Желанието си да работя като копирайтър фрийлансър, споделих първо с една от най-близките ми приятелки – човек слънчев, практичен и с изключително умение да се наслаждава на живота.
Тя ме пита няколко пъти много сериозно и настойчиво сигурна ли съм, че това искам. Уверена ли съм, че искам да се боря сама с всякакви трудности от работно естество, да нямам колеги, да прекарвам много време вкъщи. След като потвърдих ентусиазирано, я чух да казва: „Добре, значи трябва да отидем да ти купим удобен стол.“ Последните ѝ думи ми се сториха странни. Имах къде-къде по-важни неща за вършене. Затова и не отделих време, не отидохме за стол. И сгреших.
Осъзнах го една година по-късно, когато се оказах с болки във врата, раменете и гърба от целодневни, ежедневни опити да се крепя на разпадащ се стар стол на колелца; а също и с доста килограми отгоре. В някакъв момент бях сменила стола с писане в легнало положение на дивана. След като късно вечер приключех работа просто се обръщах и заспивах. На сутринта, като се събуждах, първо бързах да отметна още една-две задачи, после хапвах, вършех нещо из къщи и после пак се инсталирах на дивана с лаптопа.
Имах чувството, че непрекъснато работя и горе-долу така си беше. Струваше ми се, че ако спра, всичко ще пропадне, няма да успея. Бях убедена, че не трябва да губя и секунда в странични занимания.
👉 Резултатът от моята трескава дейност беше, че нито се харесвах, нито се чувствах добре, нито бях преуспяла кой знае колко в работен план.
Дали всичко това стана само защото нямах удобен стол? Не съвсем, но някои проблеми можех да избегна, ако бях отишла да го купя навреме. Факт е, че пренебрегнах поредица от подобни „неважни“ дреболии, които биха ми осигурили поне някаква хигиена на труда.
Добрите условия са базова предпоставка за качествена работа и работник в кондиция. Впрочем, важи за всяка сфера от живота ни. Удобството не е глезотия, а основа на твоята ефективност, дори когато говорим за почивка.
➡️ Ако искаш да си добър родител, трябва да си създадеш условия за това – например да си осигуриш възможност някой друг да се грижи за детето ти от време на време, за да си презаредиш батериите и след това да можеш да приемаш детските щуротии спокойно; да имаш търпение да отговаряш на всички въпроси и да играеш с хлапето си, ама наистина.
➡️ Ако искаш да си здрав, трябва да отделиш време за спорт и да инвестираш малко пари в удобни обувки и подходящо облекло. (като минимум)
➡️ Ако ти е важно да пишеш добри текстове, задължително е да пишеш всеки ден, т.е. трябва ти тишина, лист и химикал или таблет, или компютър и поне по час на ден. Трябва да си отделиш и време за четене и да си набавиш много и различни книги. Като последно, немаловажно условие, ще ти е полезно да можеш да си позволиш да ангажираш с писането си професионалист, който да коментира текстовете ти, да ти дава насоки, да ти подсказва кое как става.
Схвана идеята, нали?
👉 Сигурна съм, че 5 от 7 души, които четат тази статия ще си кажат „Така е, но при мен наистина е невъзможно! Няма начин някой друг да гледа детето дори за малко; нямам пари за добри маратонки; нямам никакво време за писане, etc.“
Много добре ги разбирам. Аз съм си мислела същите неща.
Истината е, че в повечето случаи невъзможността да си осигурим условия да правим нещо, за което си мечтаем е предимно в нашата глава. Не виждаме възможностите, защото сме убедени, че ако променим каквото и да било в настоящето всичко ще се сгромоляса върху ни. Или защото прескачаме някоя стъпка и се опитваме да създадем перфектното ястие преди да сме се научили да опържим дори яйце.
Приеми, че нямаш време и пари, или каквото друго ти трябва, но си разреши да помечтаеш как би могъл да си ги осигуриш. Седни и пофантазирай по темата без да се цензурираш и да си казваш „Това е налудничаво, няма да стане!“
Фантазирането е лесен начин да излъжеш себе си и да си разрешиш да помислиш какво ти трябва, за да постигнеш това, което искаш. Защото като първа стъпка трябва да направиш това – да си разрешиш да помислиш какво би могъл да направиш, за да постигнеш каквото искаш.
Убедена съм, че съвсем скоро ще намериш начин да си създадеш условия да започнеш да правиш това, за което си мечтаеш. Или ще създадеш условия, които да ти позволят на по-късен етап да създадеш други условия, които да ти позволят да правиш това, за което си мечтаеш.
Понякога пътят е по-заобиколен, важното е, че го има.
