има доста полезна информация за начинаещи и за напреднали фрийлансъри.

Предлагам ти да прочетеш и за какво се замисля Паскал напоследък. (Този герой на Станислав Стратиев ми е особено любим.) В аванс ти казвам – че нещо трябва да се измисли, трябва, но БЕЗ работа няма да стане.

Приятно четене.

Continue reading →

Разговор в магазин

красавиците касиерки говорят днес за Бог
едната каза: онази на каса три не вярва в Бог,
затова толкова често греши рестото, каза другата
не, каза първата, затова не вярва в Бог.

От вчера сутрин чета чудесна книга, полезна и за фрийлансъри, и за всички останали хора. Попаднах на история, която много добре илюстрира една от причините да не ти се получава нещо, колкото и да се опитваш да го направиш. Прочети я и ти, може би след това ще се пробваш да постигнеш целта си по друг начин.

Хубав петък!

„Имало едно време едно момиче, Анико, имало си малък златен  мобилен телефон, по него си цъкало всеки ден, звъняло на годеника си, краля на унгарците, защото й липсвал във всеки един миг. Но напразно му звъняла, телеофнът не давал връзка. Или е скъсал с мен, или няма крал на унгарците, казала Анико и продължила да звъни, за да научи най-сетне истината.“

Ализ Мошони, „Маджарщини“, превод: Николай Бойков

Отпусни се. Петък е, слънце грее, сипи си кафе и отдели минутка, за да прочетеш нещо, което е за душата, а не за парата. После работата ще ти спори повече.

Вярата и планините

В началото Вярата местела планини само когато било абсолютно наложително, поради което пейзажът оставал непроменен с хилядолетия.
Но щом Вярата започнала да се разпространява и на хората им се сторила забавна идеята да местят планини, планините взели неспирно да се придвижват ту тук, ту там и започнало да става все по-малко вероятно човек да ги открие на мястото, където ги е оставил предната вечер. Нещо, което, естествено, повече създавало затруднения, отколкото да ги разрешава.
Тогава добрите хора предпочели да изоставят Вярата, та сега планините като цяло си стоят на мястото.
А когато на магистралата се изсипе свлачище и под него умрат няколко пътници, значи някой, бил той много далечен или непосредствено близък, е получил лекичък проблясък на Вяра.