Как да се справим с тъмната страна на фрийланса

5 истини за свободната практика, които не са съвсем верни

Миналата седмица ми попаднаха две статии – едната разкриваше истините за тъмната страна на фрийланса, другата разказваше за кошмарите на фрийлансърите. И преди ми се случвало да чета подобни текстове. Не споря с тях, всяко нещо си има добри и лоши страни, да бъдеш фрийлансър също. Всеки път обаче ме впечатлява едно – в никоя от статиите не се споменава, че описваните недостатъци на свободната практика могат да бъдат сведени до минимум и това е въпрос на организация и умения за преговори, две неща, на които може да се научи всеки, стига да иска. Затова ти предлагам моята версия на „5 ужасяващи истини за фрийланса“.

 

Гадна истина 1: Клиентът ти е шеф.

Моятa версия: Всъщност не ти е шеф. Да, той плаща, но ти решаваш дали да работиш по даден проект или не. Никой не може да те принуди. Ти се договаряш за заплащането. Ти обсъждаш срокове, изисквания, начин на работа и предаване на поръчката, които да са удобни и за двете страни. Ти можеш да откажеш да правиш повече корекции и да убедиш клиента си, че това което иска е зле за бизнеса му. Имам опит като копирайтър на трудов договор и доколкото си спомням, когато имах шеф, нещата не стояха по този начин.

Научи повече за разликите между фрийлансър и наемник от статията „Какво животно е фрийлансърът”

Разбира се, може така да се поставиш, че клиентът да ти е шеф. Можеш да откажеш да бъдете двама партньори, които ще извлекат полза от сътрудничеството си. Това обаче ще ти донесе малко пари и разстроени нерви. По-добре е да си държиш на цената, професионализма и условията, вместо да се бориш за всеки клиент, който ще ти загуби повече време отколкото може да ти плати.

 

Гадна истина 2: Клиентът винаги е прав и прецаква великите идеи за рекламни кампании, визии, лога или текстове, които създаваш.

Моята версия: Това е валидно за клиентите на фрийлансърите точно толкова, колкото и за клиентите на рекламните агенции. Даже мога да кажа, че докато работех в рекламни агенции, клиентите ми прецакваха много повече идеи. Просто тогава решенията как да се държа с даден клиент и какво да му говоря не ги взимах аз. Отношението към клиента, като към бебе, което трябва да се дондурка, за да не ревне, е повсеместно. Само че от него страда и този, който плаща музиката и този, който танцува на нея.

За мен истината е, че ако клиентът винаги е прав, няма да дойде при теб, а ще си направи всичко сам. Да изпълняваш всичко, което иска той е удобна застраховка срещу неуспех: “Правя каквото ми кажат, не съм отговорен за нищо.” Пробвай вместо да го галиш по главата и егото да му предложиш нещата, които наистина ще му свършат работа. Дръж на професионализма си. Не се съгласявай с всички безумия, насочвай, съветвай, убеждавай, настоявай, докато не постигнеш своето. Или поне по-голямата част от него.

Припомни си статията „Фрийлансърът и безбройните корекции”.

Freelance_Fears

Гадна истина 3: Фрийлансърът е по-незащитен от измами и често се случва да не му платят.

Моята версия:  Абсолютно вярно. Докато свикнеш да не започваш работа без да си взел 50% капаро, ще те лъжат на почивки. Не, защото клиентът иска да не ти плати, а защото в повечето случаи забравя за теб веднага след като свършиш това, което иска.

Не започвай работа без да получиш предплата, независимо колко е спешно и колко те уговаря клиентът, че още утре пуска парите. Не давай работни файлове преди да си получил и последното плащане. За големи суми договаряй поетапно плащане – на седмица, на месец, на 3 – 4 пъти. Подписвай договор. Не оставяй да се натрупат големи суми за изплащане дори при най-стария ти клиент, на който вярваш най-много. Всичко се случва. Утре той ще има други грижи и ще забрави за теб.

Прегледай статиите „Клиент ми бави плащане! Какво да правя?“ и „Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане?”. Хвърли едно око и на „7 признака, че имаш работа с некоректен клиент„.

 

Гадна истина 4: Клиентът непрекъснато добавя по още някоя малка, лека задачка след като вече сте започнали работа и сте договорили срокове и заплащане.

