Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане

Posted on by 0

Ако четеш този блог сравнително редовно, то знаеш, че съм привърженик на 50% авансово плащане от страна на новите клиенти. И причините за това са прости:

  • така клиентът е мотивиран да даде по-бързо цялата информация, която ти е необходима, за да започнеш работа. Доста по-експедитивно организира снимки, праща ти презентации и текстове.
  • Поделяте си отговорността. Колкото клиентът се страхува, че всеки фрийлансър може да го излъже без да свърши работа, толкова и фрийлансърът се страхува, че няма да му бъде платено. Аз предпочитам страховете да са споделени.

Чувала съм колеги фрийлансъри да се оплакват, че когато си поискат 50% предплата клиентите им казват – “В България няма такава практика.” И винаги съм повтаряла, че това не е вярно. Работя на този принцип с всичките си клиенти, а практиката е такава, каквато си я направиш. Така че, не започвай да работиш на голи обещания.

Но! Дори с авансовото плащане понякога възникват проблеми.

Обикновено не започваш да работиш преди да видиш парите в банковата си сметка. Случва се обаче някой да е на зор. Примолва се и ти започваш работа след като си изпратил фактурата, а не след като си получил парите. Спокоен си, защото човекът е откликнал бързо и нормално на поставените условия, изпратил ти е веднага данни за фактура и всичко би трябвало да е наред. Но не е. Защото плащане не идва. Ти напредваш с работата и междувременно напомняш, че парите не са пристигнали. Отговорите на този въпрос може да са различни – от “Да, да, вчера не стигнахме навреме до банката, днес колегата ще ги пусне.” до “Имаме малък проблем със счетоводството, но не се притеснявайте до ден – два ще ви пуснем парите.”

Ти продължаваш да работиш, а парите все така не идват поради някаква важна причина. И така до края. Ако не се усетиш навреме, ще свършиш цялата работа, но какво ще получиш за нея не е много ясно. Затова, дори да си напреднал фрийлансър, който има вече бързо може да прецени клиента отсреща, не започвай работа преди да са ти платили. (Припомни си статията за вътрешния глас на фрийлансъра.)

Ако все пак ти е важно, искаш да задържиш този клиент, работата ти изглежда интересна, предлагат ти добра сума, то следи внимателно кога ще влезе плащането. Съветвам те след първото извинение от страна на клиента да преустановиш работа.

Защо клиентът ще прави такива цигании? Обикновено причините са две:
1. Той не иска да те измами, просто е мърляв към всичко, което не касае самия него. Ти си се съгласил да му свършиш работа, той се е успокоил и сега вече банката наистина изглежда много далеч. Проблемът е, че колкото повече времето напредва, толкова повече банката ще се отдалечава. Спри да работиш, засегни неговия интерес и ще видиш колко бързо ще намери време да ти преведе парите.

2. Не общуваш с човека, който взима решенията, а с някой друг. Този някой може да ти е обещал авансово плащане, но шефът му не ти е обещавал нищо. Първо си изясни такава ли е ситуацията ( и следващия път разбери още при началните разговори кой всъщност поръчва музиката). Второ, обясни, че спираш работа, докато не си изчистят вътрешнофирмения проблем с комуникацията.

Не разчитай, че всички пари ще ти се изплатят наведнъж после. Не виждам защо да имаш доверие на човек, който по една или друга причина не е спазил дори началната ви уговорка.

Какво друго можеш да направиш? Честно казано нищо. Ако на клиентът не му пука, че си спрял работата наполовина, то е повече от очевадно, че е най-добре да си потърсиш нов проект и да не се занимаваш повече.

Това беше от мен за днес. Успех!

Откъде работя днес – Флоренция

DSC_0236

Днес работя от Синя – едно село/предградие на Флоренция. За първи път откакто сме в Италия имаме нещо като приличен интернет. Дотук ни спасяваше най-вече мобилният.

Синя е чудно място за работа. Тихо е, зелено е и топло. В цялото село/предградие има точно две кафенета. Едното е затворено, а другото го държат двама дядовци, които не знаят английски, но за сметка на това не спират да ти говорят и да искат да ти помогнат с нещо. С какво точно… ще остане загадка. Ако имаш мобилен интернет или не ти трябва такъв, можеш да работиш и от масите на тяхното кафене. Заслужава си да се разсейваш от така важните си задачи с гледката към площада, планината и околните къщи.

От самата Флоренция никак, ама никак не ти препоръчвам да се опитваш да работиш. Претъпкано е от туристи и местни, които искат да ти продадат нещо. Няма как да си събереш главата. Кафенетата също са доста шумни. Интернет? Ко? Не! Е, в някои заведения има, но по-добре си свърши работата в хотела и се разходи на спокойствие.

