Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова, копирайтър

Втората история от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” отново е на копирайтър – Мария Атанасова. Радвам й се особено много, защото е единственият раказ на майка с дете, излязла на свободна практика, който съм получила.

Дами, надявам се историята на Мария да ви подейства окуражаващо. Мами на свободна практика, научете повече за поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” и ми пишете.
Приятно четене.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Mariq_Atanasova_Svobodna_praktikaКаква беше моята действителна причина да стана фрийлансър?

Преместих се да живея в друг град. Останах без работа, но същевременно излязох и в отпуск по майчинство. След майчинството и две годишно търсене на подходяща, според специалността ми работа – тя се появи. Тогава се оказа, че детето ми се нуждае от малко повече допълнителни и по-специфични грижи. Така да започна работа на трудов договор вече беше невъзможно. Насочих се към фрийлансърството, като копирайтър.

Тази форма на работа ме удовлетворява напълно, защото нейната свобода предоставя възможност:

  1. Да се грижа за детето си, по всяко време, което работата в офис не ми осигурява.
  2. Харесва ми да се занимавам с това, от което получавам истинско удовлетворение.
  3. Работата като фрийлансър предоставя истинска свобода в избора на компромис, който понякога сме принудени да правим.

А дали се страхувах от избора си – и то много. Когато вариантът е единствен, страховете отстъпват пред желанието и целта. С много от нещата не бях запозната, но постепенно, с питане, четене, постоянство и известен инат, всичко започна да се подрежда. Естествено още се уча на тънкостите, но не се предавам, защото разбрах, че това е едно от основните неща за един фрийлансър.

Доволна ли съм? – Да. Виждам, че успявам, че получавам истинска радост, вдъхновение, признание и задоволство от свършената работа.

Вече съм спокойна, че пътят, който избрах е бил в правилната посока.

Това е отговор на една майка от провинциален град, където изборът и възможностите за започване на нещо ново е доста ограничен. https://mimiatanasova.wordpress.com/  

 

Припомни си първата история от поредицата: 
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър

Кратък седмичен коментар – 16

Sedmichen_komentar_16

 

Какво не се вижда на снимката, а е важно

Вятърът, който издуха облаците и ако продължава със същото упорство, скоро ще издуха кърпите, чадърите, таблите с морски череши и курортистите. Написах си мъдрата мисъл на листчето и го пуснах в тревата. Вятърът го подхвана и аха да го отнесе, то успя да се задържи на две стръкчета трева. Не се чете много добре, но пък историята зад кадър си е потвърждение на написано.

Приятна събота и неделя на всички.

Откъде работя днес – Черноморец

Svobodna_praktika_Chernomorec

 

Добро утро. Допреди малко работех от Черноморец. По-точно от терасата на квартирата ни, накрая на улица “Бриз”.

Ако искам да пиша навън трябва да ставам рано. В десет часа вече слънцето започва силно да затруднява работния процес, а плажът изглежда все по-разумна алтернатива.

Черноморец е чудесно място за работа и почивка за фрийлансъри. Все още почти няма хора. Квартира се намира бързо и на смешни пари. Топлите закуски са вкусни. Кръчмите – прилични. Интернет има и в квартирите, и в хотелите. Не е от най-бързия, но става за работа. Може да се настаниш с лаптопа в някое от трите кафенета и да си цъкаш цял ден.

Повечето магазини и места за хранене са почитатели на 4 часовия работен ден. Някои работят сутрин, други следобед. Почти всички се опитват да са отворени и част от вечерта. Липсата на шумотевица и атракциони на всяка крачка помага да се прибереш вечер, да си седнеш на терасата и да довършиш каквото си имал да правиш сутринта.

Хубаво е, ела и ти.

======

Имам и едно важно съобщение! Миналата есен, когато се върнахме от голямото си пътешествие из Европа, много клиенти ми писаха, че са следили приключенията ни, но не са ми пращали работа, защото не искали да ме притесняват. Сега се обръщам специално към всички:

Уважаеми клиенти, приемам поръчки през цялото лято. Мога да бъда намерена на имейл, телефон – отговарям на въпросите ви бързо и си спазвам сроковете. Не забравяйте, че вие сте генерален спонсор на всички мои приключения. Имате ли текстове за писане и реклами за измисляне, пишете ми. Ще останете доволни, както винаги.

Край на съобщението. Благодаря.

 

 

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев, копирайтър

Първият, който ми изпрати история за “Разкажи ми как стана фрийлансър“, беше Мартин Търпев.

Припомням ти целта на занятието – да се окуражат потенциалните и начинаещи фрийлансъри, като се съберат повече истории на колеги, които разказват какво ги е принудило да минат на свободна практика, как се справят със страховете си, с какво се занимават. Все още не е късно да ми изпратиш своя текст + снимка (заедно с линк към сайта ти, моля).

Приятно четене, дано чуждият опит ти е полезен.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

M.TarpevКазвам се Мартин Търпев и в този текст говоря за 5 неща, свързани с пътя ми като копирайтър-фрийлансър:

1. Винаги съм обичал да пиша текстове. В началото, за удоволствие пишех есета и стихове, които прилежно събирах в папки под бюрото. Постепенно развих уменията си в тази посока и от дума на дума се включвах като копирайтър в разнообразни проекти на приятели и познати. Така се запалих по писането още повече и реших да дълбая по-дълбоко в тази дейност.

2. Горното описва накратко как реших да започна да пиша. Сега ще кажа защо стана така, че това се превърна в основна професия за мен. Ами, заради кризата основно. Може би ако не беше кризата, щях да работя в маркетинговия отдел на някоя фирма, тъй като завърших Маркетинг и много исках да се занимавам с това.

