Разкажи ми как стана фрийлансър: Весела Георгиева, автор на индивидуални приказки

Оказа се, след анкетата, която направих в началото на годината, че фрийлансърите много искат да четат истории за други фрийлансъри. Такива, които са успели да се преборят с първоначалните трудности и да развият стабилна свободна практика.

Затова помолих Александра Джандева – журналист и създател на блог за кариерно развитие на жените и майките – да се заеме с рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.

През месец, тя ще ти представя професионалисти от различни сфери, които в някакъв момент са избрали да работят на свободна практика. Как се е случило това; кои са били най-големите им проблеми като начинаещи фрийлансъри и как са се справили с тях; с какви трудности се сблъскват сега, когато са напреднали в развитието на своя фрийланс бизнес, и как ги преодоляват – интервютата на Александра включват въпроси, на които всеки от нас търси отговор в един или друг момент от своята свободна практика.

Чети ги за кураж, за вдъхновение, черпи от тях опит и идеи. Споделяй ги с колеги фрийлансъри.

Радостна съм, че първият разговор е с човек, с когото споделяме един и същ опит – най-трудните ситуации с клиенти, в които попадаме, обикновено са резултат на недобра комуникация.

Прочети цялото интервю с Весела Георгиева – автор на индивидуални приказки за малки и големи и лични писма до дядо Коледа и виж какво полезно и окуражаващо ще намериш ти в него.

Весела Георгиева: Инвестирайте непрекъснато в себе си

Би ли се представила – коя е твоята сфера на дейност и интереси като фрийлансър?

Казвам се Весела Георгиева, на 39 години – безсмъртна майка на четири момчета и автор на напълно индивидуални приказки за малки и големи, лични писма от Дядо Коледа и всякакви текстове в проза или в стихотворна форма

Поддържам некомерсиален блог във Фейсбук с истории от пълната ни къща – четирите деца, татко им и клетата им майка, кучето и трите котки. Занимавам се и с фотография.
След като прекарах доста време в търговския отдел на голяма инженерингова фирма, вече повече от 7 години съм на свободна практика.

Как реши да станеш фрийлансър?

Когато все още работех на трудов договор, със семейството ми се преместихме от столицата в малко населено място, където фирмата имаше дейност. Оказах се сама в офиса, далеч от началник, колеги и фиксирано работно време. Тогава осъзнах предимствата на това да не си ангажиран с работно място и часове, стига накрая работата да е свършена.

Кой беше ключовият момент за теб, който те подтикна към това решение?

Колкото и клиширано да прозвучи, излизането ми на свободния пазар стана от само себе си. По едно и също време фирмата, за която работех, прекрати дейност, а аз разбрах, че очаквам второто си дете. И разбрах колко трудно би ми било да се реализирам в малък град, за чийто основен поминък (енергетиката) аз не съм квалифицирана. Тогава взех решение да опитам да превърна хобито и таланта си в професия.

Какво ти беше най-трудно в началото на твоята работа на свободна практика?

Най-трудното със сигурност беше популяризирането на дейността ми. Преди 7 години писането на лични пожелания беше екзотика. Притеснявах се дали хората ще приемат работата ми на сериозно. Тогава нямах бюджет за реклама. Нямах и никакви специални умения в социалните мрежи, дори започнах не като страница, а с профил. Хората от малкото градче се оказаха огромен фактор. Първи те се възползваха от услугите ми. Известно време работех почти без пари, но тази стратегия се оказа печеливша – рекламата от уста на уста е чудесен способ за достигане до голяма аудитория, когато нямаш финансови средства.

С какви проблеми ти се налагаше да се бориш в първите месеци и години?

Най-дълго нерешеният ми проблем беше невъзможността да намеря технически начин да създавам луксозни, здрави и достъпни книжки тела, за да мога да започна да пиша и предлагам индивидуални приказки. Когато най-сетне успях, помислих, че морето ми е до колене. Но съвсем не беше така – отново популяризация, представяне, непрекъснато подобрение.

Имала ли си трудни ситуации като фрийлансър с повече стаж?

Най-трудните ситуации, в които съм попадала, са били плод на неправилна комуникация. Изхождайки от поговорката, че клиентът винаги е прав, смятам, че грешките са били допускани от мен. Тъй като ежедневно работя с много и толкова различни хора, стигнах до извода, че пълноценната писмена кореспонденция не е достатъчна, за да се избегнат неприятни ситуации. И тогава създадох сайт, в който подробно описах услугите и условията си. За всеки продукт или услуга – отделна пълноценна статия. Но въпреки че предоставям материалите преди всяка поръчка, а и те са публично достъпни, недоразумения пак не са липсвали.

Можеш ли да дадеш пример?

Например една дама поръча приказка за тригодишната си дъщеричка. Изпрати ми описание на детенцето, тогава все още нямах техническата възможност да изработвам книжките с истинските лица на героите. Написах текста, който тя много хареса и се захванах със самото книжно тяло. Когато й показах готовата книжка, неодобрително каза: Но моето дете е с бретон! Никъде не беше упоменала с бретон или без е главната героиня. Поиска нова книжка. Направих й, без много комуникация, изхождайки от идеята, че е прочела пълните условия, но се оказа, че не е. Защото не беше никак доволна, че трябва да заплати стойността на двете книжни тела.

