Разкажи как стана фрийлансър: Виктор Топалов, основателят на „Бохемска София“

Да, в България може да се печели от съдържание, при това в доста специфична, тясна ниша. Доказателство е сайтът „Бохемска София“, който популяризира културното наследство на столицата ни между Освобождението и края на Втората световна война.

Много се радвам, че създателят му, Виктор Топалов, е гост на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.

⇒ Уменията, които той посочва като ключови за успеха си, са слабо място на доста фрийлансъри. Например умението да приемаш критика, да се вслушваш в нея и да я ползваш, за да станеш по-добър; да говориш с аудиторията си, за да ѝ дадеш наистина това, което иска; да си постоянен; да съзнаваш, че си само част от цялото.

Интервюто с Виктор е вдъхновяващо и полезно и за хора, които искат да създават съдържание по любимите си теми и да печелят от него, и за фрийлансъри с всякакви професии. Прочети го, сподели го с приятели, приложи наученото към твоята дейност. Успех!

Виктор Топалов: Нищо не започва от нас

Здравей, Виктор! Представи се пред читателите на „Свободна практика“ – какво си завършил и кои бяха първите ти работни места?

Здравейте! Аз съм Виктор от „Бохемска София“. През последните години свикнах да се представям по този начин и вероятно повечето читатели ме познават така.

Завърших право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2018 г., но никога не съм работил в сферата. Това беше обещанието, което дадох пред изпитващите на последния държавен изпит, за да получа жадуваната тройка.

Още като ученик започнах работа в семейната бръснарница, която се намираше в центъра на ж.к. „Люлин“. Започнах работа там като деветокласник и останах, докато бръснарницата не затвори врати през 2016 г. Веднага след това се насочих към разказването на истории и не след дълго постъпих в Регионален исторически музей – София като екскурзовод. Там открих призванието си!

Как се роди идеята за „Бохемска София“?

През 2019 г. бях събрал доста (според тогавашните ми представи) интересни истории за миналото на моя роден град. Затова реших, че е време да създам платформа, в която да публикувам това, което съм научил и прочел.

Страницата получи името „Бохемска София“, защото моето желание беше да разказвам за живота на българските артисти от края на XIX и първата половина на XX век. Тогава животът на тези творци е бил много скромен и често тяхната обичайна среда е била артистичните заведения в столицата. За радост, по това време градът изобилства от такива! Тези истории винаги са ми били симпатични и се радвам, че много хора споделят моето чувство.

Кога разбра, че освен страст и хоби, „Бохемска София“ може да е и сериозно начинание?

През март 2020 г. животът на всички ни се промени. Първоначалната ми идея за провеждане на пешеходни обиколки трябваше да остане „в шкафчето“, но това ми даде нова идея.

Реших да започна да провеждам виртуални беседи в новосъздадената Facebook страница на „Бохемска София“. Тогава публиката ми се увеличаваше всеки ден, защото моите истории съпътстваха вечерите на стотици софийски семейства. И до днес се срещам с хора, които ми споделят, че именно тогава са открили моите истории и 5 години по-късно продължават да следят работата ми. Тогава разбрах, че има „глад“ за подобно съдържание, което аз можех да предоставя.

Какво ти беше най-трудно в началото на твоята работа на свободна практика?

Темата за историята на София е актуална от десетилетия насам и преди мен стотици изследователи на работили по нея.

⇒ В началото беше трудно да се докажа пред хората, които активно се занимават с това. Беше трудно да им покажа, че се отнасям сериозно към миналото на родния ми град, че не съм тук за ден или за два, че искам това, което правя, да се отрази положително на околния свят.

Постепенно много от хората, които бяха скептично настроени, станаха мои сътрудници и приятели. Днес съм щастлив, че мога да работя с тях ежедневно и заедно да разкриваме непознати подробности по любимата ни тема.

Изграждането на бранд в дигитална среда е трудна задача – как избра правилните комуникационни канали, как създаде микса от събития и активности, които ти помагат да стигнеш до най-много хора?

През 2019 г., когато създадох „Бохемска София“, Facebook бе най-популярната социална мрежа. Беше естествено да започна именно от там.

Сайтът ми позволяваше да провеждам виртуални събития, които да излъчвам на живо пред неограничена аудитория. Също така рано разбрах, че споделянето е най-важният инструмент, с който разполагам.

⇒ Добрите истории се разпространяват бързо, а Facebook се справя чудесно с тази задача.

Неусетно публикациите ми достигаха до хора от целия град, и дори до цяла България.

Първият ми успешен пост бе този, в който се представям с няколко изречения. Исках публиката да разбере, че тази страница няма да бъде анонимна, а напротив – зад нея стои един човек, който ще вложи много труд за нейния успех.

⇒ Моята аудитория участва в създаването на плана за моите събития. Отново рано осъзнах ползата от голяма публика, до която можеш да се допиташ.

