В разгара на кризата през 2009 година, след като криейтив студиото ни фалира, търсих работа много дълго. Пращах CV и портфолио по рекламните агенции и никой не ми отговаряше или ми казваха, че съм прекалено квалифицирана, или че вече са намерили човек. Бях отчаяна, мислех си, че съм се объркала, че не ставам за тази работа. Лека-полека губех вярата си, че мога да предложа наистина ценни професионални умения.

Майка ми ми казваше, че е много лесно човек да вярва в себе си, когато е харесван, оценяван, търсен и е много трудно, но и дваж по-необходимо, да вярва в себе си, когато усилията му не срещат благия отклик, който очаква. Как иначе би могъл да продължи да опитва да прави каквото му се иска и му е страст?

Като тинейджърка обичах да чета за биографиите на писатели, художници, актьори и режисьори и след доволно количество изчетени книги бях стигнала до следния извод:

животът рано или късно те насочва към твоето място, изглежда сякаш ти разчиства пътя към това, с което е най-добре да се занимаваш.

⇒ Поради заболяването си Тулуз-Лотрек става велик художник вместо обикновен аристократичен пройдоха, ловец и богат ексцентрик.

⇒ Пенчо Славейков получава измръзвания, които не му позволяват да тича, скача и лудува с връстниците си и го принуждават да се отдаде на по… кротки (физически) удоволствия – четене, писане. Това е и времето, когато в него започва да се пробужда и оформя поетът.

⇒ Акира Куросава мечтае да стане художник, но бързо осъзнава, че плакатната пролетарска живопис не му е достатъчна. Междувремено в киното навлиза звукът и работата на брат му, разказвач и жив озвучител на неми филми, става излишна. От отчаяние той се самоубива. Куросава вече се е отказал от рисуването, мотае се, чака случаят да му покаже накъде да поеме. Вижда обява за асистент-режисьор и решава да кандидатства – своеобразен начин да продължи пътя на брат си. Така всъщност намира своя път.

Има още много и много такива примери, аз нарочно избрах едни от най-фрапиращите. Не е нужно нечий близък да умира или самият човек да се инвалидизира, или разболява, за да намери пътя си.

Намираме пътя си не поради свръхестествени обстоятелства. Ако сме честни със себе си и избираме, което ни е интересно, и ни се иска да опитаме, а не, което ще ни донесе само материална изгода, всичко, което правим, всичките ни лутания, проби-грешки, предпочитания и откази, опитът и познанствата, които трупаме, възможностите, които си създаваме ни помагат да си намерим мястото, водят ни към него.

Търсенето на това, с което искаме да се занимаваме е процес и е важно да му се доверим.

Напомнях си го много пъти през 2009 година, докато се чудех накъде да поема при положение, че всички врати са затворени за мен. Напомнях си го и в следващите 2-3 години, когато се случваше свободната ми практика да буксува и да нямам достатъчно работа. А също и после, когато имах прекалено много работа.

С годините се научих да се доверявам на процеса „наместване в живота според това, което искам и умея да правя най-добре“. Трябва да призная, че понякога беше/е страшно.

Когато бях начинаещ копирайтър в рекламна агенция, възложеха ли ми да нещо ново за измисляне, слоган например, аз проучвах, анализирах, гледах, четях, слушах, обсъждах с колеги и почти никога идеята не идваше бързо, почти винаги имаше период на пълен ужас – осъзнаване, че нищо не мога да измисля. След като той преминеше, идеите изплуваха и аз успявах да си свърша работата навреме. С годините свикнах и безидейните дни не ме плашат. Знам, че те са част от процеса и ако съм се подготвила добре, след тях ще дойдат добрите идеи. По същия начин процедирам и когато трябва да пиша текстове за сайт от нулата – подготвям се и знам, че кое къде трябва да бъде и как трябва да е представено, ще си дойде естествено.

Какво значи „довери се на процеса“

Continue reading →

Често ми се налага да обяснявам на записалите индивидуално копирайтинг обучение с мен как се оформят линковете в текста.

Повечето хора пишат нещо от сорта на „прочетете повече тук“ и правят „тук“ активен линк.

Всъщност най-ефективно е линкът да се сложи на конкретна фраза, която подсказва на посетителя къде ще отиде, ако кликне на нея, какво ще научи или какво ще се случи.

👉 Например 

в изречението „Прочети как протича индивидуалното копирайтинг обучение“ активен линк трябва да са думите „как протича индивидуалното копирайтинг обучение“.

Защо ли?

Множество статистики и проучвания по темата са установили, че колкото по-наясно е посетителят какво ще се случи, ако кликне на дадена връзка, толкова по-вероятно е да го направи. Когато пишеш „научи повече тук“, едва 2% от посетителите ще кликнат на „тук“. Ако напишеш „научи повече за книгата с кратки разкази „Обикновени чудеса“ и я поръчай“, процентите могат да стигнат до 20-30.

Обяснявам аз това на една курсистка, но тя упорито продължава да пише „прочети/научи повече тук“ и да прави „тук“ активен линк. Връщам я няколко пъти и накрая я питам има ли проблем точно с този детайл от писането за уеб и какъв е той.

Отговаря ми, че след като всички правят така, не може да е толкова грешно и е най-добре да го прави и тя.

