Винаги съм имала проблем със създаването на визии. Неумението ми да се справям с тях ме е спирало през годините да развия някои свои идеи за рубрики или илюстриране на статии. За сериозните неща – дизайн на лендинг страница например, се обръщам към дизайнер. За бързооборотни визии – за постове, статии, простички инфографики – съм се пробвала многократно да се справям сама и тези опити винаги са завършвали с плачевен резултат. Което е по-лошо, винаги съм ги преустановявала, защото съм се чувствала затънала в усещане за неуспех, неудовлетвореност, яд, досада и пропиляно време. Към този чудесен коктейл от емоции често се е добавяло и чувство за вина, че не полагам достатъчно усилия и съответно, популяризирането на продуктите и услугите ми страда от това.
Познавам фрийлансъри и собственици на малък бизнес, които водят същата борба с писането на текстове за уеб, изпитват същия коктейл от емоции и периодично правят нов опит, както и аз. Фрапиращото е, че упорстваме и правим всеки път почти едно и също с очакването нещо да се е променило от само себе си. Естествено, не е.
Защо става така? Защо упорстваме да правим нещо, което не разбираме, знаейки, че ще постигнем кофти резултат, ще се чувстваме зле и единственото, което ще натрупаме е пропуснати възможности за нашия бизнес?
⇒ Причината не е, че не виждаме изход от този порочен кръг. Просто това, което трябва да направим ни се струва прекалено трудоемко, времеемко, сложно и съвсем неподходящо за нас.