Всеки сезон организирам анкета, според която планирам следващите месеци – вид събития, честота, график и теми. Това е успешна стратегия за мен.

Развиваш се в много тясна ниша. Какви са плюсовете за един специалист на свободна практика да държи тесен фокус и да не се разпилява в други области?

Зададох си подобен въпрос през зимата на 2019 г. и си отговорих така – в България историята е професия и хоби на много хора. Военната и политическата теми вълнуват милиони българи и този път е отдавна отъпкан. Но усетих, че мога да допринеса в друга част от историята, която също засяга тези исторически периоди и събития, но от гледната точка на хората на изкуството. Тогава реших да се опитам да се изградя като експерт в нея, защото от ученик обичам изкуството. Помислих си, че по този начин за мен работата ще бъде удоволствие, и се оказах прав.

⇒ Често получавам предложения за участие в един или друг проект, който е встрани от моите интереси и експертиза. Колкото и изкушаващо да бъде това понякога, се стремя да се проявявам само там, където се чувствам подготвен.

Понякога правя изключения, когато темата е много близо до сърцето ми, като например дейността на „Историческа работилница „Люлин“, която е противоположна на „Бохемска София“, но като горд люлинчаин, нямаше как да не се включа в популяризирането на културната история на един от най-младите райони в София!

Ако трябваше днес да минеш от хоби проект към работа на свободна практика, какво би направил по различен начин?

Със сигурност бих променил някои неща. В началото ми се е случвало да се предоверявам на недостоверни източници и съм подвеждал моите слушатели, зрители или читатели. По този начин съм ставал част от популяризирането на неверни факти и истории.

⇒ Добрата новина е, че не ме е срам да си призная, когато греша, и вярвам, че това е задължително качество за един изследовател. Другото, което ме успокоява, е че, каквото и да правя, винаги ще продължа да греша и това е част от живота. Но и тогава, надявам се, ще имам достойнството да си призная грешките.

Колко е важно за всеки фрийлансър да работи в мрежа от съмишленици?

Когато започнах моята работа, бях жертва на т. нар. „синдром на самозванеца“. Често си задавах въпроса „Кой ли има нужда да чете моите истории?“. Освен това, макар да не бяха толкова много, в моята сфера има достатъчно авторитетни имена, които вероятно са гледали с насмешка на моите младежки опити да споделям любопитни факти, отдавна известни на тях.

⇒ Но една от най-важните стъпки, които направих, бе да започна да приемам всяка добронамерена критика с отворено съзнание и да си кажа, че нашата кауза е обща. Градът и неговото минало са по-големи от нас и в съдружие можем да създадем нещо по-голямо.

Поради тази причина, преди години създадох общност, в която членуват стотина души, с които съм работил през годините, за да можем да си съдействаме по различни казуси. Няма съмнение, че аз не съм експерт по гербове, военни униформи, кадастрални планове или османски паметници, но познавам хора, които са именно такива.

⇒ Щастлив съм, че навреме осъзнах, че нищо не започва от нас и никой не е по-голям от цялото.

Бохемска София, рисунка на Александър Добринов, писателското кафене

„106 от посетителите на сладкарница „Цар Освободител“. Творбата е на Александър Добринов и е част от колекцията на Софийска градска художествена галерия.

С какви предизвикателства се бориш в момента?

През годините моята работа събра подкрепата на хиляди хора, които непрестанно присъстват на нашите събития, четат нашите книги и споделят нашите публикации.

Така у мен се роди чувство на отговорност към тази общност, което ме кара да продължавам да търся нови начини, по които посланието на „Бохемска София“ да достигне до тях. Ние създаваме ежедневно съдържание, което е предизвикателство, но смея да твърдя, че си заслужава. От друга страна, това прави работата интересна, защото всяка седмица си задаваме въпроса „Какво следва?“

Кои качества са най-важни за всеки специалист на свободна практика?

⇒ От моя опит мога да споделя, че най-важното качество, което застава между ентусиазма и успеха е постоянството.

Когато през 1888 г. група артисти създават първия професионален театър в София, те го наричат „Основа“, а над сцената изписват думите „Постоянството постига идеята“. Този девиз взех и за себе си, тъй като това е качеството, което никога не ме е разочаровало.

И за финал ще добавя още един любим цитат с много по-различен източник – анимацията за възрастни BoJack Horseman – It gets easier. Every day it gets a little easier. But you gotta do it every day —that’s the hard part. But it does get easier.

Или в превод:

„Става по-лесно. Всеки ден става малко по-лесно. Но трябва да го правиш всеки ден – това е трудната част. Но в действителност става по-лесно.“

Запознайте се с работата на Виктор:

Снимки: Магдалена Митева, Невена Рикова и личен архив.

===

Казвам се Александра Джандева – работя на свободна практика като журналист и комуникационен специалист.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи. Поддържам личен блог, с който подкрепям жените да развиват уверено кариерата си.