Оформление на текст за уеб

3 основни правила и защо е важно да ги спазваш

Надявам се, че прилагаш усърдно петте общи правила за писане на статии и текстове в уеб. За да ти се получи още по-добре, обърни внимание и на оформлението им. В повечето случаи то е решаващо за това дали потребителите ще благоволят да сканират текста или ще си потърсят информация от друг сайт.

Разбий текста на абзаци
Големите блокове текст, без въздух между тях, плашат потребителя. Пречат му да сканира за информацията, която търси и му губят времето. Затова той просто не се занимава с тях.

Разбивай текста на абзаци и оставяй разстояние между тях. Така потребителите могат да зачетат началото на абзаца (ако си пропуснал да сложиш подзаглавия) и да се ориентират съдържа ли информацията, която им е нужна или не.

Колко дълги трябва да са абзаците? Чела съм всякакви мнения по въпроса. Най-често срещаното е: 1 – 3 изречения за увод и по 100  думи за отделните абзаци. Аз лично следвам логиката на текста. Ако има какво полезнода се каже в повече от 100 думи, и е казано просто и ясно, то ще се намери кой да го прочете.

Ритъмът на текста се задава от дължината на абзаца. Помни това и експериментирай. Така ще овладееш още един мощен начин за въздействие върху потребителите. Не схващаш идеята? Вземи един текст от 500 думи и го раздели на два абзаца. Прочети го на глас. След това раздели същия текст на четири абзаца и го прочети на глас. И последно – раздели го така, че да се редуват по-кратки и по-дълги абзаци. Прочети го на глас. Този експеримент ще ти помогне да разбереш какво имам предвид.

Не оставяй подзаглавията да хвърчат из текста
Свършил си един абзац, ударил си Enter, написал си подзаглавието на следващия абзац, ударил си още един Enter и си започнал следващия абзац. Много добре. Можеш ли да оринетираш потребителя, това пльоснато в средата изречение за кой от двата абзаца се отнася? Изпозлвай оформлението, за да го направиш. Имаш два варианта:

1.Отделяш подзаглавието с болд или с една идея по-голям пункт на шрифта и лепиш текста за него.

2. Удряш два пъти Enter след края на първия абзац. Пишеш подзаглавие. Още един Enter и започваш новия абзац.

Използвай булети
Улесни потребителите като използваш булети. Можеш просто да изредиш ползите от употребата на конкретен продукт. Можеш да изведеш най-важната информация като едно изречение и след това да я дообясниш, т. е. да си направиш подабзаци с булети.

Чела съм също, че освен потребителите и търсачките харесват булети. Но за повече информация по темата ще трябва да се обърнеш към SEO специалист.
Аз мога само да ти напомня да ги подреждаш и по важност – най-полезните и интересните за потребителите трябва да са на първо място.

Не подценявай оформлението. То не само прави текста по-привлекателен за читателя, но е и още една възможност за въздействие върху него.
Толкова по темата засега. Ако имаш въпроси, задай ги.

ае

Откъде работя днес – Барселона

DSC_0250

Барселона е перфектно място за фрийлансърска работа през лятото. Не, не, не съм се объркала. Когато за първи път видях града, беше зима и нямаше особено много хора. Сега навсякъде има тълпи народ и няма особено много град. За препоръчване е да си стоиш в къщи на сянка, да си вършиш работата и да излизаш по-късно вечер, когато основната част туристи вече се е прибрала.

Ако шумът около теб не ти пречи, можеш да работиш и от заведение. На някое малко площадче, изскочило пред теб в Готическия квартал, все ще се намери място за нежното ти тяло и за лаптопа. Не разчитай на зоните с безплатен, публичен интернет. В 9 от 10 случая не можеш да се закачиш. Затова пък почти всяко заведение има wi-fi – взимаш си една сангрия и паролата е твоя.

Плаж? Не, на точно този градски плаж няма как нито да работиш, нито да почиваш. Свършвай каквото има да вършиш в Барселона и се върни през зимата.

Предупреден си.
Чао.

п. с. Не оставяй нещата си без надзор, ако работиш навън, защото бързо ще си намерят нов собственик.

Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане

Ако четеш този блог сравнително редовно, то знаеш, че съм привърженик на 50% авансово плащане от страна на новите клиенти. И причините за това са прости:

  • така клиентът е мотивиран да даде по-бързо цялата информация, която ти е необходима, за да започнеш работа. Доста по-експедитивно организира снимки, праща ти презентации и текстове.
  • Поделяте си отговорността. Колкото клиентът се страхува, че всеки фрийлансър може да го излъже без да свърши работа, толкова и фрийлансърът се страхува, че няма да му бъде платено. Аз предпочитам страховете да са споделени.

Чувала съм колеги фрийлансъри да се оплакват, че когато си поискат 50% предплата клиентите им казват – “В България няма такава практика.” И винаги съм повтаряла, че това не е вярно. Работя на този принцип с всичките си клиенти, а практиката е такава, каквато си я направиш. Така че, не започвай да работиш на голи обещания.

Но! Дори с авансовото плащане понякога възникват проблеми.

Обикновено не започваш да работиш преди да видиш парите в банковата си сметка. Случва се обаче някой да е на зор. Примолва се и ти започваш работа след като си изпратил фактурата, а не след като си получил парите. Спокоен си, защото човекът е откликнал бързо и нормално на поставените условия, изпратил ти е веднага данни за фактура и всичко би трябвало да е наред. Но не е. Защото плащане не идва. Ти напредваш с работата и междувременно напомняш, че парите не са пристигнали. Отговорите на този въпрос може да са различни – от “Да, да, вчера не стигнахме навреме до банката, днес колегата ще ги пусне.” до “Имаме малък проблем със счетоводството, но не се притеснявайте до ден – два ще ви пуснем парите.”

Ти продължаваш да работиш, а парите все така не идват поради някаква важна причина. И така до края. Ако не се усетиш навреме, ще свършиш цялата работа, но какво ще получиш за нея не е много ясно. Затова, дори да си напреднал фрийлансър, който има вече бързо може да прецени клиента отсреща, не започвай работа преди да са ти платили. (Припомни си статията за вътрешния глас на фрийлансъра.)

Ако все пак ти е важно, искаш да задържиш този клиент, работата ти изглежда интересна, предлагат ти добра сума, то следи внимателно кога ще влезе плащането. Съветвам те след първото извинение от страна на клиента да преустановиш работа.

Защо клиентът ще прави такива цигании? Обикновено причините са две:
1. Той не иска да те измами, просто е мърляв към всичко, което не касае самия него. Ти си се съгласил да му свършиш работа, той се е успокоил и сега вече банката наистина изглежда много далеч. Проблемът е, че колкото повече времето напредва, толкова повече банката ще се отдалечава. Спри да работиш, засегни неговия интерес и ще видиш колко бързо ще намери време да ти преведе парите.

2. Не общуваш с човека, който взима решенията, а с някой друг. Този някой може да ти е обещал авансово плащане, но шефът му не ти е обещавал нищо. Първо си изясни такава ли е ситуацията ( и следващия път разбери още при началните разговори кой всъщност поръчва музиката). Второ, обясни, че спираш работа, докато не си изчистят вътрешнофирмения проблем с комуникацията.

Не разчитай, че всички пари ще ти се изплатят наведнъж после. Не виждам защо да имаш доверие на човек, който по една или друга причина не е спазил дори началната ви уговорка.

Какво друго можеш да направиш? Честно казано нищо. Ако на клиента не му пука, че си спрял работата наполовина, то е повече от очевадно, че е най-добре да си потърсиш нов проект и да не се занимаваш повече.

Това беше от мен за днес. Успех!

Откъде работя днес – Флоренция

DSC_0236

Днес работя от Синя – едно село/предградие на Флоренция. За първи път откакто сме в Италия имаме нещо като приличен интернет. Дотук ни спасяваше най-вече мобилният.

Синя е чудно място за работа. Тихо е, зелено е и топло. В цялото село/предградие има точно две кафенета. Едното е затворено, а другото го държат двама дядовци, които не знаят английски, но за сметка на това не спират да ти говорят и да искат да ти помогнат с нещо. С какво точно… ще остане загадка. Ако имаш мобилен интернет или не ти трябва такъв, можеш да работиш и от масите на тяхното кафене. Заслужава си да се разсейваш от така важните си задачи с гледката към площада, планината и околните къщи.

