Category Archives: Професионално и личностно развитие

През този сезон на „Разкажи ми как стана фрийлансър“ те срещаме с дами, които са започнали с една основна фрийланс дейност, а после са се захванали да разработват по още една или дори две бизнес идеи в коренно различна сфера. Днешният ни гост не прави изключение.

Владислава Генова е маркетолог, създател на съдържание, основател на „Ателие за приказки“ и на любопитната инициатива МАМА ПЕЕ, която събира жени, любителки на музиката, за да пеят заедно, без да имат музикално образование или опит. Всъщност без изобщо да е задължително да могат да пеят.

⇒ Моля те да обърнеш внимание на едно особено ценно нейно изказване, свързано с колебанията дали да поемеш по твой си, неясен и нелогичен път, или да се придържаш към утъпканите пътеки. Любопитни са още трудностите, с които се сблъсква като начинаещ фрийлансър и начините, по които се справя с тях. Заслужава си да разбереш как се оправя с делегирането и с най-тежките проблеми – нейните собствени мисли и самоограничения.

Прочети интервюто на Александра Джандева с Владислава Генова, за да минеш с вдъхновение и кураж през останалите работни дни на декември.

Continue reading →

Миналият месец бях на писателска резиденция в Сплит. 3-4 дни преди да си тръгна моята домакиня ми съобщи, че е ангажирала екскурзовод, който да ми покаже града и да ми разкаже за него. Помоли ме да съм пред апартамента си в 18 часа, готова за обиколката. Часът ми се стори необичаен, защото в Сплит се стъмваше в 16:30 и не ми беше ясно какво точно ще видим от сплитските прелести (които вече бях обиколила сама десетки пъти), но се съгласих.

В уречения ден, минути преди уговорения час, получих съобщение от моята домакиня, че екскурзоводът ще закъснее с 10 минути. „Случва се“, казах си, и в 18:10 бях пред апартамента. Там нямаше никого. Изчаках още десетина минути и питах домакинята си какво става. Получих съобщение, че гидът е на път и идва. В 18:30 все още никой не беше дошъл и аз реших, че ще правя нещо друго. Предупредих домакинята си, че няма да чакам повече и тръгнах към крайбрежната алея. „Ама тя ей сега идва, моля те, изчакай я“ – вибрираше телефонът. Аз обаче смятах, че съм чакала достатъчно. Не бях минала и две преки, когато телефонът пак се разтанцува в джоба ми и прочетох, че гидът е пристигнал. Върнах се, но бях доста кисела.

Пред апартамента стоеше очарователна, лъчезарна жена, която ми се извини, обясни ми, че идва от далечен квартал на Сплит и по пътя е имало катастрофа. После обиколката ни започна.

Миряна, така се казваше дамата, ме заплени още с първите си истории, с маниера си на разказване, със страстта, с която говореше. Личеше си, че обича града и работата си. Разхождахме се и говорихме повече от два часа, които изобщо не усетих. Имах възможност да задавам въпроси за места и исторически личности, живели в Сплит, които са ме впечатлили. Тя ме изслушваше, подтикваше ме да ѝ разказвам какво съм прочела, казваше ми какво знае, сравнявахме версии, коментирахме факти. В края на обиколката ни осъзнах, че не ме е затрупала с разпокъсани парчета информация, които бих могла да си прочета и сама, а е успяла да ми обрисува как са живели и живеят хората в града от създаването му до наши дни, да ме насочи към най-ценното в него. Беше го направила през разказ за римляните и  християните; за строителните материали (вида и цвета на камъните и подредбата им); за употребата – преди и сега – на някои чудати архитектурни детайли; за тайните на висящото над улиците пране; за историята на собственото ѝ семейство до три поколения назад; за навиците на местните и стереотипите, които другите имат за тях.

Не само, че разказът ѝ беше вълнуващ и увлекателен, ами и ми беше отворил очите – да знам за какво да гледам следващият път като отида на ново място. 

Когато обиколката свърши и Миряна си тръгна, изпитах огромно съжаление, че сме се срещнали чак в края на моя престой и няма да мога да се запиша на нито един от тематичните турове, които прави из Сплит. Изпитвах и огромна радост, че съм срещнала човек, който върши работата си с ум, сърце и майсторство. Напоследък рядко ми се случва.

