Някои хора те вдъхновяват и ти дават кураж да се развиваш професионално така, както искаш, а не така, както трябва. Други те карат да си свериш часовника и да се замислиш не само дали и как се развиваш професионално, но и как живееш.
Днешното интервю на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ е от вторите. Застрахователният агент Николай Василев разказва за:
- ползите от тясното профилиране;
- колко трябва да си упорит, когато работиш на свободна практика и най-вече
- защо да правиш каквото трябва, а не каквото можеш.
Признавам, че за последното не съм се замисляла и не съм си формулирала отговор като неговия – много ми хареса.
Поздравявам те и с отговора на господин Василев на последния въпрос от интервото. Вижда ми се особено важен за всички ни. Приятно четене!
⇒ Сподели материала с приятели и познати, без значение дали са фрийлансъри. От него всеки може да почерпи допълнителни сили, за да продължи да прави колкото се може по-добре това, което обича най-много.
Николай Василев: Ако търсиш развитие, правиш каквото трябва, а не каквото можеш
Ники, как започна професионалният ти път като застрахователен агент?
Започна случайно. Аз съм в частния бизнес още от 85 -та година. На 16 години се включих в бизнеса на баща ми и моя кръстник като черноработник. После бях в казарма, а след уволнението започнах работа. Прекарах около 5 години в химическата индустрия, след това във фирма за мебели. Занимавах се и с други неща и
⇒ накрая се убедих, че аз не ставам да работя на заплата, по ред причини, включително и лични. Реших да потърся повече свобода и да се занимавам с нещо свое.
Познати ме свързаха с една застрахователна компания и аз си казах – защо пък да не опитам като застрахователен агент и да изуча занаят.
⇒ Беше труден момент за мен и аз реших, че трябва да съм амбициран, старателен и активен. Трябваше много бързо да започна да изкарвам пари, защото сметките си бяха мои и можех да разчитам единствено на себе си. И така вече 25 години съм в този бранш.
Бях част от екипите на AIG Life Bulgaria, Bulstrad Life, ING LifeInsurance Branch Sofia и KD Life, а от 2009 съм застрахователен агент към Generali Bulgaria.
Когато започна да работиш за себе си получи ли свободата, която търсеше?
Свобода няма. От сега да го уточним. Свобода можеш да имаш, ако работиш за някой. Ако си някъде на работа, можеш да имаш свобода, защото там знаеш, че си от девет до шест. Тук си 24/7. Затова казвам, че свобода не е точната дума, когато си в частния бизнес. Реално погледнато си много по-ангажиран, отколкото ако си на редовна работа.
⇒ В частния бизнес свободата е друга – да можеш сам да организираш работата си. Ти решаваш колко ще си натоварен и знаеш, че всичко зависи от теб. И няма на кого да се сърдиш. Това е твоят бизнес, инициативата е изцяло в твои ръце.
Какво научи през първите години като застрахователен агент?
⇒ Има една хубава приказка – докато не научиш новата мелодия не можеш да си позволиш да правиш интерпретации.
Компанията към, която започнах като агент имаше много ясна и подредена структура и не даваха крачка настрани да направиш. Много строго държаха да се върви в рамките, които са заложени като търговски процеси и комуникация с клиенти. Слушах какво ми говорят по-опитните от мен и това ме задържа в
този бизнес.
Според теб, какво пропускат хората, които са нетърпеливи да постигнат бързи резултати в кариерата си?
Може да постигнеш бързи успехи, обаче не трябва да свикваш и да се отпускаш. Това е другото нещо, което научих – че трябва да градиш постоянно и непрекъснато без да спираш. В момента, в който спреш си пътник.
⇒ Стабилността е много абстрактно нещо.
Ники, какви са твоите ценности и философия, които следваш в професията?
Тези принципи човек си ги изгражда във времето. Те не се появяват просто така. Аз вярвам, че всеки човек, който започва в дадена област първо трябва да научи основните правила на танца. Когато знаеш това ти вече имаш опита, знанията, основата върху, която можеш да градиш и да се развиваш.
⇒ Това, на което аз съм стъпил през последните години, е, че човек първо трябва да реши какво иска да прави – дали да бъде всеяден или да влезе в една ниша и да я развива. Аз избрах определена ниша – при мен над 95 % от всичко, което правя е свързано със здравното застраховане.
Вярвам в тясната специализация, за да мога да надграждам и да бъда полезен на хората, а не да съм като ширпотреба. Когато влизах в този бизнес аз исках така да си построя кариерата, че след време хората като кажат Ники Василев да се сещат за здравното застраховане. Мисля, че успях.
Защо не искаш да разширяваш портфолиото си от услуги? Това е въпрос, с който много предприемачи се сблъскват – в опит да останат конкурентни те решават да добавят още нещо.
Мен също ме натискат да разширявам портфолиото си, но моят избор е да остана концентриран.
⇒ Човек трябва да е много силен, за да се наложи в нишата си, да си изгради име и всеки да го знае. Тогава вместо ти да търсиш клиенти, клиентите започват да търсят теб и името ти работи за теб.
Какъв съвет ще дадеш на новите колеги, които искат да се реализират в тази сфера?
Първо трябва да научат основния танц в занаята, трябва да знаят правилата наизуст, преди да излязат сами на пазара и сред клиентите.
Още помня един от хората, които ме обучаваха – звънеше ми посред нощ, симулираше реални ситуации и ми задаваше въпроси как ще реагирам. Това е непрекъснат процес, не се учи за няколко месеца или година. Нека не забравяме и, че клиентите също се развиват, като компетенции и нужди Най-важното нещо, когато човек влиза в този бизнес е да си слуша клиентите. Не само да ги слуша, но и да ги чува какво му казват и да анализира информацията. Това не е работа за всеки. Всеки клиент има различни въпроси, има различни страхове, има различни притеснения. В този бизнес най-важното е доверието,
което изграждаме.