Моята версия: Точно така е. Само че клиентът не ти е шеф, спомняш ли си? Ако той може да променя правилата на играта, можеш и ти. След всяка нова задача връщаш информативен имейл с цена и срок за изпълнение. И той или ще спре да те товари, или ще приеме новите ти условия.

 

Гадна истина 5: Фрийлансърът няма работно време и трябва винаги да е на разположение.

Моята версия: Никой не е виновен, че имаш лоша организация и се съгласяваш на всички безумия на клиентите си.

Взимай такъв обем поръчки, какъвто можеш да изпълниш и договаряй разумни срокове. Тогава няма да ти се налага да се бъхташ денонощно. Отърви се от страха, че утре може да няма поръчки, затова е най-добре да вземеш всички наведнъж.

Припомни си статиите „Нормираното работно време на един фрийлансър”  и „Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели”.

Таксувай двойно за спешни поръчки. Не пропускай да обясниш на клиента, който настоява да му свършиш работата в неделя или по празници, че това няма как да стане, защото почиваш или пък е възможно на една съвсем друга цена.

Няма да забравя как преди години нов клиент ме потърси в неделя, към 17 часа и поиска веднага! да започна работа по един превод, защото му трябвал за утре до обяд. Когато отговорих, че това ще му струва двойно и трябва да предплати, той ми каза: „Ааааа, това няма как да стане! А и защо да плащам двойно, вие фрийлансърите не сте ли за това – да откликвате винаги, когато имаме нужда?“ Ами… аз поне не съм.

Друг господин пък ми писа: „Имам нужда от 2 статии по 500 думи на тези и тези теми, до утре. Започвайте работа!“ Отговарям аз колко ще му струва, че взимам 50% капаро и че цената за експресна поръчка е двойна. Добавям също каква информация ще ми трябва, за да напиша текстовете. На писмото ми той отговори следното: „Няма как да ви платя предварително за статии, които не знам как ще изглеждат.“ Да. И аз няма как да си разместя цялата програма, за да напиша текстове за някой, с който не съм работила никога и после да се надявам на добрата му воля да ми плати.

 

Обобщение: Не забравяй, че работата ти с клиентите е двустранен процес за разлика от работата ти като служител. Ако нещо не ти харесва, можеш да го промениш. Ти взимаш решенията за това кога, с кого и колко да работиш.

Начинаещият фрийлансър минава през всички ужасяващи истини, изброени по-горе. Добрият фрийлансър бързо разбира, че това са само проблеми на растежа и намира начин да се справи с тях.

И понеже неизбежно ще се появят два типа коментари: „много е лесно да се приказва, но човек трябва да си плаща сметките” и „не работете с български клиенти и нищо от това няма да ви се случи” , отговарям им още отсега.

На първия със статията „Казусът „свобода по време на свободна практика”.

На втория със статията „Работа с български клиенти – да или не”

Откъде работя днес: село Стройно

Имам си гостенка в рубриката “Откъде работя днес” – Биляна Атанасова. Снимките и текстът са нейни. Прочети, разгледай, може това да  следващото място за работа и почивка и за теб. Хвърли едно око и на блога на Биляна – Home to be.

Otkade_rabotq_dnes_Stroino1
Така, намираме се в село Стройно, някъде между Ямбол и Елхово. В това село няма ни-що, дори и хора няма много. Тази къща за гости -единствената в селото – е съвсем нова. Има немного голям басейн, обаче пък водата е със затопляне, което е супер. Стаите са съвсееем нормални, даже може да минат и за лукс.

Има интернет почти навсякъде (не знам на горните етажи как е, ние сме на първия етаж) и си е много добър. В момента ние сме единствените гости от 8 двойни стаи.

Леля Руми (домакинка, рецепционист, камериерка, управител и барман-сервитьор) ни прави сутрин някаква закуска, която влиза в нощувката, прави и кафе. На обяд ни изпържи картофи, кюфтета и ни направи салата от домати и краставици от градината зад къщата. Предлага се и цял един вид сладолед. Вечер обаче е по-сложно с яденето в селото, защото леля Руми си отива към 5 часа и няма ресторант, обаче май може да си носиш и да си готвиш (не съм сигурна), става и за нощно къпане.

