Откъде работя днес – IC2, Лисабон – Порто

 

 

DSC_4110Колкото и неромантично и неудобно да изглежда, това е истината. По време на цялото пътуване най-често работя от предната седалка на колата. Така си осигурявам достатъчно време за разходки, плажове и други блаженства.

При едно от пътуванията ни из България в началото на лятото, пробвах мога ли да пиша по този начин. Опитът се оказа сполучлив – не ми друса, тихо е, не правя повече технически грешки.

Следващата стъпка беше да се сдобия със зарядно за лаптоп за кола. Избрах универсално зарядно GEMBIRD NPA-DC1 и съм доволна. Зарежда бързо и се нагрява много бавно, което е важно, ако си решил да пътуваш през лятото в Андалусия например.

Когато ми е нужно, ползвам мобилния интернет, за който ти писах в предната статия. Понеже не трябва да превишавам определени мегабайти на ден, не влизам във Facebook и не се разсейвам с интересни статии, които трябва да се прочетат на момента. Съответно работя по-бързо. А най-хубавото е, че когато и да вдигна очи от компютъра, гледката през прозореца на офиса ми винаги е различна.

DSC_4722

Не съм забравила за серията статии със съвети за писане, нито пък за по-сериозните постове за общуване с клиенти, определяне на цени и т. н., но с тях ще продължа през септември. Ако някой въпрос относно фрийланса много те тормози, потърси отговора му в по-старите статии или ми пиши.

Откъде работя днес – Албуфейра, Португалия

DSC_3605

 

След чудесно скитане по испанските села, малки градчета и пусти плажове стигнахме до Португалия. Първата ни спирка е Албуфейра. Мястото, на което сме отседнали е извън курортния град, нагоре в планината. Живеем в каравана, двор до двор с школата за езда на нашата домакиня. Заобиколени сме от коне, кучета и котки. Срещу нас е океанът, зад нас е планината, а пред вратата на караваната растат бадемови дръвчета.

Условията за работа са отлични – тихо е и няма хора – ако се трудиш от ранна утрин. Към обяд настава такава жега, че мозъкът просто отказва да функционира и поне до 17 – 18 часа човек е принуден да си почива. Или отиваш на плаж или притичваш до външния душ със слънчева вода и после мокър-мокър се просваш на хамака. Знам, че е тежко, но друг избор нямаш.

Интернет също нямаш. В по-малките населени места на Испания и Португалия (поне от това, което видях дотук) хората ползват доста ограничен мобилен интернет или плащат големи такси, за нормален Интернет.

Дали не можеш да седнеш на кафене и да работиш оттам? Извън града, във вилната зона или в планината, трудно ще намериш кафене, какво остава за заведение с екстри.

Ако не съм ти казала как се справяме с този проблем по време на цялото пътуване, сега е моментът.  Виж тази оферта на Мтел за интернет в роуминг. Появи се малко преди да тръгнем и дотук ни спасява безотказно. Не е ли много скъпо? По-евтино е от всички останали варианти.

Август месец е и ако си фрийлансър, то работата ти доста е намаляла вероятно. Затова те съветвам да направиш като мен. Спри да се притесняваш, че няма работа (максимум след 2 седмици ще се оплакваш, че си претоварен от поръчки), изключи компютъра и пробвай как е да живееш без него.

п. с. Бих качила още снимки, но и мобилният интернет на Мтел не може да прави чудеса.

Оформление на текст за уеб

3 основни правила и защо е важно да ги спазваш

Надявам се, че прилагаш усърдно петте общи правила за писане на статии и текстове в уеб. За да ти се получи още по-добре, обърни внимание и на оформлението им. В повечето случаи то е решаващо за това дали потребителите ще благоволят да сканират текста или ще си потърсят информация от друг сайт.

Разбий текста на абзаци
Големите блокове текст, без въздух между тях, плашат потребителя. Пречат му да сканира за информацията, която търси и му губят времето. Затова той просто не се занимава с тях.

Разбивай текста на абзаци и оставяй разстояние между тях. Така потребителите могат да зачетат началото на абзаца (ако си пропуснал да сложиш подзаглавия) и да се ориентират съдържа ли информацията, която им е нужна или не.

Колко дълги трябва да са абзаците? Чела съм всякакви мнения по въпроса. Най-често срещаното е: 1 – 3 изречения за увод и по 100  думи за отделните абзаци. Аз лично следвам логиката на текста. Ако има какво полезнода се каже в повече от 100 думи, и е казано просто и ясно, то ще се намери кой да го прочете.

Ритъмът на текста се задава от дължината на абзаца. Помни това и експериментирай. Така ще овладееш още един мощен начин за въздействие върху потребителите. Не схващаш идеята? Вземи един текст от 500 думи и го раздели на два абзаца. Прочети го на глас. След това раздели същия текст на четири абзаца и го прочети на глас. И последно – раздели го така, че да се редуват по-кратки и по-дълги абзаци. Прочети го на глас. Този експеримент ще ти помогне да разбереш какво имам предвид.

Не оставяй подзаглавията да хвърчат из текста
Свършил си един абзац, ударил си Enter, написал си подзаглавието на следващия абзац, ударил си още един Enter и си започнал следващия абзац. Много добре. Можеш ли да оринетираш потребителя, това пльоснато в средата изречение за кой от двата абзаца се отнася? Изпозлвай оформлението, за да го направиш. Имаш два варианта:

1.Отделяш подзаглавието с болд или с една идея по-голям пункт на шрифта и лепиш текста за него.