А от кого да учат занаят хората, които искат да работят като застрахователни агенти?
Ако наистина искат да влязат в този бизнес най-важното е да намерят човек, който е наистина добър и успешен, не някой, който размята грамоти. Трябва да имаме едно наум от кого се учим, особено в последно време, когато всички виждаме как се раздават грамоти, награди и т .н.
Кога разбра, че си готов да изградиш собствен екип и да обучаваш застрахователни агенти?
Не знам, то е вътрешно усещане, не се е случило инцидентно в събота сутрин. Беше постепенен процес. Аз съм в този бранш от години, виждам как се подготвят застрахователните агенти. Виждам как започнаха да си печелят име като брокерите на недвижими имоти. Тогава за пръв път ми просветна, че отново искам да се върна на темата за обучението. Виждах как спада качеството на самите застрахователни агенти като компетенции и отношение към клиентите.
Пак ще го кажа – това е частен бизнес с малкото условие, че е много тежък. Застрахователният агент от една страна трябва да пази интересите на самата застрахователна компания, от друга страна да защитава интересите на самия клиент и да намери най-добрата пресечна точка.
Да поговорим за изграждането на навици и упоритостта – защо тези теми са ключови за всеки, който развива бизнес?
⇒ Трябва да си упорит и това е мекият израз. По-точният е, че трябва да си твърдоглав и да си гониш непрекъснато целите. С упоритост мога да прекопая градината, но това свършва в един момент, а в нашия бизнес копаенето е всеки ден и по много часове. Ти си решил тук да се развиваш и правиш каквото трябва, не каквото можеш.
Някои хора не са съгласни с тази моя теория, но аз вярвам, че за да успееш трябва да правиш каквото трябва и чак след това вече можеш да надграждаш. Защото, когато търсиш да направиш каквото трябва, ти ще намериш и пътищата, за да го направиш.
⇒ Когато правиш каквото можеш, ти си слагаш лимит на това, което си способен да постигнеш.
Ще ти дам пример със себе си – в този бизнес съм започвал три пъти от нулата. И съм оцелял. Явно съм се справил. Затова казвам – постоянен труд и постоянно усъвършенстване. Не бива да забравяме и, че клиентите се образоват непрекъснато на тема застраховане и ти трябва да отговориш на тази нужда.
Ти си много активен в социалните мрежи – дай съвет на нашите читатели как да изградят автентичен личен бранд
На практика никой не ме е учил как се прави това, действам по усет. Аз намирам клиентите си основно офлайн, но през последните години реших, че искам хората, които ме гледат онлайн какво правя и какво пиша да си изградят мнение преди да са се срещнали с мен.
⇒ Моята цел е като се запознаят с мен на живо да видят същия човек, когото познават и онлайн. Това е моята философия – това, което хората виждат онлайн, да го виждат и офлайн.
Малко ще ударя по къщичката на твоите колеги копирайтъри, но имам един фрапантен случай. Следя онлайн един човек, който има хубави, лъскави публикации и изглежда, че си разбира от работата. Аз много харесвам този дигитален образ и искам да се видя с този човек да правим бизнес. И в следващия момент се сблъсквам с някой, който не говори правилно и не може да си формулира мисълта. И това не е единственият случай, в който има коренна разлика между дигиталния образ и реалността. Как ще повярвам на такъв търговец, който още на входа влиза влиза с лъжа?
⇒ Затова аз предпочитам хората, с които влизам в контакт да знаят какъв човек съм реално. Моята философия не е да се харесам на всеки. Уважението е много по-важно, а то се печели всеки ден.
Имаш ли коментар за инструментите с изкуствен интелект, които се използват активно в социалните мрежи? Приемливо решение ли са за хората, които искат да изградят бранд онлайн, но нямат време и умение да пишат, например?
Аз ги наричам изкуствени подобрители и не ги използвам. Донякъде, защото съм аналогов човек от едно друго поколение.
⇒ Говорил съм с хора, които използват ChatGPT активно и положението е като лекарството и отровата. Може да ти бъде голям помощник, aко го ползваш по правилния начин. Може да помогне с обобщаването на данни, например, въпреки, че не трябва да разчиташ постоянно на това и да се доверяваш. Трябва сам да си ги анализираш, за да изградиш реален поглед за ситуацията.
Това, което аз забелязвам в социалните мрежи е, че хората залагат много на изкуствения интелект да им пише публикациите или да им създава някакви измислени образи, снимки, видеа и така нататък.
И пак стигаме до въпроса – на кого искам да се харесам? На всички или на точно определени хора, които са важни за мен?
В крайна сметка, ако някой не може да си напише текста, за да представи себе си и бизнеса си, какъв търговец е той?
За финал – кажи ми за какво мечтае Ники Василев?
Много от мечтите си съм ги постигнал, защото не са били само мечти, а подплатени с действие. Но ако трябва да обобщя – моята мечта е да живея в една наистина уредена държава. Знам, че няма идеален вариант и няма идеална държава. Но искам да показваме истинските и добри примери. Хора, които правят смислени неща и да кажат как ги правят, за да могат останалите да се учат от тях.
⇒ Хората трябва да се научат да живеят с хоризонт. Трябва да възпитаме поколение, което мисли. Това ми е мечтата. Имаме всички условия да го направим.
Ясно ми е, че няма да стане в нашия живот, но дано поне успеем за децата си да създадем една здрава основа. Това е моята битка.
Запознайте се с работата на Николай Василев
===
Казвам се Александра Джандева – работя на свободна практика като журналист и комуникационен специалист.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи. Поддържам личен блог, с който подкрепям жените да развиват уверено кариерата си.