Друга дама, след поръчка и написване на Лично писмо от Дядо Коледа настоя същото да се разпечата с огромен шрифт, защото детенцето й тъкмо се учи да чете. Това, разбира се, не беше проблем, но и цената нямаше как да остане същата, защото работя с луксозни и крафт хартии.

Какви изводи си направи след тези случаи?

Винаги се стремя човекът отсреща да бъде напълно удовлетворен. Затова и се опитвам да остана коректна докрай, дори понякога на цената на финансови загуби за моя сметка. Истината е, че хората не обичат да четат. Още повече условия. А съвсем ги губим, когато в условията се говори и за пари. ☺

Затова независимо от цялата публична информация, която съм предоставила, винаги питам, предлагам варианти, обяснявам. Когато ми се случат нови казуси, добавям ги в описанието и в условията на продуктите. За 4-5 години мисля, че успях да се сблъскам с повечето недоразумения в работата си и да намеря начини да ги предотвратявам преди да са се случили.

От дистанцията на времето какъв съвет би дала на прохождащите фрийлансъри?

Със сигурност най-важният съвет, който бих дала, е да не се отказват. Всяко начало е трудно, особено когато се захванеш с нещо не много популярно. Може да минат месеци, дори години преди вложеният труд да започне да ни се отблагодарява.

И вторият ми съвет е да не спират да се развиват. Да не приемат талантите си за даденост, да инвестират непрекъснато в себе си, в нови идеи, в нови проекти, докато намерят точното си място.

Би ли споделила какво те прави уверена и спокойна като професионалист на свободна практика?

В момента на пазара вече има много решения за персонализирани и тук-таме дори за индивидуални приказки, както и за лични пожелания. Но хората разпознават у моята работа нещо наистина специално – хубави и смислени текстове и качество на завършения продукт. Това ми дава увереност, че тепърва предстоят много хубави неща да се случват.

Какви неща ти създава тревога?

Страховете ми са в две посоки. Първата, разбира се, е дали ще имам достатъчно работа, за да мога да допринасям за благото на семейството и да продължавам да инвестирам в дейността си. Сам по себе си трудът за създаване на нещо индивидуално е доста скъп. Скъпи са и материалите, когато държа на качеството на завършения продукт. С поскъпването на живота в последната половин година не ми остава друг вариант, освен да повиша цените и на своите продукти. И тук притеснението ми е да не станат индивидуалните приказки непродаваеми, макар и с напълно адекватни цени.

Дори да звучи странно, другият ми страх е дали ако продължа да имам достатъчно работа, ще мога да се справя с нея. Трудно, дори бих казала невъзможно е на този етап да изнеса част от задълженията си към друг колега. От една страна, писането на индивидуални текстове е изключително интелектуален труд и ноу-хау, трупано през годините – и за подход към героите, и за стил на изразяване, и за правилно структуриране на съдържанието в зависимост от възраст, пол, интереси. От друга, комуникацията изгражда доверие. Споделените лични и съкровени моменти не мога с лека ръка да предоставя на трети лица. Затова и понякога наистина се тревожа дали ще успея да смогна с всичко в срок, особено по Коледа. Слава богу, за момента успявам, макар и на цената на дълги работни нощи.

Как изглежда най-общо един твой работен ден? Как се организираш?

Работният ми ден е хаотичен. Започвам го с едни планове, а го завършвам по съвсем друг начин. Но това не бива да изненадва никого – с четири деца си е похвално, че изобщо завършвам деня. ☺ Признавам, че организацията не е от силните ми страни, но някак успявам да маневрирам между личните отговорности и професионалните задачи. Най-силната ми мотивация е крайният срок. Зад датата, записана в календара, стоят надеждите и очакванията на хората отсреща и не мога да си позволя да разочаровам някого, като не изпълня ангажимента си в срок. Затова и много често разбърканите дни преминават в безсънни, но много продуктивни нощи.

Има ли нещо, за което съжаляваш и би направила по друг начин, ако имаше втори шанс?

Категорично не. Ако имах възможност, пак бих направила нещата по същия начин – с всичките трудности и несгоди. Свободата, която ми дава работата като фрийлансър, не може нито една друга професия да ми предостави.

Страниците на Весела Георгиева

Интернет сайт: www.vesselag.com
Фейсбук: Поезия за специални случаи
Инстаграм: Поезия за специални случаи
Фейсбук: Усмивките на Весела – фотография
Фейсбук: БъркоThings – истории от пълната ни къща (некомерсиален блог)

===

Казвам се Александра Джандева и имам над 13 годишен опит като журналист. След раждането на трите ми деца се насочих към работа на свободна практика.
Поддържам личен блог, с който подкрепям майките и жените да развиват смело и уверено кариерата си.