Възможно ли е всички да грешат, а ти да си прав

Често ми се налага да обяснявам на записалите индивидуално копирайтинг обучение с мен как се оформят линковете в текста.

Повечето хора пишат нещо от сорта на „прочетете повече тук“ и правят „тук“ активен линк.

Всъщност най-ефективно е линкът да се сложи на конкретна фраза, която подсказва на посетителя къде ще отиде, ако кликне на нея, какво ще научи или какво ще се случи.

👉 Например 

в изречението „Прочети как протича индивидуалното копирайтинг обучение“ активен линк трябва да са думите „как протича индивидуалното копирайтинг обучение“.

 

Защо ли?

Множество статистики и проучвания по темата са установили, че колкото по-наясно е посетителят какво ще се случи, ако кликне на дадена връзка, толкова по-вероятно е да го направи. Когато пишеш „научи повече тук“, едва 2% от посетителите ще кликнат на „тук“. Ако напишеш „научи повече за книгата с кратки разкази „Обикновени чудеса“ и я поръчай“, процентите могат да стигнат до 20-30.

Обяснявам аз това на една курсистка, но тя упорито продължава да пише „прочети/научи повече тук“ и да прави „тук“ активен линк. Връщам я няколко пъти и накрая я питам има ли проблем точно с този детайл от писането за уеб и какъв е той.

Отговаря ми, че след като всички правят така, не може да е толкова грешно и е най-добре да го прави и тя.

Оставих я да направи линковете по страниците на сайта си както иска и я помолих да им сложи heat map (топлинна карта, която отчита къде по екрана се движи мишката на посетителя, къде клика и докъде скролва). След две седмици смени „тук“ с по-конкретна фраза. След още две седмици видяхме, че броят на посетителите, кликнали върху връзката се е увеличил значително. Така успях да я убедя да започне да прави вътрешните връзки както трябва.

Това, че всички правят/казват нещо, не значи, че то е правилно или че за него има особено рационални причини. Силно вероятно е, но не е задължително.


Имам любима история по този повод:

Continue reading →

Разкажи ни как продължава твоята свободна практика – 6 фрийлансъри споделят

разкажи как продължаваш да си фрийлансър, свободна практика, Петя Константинова, Станка Стоянова, Анна Цочева, Даниела Ламбова, Николай Василев

Лесно е да станеш фрийлансър, трудно е да продължиш да бъдеш такъв. Александра Джандева потърси участниците в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър” от последните 3 години, за да разбере все още ли са на свободна практика, по-лесна ли е станала работата им или напротив. Получи отговори от шестима от тях и днес ги споделям с теб.

Ако се чудиш да излезеш ли на свободна практика, прочети шестта кратки интервюта. Ако се чудиш да минеш ли пак на трудов договор, прочети шестте кратки интервюта. При всяко положение ще ти помогнат да видиш собствената си ситуация от друг ъгъл.

Continue reading →

Разкажи ми как стана фрийлансър: Десислава Бузова, преподавател по английски език

Дълбоко вярвам в три неща:

  • няма напразно положено усилие, просто не знаем кога ще видим ползата от него;
  • ако търсиш начин да правиш това, което обичаш, ще го намериш;
  • фокусът върху твоята вътрешна мотивация и смислените за теб неща са най-сигурният начин да се чувстваш спокоен и удовлетворен.

Намирам потвърждение и на трите в историята на Десислава Бузова, преподавател по английски език, която никога не е искала да бъде учител и описва себе си „по-скоро като ментор, способен да смели информацията и да я поднесе по ясен и достъпен начин.“ С нея, за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“, разговаря Александра Джандева.

⇒ Най-хубавото е, че в дългото интервю, което се е получило, няма скучен момент, няма нравоучения, всичко, което можеш да си вземеш като вдъхновение и прозрение извличаш директно от разказа на Деси за нейния професионален път.

Прочети и сподели с обезкуражен колега, без значение дали е фрийлансър, или с младеж, който се лута и си търси пътя. Благодаря ти.

Continue reading →

Как да се пребориш със страха, че всичко ще свърши, ако не си супер активен онлайн

Преди години моя приятелка, поетеса с хубав и много четен блог, беше публикувала домашното по литература на сина си в Интернет ден преди той да го предаде. Искала да се похвали със съчинението на детето си.

След като го предал, учителката проверила написаното и решила да пусне части от него в Google, за да види дали ученикът не е преписал отнякъде. И разбира се, попаднала на блога на моята приятелка. Разбираемо, не се задълбочила да провери какъв е този сайт, какво пише над публикуваното съчинение (а там пишело, че е на сина на притежателката на блога), просто писала двойка на момчето. Приятелката ми беше потресена от себе си и от глупостта, която е направила в желанието си да се похвали, да я харесат, да пусне нещо ново. Каза ми, че едва като се прибрало хлапето и разказало какво е станало, си дала сметка колко поглъщаща, обсебваща е тази необходимост да захранваш мрежата със съдържание, за да може тя да ти отвръща с лайкове и сърца.

❓ Ти правил ли си нещо адски глупаво само и само да получиш лайкове? Не бързай да отричаш, помисли си добре, сигурна съм, че ще се сетиш поне за едно.

Continue reading →

Някои от добрите практики за етично и прозрачно използване на ИИ

Интервю с адвокат по авторско право и регистрация на търговски марки Диана Попова

 

Вярно, че добрите практики за работа с ИИ все още се оформят, създават, налагат, но има някои, които вече можеш да приложиш, за да си спокоен. 

