5 съвета, които липсват в повечето статии по темата

Въпроса за повишаване на органичния обхват във Фейсбук ми зададе Мартина Стоева, която поддържа там страница с фокус върху живота в малко населено място с три деца и куче. „Игленица“-та е посветена на бавното живеене, градината, миговете с децата, личните прозрения, тревоги и успокоения.

⇒ В отговора ми акцентът е върху творческата страна на създаването на съдържание и какво може да привлече и задържи хората отвъд опитите за надцакване на алгоритмите. 

По темата за повишаванена органичния рийч  има стотици статии, които обясняват пространно основни положения и трикове. В края на този текст ще намериш линкове към няколко, които намирам за особено полезни. Пак накрая ще намериш и няколко препоръки, специално за собственици на страници, които ползват Фейсбук вместо личен блог.

Сега да се върнем към това, което ти можеш да направиш, за да стигнеш до повече (по)читатели във Фейсбук.

Continue reading →

Какви са предимствата на това да се грижиш сам за брандинга си; кога тези предимства се превръщат в грешки и как можеш да ги избегнеш?

На тази тема е посветена днешната статия на дизайнера Любомира Попова. Прочети я, приложи наученото към оформянето на твоята бранд идентичност, питай Люба, ако нещо не ти е ясно. Както винаги, съветите ѝ са практични, ясни и лесни за приложение. Използвай ги.

Continue reading →

Подозирам, че днешният въпрос в рубриката „Ти питаш, аз отговарям“ си задава немалка част от фрийлансърите.

⇒ Колко е важно за един фрийлансър да включва лицето си в постовете, или видеата, които публикува? Какъв е вариантът да остане „анонимен“? Ще повлияе ли негативно на разпознаваемостта на работата му? 

Краткият отговор е „Не.

Това, че не показваш лицето си в социалните мрежи, няма да повлияе негативно на разпознаваемостта на работата ти, но и няма да можеш да се възползваш от някои предимства, които носят личните ти снимки или появата ти в твоите видеа.

Разбира се, винаги има начин да компенсираш.“  Виж какво имам предвид.

Continue reading →

Четеш първата статия от поредицата „Ти питаш, аз отговарям“. Въпросът

⇒ „Как да натрупам опит, ако се боя от грешки?“

идва от начинаещ илюстратор на свободна практика, който има проблеми не със самото илюстриране, а с предварителното поставяне на граници при работата с клиенти, т.е. договарянето на права, срокове, пари. Наистина важно питане, пред което в някакъв момент се изправя почти всеки фрийлансър.

Ако и ти имаш терзания по темата, продължавай да четеш, надявам се, че от днешната статия ще получиш практични идеи и кураж.

! В края на материала оставям и страхотна, кратка история, която илюстраторът ми изпрати заедно с въпроса си. От нея ще научиш коя е правилната гледна точка към страха от грешки.

Continue reading →

Започна безплатната счетоводна консултация за фрийлансъри за януари!

1. Събери всичките си въпроси за счетоводството, когато си на свободната практика:

• осигуровки,
• данъци,
• фактури,
• майчински и болнични,
• счетоводство при работа с чуждестранни фирми,
• регистрация по ДДС.

2. Задай ги в коментар под този пост.

3. Счетоводителката Стефка Василева ще отговори на първите 10 човека до следващия понеделник (27. 01. 2025)

⇒ Сподели поста с твои колеги фрийлансъри, може да имат нужда точно от безплатна счетоводна консултация. Ще им помогнеш. 

===

Стефка Василева е счетоводител и собственик на фирма Accounting-S, която предлага цялостно счетоводно обслужване и счетоводни консултации. Нейни клиенти са фирми от малкия и средния бизнес и голям брой фрийлансъри.

Ако търсиш професионалисти, които са наясно с онлайн търговията, осчетоводяването на приходи от фрийланс платформи, данъците при работа с чуждестранни фирми и могат да те посъветват как е най-подходящо да упражняваш дейността си (като самоосигуряващо се лице, като фирма, като каква фирма), потърси ги за консултация и/или регулярна помощКолк на accounting_sofia[at]abv.bg

Наскоро с хлапето бяхме на концерт. Симфоничният оркестър свиреше. Децата търчаха, подскачаха и танцуваха пред него. След едно от изпълненията водещият помоли всички да се отдръпнат, да направят място, защото има специална изненада за тях.