Но кризата удари точно когато излизах от университета и започвах да търся работа. Естествено и аз нося отговорност. Може би не съм бил достатъчно активен или не съм проявил достатъчно старание, или не съм се рекламирал достатъчно. Но бях зелен и неуверен, а фирмите съкращаваха бюджети и гледаха да спестят от всичко. И най-вече от кадри в маркетинговите отдели. Затова попадах предимно на обяви с изискване на богат опит и на лелички/чичковци, които сякаш бяха обучени да казват “може би ще ви се обадим, но засега ни трябва човек с повече стаж”.

И реших да направя нещо сам.

1. Осъзнах, че много се дразня, когато някой ми пили на главата, или ми се бърка в работата. Особено, ако този някой не е наясно за какво по-точно ми пили, или какво точно правя.

По-конкретно, с времето установих, че думичките маркетинг, копирайтинг, интернет, PR, реклама и прочее се възприемат от много хора просто като словесни украшения. Много хора ги използват, за да изглеждат модерни, но не желаят да се напъват, за да вникнат в същността им.

Подобна е и думата брандиране. Естествено тя има своето място, но много българи очевадно я използват, за да внушат, че лепенето на лепенки по фирмените магазини и автомобили е изключително важна и сложна дейност, която изисква специална квалификация и години трудов стаж.

Та, хората обичат да разтеглят думите и да пъхат в тях каквото съдържание им хрумне. Така имах шефове, които под копирайтър и помощник в Маркетинговия отдел, разбираха най-различни неща и сменяха периодично дефиницията на длъжността ми – като организатор на събития, програмист, SEO специалист, лепач на надписи по колите… Капката преля, щом шефът реши, че трябва за седмица, максимум две, ГАРАНТИРАНО да кача сайта му на първо място в Google.

Освен това и колегите ме дразнеха. Разбрах за себе си, че се вбесявам, щом резултатите от плана ми зависят от натуткването на човек, който прави всичко възможно да ми покаже, че ми прави невероятна услуга – и то само този път. Колегите там, където работих за последно бяха кофти, а шефовете – объркани. И реших, че не ми дават достатъчно пари, за да понасям неадекватността на положението и че, след като не се харесваме взаимно, много скоро ще се разделим. Реших аз да определя кога ще стане това и напуснах.

1. Офисът обаче не съм го напуснал. Работя в семейна фирма за авточасти. За съжаление, все още няма толкова работа и ми остава време да се занимавам и с копирайтинг.

2. Дали ме беше страх, когато станах фрийлансър? Чак страх – не. По-скоро изпитвах леко притеснение и чувство на дискомфорт от недостатъчното знание как точно ще протекат нещата, след като видя в електронната си поща писмо със запитване.

Видях нагледно каква е разликата между това да имаш /или да си мислиш, че имаш/ някакви умения и това да ги превърнеш в бизнес и да правиш сделки. Много пъти съм се чудил:

  •  Ако бях предложил това, какво щеше да стане?
  • Да отстъпя ли малко от условията, при които работя, за да спечеля клиента или не?
  • Шикалкави ли клиентът с изискванията си за корекция, или нещо съм оплескал, или не съм го разбрал?
  • Да приема ли предложението за ангажимент към клиент да пълня постоянно блога му с текстове, като получа име и парола, или не, какво би очаквал той? Дали едно по-голямо обвързване от моя страна и сближаване между нас, които не съм предвиждал, не биха застрашили отношенията ни?
  • Как да реагирам, когато клиент не е доволен от текста, колко редакции да приема да правя?
  • Да работя ли за по-малко пари, ако ми се струва, че клиентът е обещаващ и как да позная дали е такъв?
  • Да дам ли готовите текстове, преди да съм взел парите или поне капаро, или да не се доверявам и да държа на принципите си докрай?

1. Как се справям със страховете си? Най-вече, чрез фокусиране върху конкретна задача. Разбрах, че това, което ме плаши най-много и събужда неувереност у мен е абстрактното възприемане на задачата, която ме очаква. Когато е мътно, най-много се притеснявам.

Затова основното, което правя срещу страховете е максимално бързо да фокусирам усилията си и да раздробя ангажимента на по-малки и конкретни задачи. Основно това става така: 

  • Осланям се на опита си от предишна сделка.
  • Отделям специално внимание да формулирам предложенията и въпросите си към конкретния клиент.
  • Уверявам се, че клиентът е разбрал какво ще получи накрая, за каква сума и при какви условия. 
  • Започвам работа, само след изчистено и конкретизирано задание и дадено от клиента “ok”.
  •  Ако клиентът е объркан и говори общо, се опитвам да си представя какво точно ще му свърши работа и му отправям конкретно предложение. Отново изисквам и изчаквам неговото “ok”.  
  • Гледам да не се отклонявам съществено от условията, при които работя, за да запазя максимално самообладание. Посланието ми често е “това са моите условия, така работя, решавай”. Може да звучи надуто, но съм установил за себе си, че отклоненията от принципите и практиките водят до неувереност и усложнения.

Разбира се, когато преценя, че ми е изгодно, проявявам гъвкавост! Но отново не “клякам” на клиента напълно, а си пазя територията, на която знам, че съм добър.

Мартин Търпев – собственик на http://www.avtorsko.com/

Кратък седмичен коментар – 15

DSC_0651 (2)

 

п. с. Предложението да представя в “Свободна практика” теб и услугите, които предлагаш, с линк към твоя сайт, все още е в сила. Виж какво трябва да направиш за целта в статията “Разкажи ми как стана фрийлансър” и ми пиши.