Доколко ще ти се получи е отделен въпрос. Ако искаш, прочети за моето произшествие във Флоренция и виж до какв два ценни извода ме доведе то. Цък.

Ае

п. с. Прилагам и малко снимков материал, който няма нищо общо с работата.

DSC_1017 DSC_0234

Общи правила за писане на статии и текстове в уеб

Posted on by 0

Подготвил си се за писането на текста:

  • направил си проучване на различните групи потребители;
  • намерил си верния тон (съобразил си се с техните предпочитания, език/жаргон, ниво на образование);
  • проучил си достатъчно подробно темата, по която смяташ да пишеш;
  • знаеш какво ново ще кажеш.

Сега остава да пристъпиш към самото писане. За начало ти предлагам няколко общи правила, които никога няма да те подведат.

1. Пиши разбираемо. 
Когато знаеш за какво говориш, обикновено можеш да го обясниш с думи прости, така че да те разберат и твоите читатели. (Разбира се, когато пишеш научен текст или за строго специфична потребителска група – партньори и клиенти, които са наясно с бранша ти и неговите особености – използваш съответните термини.)

Помни, че потребителите бързат и ще се зачетат в написаното само, ако то им дава нужната информация и ако го разбират. Не усложнявай текста повече от необходимото, защото бързо ще губят интерес към него. Не го и опростявай твърде много, защото няма да му имат доверие.

2. Използвай простички, кратки изречения.
Чела съм разказ, дълъг няколко страници, който всъщност е едно изречение. Но аз и ти не сме велики латиноамерикански писатели и не пишем художествена проза, а съдържание за сайтове. За нашите читатели е по-добре да се придържаме към простите изречения.

Започнеш ли да използваш твърде много запетайки, тирета, „който”, „която”, „които” и да вметваш вметки във вметнатите части на вече вметнатото изречение, нещата стават сложни и хората просто отказват да четат.

Не те съветвам да опростяваш до степен „четиво, подходящо за едноклетъчни”, а по-скоро да се научиш да разплиташ и излагаш стройно и ясно собствената си заплетена и разхвърляна мисъл.

3. Не прекалявай с прилагателните.
Фактът, че можеш да изредиш 13 прилагателни в 1 изречение, за да похвалиш прахосмукачката, която продаваш, показва само, че имаш богат речник. Потребителите нямат нужда от уникалните ти, невероятни, прекрасни, практични, добронамерени и приятелски уверения колко добър е твоят продукт. Имат нужда от факти:

  • какво точно прави този продукт;
  • как ще им помогне да решат проблема, който ги е довел до твоя сайт;
  • колко ще им струва да го купят/наемат;
  • как ще го получат;
  • каква е гаранцията, че ще работи и какво става ако все пак не получат очаквания резултат.

Разбира се, ще ти е нужно някое прилагателно тук-там, но не прекалявай.

4. Превърни качествата на продукта в ползи за клиента.
Това има общо с липсата на прилагателни и необходимостта от факти. Формулирай последните не като предимства на предлагания продукт, а като ползи за клиента. Така с един крушум удряш  четири заека:

  • информираш отсрещната страна как ще й решиш проблема;
  • пишеш така все едно отговаряш на вече зададен въпрос, което пък помага на потребителите да те намерят по-лесно;
  • текстът е ясен и разбираем;
  • по-лесно ти се получава да направиш „карта на текста”.

5. Направи „карта на текста”.
Помниш, надявам се, че първоначално потребителят сканира, а не чете. Помогни му да разбере по-бързо дали твоята публикация му върши работа. Използвай подзаглавия за ориентири. Нека само от един поглед, да вижда в кой абзац каква информация ще намери. (Как се пишат заглавия и подзаглавия е дълга тема, по която скоро ще напиша отделна статия.)

Припомни си как да се подготвиш за писане на статии в уеб. И действай.

Откъде работя днес – Ронкаделе, Италия

DSC_0200Вятърът ни довя в Ронкаделе, Тревизо. Накъдето и да погледне човек вижда лозя, наблизо минава река Пиаве, небето е мастилено с бели облаци, а местните хора не говорят английски. За сметка на това рисуват отлично, когато трябва да ти обяснят как се стига до даден адрес.

Отседнахме в дома на може би единствената англичанка наоколо. :) Съжителството с котка, куче и бъбрива, усмихната домакиня действа разложително на работния процес.

Безжичен интернет няма в цялото село. Другият е в общи линии приличен. Ако не трябва да си онлайн, можеш да седнеш с  компютъра в единственото кафене и да се правиш, че работиш до насита. Аз предпочетох по-мързеливия начин.

