Category Archives: Професионално и личностно развитие

Подробен наръчник с информация за необходимите стъпки

Преди да преминеш към този наистина полезен наръчник, който ще ти помогне да изнесеш работата си на светло, да дишаш спокойно и да предлагаш още по-качествено обслужаване на клиентите си, искам да ти кажа две неща: 

• стъпките в него са разписани от гост автора в блога Владислава Генова – фрийлансър, маркетолог, креативен предприемач с доста богат опит; 
• актуални са и ще бъдат обновявани всяка година, за да е сигурно, че читателите на „Свободна практика“ имат точна информация, на която могат да разчитат. 

⇒ Ако отдавна вече не си начинаещ фрийлансър и този материал не е за теб, прочети интервюто с Владислава Генова в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“, особено ако търсиш баланс между работа и личен живот, спокойствие и вътрешен мир и в същото време се занимаваш с 2-3 съвсем различни дейности. 

Continue reading →

⇒ „Как на пазар с непрекъснато покачващи се цени, да регулираме нашите цени, така че да не загубим клиенти и поръчки и в същото време да получим справедливо и пазарно възнаграждение за услугите си?“

Този въпрос в рубриката „Ти питаш, аз отговарям“ идва от преводач, но мисля, че е актуален за голяма част от фрийлансърите. При преводачите, както и в някои друг сфери, цените се подбиват постоянно, а клиентите често си избират с кого да работят единствено по цената. Разбира се, след това има изненади, недоволства и опарени, което вреди на всички в бранша. 

Съюзът на преводачите в България е публикувал препоръчителни възнаграждения за преводачески труд, но те са от 2021 година, а и са само препоръчителни. 

Виж какво можеш да направиш, за да работиш на ставки, адекватни на уменията и усилията ти, и на непрекъснато покачващите се цени. 

❗ Като видиш първите две стъпки може би ще си помислиш „много ясно, аз това го знам, друго питам“. Сигурно е така. Имай предвид обаче, че ако не си изпълнил стъпки 1 и 2, то вероятността да реализираш успешно стъпки 3, 4 и 5 е много, много малка. 

Continue reading →

Някои хора те вдъхновяват и ти дават кураж да се развиваш професионално така, както искаш, а не така, както трябва. Други те карат да си свериш часовника и да се замислиш не само дали и как се развиваш професионално, но и как живееш.

Днешното интервю на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ е от вторите. Застрахователният агент Николай Василев разказва за: 

• ползите от тясното профилиране;
• колко трябва да си упорит, когато работиш на свободна практика и най-вече
• защо да правиш каквото трябва, а не каквото можеш. 

Признавам, че за последното не съм се замисляла и не съм си формулирала отговор като неговия – много ми хареса.

Поздравявам те и с отговора на господин Василев на последния въпрос от интервото. Вижда ми се особено важен за всички ни. Приятно четене!

⇒ Сподели материала с приятели и познати, без значение дали са фрийлансъри. От него всеки може да почерпи допълнителни сили, за да продължи да прави колкото се може по-добре това, което обича най-много. 

Continue reading →

Подозирам, че днешният въпрос в рубриката „Ти питаш, аз отговарям“ си задава немалка част от фрийлансърите.

⇒ Колко е важно за един фрийлансър да включва лицето си в постовете, или видеата, които публикува? Какъв е вариантът да остане „анонимен“? Ще повлияе ли негативно на разпознаваемостта на работата му? 

Краткият отговор е „Не.

Това, че не показваш лицето си в социалните мрежи, няма да повлияе негативно на разпознаваемостта на работата ти, но и няма да можеш да се възползваш от някои предимства, които носят личните ти снимки или появата ти в твоите видеа.

Разбира се, винаги има начин да компенсираш.“  Виж какво имам предвид.

Continue reading →

Четеш първата статия от поредицата „Ти питаш, аз отговарям“. Въпросът

⇒ „Как да натрупам опит, ако се боя от грешки?“

идва от начинаещ илюстратор на свободна практика, който има проблеми не със самото илюстриране, а с предварителното поставяне на граници при работата с клиенти, т.е. договарянето на права, срокове, пари. Наистина важно питане, пред което в някакъв момент се изправя почти всеки фрийлансър.

Ако и ти имаш терзания по темата, продължавай да четеш, надявам се, че от днешната статия ще получиш практични идеи и кураж.

! В края на материала оставям и страхотна, кратка история, която илюстраторът ми изпрати заедно с въпроса си. От нея ще научиш коя е правилната гледна точка към страха от грешки.

Continue reading →

Наскоро с хлапето бяхме на концерт. Симфоничният оркестър свиреше. Децата търчаха, подскачаха и танцуваха пред него. След едно от изпълненията водещият помоли всички да се отдръпнат, да направят място, защото има специална изненада за тях.

