6 извода от потушаването на пожара в Нотр Дам, полезни за фрийлансъри

Много обичам бездънни истории с хиляди лица, в които всеки може да си намери по нещо.

Сигурна съм, че си чел и гледал вече достатъчно за пожара в Нотр Дам. Вероятно дори имаш собствено мнение по въпроса за даренията за възстановяването на катедралата.

Аз обаче искам да привлека вниманието ти към нещо съвсем друго – към хората, гасили пожара. Да, точно за пожарникарите говоря. Попадна ми вчера във Facebook много интересен пост за тяхната работа, с чудесни изводи в края на историята. Изводи, които ще са ти супер полезни, независимо дали работиш като фрийлансър или всеки ден топлиш стола в офиса.

Постът е на украинската журналистка Зоя Звиняцковская и достига до теб благодарение на преводачката Ангелина Александрова.

Приятно четене!

„Значи, в 18:50 ч. постъпва първият сигнал за запалването на покрива на Нотр Дам. Е, и вие разбирате – това вероятно е техният обект номер 1.

Първата бригада пожарникари пристига и започва да гаси. Към нея се се присъединяват и други. Работата им изглежда бледа и безпомощна, очевидно не съответства на нивото и стойността на обекта. Всички са паникьосани и полудели, но сред хилядите гласове на всички езици като рефрен се повтаря един бесен вик: „Какво правят пожарникарите?!“

Пожарникарите продължават да работят по строго определен план.

Планът, меко казано, изглежда шибан. В 8 часа вечерта кулата на катедралата изгаря като свещ, това е огромен неукротим пламък и целият свят гледа с ужас трагедията. Всички искат тази уникална перла на западната цивилизация да бъде запазена, всички изискват спешни, извънредни мерки.

Пожарникарите продължават да работят по строго определен план.

Пред очите на целия свят шпилът на катедралата, погълнат от пламъци, се накланя встрани, пропуква се по средата и пада върху загиващата сграда. Хората не вярват на очите си, изглежда, че настъпва краят на времето. По-възрастните си спомнят за своето лично, вътрешно, несравнимо чудовищно чувство за вътрешен вакуум, усещането за края на света, когато кулите-близнаци паднаха. Не са мислили, че отново ще преживеят това.

Пожарникарите продължават да работят по строго определен план.

Не мога да си представя колко хора с различна степен на влияние през първия половин час на пожара са звънили на началника на пожарната и са му казвали, викали, заповядвали: „Вземете мерки! КЪДЕ СА ХЕЛИКОПТЕРИТЕ? Защо не гасите с вода от въздуха? Това е светинята ни, нещо трябва да се направи!“ Дори Тръмп (!) написа на френските некадърници в Twitter – ВОДНА БОМБА, идиоти, това е, което ви трябва точно сега! Ние, американците, сме майстори по хвърлянето на бомби и сега ви давам компетентния си съвет. Залейте го с вода от небето най-после!

Пожарникарите продължават да работят по строго определен план.

В същото време, представител на катедралата, директно на фона на пламтящата сграда, дава блиц пресконференция на журналистите приблизително на всеки час. Той е разстроен, но си върши работата. Общува с пресата. Казва това, което всички и така виждат: ИЗГОРЯЛО Е ВСИЧКО, казва той – ами просто всичко. Повтаря го на всеки час след 22 часа. Хората наоколо плачат, молят се и крещят от ужас.

Пожарникарите продължават да работят по строго определен план.

Нищо не се вижда, снимката от дрона дава апокалиптични картини, има само море от огън и изглежда, че е все едно какво се прави. Мизерните струи вода приличат на подигравка на фона на адския бушуващ пламък. Всичките тези ужасни часове на агония изглеждаха като подигравка, по дяволите! Първото нещо, което трябва да се стори, е да се оправите с тези пожарникари!

Пламъкът наближава кулата на западната фасада.
Пожарникарите се оживяват, свързват се и ясно казват: сега е важният момент. Ако в кулата избухне огън, камбаната може да падне. Ще пробие конструкцията и западната фасада може частично да се срине. Сега наистина ще продължим, но не можем да дадем гаранции, това е стихия.

• Извлечени от барове, хранилища и легла, изкуствоведи от различни страни и часови зони изброяват изгубените съкровища и скулптури на фасадата по Skype. Болезнено е да ги наблюдаваш (изкуствоведите). Те са объркани и шокирани, те са буквално убити от загубата, самото описание на паметника, което правят по искане на журналистите, ги вкарва в ступор непосредствено насред интервюто.
• Фасадната кула е извън опасност, пожарникарите сухо информират, че биха искали да влязат (!), за да укрепят стените отвътре. Всички си го пропускат покрай ушите, продължават да оплакват загубата.
• Всяка минута очакват да се срутят стените, в мрежата вървят спорове за това дали да се възстанови изгорялата сграда. Някои казват, че е символ на европейската цивилизация. Други – че една жалка реплика не замества безценния изгубен храм. Мненията са разделени, започва дискусия. За катедралата се говори за като за несъществуваща.