2. Удряш два пъти Enter след края на първия абзац. Пишеш подзаглавие. Още един Enter и започваш новия абзац.

Използвай булети
Улесни потребителите като използваш булети. Можеш просто да изредиш ползите от употребата на конкретен продукт. Можеш да изведеш най-важната информация като едно изречение и след това да я дообясниш, т. е. да си направиш подабзаци с булети.

Чела съм също, че освен потребителите и търсачките харесват булети. Но за повече информация по темата ще трябва да се обърнеш към SEO специалист.
Аз мога само да ти напомня да ги подреждаш и по важност – най-полезните и интересните за потребителите трябва да са на първо място.

Не подценявай оформлението. То не само прави текста по-привлекателен за читателя, но е и още една възможност за въздействие върху него.
Толкова по темата засега. Ако имаш въпроси, задай ги.

ае

Откъде работя днес – Барселона

DSC_0250

Барселона е перфектно място за фрийлансърска работа през лятото. Не, не, не съм се объркала. Когато за първи път видях града, беше зима и нямаше особено много хора. Сега навсякъде има тълпи народ и няма особено много град. За препоръчване е да си стоиш в къщи на сянка, да си вършиш работата и да излизаш по-късно вечер, когато основната част туристи вече се е прибрала.

Ако шумът около теб не ти пречи, можеш да работиш и от заведение. На някое малко площадче, изскочило пред теб в Готическия квартал, все ще се намери място за нежното ти тяло и за лаптопа. Не разчитай на зоните с безплатен, публичен интернет. В 9 от 10 случая не можеш да се закачиш. Затова пък почти всяко заведение има wi-fi – взимаш си една сангрия и паролата е твоя.

Плаж? Не, на точно този градски плаж няма как нито да работиш, нито да почиваш. Свършвай каквото има да вършиш в Барселона и се върни през зимата.

Предупреден си.
Чао.

п. с. Не оставяй нещата си без надзор, ако работиш навън, защото бързо ще си намерят нов собственик.

Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане

Ако четеш този блог сравнително редовно, то знаеш, че съм привърженик на 50% авансово плащане от страна на новите клиенти. И причините за това са прости:

  • така клиентът е мотивиран да даде по-бързо цялата информация, която ти е необходима, за да започнеш работа. Доста по-експедитивно организира снимки, праща ти презентации и текстове.
  • Поделяте си отговорността. Колкото клиентът се страхува, че всеки фрийлансър може да го излъже без да свърши работа, толкова и фрийлансърът се страхува, че няма да му бъде платено. Аз предпочитам страховете да са споделени.

Чувала съм колеги фрийлансъри да се оплакват, че когато си поискат 50% предплата клиентите им казват – “В България няма такава практика.” И винаги съм повтаряла, че това не е вярно. Работя на този принцип с всичките си клиенти, а практиката е такава, каквато си я направиш. Така че, не започвай да работиш на голи обещания.

Но! Дори с авансовото плащане понякога възникват проблеми.

Обикновено не започваш да работиш преди да видиш парите в банковата си сметка. Случва се обаче някой да е на зор. Примолва се и ти започваш работа след като си изпратил фактурата, а не след като си получил парите. Спокоен си, защото човекът е откликнал бързо и нормално на поставените условия, изпратил ти е веднага данни за фактура и всичко би трябвало да е наред. Но не е. Защото плащане не идва. Ти напредваш с работата и междувременно напомняш, че парите не са пристигнали. Отговорите на този въпрос може да са различни – от “Да, да, вчера не стигнахме навреме до банката, днес колегата ще ги пусне.” до “Имаме малък проблем със счетоводството, но не се притеснявайте до ден – два ще ви пуснем парите.”

Ти продължаваш да работиш, а парите все така не идват поради някаква важна причина. И така до края. Ако не се усетиш навреме, ще свършиш цялата работа, но какво ще получиш за нея не е много ясно. Затова, дори да си напреднал фрийлансър, който има вече бързо може да прецени клиента отсреща, не започвай работа преди да са ти платили. (Припомни си статията за вътрешния глас на фрийлансъра.)

Ако все пак ти е важно, искаш да задържиш този клиент, работата ти изглежда интересна, предлагат ти добра сума, то следи внимателно кога ще влезе плащането. Съветвам те след първото извинение от страна на клиента да преустановиш работа.

Защо клиентът ще прави такива цигании? Обикновено причините са две:
1. Той не иска да те измами, просто е мърляв към всичко, което не касае самия него. Ти си се съгласил да му свършиш работа, той се е успокоил и сега вече банката наистина изглежда много далеч. Проблемът е, че колкото повече времето напредва, толкова повече банката ще се отдалечава. Спри да работиш, засегни неговия интерес и ще видиш колко бързо ще намери време да ти преведе парите.

2. Не общуваш с човека, който взима решенията, а с някой друг. Този някой може да ти е обещал авансово плащане, но шефът му не ти е обещавал нищо. Първо си изясни такава ли е ситуацията ( и следващия път разбери още при началните разговори кой всъщност поръчва музиката). Второ, обясни, че спираш работа, докато не си изчистят вътрешнофирмения проблем с комуникацията.

Не разчитай, че всички пари ще ти се изплатят наведнъж после. Не виждам защо да имаш доверие на човек, който по една или друга причина не е спазил дори началната ви уговорка.

Какво друго можеш да направиш? Честно казано нищо. Ако на клиента не му пука, че си спрял работата наполовина, то е повече от очевадно, че е най-добре да си потърсиш нов проект и да не се занимаваш повече.

Това беше от мен за днес. Успех!