Category Archives: Фрийланс за напреднали

Преди да кацнем в Пенанг, Малайзия, бяхме преровили сериозно количество информация онлайн, за да разберем какви документи ни трябват, какво кога трябва да попълним и каква електронна проверка да минем преди да влезем в страната.

Ден преди пътуването попълнихме онлайн дигитална карта за пристигащи (MDAC) и си я свалихме на pdf. На следващия ден излетяхме от Сингапур, кацнахме в Пенанг и се озовахме в залата за паспортна проверка заедно с пътниците от още 2 полета.

Видяхме табела, на която бяха изрисувани флаговете на държавите, чиито граждани могат да минат електронна паспортна проверка. Българският беше сред тях, затова вместо към гигантската опашка пред паспортите гишета, се запътихме към машините за е-проверка. До тях седеше господин с червена риза и каскет. Повече приличаше на конферансие отколкото на служител, който помага на пътниците да се преборят с машините, какъвто всъщност беше.

– Нали тук е за е-проверка с онлайн попълнен MDAC? – питахме го ние.
– Не знам – отговори той. – Отидете и питайте ей там, посочи ни униформен мъж в другия край на залата.

Хм…

Отидохме ние, питахме:
– Не знам – отговори униформеният мъж. – Отидете питайте ей там – и ни посочи господина с червената риза.

Хм… Хм…

Върнахме се обратно ние и без да питаме нищо пристъпихме към машините, сложихме си паспорта и зачакахме. И двете машини дадоха грешка, но не беше много ясно каква и къде е проблемът.

Като изпищяха, господинът с червената риза дойде при нас, намести си каскета, направи магьоснически жест към други две машини и викна:
– Давам ви още един шанс.

Пак пристъпихме, пак сложихме паспортите и машините пак дадоха някаква неясна грешка.

Нямаше какво друго да направим, върнахме се и зачакахме на опашката пред гишетата, която през това време не беше помръднала много.

След около час, час и малко, минахме без никой да ни поиска да покажем, онлайн или на хартия, нашето разрешително за влизане в страната.

Защо ти разказвам тази история

Continue reading →

Какво впечатлява клиентите? Получаваш отговор на този въпрос в днешното интервю от рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. Простичък, успокояващ отговор, който със сигурност ще ти даде идея как да промениш своята свободна практика. 

Днешният ни гост – маркетологът Димана Маркова – съчетава работата с пътуване, клиентите ѝ са предимно чуждестранни, но както тя самата казва „Всичко зависи от конкретните хора, не толкова от локацията“.

⇒ Разговорът се разпростира върху почти всички важни за фрийлансъра теми, включително и върху страха фрийлансърски, че изкуственият интелект ще му изяде хляба. 

⇒  Дори да си здраво уседнал, обърни внимание как Димана отговаря на въпроса „Какъв съвет би дала на фрийлансърите, които искат да работят и да пътуват“. Съветът ѝ е на място и извън контекста „дигитални номади“, и би спестил на всеки от нас много страдания в професионален и личен план. Аз все още трудно успявам да го приложа, но нищо не пречи да продължа да опитвам. Пробвай и ти.

⇒ Това е последното интервю на Александра Джандева за този сезон. До края на юли набираме желаещи да участват в следващия. Изпрати ми кратко инфо от колко време си на свободна практика и в каква сфера работиш, и добави линкове към твоя сайт/блог/профили в социалните мрежи. Стани един от петимата участници, които представят себе си и работата си в „Свободна практика“, споделят опит и служат за вдъхновение и кураж на всички нас. Пиши ми на mogilska@gmail.com

Continue reading →

Да, в България може да се печели от съдържание, при това в доста специфична, тясна ниша. Доказателство е сайтът „Бохемска София“, който популяризира културното наследство на столицата ни между Освобождението и края на Втората световна война. 

Много се радвам, че създателят му, Виктор Топалов, е гост на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. 

⇒ Уменията, които той посочва като ключови за успеха си, са слабо място на доста фрийлансъри. Например умението да приемаш критика, да се вслушваш в нея и да я ползваш, за да станеш по-добър; да говориш с аудиторията си, за да ѝ дадеш наистина това, което иска; да си постоянен; да съзнаваш, че си само част от цялото. 

Интервюто с Виктор е вдъхновяващо и полезно и за хора, които искат да създават съдържание по любимите си теми и да печелят от него, и за фрийлансъри с всякакви професии. Прочети го, сподели го с приятели, приложи наученото към твоята дейност. Успех! 

