Преди години моя приятелка, поетеса с хубав и много четен блог, беше публикувала домашното по литература на сина си в Интернет ден преди той да го предаде. Искала да се похвали със съчинението на детето си.
След като го предал, учителката проверила написаното и решила да пусне части от него в Google, за да види дали ученикът не е преписал отнякъде. И разбира се, попаднала на блога на моята приятелка. Разбираемо, не се задълбочила да провери какъв е този сайт, какво пише над публикуваното съчинение (а там пишело, че е на сина на притежателката на блога), просто писала двойка на момчето. Приятелката ми беше потресена от себе си и от глупостта, която е направила в желанието си да се похвали, да я харесат, да пусне нещо ново. Каза ми, че едва като се прибрало хлапето и разказало какво е станало, си дала сметка колко поглъщаща, обсебваща е тази необходимост да захранваш мрежата със съдържание, за да може тя да ти отвръща с лайкове и сърца.
❓ Ти правил ли си нещо адски глупаво само и само да получиш лайкове? Не бързай да отричаш, помисли си добре, сигурна съм, че ще се сетиш поне за едно.