Изненадата беше танц, изпълнен от детска балетна школа. Балеринките – нежни, изящни, с ефирни рокли в пастелни тонове – се подредиха на освободеното място. Музиката засвири и те започнаха да танцуват. Децата ги гледаха притихнали.

⇒  Изведнъж едно момченце скочи, застана леко встрани, до най-малката балеринка, и също затанцува, повтаряйки доколкото може нейните движения. Клатушкаше се в опит да направи пирует, въртеше се с ръце, вдигнати над главата, подскачаше на пръсти. Последното беше особено трудно, защото момченцето беше обуто с яркозелени гумени ботуши. Носеше и ушанки – също яркозелени. Приличаше на леко непохватно, но много щастливо, извънземно. Устата му беше разтегната в усмивка от ухо до ухо, очите му блестяха. След един-два неуспешни опита да го приберат, родителите му го оставиха и то танцува с балеринките до края.

В първия момент публиката се позасмя — момченцето изглеждаше очарователно нелепо на фона на танцьроките. После всички започнахме да го следим с интерес, защото

то не се отказваше, не се интересуваше какво мислят за него, не се опитваше да прави движенията перфектно, просто им се наслаждаваше. Цялото му същество излъчваше удоволствие и радост. 

⇒ Днес, две седмици по-късно, не си спомням ясно нито една от балеринките, нито пък танца им, но от време на време пред очите ми изскача момченцето, танцуващо балет с яркозелени гумени ботуши.

То ме накара да се замисля как оцеляваме като фрийлансъри, в свят, в който всички сме супербързи, мегапродуктивни, гигаефективни и често-често си мислим дали AI наистина ще ни извади от играта, или не съвсем. 

Continue reading →

През тази година не изработих десетки нови проекти, не привлякох десетки нови клиенти, отложих  реализирането на идеите си за нови копирайтинг продукти, които да предлагам. Занимавах се с  индивидуални копирайтинг обучения, копирайтинг одити и консултации, но през по-голямата част от времето всъщност си почивах. Или поне това беше желанието ми – да си почивам от работа и да се фокусирам върху писането на новия си роман. Само че,

да се научи човек да си почива се оказа сложна и интересна задача. 

Минах през няколко етапа:

⇒ сутрешно и вечерно усещане за вина; 

Сутрешното чувство за вина идваше от мисълта, че в работно време а си позволявам да пия чай и да блея през прозореца, да чета книга, да се разхождам в парка или да гледам филм, вместо да се трудя, както обикновено. Вечерното чувство за вина идваше от мисълта, че нищо не съм правила днес. Абсолютно невярно твърдение, предвид грижите за лапето и дома и факта, че вече бях започнала да проучвам важния за една от сюжетните линии в романа ми исторически период.

⇒ лакомия;

Тя дойде в момента, в който осъзнах, че наистина разполагам с времето си така, както не ми се е случвало от години и започнах да си уреждам срещи с приятели, да трупам книги, и да ги чета!, да посещавам събития. Бих казала, че преядох с впечатления и срещи. Месец или два от творчеката ми отпуска минаха по този начин. Чувството за вина се появяваше понякога, за да ми напомни, че ако не работя, за да изкарвам пари, мога поне да си пиша романа. Но не пишех. Все още четях, проучвах, мислех, водех си записки. Затрупвах се с дейности, за които се убеждавах, че са полезни за мен и ми помагат да направя това, което искам в настоящия момент.

⇒ приемане и прощаване;

В началото на този период много настоявах да пиша и никак не бях доволна от резултата. Наложи се да си призная, че всъщност не ми се занимава с нищо. Нито с работа, нито с писане, нито с проучване, с нищо. Исках просто да съществувам. Да карам колело със сина си, да се разхождам по пристанища и паркове, да готвя или да не правя дори това, да гледам морето, да чета и да се наслаждавам на възможността да съм пасивна и въпреки това доволна от всеки един аспект на живота си. След като си го признах и си простих, че съм толкова себеразочароваща, приех, че почивката и писането ми няма да вървят както съм ги планирала, а както имам нужда. Спрях да се напъвам и най-сетне усетих, че всичко си идва на мястото и се чувствам добре в новото си положение.

Напочивах ли се

Не точно. Но стигнах до момента, в който отново имам желание да правя нещо. (Освен писането на роман, към което пристъпих с трепет и радост преди два месеца.) Напоследък мисълта ми, често се връща към онези нови копирайтърски продукти, чието реализиране отложих. Връща ми се онзи гъдел, че искам да видя какво ще стане, ще върви ли, как точно ще е най-добре да се направи и предложи.

Continue reading →