Пожарникарите продължават да работят по строго определен план.

Пожарът бушува повече от 6 часа; изглежда е изгоряло всичко възможно. Пада нощта и зад кълбетата дим изобщо не може да се види какво се е случило със стените.

Пожарникарите продължават да работят по строго определен план. В някакъв момент, вече късно през нощта, те съобщават, че пожарът е потушен.

Президентът на Франция, официалните лица и пресата буквално се втурват в централния кораб на катедралата, въпреки факта, че от горната част през дупката, където е била кулата, все още се сипят горящи въглени. Вътре е тъмно и спокойно. По стените няма дори видими сажди. Интериорът е непокътнат. Каменната кутия, покрита със сложни готически арки – също изработени от камък – е защитила вътрешността на катедралата от горящите над нея дървени греди на покрива.

Някаква разтревожена жена – представител на френските власти, отговаря на пресата по въпроси, свързани с опазването на интериора, казва, че „всичко е на място, буквално и един стол не е изгорял“. По бузите ѝ се стичат сълзи.

Пожарникарите са изчезнали от полезрението.

⇒ Цялата каменна конструкция на катедралата е напълно запазена, интериорите и художествените съкровища на фасадата и вътре са извън опасност, всъщност само дървеният покрив е изгорял, част от него е построен през 12 век.

„Възстановителните работи ще започнат утре сутринта“, казва френският президент. „Ето ви първите 100 милиона евро“, казва най-известният френски бизнесмен час по-късно. Обявено е събиране на дарения.

✅ През цялото това време пожарникарите са имали план. които са съставили предварително. Знаели са всичко за строежа на катедралата. Знаели са, че под покрива има дървени подпори. Под подпорите е готическата каменна дантела. Знаете ли, средновековните катедрали са много крехки. Те могат да бъдат построени толкова високи само чрез олекотяване на конструкцията. Системата от носещите колони, пролуките между тях са пълни с леки материали като обикновени тухли – или дори само дупките в арките и стъклописите. Готическите сводове – също. Ето тези „ребра“ на тавана държат покрива. Те са много тънки, там здравината е едно и половина (архитектите ще ме разберат и ще поправят формулата) и е много лесно да бъдат разрушени.

⇒ По време на Френската революция новата атеистична власт масово унищожава католическите готически катедрали във Франция. Тази работа е вървяла така на конвейр, че дори един архитект пише специално техническо ръководство: „Как да взривяваме готическите катедрали“ и прилага към него схеми и планове. И така, за унищожаването на огромна катедрала са ви необходими само 3 кг взрив, които трябва да бъдат инсталирани на три ключови места. Само 3, разбирате ли? Взривявате ги и катедралата се срутва.

✅ Пожарникарите със сигурност са знаели това. Знаели са много повече. Знаели са ВСИЧКО НЕОБХОДИМО, за да вземат правилните решения за спасяване на паметника.

Не бива да се хвърля воден масив. Той щеше да пробие каменния таван. Не може просто да се излива вода от горе – огромната маса вода, която щеше да се натрупва върху покрива, като във вана с ръб, рано или късно щеше избута тавана, да го натисне и той щеше да се срути. Те това го казаха веднага. И продължиха да си вършат работата. 400 пожарникари. Те все още работят там – охлаждат нагретите елементи и гасят остатъчните огнища. Вършат си работата.

Изводите

1. Отделете време за подготовка, проучете проблема колкото е възможно повече. После няма да има време.
2. Имайте силата да защитават визията си, не позволявайте на никого да ви пречи.
3. Вършете си работата.
4. Бъдете подготвени за факта, че никой няма да оцени получения от вас резултат.
5. Не разчитайте на благодарност.
6. Бъдете готови да направите едно нещо толкова пъти, колкото е необходимо.

Струва ми се, че е доста лесно да се запомни това.

п.с. Добавям снимки. Първата снимка – как ИЗГЛЕЖДАШЕ това. Приличаше на адски котел с катран. Не знаем, че виждаме относително плитката „кутия“ на покрива, под която е каменното дъно на тавана. Сигурни сме, че пожарът стига директно до пода, нали? И аз така си мислех.

Втората снимка – хората влизат в непокътната катедрала. Дупката в тавана е там, където е бил шпилът. През дупката падат горещи въглени. Над тънкия каменен таван все още гори огън. но вътре не е имало пожар.

Вижте – следващата снимка е от тази сутрин. ето ги и корабът, и розетката, Юри Макаров , розетката оцеляла, поне тук, над северния вход, оцеляла е, виждате ли?