Otkade_rabotq_dnes_Stroino

п. с. Оказа се, че къщата за гости си има име – “Сигнал” и сайт.

Колко често да публикувам в социалните мрежи

3 съвета и 1 трик

Много се е писало по този въпрос, но малко се е чело струва ми се. В случай, че досега не си потърсил информация, ето и моя скромен принос по темата.

1. Колкото по-често публикуваш нов пост, толкова по-бързо обзценяваш предишния. Ако пускаш по нещо на всеки 10 минути – виждала съм хора да го правят – дори информацията, която предлагаш да е много полезна, никой няма да я прочете. Едно, защото хората си имат и други занимания и не могат да ти смогнат. Второ, защото изведнъж се чувстват затрупани от информация и предпочитат да затворят страницата ти и да разглеждат снимки с котки. Трето, защото още на втория – третия час вероятно ще са те блокирали и няма да получават известия от теб.

Това, че сега си намерил няколко много полезни статии и искаш да ги споделиш с всички е хубаво. Но не ги пускай наведнъж. Животът на постовете в социалните мрежи така или иначе е кратък, не си залагай сам капани. Хората няма да се върнат по-късно, за да прочетат публикацията ти. Ако пък пуснеш нов пост, за да ги привлечеш към страницата, ще избуташ старите надолу. Така обзценяваш собствените си постове и оставяш в твоите клиенти, фенове и приятели в социалните мрежи впечатлението, че си пълен досадник.


2. Направи си график за публикации спрямо социалната мрежа, която ползваш: 

  • Facebook – минимум 3 публикации седмично ще подсещат феновете на страницата ти, че си жив, развиваш се и имаш какво да им предложиш. Повече от 10 на седмица най-вероятно ще ти спечелят пълен игнор. Пробвай да публикуваш през ден или ако много държиш да се изявяваш и да си полезен – веднъж на ден.
  • Twitter – постовете се бълват с по-голяма скорост. За да се докопаш до подобаваща порция внимание, можеш да публикуваш по 5 – 6 туита на ден. В тях влизат ретуитнатите чужди постове и разговорите с други потребители. Да публикуваш туитове през половин час не е добра идея. Рискуваш част от потребителите да спрат да те следват.
  • Google+ – според някои тази социална мрежа е пълна скръб. На други им върши работа. Аз съм по-скоро от вторите. Смислените, наистина полезни постове се четат. По отношение на честотата на публикуване е като Facebook – 3 до 10 поста седмично са напълно достатъчни.
  • LinkedIn – 2 до 5 поста на седмица е добре. Аз лично пускам линкове към статии от “Свободна практика” и отделно се възползвам от възможността да публикувам статии директно в LinkedIn.

 

Publikuvane_socialni_mreji_Svobodna_praktika
3. Зарежи графика, ако:

  • нямаш какво да кажеш – не е добре твоите фенове, последователи, читатели да решат, че им губиш времето, защото не им даваш полезна информация или защото не ги забавляваш достатъчно. Понякога имаш повече полза да си замълчиш, отколкото да дрънкаш.
  • Случва се нещо важно за бизнеса ти и за твоите потребители – понякога е по-важно да хванеш момента, отколкото да се съобразяваш с планове.
  • Анализът на страницата ти подсказва, че схемата на публикации, която следваш е грешна. Колкото и статии да четеш, най-добре е да следиш поведението на потребителите, да експериментираш и сам да разбереш кога, колко и какви постове да публикуваш.

За да ти е по-лесно, пробвай следното: погледни на общуването през социалните мрежи като на истински разговор лице в лице. Предизвикал си нечий първоначален интерес. Нали не искаш да го изгониш като не спираш да му дрънкаш, засипваш го с ненужна и безинтересна информация, правиш твърде големи паузи или говориш твърде бързо?

Представи си как разговаряш, ама наистина, с всички твои фенове, потребители, посетители и помни, че те във всеки един момент могат да се включат в разговора или да станат и да си тръгнат. Така най-лесно ще решиш как и колко често е най-добре да си общувате. 

Припомни си още:
1. Как да се представя в социалните мрежи и форуми, така че да привлека клиенти
2. Как да общувам с клиенти, колеги и партньори в социалните мрежи

Успех.

п. с. Сподели и твоя опит, ще ни е полезен. Благодаря.