През тази година не изработих десетки нови проекти, не привлякох десетки нови клиенти, отложих реализирането на идеите си за нови копирайтинг продукти, които да предлагам. Занимавах се с индивидуални копирайтинг обучения, копирайтинг одити и консултации, но през по-голямата част от времето всъщност си почивах. Или поне това беше желанието ми – да си почивам от работа и да се фокусирам върху писането на новия си роман. Само че,
да се научи човек да си почива се оказа сложна и интересна задача.
Минах през няколко етапа:
⇒ сутрешно и вечерно усещане за вина;
Сутрешното чувство за вина идваше от мисълта, че в работно време а си позволявам да пия чай и да блея през прозореца, да чета книга, да се разхождам в парка или да гледам филм, вместо да се трудя, както обикновено. Вечерното чувство за вина идваше от мисълта, че нищо не съм правила днес. Абсолютно невярно твърдение, предвид грижите за лапето и дома и факта, че вече бях започнала да проучвам важния за една от сюжетните линии в романа ми исторически период.
⇒ лакомия;
Тя дойде в момента, в който осъзнах, че наистина разполагам с времето си така, както не ми се е случвало от години и започнах да си уреждам срещи с приятели, да трупам книги, и да ги чета!, да посещавам събития. Бих казала, че преядох с впечатления и срещи. Месец или два от творчеката ми отпуска минаха по този начин. Чувството за вина се появяваше понякога, за да ми напомни, че ако не работя, за да изкарвам пари, мога поне да си пиша романа. Но не пишех. Все още четях, проучвах, мислех, водех си записки. Затрупвах се с дейности, за които се убеждавах, че са полезни за мен и ми помагат да направя това, което искам в настоящия момент.
⇒ приемане и прощаване;
В началото на този период много настоявах да пиша и никак не бях доволна от резултата. Наложи се да си призная, че всъщност не ми се занимава с нищо. Нито с работа, нито с писане, нито с проучване, с нищо. Исках просто да съществувам. Да карам колело със сина си, да се разхождам по пристанища и паркове, да готвя или да не правя дори това, да гледам морето, да чета и да се наслаждавам на възможността да съм пасивна и въпреки това доволна от всеки един аспект на живота си. След като си го признах и си простих, че съм толкова себеразочароваща, приех, че почивката и писането ми няма да вървят както съм ги планирала, а както имам нужда. Спрях да се напъвам и най-сетне усетих, че всичко си идва на мястото и се чувствам добре в новото си положение.
Напочивах ли се
Не точно. Но стигнах до момента, в който отново имам желание да правя нещо. (Освен писането на роман, към което пристъпих с трепет и радост преди два месеца.) Напоследък мисълта ми, често се връща към онези нови копирайтърски продукти, чието реализиране отложих. Връща ми се онзи гъдел, че искам да видя какво ще стане, ще върви ли, как точно ще е най-добре да се направи и предложи.
Кои от нещата, които знам на теория, най-сетне научих и на практика
- Да слушам вътрешния си глас, защото той знае кое е наистина важно/необходимо за мен в дадения момент. Това на теория всички знаем, че трябва да го правим. Има и сфери от живота си, в които лесно го прилагаме на практика. Никога не съм имала проблем да следвам вътрешния си усет, когато става въпрос за работа, но много трудно се преборих със собствените си съпротиви и му се доверих за почивката си.
- Аз не съм моята работа. Още нещо, което всички знаем на думи. Помня, че първия път като го прочетох в блога на доктор Юлика Новкова бях зашеметена от прозрението. Мислех, че съм го усвоила като вярване и разбиране и го прилагам в живота си. Е, оказа се, че не съм. Трябваха ми месеци целенасочена работа със себе си, за да пусна страховете и егото си и да видя какво съм извън работата с клиенти, копирайтинга, блога, писането.
- Дори когато знам какво ми е наистина важно, невинаги мога да го приоритизирам поради куп причини от различно етество. Обикновено казваме, че има ли желание, има и начин. Това е вярно, но е добре да помним, че пътят до начина, може да е дълъг и с много завои. Желанието ни помага да не се отказваме да вървим по него, а не да намираме начина с магическа пръчка.
⇒ Това са 3 осъзнавания, които ще са ми много полезни в работата с клиенти и при пускането на новите ми копирайтинг продукти. Те ще ми помогнат да се придържам към разума, а не към емоциите; към себе си, а не само към разума и към това, което ми е наистина важно.
През тази година не изработих десетки нови проекти, не привлякох десетки нови клиенти, отложих реализирането на идеите си за нови копирайтинг продукти, които да предлагам. Въпреки това я смятам за изключително важна и успешна и в личен, и в професионален план. За да скочи човек високо, му трябва засилка. А също и да знае как да се засили правилно, дори когато това значи да не прави нищо.
Твоята година как беше?
💙 Пожелавам ти празници, изпълнени с хора и занимания, които ти носят радост. Блогът излиза в почивка до 12 януари.