Прочети интервюто, за да знаеш:

  • какви са последствията за теб, ако дори неволно нарушиш нечии авторски права, използвайки ИИ;
  • защо не е добра идея да генерираш логото си с AI;
  • как да защитиш собствените си авторски права.

⇒ Материалът е част от голямата тема как професионалистите в България използват AI, по която работим с Александра Джандева. 144 души – фрийлансъри, предприемачи и служители – отговориха на въпросите в анкетата „Как да използваме ИИ прозрачно и етично в работата си“. Виж краткия анализ на техните отговори и си свали като pdf големия анализ с тенденции, статистика и множество лични истории на различни експерти как използват AI в работата си.

Continue reading →

Задължително ли е да правиш все повече и повече в работен план

Свърши ли всичко, планирано за миналата седмица? Направи ли достатъчно за развитието си – професионално и личностно – през последния месец? Колко книги за продуктивност и организация на времето прочете? На колко уебинара за скалиране на бизнеса с помощта на изкуствен интелект се записа? Колко курса мина в последните три месеца? А какво от тях приложи? Изпитваш ли удовлетворение от постигнатото или смяташ, че може да положиш повече усилия? Колко повече? Знаеш ли, че движение му е майката, ако си спрял, значи си умрял? Защо не постваш повече в LinkedIn? Не присъстваш достатъчно в социалните мрежи, планираш ли промяна? Наясно ли си, че успешният бизнес е бизнесът, който се разраства? Ти кога ще минеш от фрийланс към агенция?

👉 Това са само малка част от въпросите, които съм си задавала сама или съм чувала да ми задават през годините и най-отговорно мога да заявя:

няма по-изтощително и опасно нещо от нас самите, когато сме решили, че не правим достатъчно и се поддаваме на външното напрежение, което ни се оказва отвсякъде – да сме по-продуктивни, по-развиващи се, да скалираме, да мащабираме, да растем, да сме видими, защото иначе, о! иначе сме загубени, загинали, край на смислената част от нашия живот!

Continue reading →

Защо не написах нов пост за блога тази седмица

Кацнахме в България на 8 март, но реално имаше още едно, тридневно, пътуване, което трябваше да направим след като се приберем в страната. Междувременно някои от нас грипясаха, други ги последваха и уж се оправиха, но не съвсем. После се прибрахме в София и имаше уроци да се учат, приятели да се гледат, рождени дни да се празнуват и радост да се изживява, и така се оказах пред компютъра снощи, неделя, в девет вечерта с ненаписана статия за блога и неподготвен бюлетин.

Първо си казах „Знам за какво ще пиша, три часа ще ми стигнат да подготвя всичко.“ И започнах.

⇒ Половин час по-късно направо физически усещах, че не ми се пише. Исках само да прочета на детето приказка за лека нощ и да си легна и аз.

Иванка Могилска, фрийланс, свободна практика, копирайтинг, копирайтър, бърнаут, постоянството

Аз съм отговорен човек със силно вкоренен навик всяка неделя да довършвам и подготвям за публикуване статия за блога и история за бюлетина. За тези 16 години, в които поддържам и развивам „Свободна практика“ на пръстите на едната ми ръка се броят случаите, в които в понеделник, необявен предварително за почивен, няма публикация.

Но вече много добре познавам това чувство, физически да не искам да правя едно от най-любимите си неща – да пиша. То води след себе си само още умора, досада, грешки, лошо свършена работа, и реших да се послушам.

⇒ Легнах си вместо да се преструвам, че работя по сериозна и полезна статия по никое време. Ако на мен ми е тегаво да пиша нещо, представи си какво ще ти е на теб да го четеш. Няма начин нито да ти е интересно, нито да ти е полезно. В най-добрия случай ще ти е скучно.

 

Затова, в тази хубава понеделнишка сутрин, минавам да ти напомня три неща:

  • върши си работата добре, с желание и мисъл за този, който ще ползва плодовете на труда ти; да направиш нещо, само за да кажеш, че е направено, носи негативи за теб – като вътрешно усещане и като оценка на работата ти от околните; абсолютно не си струва да отбиваш номера; по-добре кажи „не мога сега“, „ще закъснея ден-два“ и си почини;
  • наблюдавай се – няма значение дали досега си почивал, или работил, ако усещаш признаци на претоварненост, апатия, отвращение дори от работата, спри и виж къде е проблемът;
  • слушай се – особено ако си фрийлансър с опит, който вече е прегарял и познава реакциите си на всякакъв вид натоварености. Направи това, от което имаш нужда,  а не това, което си мислиш, че трябва. Единственото „трябва“ е да се чувстваш добре (без това да наранява някой друг разбира се). Колкото повече пораствам, толкова повече се убеждавам в това.

⇒ Например това, че е понеделник, не значи, че денят ти трябва да е трескав, тревожен, стресиращ. От теб зависи, наистина.

Опитай се да излезеш от графика си, да седнеш насред хаоса за 10 минути с чаша чай или кафе, без да зяпаш в екран. Дишай дълбоко, постой в тишина. След това се заеми БАВНО, една по една, със задачите си за деня.

Благодаря ти за разбирането и че се грижиш за себе си. Светът има нужда от смислени, здрави психически, спокойни хора.

⇒ Ако ти е любопитно какво мислех да подготвя за блога и бюлетина тази седмица, абонирай се, безплатно е, и ще получиш статия на тема фрийланс и история, свързано с пълноценното живеене в нашия налудничав свят следващия понеделник.

п.с. Този текст го написах и качих преди малко, за двадесетина минути, защото исках, стори ми се важно, а и защото навикът да си говоря с теб всеки понеделник се оказа по-силен от мен. Успешна седмица!