Разкажи ми как стана фрийлансър: Петя Константинова, художник

Колко време отнема изграждането на личен бранд? Кога човек минава от мечта към действие? Кога етикетите „успял“, „успешен“, „добра заплата“, „престиж“, „сигурност“ губят своята стойност? Как разбираш какво е правилно за теб – да си работиш в офис, на трудов договор, или да хукнеш да гониш Михаля?

Художничката Петя Константинова дава отговор на всички тези въпроси в последното интервю на Александра Джандева за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ за този сезон.

Историята ѝ ни връща към истини и прозрения, които може вече да сме открили за себе си, но е добре да си припомняме периодично.

Ах, какъв прекрасен понеделник

Прочети целия разговор, зареди се с вдъхновение, прозрения и сили да реализираш и развиеш успешно твоята мечтана свободна практика. Успех!

Петя Константинова: Не се предавайте след първия неуспех

Петя, здравей! Разкажи ни за себе си – с какво образование си и как изглеждаше кариерата ти преди да се отдадеш на рисуването?

Казвам се Петя Константинова и съм от Стара Загора. Още като ученичка в гимназията мечтаех да стана журналист и се насочих към българската филология като отправна точка към реализацията на това желание. Завърших тази специалност в Пловдив, а след това продължих следването си в Софийския университет с профил „Връзки с обществеността“.

Последваха няколко години в рекламния отдел на издателство за техническа периодика, а след това продължих като PR в българска търговска компания. Нещата като че ли следваха естествено едно след друго – посока – образование – реализация – работа…

⇒ Рисуването ми е било спътник през всички тези години и много рисунки са се появили в тефтерчето ми по време на обедните почивки, но то винаги е било някак на втори план – вид почивка, хоби, развлечение… Дори не съм подозирала, че един ден нещата ще се преобърнат до степен да се занимавам основно с рисуване и да изляза изцяло от офисния живот. Дълбоко в себе си винаги съм мечтала за това, но ми се е струвало невъзможно и непостижимо от тогавашната ми гледна точка.

Не съм сигурна кога човек преминава от мечта към действие, но при мен нещата се случиха непланирано. В рекламната среда сроковете са кратки, а изискванията високи и това е най-честата причина работещите в тази сфера да „прегорят“ и да не издържат на напрежението.

Това се случи и с мен под формата на спукана язва и вътрешен кръвоизлив. Според доктора, който ме пое в спешното в Пирогов, след този кръвоизлив живея втори живот и е добре да го живея на по-бавни обороти. Отне ми време да осмисля думите му, но в крайна сметка промяната дойде с решението ми да напусна работа.

Петъчно кафе

⇒ Първоначално идеята ми бе да си дам малко почивка и след някакво време да потърся друга работа. И докато обмислях как и накъде да продължа и търсех работа, нещата сами се подредиха, рисувах много (сякаш нещо, което дълго време бях възпирала, изведнъж се отприщи), създадох фейсбук страницата си, отпечатах първия си авторски календар, поканиха ме да направя изложба извън страната и всичко това предопредели новата посока. В един момент спрях да търся работа, защото осъзнах, че вече я държа в ръцете си.

Често в такива моменти, когато бягаме от „сигурна работа и заплата“, се сблъскваме с неразбиране. Как реагираха хората около теб?

Така е. В последните години на служител в офис, не успявах да издържа на напрежението, което носеше естеството на работата ми. Бях започнала да се превръщам в изнервен и нещастлив човек и усещах как се отдалечавам от себе си в посока, която не ми харесва. И не знаех как да постъпя правилно.

Моят съпруг бе човекът, който ме убеди, че „правилно“ в този случай е само това, което е добро за мен. Независимо от етикетите „успял“, „успешен“, „добра заплата“, „престиж“, „сигурност“, които нямат никаква стойност, ако цената за тях е собственото ти здраве и спокойствие. Никой от близките ми не ме упрекна, когато напуснах работа, за да си дам почивка. Всички ме подкрепяха.

Юни, юли, август

⇒ По-скоро неразбирането дойде, когато така и не се върнах към работа на договор във фирма. „Няма ли вече да започнеш да си търсиш работа“? „Защо не помислиш за нещо на половин работен ден“? „Ти вече не мислиш ли да работиш?“ Сякаш за голяма част от поколението на моите родители разбирането, че щом не си на работа от понеделник до петък срещу заплатен фиш в края на месеца, значи не работиш. Художник? Ти сериозно ли?

Донякъде ги разбирам и се опитвам да не влизам в конфликти заради това разминаване. Но в началото много ми тежеше и е имало моменти, в които ми се е струвало, че нищо от това, което правя, няма смисъл и вероятно те са прави, а аз греша…

С кое свикна най-трудно през първите месеци след като напусна работата в офиса? Имаше ли моменти на несигурност и как ги преодоля?

Най-трудно свикнах със свободното време. Когато го нямаш, постоянно си правиш планове за него, а когато изведнъж ти се стовари в изобилие, не знаеш какво да правиш.

⇒ Много по-лесно е, когато имаш краен срок, конкретна цел или някой друг, който да поставя задачите. Сам да си си началник сякаш е най-трудното (от гледна точка на дисциплината). 

А моменти на отчаяние и страх е имало със сигурност (отговорът на предходния въпрос донякъде ги обяснява), но пък ако държиш умът и ръцете си заети, тези мисли се преодоляват по-лесно.

С какви предизвикателства се сблъска през първите години като художник на свободна практика?