 

 

С какви клиенти искаш да работиш

Posted on by 0

И защо е важно в някакъв момент да си изясниш този въпрос

Много фрийлансъри не се замислят с какви клиенти искат да работят – малки, средни, големи, всякакви. Може би и ти си от тях. Важно ти е да имаш поръчки, колко голям е клиентът не е от значение. От една страна си прав. Особено в началото не е важно. От друга страна, когато целенасочено търсиш клиенти, добре е да знаеш къде и в какво всъщност се прицелваш. Как да разбереш?

Работа с малки клиенти
Предимствата на малките клиенти са няколко:

  • получаваш неголеми поръчки, но пък редовно;
  • комуникацията е по-гъвкава – не е нужно да минеш през няколко мениджъра, докато стигнеш до човека, който може да вземе решение по твоя въпрос;
  • плащането става по-бързо и на по-кратки периоди от време;
  • имаш по-голяма свобода.

Недостатъци:

  • често работят за пръв път с фрийлансър и по-скоро трябва да си ги научиш;
  • поради горната причина понякога комуникацията е доста трудна, но пък спечелиш ли доверието им веднъж, няма да имаш никакви проблеми;
  • сроковете за работа са по-кратки;
  • по-нестабилни са и може вчера да си имал поръчка от тях, а утре да са изчезнали от пазара.

Работа с големи клиенти
Предимства:

  • обикновено поне веднъж вече са работили с фрийлансър и комуникацията е по-лесна;
  • имат изградена система на работа;
  • по-рядко се пазарят за плащането;
  • сроковете са по-дълги (макар и невинаги);
  • често работиш с колеги – дизайнери, маркетолози – което ти позволява да си свериш часовника и да научиш нещо ново;
  • имената им стоят добре в портфолиото ти.

Недостатъци:

  • системата е доста тромава и минаваш през няколко човека, докато стигнеш до този, който взима решенията;
  • свободата ти е ограничена от всякакъв вид страхове, предразсъдъци, а често и от правния отдел, който преглежда всяка криейтив идея преди да започнеш работа по нея;
  • плащанията са по-тромави – има правила, с които трябва да се съобразиш и отдел навъсени счетоводители; в някои случаи може да се наложи да чакаш поне месец, докато получиш каквото си изработил;
  • претенциите са много повече.

Средните по големина клиенти притежават по малко от предимствата и недостатъците на горните две групи. Зависи на какво ще попаднеш.

Според личните ми наблюдения проектите за големи клиенти започват като нещо безкрайно интересно и предизвикателно и след намесата на редица разбирачи завършват като пълна боза. При проектите за малки клиенти обикновено е точно обратното – започват като нещо съвсем обикновено и от теб зависи да ги направиш интересни, предизвикателни, да си прокараш идеята и после да я осъществиш. (Имай предвид, че говоря от гледната точка на копирайтър. Нямам идея как точно е при теб.)

Причината според мен е, че малкият клиент иска нещо ефективно, направено с неголеми средства, но не знае какво точно. Големите фирми обикновено имат по-голям бюджет и искат нещо интересно, фамозно и привличащо внимание. Само дето по средата на работния процес ги хваща шубето и се спират на ординерно решение, ама лъскавичко.

Защо ти е да знаеш предварително с какви клиенти искаш да работиш

  • Търсиш ги на различни места.
  • Начинът на общуване е различен. А за да спечелиш един клиент, е важно да нацелиш тона.
  • Планирането на работата е различно.
  • Организирането на плащанията става по различен начин. Ако работиш с малки клиенти, имаш неголеми приходи през целия месец. При големите клиенти получаваш големи суми веднъж месечно.
  • Броят постоянни клиенти, които водиш също зависи от това дали са големи, средни или малки фирми.

Помисли си какво ти се прави:

  • имаш нерви да обучаваш някого как се работи с фрийлансър или имаш сили да се справяш с нечии претенции;
  • искаш да работиш за големи имена или искаш да помагаш на малките да се утвърдят;
  • предпочиташ да си човекът-оркестър или да работиш в голям екип.

Дали можеш да работиш за всякакви клиенти? Да, разбира се. Стига да имаш сили, време и идеи как да си ги намериш и да успяваш да превключваш бързо от един начин на общуване на друг. (Не пропускай и доброто планиране.) Можеш и да се фокусираш върху само един тип клиенти, което ти носи други ползи.

Важно е в някакъв момент да вземеш осъзнато решение. От това само ще спечелиш.

Успех. И в случай, че си избрал да се целиш на едро, прегледай “Предпоставки за успешни преговори с клиент – голяма компания”.

п. с. Ако смяташ, че нещо съм пропуснала, добави своето виждане в коментарите. На всички ни ще е полезно. Благодаря.