Изненадата беше танц, изпълнен от детска балетна школа. Балеринките – нежни, изящни, с ефирни рокли в пастелни тонове – се подредиха на освободеното място. Музиката засвири и те започнаха да танцуват. Децата ги гледаха притихнали.

⇒  Изведнъж едно момченце скочи, застана леко встрани, до най-малката балеринка, и също затанцува, повтаряйки доколкото може нейните движения. Клатушкаше се в опит да направи пирует, въртеше се с ръце, вдигнати над главата, подскачаше на пръсти. Последното беше особено трудно, защото момченцето беше обуто с яркозелени гумени ботуши. Носеше и ушанки – също яркозелени. Приличаше на леко непохватно, но много щастливо, извънземно. Устата му беше разтегната в усмивка от ухо до ухо, очите му блестяха. След един-два неуспешни опита да го приберат, родителите му го оставиха и то танцува с балеринките до края.

В първия момент публиката се позасмя — момченцето изглеждаше очарователно нелепо на фона на танцьроките. После всички започнахме да го следим с интерес, защото

то не се отказваше, не се интересуваше какво мислят за него, не се опитваше да прави движенията перфектно, просто им се наслаждаваше. Цялото му същество излъчваше удоволствие и радост. 

⇒ Днес, две седмици по-късно, не си спомням ясно нито една от балеринките, нито пък танца им, но от време на време пред очите ми изскача момченцето, танцуващо балет с яркозелени гумени ботуши.

То ме накара да се замисля как оцеляваме като фрийлансъри, в свят, в който всички сме супербързи, мегапродуктивни, гигаефективни и често-често си мислим дали AI наистина ще ни извади от играта, или не съвсем. 

Continue reading →

През тази година не изработих десетки нови проекти, не привлякох десетки нови клиенти, отложих  реализирането на идеите си за нови копирайтинг продукти, които да предлагам. Занимавах се с  индивидуални копирайтинг обучения, копирайтинг одити и консултации, но през по-голямата част от времето всъщност си почивах. Или поне това беше желанието ми – да си почивам от работа и да се фокусирам върху писането на новия си роман. Само че,

да се научи човек да си почива се оказа сложна и интересна задача. 

Минах през няколко етапа:

⇒ сутрешно и вечерно усещане за вина; 

Сутрешното чувство за вина идваше от мисълта, че в работно време а си позволявам да пия чай и да блея през прозореца, да чета книга, да се разхождам в парка или да гледам филм, вместо да се трудя, както обикновено. Вечерното чувство за вина идваше от мисълта, че нищо не съм правила днес. Абсолютно невярно твърдение, предвид грижите за лапето и дома и факта, че вече бях започнала да проучвам важния за една от сюжетните линии в романа ми исторически период.

⇒ лакомия;

Тя дойде в момента, в който осъзнах, че наистина разполагам с времето си така, както не ми се е случвало от години и започнах да си уреждам срещи с приятели, да трупам книги, и да ги чета!, да посещавам събития. Бих казала, че преядох с впечатления и срещи. Месец или два от творчеката ми отпуска минаха по този начин. Чувството за вина се появяваше понякога, за да ми напомни, че ако не работя, за да изкарвам пари, мога поне да си пиша романа. Но не пишех. Все още четях, проучвах, мислех, водех си записки. Затрупвах се с дейности, за които се убеждавах, че са полезни за мен и ми помагат да направя това, което искам в настоящия момент.

⇒ приемане и прощаване;

В началото на този период много настоявах да пиша и никак не бях доволна от резултата. Наложи се да си призная, че всъщност не ми се занимава с нищо. Нито с работа, нито с писане, нито с проучване, с нищо. Исках просто да съществувам. Да карам колело със сина си, да се разхождам по пристанища и паркове, да готвя или да не правя дори това, да гледам морето, да чета и да се наслаждавам на възможността да съм пасивна и въпреки това доволна от всеки един аспект на живота си. След като си го признах и си простих, че съм толкова себеразочароваща, приех, че почивката и писането ми няма да вървят както съм ги планирала, а както имам нужда. Спрях да се напъвам и най-сетне усетих, че всичко си идва на мястото и се чувствам добре в новото си положение.

Напочивах ли се

Не точно. Но стигнах до момента, в който отново имам желание да правя нещо. (Освен писането на роман, към което пристъпих с трепет и радост преди два месеца.) Напоследък мисълта ми, често се връща към онези нови копирайтърски продукти, чието реализиране отложих. Връща ми се онзи гъдел, че искам да видя какво ще стане, ще върви ли, как точно ще е най-добре да се направи и предложи.

Continue reading →