Ето как горе-долу изглеждаше процесът при мен в онзи момент, когато все още нямах удобен стол:
Зададох си въпроса как искам да живея. Отговорът беше много прост:
- без болка и в добро здраве;
- без да се притеснявам за наема и сметките си и като разполагам с пари за основните неща – храна, дрехи, медицински грижи (ако се налага).
Разреших си да помисля логично, като оставя настрана страховете си, че ако стана от компютъра, ще настъпи краят на моята фрийланс… кариера.
- Запитах се дали свободната ми практика ще пострада силно, ако сутрин тичам и правя упражнения вместо веднага да се залепя за компютъра. Трябваше да призная, че няма такава опасност. Разреших си да тренирам всеки ден по един час преди да започна работа. Пари за консултация с професионалист или за посещение на фитнес зала нямах. Четох, говорих с приятели, които спортуват и си направих програма.
- Запитах се дали ще причиня непоправими щети на някой клиент, ако отделя два часа от деня си и отида с моята приятелка да си купя удобен стол. Попитах се също кое е по-добре – да отделя пари за стол сега или да давам пари за лекарства и лекари в най-скоро време. Досещаш се какво си отговорих. Обиколихме един-два магазина и взехме вълшебния стол, с който така и никога повече не ме заболяха гърбът и рамената. (Парите не ми стигнаха, част от тях взех назаем и ги върнах по-късно.)
- Зачудих се кое най-много ми тежи и ми куца в работата като фрийлансър и си отговорих – търсенето на клиенти и кандидатстването по обяви. В това, и в убеждаване на недоверчиви, наежени хора, че мога да им свърша работа, пилеех най-много време. Помислих как мога да го избегна и стигнах до идеята за блог. Исках хората сами да ме намират и да се убеждават предварително в уменията ми. Не се чувствах достатъчно опитна да пиша за копирайтинг. Бях абсолютно боса и във фрийланса, но правех толкова грешки в общуването с клиенти всеки ден, че ми се стори добра идея да пиша за тях. Така можех да ги анализирам, да помагам на себе си и другите, да популяризирам свободната практика и да давам възможност на клиентите да ме намират сами.
👉 Втората година от моята свободна практика протече доста по-добре. Отслабнах, имах удобно работно място, нищо не ме болеше, изпитвах огромна радост да поддържам и развивам блога си и това започна да ми носи запитвания от усмихнати, възпитани хора, които искаха да работят с мен и не трябваше да ги убеждавам в нищо.
Разбира се, вече имах други представи за мечтания живот – вече исках да имам възможност да пътувам, да излизам и да разполагам с повече време за себе си.
Формулирах си какво ми пречи да постигна това и:
- усъвършенствах уменията си – за да мога да предложа още по-добра услуга и да вдигна цените;
- започнах съвсем съзнателно да давам по-дълги срокове за изпълнение на поръчка – така можех да работя по-малко часове.
На третата година вече исках да си напиша романа. Използвах познатата схема – формулирах си пречките, обмислих какви условия трябва да си осигуря, за да ги отстраня, нафантазирах си как да го направя.
С годините ставах все по-смела в мечтите си – да работя по-малко часове, да пътувам поне шест месеца в годината…
По познатата схема стигнах до извода, че трябва да създам продукти, а не да предлагам само услуги; да се занимавам повече с образованието на сина си (няма как да пътуваш особено дълго, ако хлапето трябва всеки ден да е на детска или на училище) и куп други неща.
Мечтаният живот не е нещо статично, той се променя и от време на време е важно да се питаме такъв ли е, какъвто го искаме и ако не, имаме ли всички условия да го постигнем.
Няма смисъл да се плашим, ако открием, че ги нямаме. Има смисъл да се успокоим, да се отпуснем и да си помислим как бихме могли да си ги създадем.
Условията, без които не можем да постигнем мечтания живот са тези, които предварително решаваме, че не са достъпни за нас; тези, за които си забраняваме да помислим. Вярно е, има безизходни ситуации, но те обикновено са такива, защото в този момент, на този етап, на който сме, не виждаме изхода.
Припомни си го следващия път, когато си мислиш, че нещо няма как да стане. И след като така и така си сигурен, че няма как да стане, позволи си да помечтаеш как все пак би могло като използваш описания по-горе начин.
Успех!
👇👇👇
Ако искаш да заразяваш другите с идеите си, да привличаш фенове, клиенти, съмишленици, научи се да пишеш въздействащо.
Умението за въздействащо писане ще развиваме през целия февруари в „Не-бюлетинът на стратегическия копирайтър“.
⇒ В този месец получаваш от мен 2 имейла с малко теория, много примери, няколко упражнения и 1 задача предизвикателство, по която да пишеш. В края на месеца се събираме на онлайн среща и заедно с всички участници обсъждаме кое как се е получило и как може да се подобри. Прилагаш всичко научено към текстовете си веднага.
Запиши се до края на януари. Цената е 33.23 евро.