От самата Флоренция никак, ама никак не ти препоръчвам да се опитваш да работиш. Претъпкано е от туристи и местни, които искат да ти продадат нещо. Няма как да си събереш главата. Кафенетата също са доста шумни. Интернет? Ко? Не! Е, в някои заведения има, но по-добре си свърши работата в хотела и се разходи на спокойствие.

Доколко ще ти се получи е отделен въпрос. Ако искаш, прочети за моето произшествие във Флоренция и виж до какв два ценни извода ме доведе то. Цък.

Ае

п. с. Прилагам и малко снимков материал, който няма нищо общо с работата.

DSC_1017 DSC_0234

Общи правила за писане на статии и текстове в уеб

Подготвил си се за писането на текста:

  • направил си проучване на различните групи потребители;
  • намерил си верния тон (съобразил си се с техните предпочитания, език/жаргон, ниво на образование);
  • проучил си достатъчно подробно темата, по която смяташ да пишеш;
  • знаеш какво ново ще кажеш.

Сега остава да пристъпиш към самото писане. За начало ти предлагам няколко общи правила, които никога няма да те подведат.

1. Пиши разбираемо. 
Когато знаеш за какво говориш, обикновено можеш да го обясниш с думи прости, така че да те разберат и твоите читатели. (Разбира се, когато пишеш научен текст или за строго специфична потребителска група – партньори и клиенти, които са наясно с бранша ти и неговите особености – използваш съответните термини.)

Помни, че потребителите бързат и ще се зачетат в написаното само, ако то им дава нужната информация и ако го разбират. Не усложнявай текста повече от необходимото, защото бързо ще губят интерес към него. Не го и опростявай твърде много, защото няма да му имат доверие.

2. Използвай простички, кратки изречения.
Чела съм разказ, дълъг няколко страници, който всъщност е едно изречение. Но аз и ти не сме велики латиноамерикански писатели и не пишем художествена проза, а съдържание за сайтове. За нашите читатели е по-добре да се придържаме към простите изречения.

Започнеш ли да използваш твърде много запетайки, тирета, „който”, „която”, „които” и да вметваш вметки във вметнатите части на вече вметнатото изречение, нещата стават сложни и хората просто отказват да четат.

Не те съветвам да опростяваш до степен „четиво, подходящо за едноклетъчни”, а по-скоро да се научиш да разплиташ и излагаш стройно и ясно собствената си заплетена и разхвърляна мисъл.

3. Не прекалявай с прилагателните.
Фактът, че можеш да изредиш 13 прилагателни в 1 изречение, за да похвалиш прахосмукачката, която продаваш, показва само, че имаш богат речник. Потребителите нямат нужда от уникалните ти, невероятни, прекрасни, практични, добронамерени и приятелски уверения колко добър е твоят продукт. Имат нужда от факти:

  • какво точно прави този продукт;
  • как ще им помогне да решат проблема, който ги е довел до твоя сайт;
  • колко ще им струва да го купят/наемат;
  • как ще го получат;
  • каква е гаранцията, че ще работи и какво става ако все пак не получат очаквания резултат.

Разбира се, ще ти е нужно някое прилагателно тук-там, но не прекалявай.

4. Превърни качествата на продукта в ползи за клиента.
Това има общо с липсата на прилагателни и необходимостта от факти. Формулирай последните не като предимства на предлагания продукт, а като ползи за клиента. Така с един крушум удряш  четири заека:

  • информираш отсрещната страна как ще й решиш проблема;
  • пишеш така все едно отговаряш на вече зададен въпрос, което пък помага на потребителите да те намерят по-лесно;
  • текстът е ясен и разбираем;
  • по-лесно ти се получава да направиш „карта на текста”.

5. Направи „карта на текста”.
Помниш, надявам се, че първоначално потребителят сканира, а не чете. Помогни му да разбере по-бързо дали твоята публикация му върши работа. Използвай подзаглавия за ориентири. Нека само от един поглед, да вижда в кой абзац каква информация ще намери. (Как се пишат заглавия и подзаглавия е дълга тема, по която скоро ще напиша отделна статия.)

Припомни си как да се подготвиш за писане на статии в уеб. И действай.