Continue reading →

⇒ „Как на пазар с непрекъснато покачващи се цени, да регулираме нашите цени, така че да не загубим клиенти и поръчки и в същото време да получим справедливо и пазарно възнаграждение за услугите си?“

Този въпрос в рубриката „Ти питаш, аз отговарям“ идва от преводач, но мисля, че е актуален за голяма част от фрийлансърите. При преводачите, както и в някои друг сфери, цените се подбиват постоянно, а клиентите често си избират с кого да работят единствено по цената. Разбира се, след това има изненади, недоволства и опарени, което вреди на всички в бранша. 

Съюзът на преводачите в България е публикувал препоръчителни възнаграждения за преводачески труд, но те са от 2021 година, а и са само препоръчителни. 

Виж какво можеш да направиш, за да работиш на ставки, адекватни на уменията и усилията ти, и на непрекъснато покачващите се цени. 

❗ Като видиш първите две стъпки може би ще си помислиш „много ясно, аз това го знам, друго питам“. Сигурно е така. Имай предвид обаче, че ако не си изпълнил стъпки 1 и 2, то вероятността да реализираш успешно стъпки 3, 4 и 5 е много, много малка. 

Continue reading →

Наскоро с хлапето бяхме на концерт. Симфоничният оркестър свиреше. Децата търчаха, подскачаха и танцуваха пред него. След едно от изпълненията водещият помоли всички да се отдръпнат, да направят място, защото има специална изненада за тях.

Изненадата беше танц, изпълнен от детска балетна школа. Балеринките – нежни, изящни, с ефирни рокли в пастелни тонове – се подредиха на освободеното място. Музиката засвири и те започнаха да танцуват. Децата ги гледаха притихнали.

⇒  Изведнъж едно момченце скочи, застана леко встрани, до най-малката балеринка, и също затанцува, повтаряйки доколкото може нейните движения. Клатушкаше се в опит да направи пирует, въртеше се с ръце, вдигнати над главата, подскачаше на пръсти. Последното беше особено трудно, защото момченцето беше обуто с яркозелени гумени ботуши. Носеше и ушанки – също яркозелени. Приличаше на леко непохватно, но много щастливо, извънземно. Устата му беше разтегната в усмивка от ухо до ухо, очите му блестяха. След един-два неуспешни опита да го приберат, родителите му го оставиха и то танцува с балеринките до края.

В първия момент публиката се позасмя — момченцето изглеждаше очарователно нелепо на фона на танцьроките. После всички започнахме да го следим с интерес, защото

то не се отказваше, не се интересуваше какво мислят за него, не се опитваше да прави движенията перфектно, просто им се наслаждаваше. Цялото му същество излъчваше удоволствие и радост. 

⇒ Днес, две седмици по-късно, не си спомням ясно нито една от балеринките, нито пък танца им, но от време на време пред очите ми изскача момченцето, танцуващо балет с яркозелени гумени ботуши.

То ме накара да се замисля как оцеляваме като фрийлансъри, в свят, в който всички сме супербързи, мегапродуктивни, гигаефективни и често-често си мислим дали AI наистина ще ни извади от играта, или не съвсем. 

Continue reading →

Колко време отнема изграждането на личен бранд? Кога човек минава от мечта към действие? Кога етикетите „успял“, „успешен“, „добра заплата“, „престиж“, „сигурност“ губят своята стойност? Как разбираш какво е правилно за теб – да си работиш в офис, на трудов договор, или да хукнеш да гониш Михаля?

Художничката Петя Константинова дава отговор на всички тези въпроси в последното интервю на Александра Джандева за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ за този сезон.

Историята ѝ ни връща към истини и прозрения, които може вече да сме открили за себе си, но е добре да си припомняме периодично.

Ах, какъв прекрасен понеделник

Прочети целия разговор, зареди се с вдъхновение, прозрения и сили да реализираш и развиеш успешно твоята мечтана свободна практика. Успех!

Continue reading →

Колко често се сблъскваш с недоволни клиенти? И какво правиш, когато се случи? 

В цялата си, петнадесетгодишна практика, съм имала само два-три случая, в които клиентите изобщо не са харесали написаните от мен текстове.

Случва се, когато започвам работа с нов клиент, той да има корекции по текста. Намирам го за нормално – двамата трябва да се напаснем един към друг, на мен ми трябва време, за да го опозная и да разбера какво му харесва, какво не. Има и случаи, в които ми е необходимо повече време да навляза в материята. Тогава също се случват корекции, налага се пренаписване на части от текста. Смятам това за част от работния процес.

Какви обаче са ходовете, когато клиентът изобщо не харесва това, което фрийлансърът е направил за него?

В днешната статия ти споделям как можеш да излезеш от ситуацията според мен. Надявам се опитът ми да ти е от полза. 

Continue reading →