Category Archives: Начинаещ фрийлансър

Преди да кацнем в Пенанг, Малайзия, бяхме преровили сериозно количество информация онлайн, за да разберем какви документи ни трябват, какво кога трябва да попълним и каква електронна проверка да минем преди да влезем в страната.

Ден преди пътуването попълнихме онлайн дигитална карта за пристигащи (MDAC) и си я свалихме на pdf. На следващия ден излетяхме от Сингапур, кацнахме в Пенанг и се озовахме в залата за паспортна проверка заедно с пътниците от още 2 полета.

Видяхме табела, на която бяха изрисувани флаговете на държавите, чиито граждани могат да минат електронна паспортна проверка. Българският беше сред тях, затова вместо към гигантската опашка пред паспортите гишета, се запътихме към машините за е-проверка. До тях седеше господин с червена риза и каскет. Повече приличаше на конферансие отколкото на служител, който помага на пътниците да се преборят с машините, какъвто всъщност беше.

– Нали тук е за е-проверка с онлайн попълнен MDAC? – питахме го ние.
– Не знам – отговори той. – Отидете и питайте ей там, посочи ни униформен мъж в другия край на залата.

Хм…

Отидохме ние, питахме:
– Не знам – отговори униформеният мъж. – Отидете питайте ей там – и ни посочи господина с червената риза.

Хм… Хм…

Върнахме се обратно ние и без да питаме нищо пристъпихме към машините, сложихме си паспорта и зачакахме. И двете машини дадоха грешка, но не беше много ясно каква и къде е проблемът.

Като изпищяха, господинът с червената риза дойде при нас, намести си каскета, направи магьоснически жест към други две машини и викна:
– Давам ви още един шанс.

Пак пристъпихме, пак сложихме паспортите и машините пак дадоха някаква неясна грешка.

Нямаше какво друго да направим, върнахме се и зачакахме на опашката пред гишетата, която през това време не беше помръднала много.

След около час, час и малко, минахме без никой да ни поиска да покажем, онлайн или на хартия, нашето разрешително за влизане в страната.

Защо ти разказвам тази история

Continue reading →

Какво впечатлява клиентите? Получаваш отговор на този въпрос в днешното интервю от рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. Простичък, успокояващ отговор, който със сигурност ще ти даде идея как да промениш своята свободна практика. 

Днешният ни гост – маркетологът Димана Маркова – съчетава работата с пътуване, клиентите ѝ са предимно чуждестранни, но както тя самата казва „Всичко зависи от конкретните хора, не толкова от локацията“.

⇒ Разговорът се разпростира върху почти всички важни за фрийлансъра теми, включително и върху страха фрийлансърски, че изкуственият интелект ще му изяде хляба. 

⇒  Дори да си здраво уседнал, обърни внимание как Димана отговаря на въпроса „Какъв съвет би дала на фрийлансърите, които искат да работят и да пътуват“. Съветът ѝ е на място и извън контекста „дигитални номади“, и би спестил на всеки от нас много страдания в професионален и личен план. Аз все още трудно успявам да го приложа, но нищо не пречи да продължа да опитвам. Пробвай и ти.

⇒ Това е последното интервю на Александра Джандева за този сезон. До края на юли набираме желаещи да участват в следващия. Изпрати ми кратко инфо от колко време си на свободна практика и в каква сфера работиш, и добави линкове към твоя сайт/блог/профили в социалните мрежи. Стани един от петимата участници, които представят себе си и работата си в „Свободна практика“, споделят опит и служат за вдъхновение и кураж на всички нас. Пиши ми на mogilska@gmail.com

Continue reading →

Да, в България може да се печели от съдържание, при това в доста специфична, тясна ниша. Доказателство е сайтът „Бохемска София“, който популяризира културното наследство на столицата ни между Освобождението и края на Втората световна война. 

Много се радвам, че създателят му, Виктор Топалов, е гост на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. 

⇒ Уменията, които той посочва като ключови за успеха си, са слабо място на доста фрийлансъри. Например умението да приемаш критика, да се вслушваш в нея и да я ползваш, за да станеш по-добър; да говориш с аудиторията си, за да ѝ дадеш наистина това, което иска; да си постоянен; да съзнаваш, че си само част от цялото. 

Интервюто с Виктор е вдъхновяващо и полезно и за хора, които искат да създават съдържание по любимите си теми и да печелят от него, и за фрийлансъри с всякакви професии. Прочети го, сподели го с приятели, приложи наученото към твоята дейност. Успех! 