Оставих я да направи линковете по страниците на сайта си както иска и я помолих да им сложи heat map (топлинна карта, която отчита къде по екрана се движи мишката на посетителя, къде клика и докъде скролва). След две седмици смени „тук“ с по-конкретна фраза. След още две седмици видяхме, че броят на посетителите, кликнали върху връзката се е увеличил значително. Така успях да я убедя да започне да прави вътрешните връзки както трябва.

Това, че всички правят/казват нещо, не значи, че то е правилно или че за него има особено рационални причини. Силно вероятно е, но не е задължително.

Имам любима история по този повод:

Continue reading →

Чудех се как да започна първия си текст за този работен сезон. Когато дизайнерката Люба Попова ми изпрати статията, която ще прочетеш по-долу, решението ме намери само. (Обикновено така става, стига да се доверим на процеса и да следим внимателно какво ни подсказва той.) 

Точно както има преходни и целеви страници в един уеб сайт, така има преходни и целеви етапи в живота ни. 

Преходните периоди започват с усещането, че имаме нужда от промяна, преминават в търсене каква да бъде тя и как да се осъществи и завършват с началото на целеви период, в който човек вече съзнателно работи за реализиране на новите си идеи. 

Е, аз съм в преходен период вече може би от две години. Той тече бавно, защото междувременно пишех новия си роман. Казвам „пишех“, защото най-сетне съм готова с целия ръкопис и сега го редактирам. Вероятно до края на годината ще приключа и с това и после ще мога да се съсредоточа върху преходния си период по отношение на работата, да го завърша и да премина към целеви.

Вече знаеш защо блогът не се е променил кой знае колко в последните години, а също и че му предстои да се промени – имам идеи! Надявам се да продължиш да си с мен, да четеш, да ми споделяш фрийлансърските си тревоги и въпроси по мейл и в коментари под статиите. 

Важното, което искам да ти кажа е: 

⇒ не бъркай периодите, защото това може да е източник на много умора, неудовлетворение, ниски резултати и напразни мъки.

Не може винаги да си продуктивен и ефективен в буквалния смисъл на тази дума – да отмяташ важни задачи, да печелиш клиенти, аудитория и пари.

Ако си в преходен период, ефективността и продуктивността се изразяват в нещо съвсем различно – в това да разбереш какво не искаш, какво искаш, какво трябва да промениш и как да го направиш. Ти не виждаш реални резултати от своите размишления и може да смяташ, че си губиш времето, но без самонаблюдение, намаляване на темпото и изясняване отговорите на ключови въпроси, всъщност не можеш да минеш към целеви период. 

Бъди снизходителен към себе си, дай си време. То не е загубено, просто ще видиш по-късно резултатите от него.

Сега те оставям със статията на Люба и 3 препоръки какво да направиш, докато я четеш и след това:

• прегледай преходните и целеви страници на твоя сайт и виж какво можеш да подобриш; 
• остави в коментар под статията линк към сайта си и конкретни въпроси, касаещи дизайна му – Люба ще ти отговори; 
• докато четеш, отнеси препоръките не само към дизайна, но и към конкретния етап от твоя живот и виж можеш ли (а според мен ще можеш) да ги използваш за подкрепа, вдъхновение и идеи каква да бъде следващата ти стъпка. 

Благодаря ти, че ми даваш доверието и времето си, ще се постарая да не те разочаровам. Успешна работа, но преди това – приятно четене! ⇓

Continue reading →

Блогът излиза в почивка до септември, както обикновено. 

НО!

Ще има летен бюлетин поне два пъти месечно!

👉  Виж 8 теми за свободна практика и свободен живот, които съм ти подготвила

Получаваш едно писмо от мен, по съответната тема, през понеделник.*

1. Възможно ли е да НЕ влагаш творчество в работата си и до какво води това
2. Защо бързането завършва почти винаги с кофти резултат, но ние не забавяме темпото
3. Как е възможно да постигнеш постоянство и трябва ли ти то наистина
4. Кое е най-трудното нещо (което малцина владеят, а е много необходимо на всеки)
5. Трябва да е лесно или трябва да е трудно, за да си струва да направиш нещо
6. Кога има смисъл да излизаш от зоната си на комфорт
7. Колко окончателни са окончателните решения (и как това улеснява решаването на важни въпроси)
8. Върху какво се съсредоточават щастливците и  можеш ли и ти

❗ Ако още не си абонат на летния бюлетин, абонирай се, покани и приятели, безплатно е. 

*Искам да посветя повече време на романа си (на финала преди работа с редактор съм), затова мисля да ти пиша през понеделник. Но все пак, ако ми се отвори време, или установя, че навикът е по-силен от мен, си запазвам правото да ти пиша и през някои от другите летни понеделници.

Лесно е да станеш фрийлансър, трудно е да продължиш да бъдеш такъв. Александра Джандева потърси участниците в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър” от последните 3 години, за да разбере все още ли са на свободна практика, по-лесна ли е станала работата им или напротив. Получи отговори от шестима от тях и днес ги споделям с теб.

Ако се чудиш да излезеш ли на свободна практика, прочети шестта кратки интервюта. Ако се чудиш да минеш ли пак на трудов договор, прочети шестте кратки интервюта. При всяко положение ще ти помогнат да видиш собствената си ситуация от друг ъгъл.

Continue reading →