Виж какво научих за фрийланса от тази прекрасна хърватска екскурзоводка.

Continue reading →

И какво да направиш, за да започнеш да се справяш с всичко и ти

В рубриката „Бележки на стената“ споделям с теб всякакви дреболии, които ми се струват полезни за работата на свободна практика и за личностното ни развитие – линкове към материали на експерти в различни сфери, видеа, които са ме впечатлили, отзиви за професионална литература, събития, които ми изглеждат важни и интересни. 

Днес всички бележки са свързани с въпроса „Как на другите им стига времето за всичко? Как се справят с всичките си задължения?“ Истината е, че не им стига и не се справят… или поне не с всичко, което им се иска. Винаги нещо отпада или страда. Истина е също, че не спираме да опитваме, всеки по свой си начин. Споделям с теб опитите, изводите и триковете на някои от любимите си солопреньори и една много практична будистка мъдрост, която можеш да приложиш веднага. 

Continue reading →

Малко се говори за страха от счетоводството и за отношението към парите на фрийлансърите – два решаващи фактора за успеха на всяка свободна практика.

В днешното интервю Нина Чочева – фрийлансър и създател на два бранда – говори и за това, наред с всички други интересни и полезни теми за фрийланса, които засяга.

Ако се чудиш дали:

• ще можеш да създадеш бизнес сам, или е по-добре да си намериш съдружник;
• да развиеш още един бранд, или да си кюташ и да си правиш каквото си знаеш;
• да заложиш изцяло на дигитален маркетинг, или да правиш и офлайн събития –

прочети първия за годината материал в рубриката на Александра Джанедва „Разкажи ми как стана фрийлансър“. В него ще намериш отговори и вдъхновение.

Continue reading →

Това е винаги актуален за фрийлансърите въпрос с множество отговори, които в крайна сметка се свеждат до два основни:

• като ги направиш приятни или
• като ги възложиш на някой друг.

В днешната статия ти подсказвам как можеш да изпиташ удоволствие, докато се справяш с неприятните за теб задължения и ти оставям линк към материала, посветен на делегирането – как и защо да го правиш.

Continue reading →

Колко време отнема изграждането на личен бранд? Кога човек минава от мечта към действие? Кога етикетите „успял“, „успешен“, „добра заплата“, „престиж“, „сигурност“ губят своята стойност? Как разбираш какво е правилно за теб – да си работиш в офис, на трудов договор, или да хукнеш да гониш Михаля?

Художничката Петя Константинова дава отговор на всички тези въпроси в последното интервю на Александра Джандева за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ за този сезон.

Историята ѝ ни връща към истини и прозрения, които може вече да сме открили за себе си, но е добре да си припомняме периодично.

Ах, какъв прекрасен понеделник

Прочети целия разговор, зареди се с вдъхновение, прозрения и сили да реализираш и развиеш успешно твоята мечтана свободна практика. Успех!

Continue reading →

„Как да свърша повече за по-малко време?“  – през последните години отговорът на този въпрос е толкова търсен, колкото някога е била издирвана рецептата за превръщане на оловото в злато.

Ти вероятно си чел множество статии и поне две-три книги за продуктивност и си научил куп стратегии, хитрини и тактики. Това не е лошо, стига да успяваш да прилагаш поне част от тях и да ти вършат работа.

Мен лично мисълта за все по-голяма и по-голяма продуктивност ме плаши. Започвам да се чувствам като поточна линия – произвеждам множество еднакви неща, монотонно и почти безгрешно. 

От друга страна, фрийлансърите често се оплакват, че не могат да се преборят с разсейването, отлагането, пилеенето на време. Често им се струва, че работят по цял ден, а нищо не е свършено и съответно, се чувстват неудовлетворени. И аз съм имала такива периоди, и аз съм се борила със същите проблеми. Значи техниките за подобряване на продуктивността все пак са ми/ни необходими! Абсолютно вярно. Просто трябва да са в умерени количества и да са подходящи за мен/за теб като начин на работа, цели, начин на живот.

Къде е моят проблем с прекомерното планиране и голяма част от техниките за продуктивност

Continue reading →