Continue reading →

Подробен наръчник с информация за необходимите стъпки

Преди да преминеш към този наистина полезен наръчник, който ще ти помогне да изнесеш работата си на светло, да дишаш спокойно и да предлагаш още по-качествено обслужаване на клиентите си, искам да ти кажа две неща: 

• стъпките в него са разписани от гост автора в блога Владислава Генова – фрийлансър, маркетолог, креативен предприемач с доста богат опит; 
• актуални са и ще бъдат обновявани всяка година, за да е сигурно, че читателите на „Свободна практика“ имат точна информация, на която могат да разчитат. 

⇒ Ако отдавна вече не си начинаещ фрийлансър и този материал не е за теб, прочети интервюто с Владислава Генова в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“, особено ако търсиш баланс между работа и личен живот, спокойствие и вътрешен мир и в същото време се занимаваш с 2-3 съвсем различни дейности. 

Continue reading →

Някои хора те вдъхновяват и ти дават кураж да се развиваш професионално така, както искаш, а не така, както трябва. Други те карат да си свериш часовника и да се замислиш не само дали и как се развиваш професионално, но и как живееш.

Днешното интервю на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ е от вторите. Застрахователният агент Николай Василев разказва за: 

• ползите от тясното профилиране;
• колко трябва да си упорит, когато работиш на свободна практика и най-вече
• защо да правиш каквото трябва, а не каквото можеш. 

Признавам, че за последното не съм се замисляла и не съм си формулирала отговор като неговия – много ми хареса.

Поздравявам те и с отговора на господин Василев на последния въпрос от интервото. Вижда ми се особено важен за всички ни. Приятно четене!

⇒ Сподели материала с приятели и познати, без значение дали са фрийлансъри. От него всеки може да почерпи допълнителни сили, за да продължи да прави колкото се може по-добре това, което обича най-много. 

Continue reading →

Четеш първата статия от поредицата „Ти питаш, аз отговарям“. Въпросът

⇒ „Как да натрупам опит, ако се боя от грешки?“

идва от начинаещ илюстратор на свободна практика, който има проблеми не със самото илюстриране, а с предварителното поставяне на граници при работата с клиенти, т.е. договарянето на права, срокове, пари. Наистина важно питане, пред което в някакъв момент се изправя почти всеки фрийлансър.

Ако и ти имаш терзания по темата, продължавай да четеш, надявам се, че от днешната статия ще получиш практични идеи и кураж.

! В края на материала оставям и страхотна, кратка история, която илюстраторът ми изпрати заедно с въпроса си. От нея ще научиш коя е правилната гледна точка към страха от грешки.

Continue reading →

Наскоро с хлапето бяхме на концерт. Симфоничният оркестър свиреше. Децата търчаха, подскачаха и танцуваха пред него. След едно от изпълненията водещият помоли всички да се отдръпнат, да направят място, защото има специална изненада за тях.

Изненадата беше танц, изпълнен от детска балетна школа. Балеринките – нежни, изящни, с ефирни рокли в пастелни тонове – се подредиха на освободеното място. Музиката засвири и те започнаха да танцуват. Децата ги гледаха притихнали.

⇒  Изведнъж едно момченце скочи, застана леко встрани, до най-малката балеринка, и също затанцува, повтаряйки доколкото може нейните движения. Клатушкаше се в опит да направи пирует, въртеше се с ръце, вдигнати над главата, подскачаше на пръсти. Последното беше особено трудно, защото момченцето беше обуто с яркозелени гумени ботуши. Носеше и ушанки – също яркозелени. Приличаше на леко непохватно, но много щастливо, извънземно. Устата му беше разтегната в усмивка от ухо до ухо, очите му блестяха. След един-два неуспешни опита да го приберат, родителите му го оставиха и то танцува с балеринките до края.

В първия момент публиката се позасмя — момченцето изглеждаше очарователно нелепо на фона на танцьроките. После всички започнахме да го следим с интерес, защото

то не се отказваше, не се интересуваше какво мислят за него, не се опитваше да прави движенията перфектно, просто им се наслаждаваше. Цялото му същество излъчваше удоволствие и радост. 

⇒ Днес, две седмици по-късно, не си спомням ясно нито една от балеринките, нито пък танца им, но от време на време пред очите ми изскача момченцето, танцуващо балет с яркозелени гумени ботуши.

То ме накара да се замисля как оцеляваме като фрийлансъри, в свят, в който всички сме супербързи, мегапродуктивни, гигаефективни и често-често си мислим дали AI наистина ще ни извади от играта, или не съвсем. 

Continue reading →