В началото се чувствах много неуверена и се опитвах да си създам поне минимална финансова сигурност. Стремях се да изпълня всички задания, за които получавах запитвания през фейсбук: от портрет за юбилей минавах на покана за сватба, картичка за кръщене, илюстрация за албум.. понякога рисувах и нощем, за да успея навреме и… почти не оставаше време да рисувам собствените си идеи, а те много силно искаха да бъдат нарисувани.

⇒ С времето започнах да отсявам заданията и да давам приоритет на идеите си – да ги опредметявам в рисунки и картини и да ги пускам от себе си.

Колко време отнема изграждането на разпознаваем личен бранд в изцяло нова сфера?

Може би не го осъзнаваме напълно, но живеем във времена, в които благодарение на интернет, имаме възможност да (си) създадем публичност на един клик разстояние. Няма как да те видят и разпознаят, ако не покажеш какво правиш. Не е нужно да се опитваш да „излизаш“ навсякъде. Достатъчно е да започнеш от някъде. Можеш да си невероятен творец, но ако не излезеш на сцена, как публиката ще разбере?

Може би първата крачка е да преодолееш притеснението си и да покажеш това, което правиш. А след това да не спираш да го правиш.

В началото винаги е потребността да твориш, да създадеш образ/текст/музика… Щом тя е достатъчно силна и те прави щастлив – следвай я!

Аз започнах да се занимавам изцяло с рисуване преди 12 години. Толкова ми отне да стигна до настоящия момент и това, което съм сега.

Изкуството да пазиш вселенския баланс

⇒ Никога през тези години не съм си поставяла за цел да създам бранд или да бъда разпознаваема в средата на рисуващите. Просто следвах потребността си да рисувам и се научих да гледам на това като на работа, която изисква отдаденост, време и концентрация.

За много хора на свободна практика търсенето на клиенти и присъствието в социалните мрежи е енергоемко занимание. Как избра своите лични граници кое да бъде публично и кое не?

Със сигурност рисуването само по себе си не е достатъчно и за да достигнеш до хората, трябва да отделиш време да покажеш творчеството си, да му осигуриш публичност, да комуникираш с публиката си, да търсиш пътища към нея, а това изисква време и усилия.

Може би отстрани изглежда различно и лесно, но когато си в конкретната ситуация, се сблъскваш с далеч не така творчески проблеми и административни занимания, без които е трудно да се реализираш като художник на свободна практика.

Да си присъстващ в пространството, да те виждат, да показваш, да представяш, да общуваш, да си активен – това сякаш е неизбежната предпоставка. Със сигурност има случаи, в които някой друг открива нечий талант и го извежда на бял свят, но това по-скоро би било изключение, отколкото правило.

Събота сутрин

⇒ За да те видят трябва се покажеш. И във връзка с тази т.нар. показност – публичността на творчеството и публичността на твореца са различни неща.

Творчеството без съмнение излиза от душата на твореца, то е част от неговата натура, собствените му преживявания, но извън това (публично споделено) творчество, стои човек като всеки друг, който не е нужно да се движи в същия периметър публичност като творбите си и къде и как ще постави личните си граници е негов избор и право и трябва да ги уважаваме.

Ти си майка на близнаци – как се научи да съвместяваш рисуването с грижите за тях?

Никой не може да те научи предварително как да бъдеш родител. Всичко се случва след появата на малкия човек / малките човечета и се учиш как да се справяш „в крачка.“

Ах, какъв прекрасен понеделник

⇒ Как точно да съвместяваш родителство и работа също се намества във времето и с времето. Само се огледайте – та около нас е пълно с работещи родители и те се справят. При мен потребността да рисувам се засили след появата на децата. Може би защото са две наведнъж и защото когато рисувам, това ме откъсна от света наоколо.

Като всеки човек и аз имам нужда да слизам от време на време от въртележката на майчинството и да презаредя батериите, но предвид, че бабите и близките ми са далече, да потърся детегледач е финансово непосилно и няма вариант да оставя дребосъчетата на друг или поне в първите две-три години бе невъзможно.

Сега вече ходят на детска градина, а понякога с баща им успяваме щафетно да си осигурим по някой друг час вечер свободно време извън дома, та в този ред на мисли – отново най-достъпния, лесен и любим начин да се изключа, да си почина или да споделя натрупаното, се оказа рисуването.

Кои са най-ценните качества, които всеки творец на свободна практика трябва да развие, за да има успешна кариера?

За да се чувства добре, със сигурност първо трябва да обича това, което прави. Независимо дали рисува, пише или композира – да изпитва удоволствие от процеса, а не да го прави, за да отговори на определени очаквания или само срещу финансова сигурност.

Нямам представа има ли точна формулировка как да изградиш кариера…

Имаше навремето една сентенция – „успехът е 99 % труд и 1% късмет“. Та късметът в моя случай бе да попадна на точното място в точното време. Една рисунка – подарък за рожден ден отвори врата към изложба в Люксембург и повлече след себе си още изложби. А ако на този рожден ден бях избрала подаръка от магазин, дали всичко последвало щеше да се случи изобщо?

⇒ Но извън късмета (все пак той е само 1 %, нали?) може би трябва да си създадеш работен ритъм: да се научиш сам да си поставяш изпълними цели, да ги преследваш, да се престрашиш да покажеш това, което правиш, да не се предаваш от първия неуспех и да се отнасяш с уважение към своята публика.

Запознайте се с работата на Петя

• фейсбук страница Petya Konstantinova Art
• личен сайт

Снимки, личен архив и фейсбук страница Petya Konstantinova Art.

===

Казвам се Александра Джандева – работя на свободна практика като журналист и комуникационен специалист.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи. Поддържам личен блог, с който подкрепям жените да развиват уверено кариерата си.

• Facebook страница
• Instagram
• LinkedIn профил