Подробен наръчник с информация за необходимите стъпки
Преди да преминеш към този наистина полезен наръчник, който ще ти помогне да изнесеш работата си на светло, да дишаш спокойно и да предлагаш още по-качествено обслужаване на клиентите си, искам да ти кажа две неща:
стъпките в него са разписани от гост автора в блога Владислава Генова – фрийлансър, маркетолог, креативен предприемач с доста богат опит;
актуални са и ще бъдат обновявани всяка година, за да е сигурно, че читателите на „Свободна практика“ имат точна информация, на която могат да разчитат.
Някои хора те вдъхновяват и ти дават кураж да се развиваш професионално така, както искаш, а не така, както трябва. Други те карат да си свериш часовника и да се замислиш не само дали и как се развиваш професионално, но и как живееш.
Днешното интервю на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ е от вторите. Застрахователният агент Николай Василев разказва за:
ползите от тясното профилиране;
колко трябва да си упорит, когато работиш на свободна практика и най-вече
защо да правиш каквото трябва, а не каквото можеш.
Признавам, че за последното не съм се замисляла и не съм си формулирала отговор като неговия – много ми хареса.
Поздравявам те и с отговора на господин Василев на последния въпрос от интервото. Вижда ми се особено важен за всички ни. Приятно четене!
⇒ Сподели материала с приятели и познати, без значение дали са фрийлансъри. От него всеки може да почерпи допълнителни сили, за да продължи да прави колкото се може по-добре това, което обича най-много.
Четеш първата статия от поредицата „Ти питаш, аз отговарям“. Въпросът
⇒ „Как да натрупам опит, ако се боя от грешки?“
идва от начинаещ илюстратор на свободна практика, който има проблеми не със самото илюстриране, а с предварителното поставяне на граници при работата с клиенти, т.е. договарянето на права, срокове, пари. Наистина важно питане, пред което в някакъв момент се изправя почти всеки фрийлансър.
Ако и ти имаш терзания по темата, продължавай да четеш, надявам се, че от днешната статия ще получиш практични идеи и кураж.
! В края на материала оставям и страхотна, кратка история, която илюстраторът ми изпрати заедно с въпроса си. От нея ще научиш коя е правилната гледна точка към страха от грешки.
Наскоро с хлапето бяхме на концерт. Симфоничният оркестър свиреше. Децата търчаха, подскачаха и танцуваха пред него. След едно от изпълненията водещият помоли всички да се отдръпнат, да направят място, защото има специална изненада за тях.
Изненадата беше танц, изпълнен от детска балетна школа. Балеринките – нежни, изящни, с ефирни рокли в пастелни тонове – се подредиха на освободеното място. Музиката засвири и те започнаха да танцуват. Децата ги гледаха притихнали.
⇒Изведнъж едно момченце скочи, застана леко встрани, до най-малката балеринка, и също затанцува, повтаряйки доколкото може нейните движения. Клатушкаше се в опит да направи пирует, въртеше се с ръце, вдигнати над главата, подскачаше на пръсти. Последното беше особено трудно, защото момченцето беше обуто с яркозелени гумени ботуши. Носеше и ушанки – също яркозелени. Приличаше на леко непохватно, но много щастливо, извънземно. Устата му беше разтегната в усмивка от ухо до ухо, очите му блестяха. След един-два неуспешни опита да го приберат, родителите му го оставиха и то танцува с балеринките до края.
В първия момент публиката се позасмя — момченцето изглеждаше очарователно нелепо на фона на танцьроките. После всички започнахме да го следим с интерес, защото
то не се отказваше, не се интересуваше какво мислят за него, не се опитваше да прави движенията перфектно, просто им се наслаждаваше. Цялото му същество излъчваше удоволствие и радост.
⇒Днес, две седмици по-късно, не си спомням ясно нито една от балеринките, нито пък танца им, но от време на време пред очите ми изскача момченцето, танцуващо балет с яркозелени гумени ботуши.
То ме накара да се замисля как оцеляваме като фрийлансъри, в свят, в който всички сме супербързи, мегапродуктивни, гигаефективни и често-често си мислим дали AI наистина ще ни извади от играта, или не съвсем.
През този сезон на „Разкажи ми как стана фрийлансър“ те срещаме с дами, които са започнали с една основна фрийланс дейност, а после са се захванали да разработват по още една или дори две бизнес идеи в коренно различна сфера. Днешният ни гост не прави изключение.
Владислава Генова е маркетолог, създател на съдържание, основател на „Ателие за приказки“ и на любопитната инициатива МАМА ПЕЕ, която събира жени, любителки на музиката, за да пеят заедно, без да имат музикално образование или опит. Всъщност без изобщо да е задължително да могат да пеят.
⇒Моля те да обърнеш внимание на едно особено ценно нейно изказване, свързано с колебанията дали да поемеш по твой си, неясен и нелогичен път, или да се придържаш към утъпканите пътеки. Любопитни са още трудностите, с които се сблъсква като начинаещ фрийлансър и начините, по които се справя с тях. Заслужава си да разбереш как се оправя с делегирането и с най-тежките проблеми – нейните собствени мисли и самоограничения.
Прочети интервюто на Александра Джандева с Владислава Генова, за да минеш с вдъхновение и кураж през останалите работни дни на декември.
Малко се говори за страха от счетоводството и за отношението към парите на фрийлансърите – два решаващи фактора за успеха на всяка свободна практика.
В днешното интервю Нина Чочева – фрийлансър и създател на два бранда – говори и за това, наред с всички други интересни и полезни теми за фрийланса, които засяга.
Ако се чудиш дали:
ще можеш да създадеш бизнес сам, или е по-добре да си намериш съдружник;
да развиеш още един бранд, или да си кюташ и да си правиш каквото си знаеш;
да заложиш изцяло на дигитален маркетинг, или да правиш и офлайн събития –
прочети първия за годината материал в рубриката на Александра Джанедва „Разкажи ми как стана фрийлансър“. В него ще намериш отговори и вдъхновение.
Колко време отнема изграждането на личен бранд? Кога човек минава от мечта към действие? Кога етикетите „успял“, „успешен“, „добра заплата“, „престиж“, „сигурност“ губят своята стойност? Как разбираш какво е правилно за теб – да си работиш в офис, на трудов договор, или да хукнеш да гониш Михаля?
Художничката Петя Константинова дава отговор на всички тези въпроси в последното интервю на Александра Джандева за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ за този сезон.
Историята ѝ ни връща към истини и прозрения, които може вече да сме открили за себе си, но е добре да си припомняме периодично.
Ах, какъв прекрасен понеделник
Прочети целия разговор, зареди се с вдъхновение, прозрения и сили да реализираш и развиеш успешно твоята мечтана свободна практика. Успех!
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите за добавките за социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за употребата на страницата ни с нашите рекламни партньори, социални медии и анализатори. Добре!Още информация
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the ...
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.