Разкажи как стана фрийлансър: Владислава Генова, маркетинг експерт, творчески предприемач

През този сезон на „Разкажи ми как стана фрийлансър“ те срещаме с дами, които са започнали с една основна фрийланс дейност, а после са се захванали да разработват по още една или дори две бизнес идеи в коренно различна сфера. Днешният ни гост не прави изключение.

Владислава Генова е маркетолог, създател на съдържание, основател на „Ателие за приказки“ и на любопитната инициатива МАМА ПЕЕ, която събира жени, любителки на музиката, за да пеят заедно, без да имат музикално образование или опит. Всъщност без изобщо да е задължително да могат да пеят.

⇒ Моля те да обърнеш внимание на едно особено ценно нейно изказване, свързано с колебанията дали да поемеш по твой си, неясен и нелогичен път, или да се придържаш към утъпканите пътеки. Любопитни са още трудностите, с които се сблъсква като начинаещ фрийлансър и начините, по които се справя с тях. Заслужава си да разбереш как се оправя с делегирането и с най-тежките проблеми – нейните собствени мисли и самоограничения.

Прочети интервюто на Александра Джандева с Владислава Генова, за да минеш с вдъхновение и кураж през останалите работни дни на декември.

Владислава Генова: Спокойствието и вътрешният мир са по-важни от всичко останало

Влади, здравей. 🙂 Ще се представиш ли накратко пред читателите на блога?

Здравей, Алекс! Кратките отговори определено не са ми сила, но ще опитам 🙂

Казвам се Влади и съм в разцвета на силите си, както обича да казва и любимият Карлсон, който живее на покрива. Също като него, и аз съм своенравна, добросърдечна и независима. Друго, което ни свързва е обичта към сладкишите и добре прекараното време, особено докато измислям интересни неща (както и склонността да преувеличаваме, но за нея не си признавам така лесно).

Ако все пак трябва да дам и малко по-практичен отговор, аз съм човек, пръкнал се в прекрасните ни земи в края на едно друго време и началото на един дълъг преход, който до ден днешен се усеща почти безкраен и съвсем неприключил.

Както повечето хора, родени по същото време тук, съм в постоянен преход и в собствения си живот – търсейки себе си и най-добрите начини да вирея наоколо във вътрешен мир.

Щастлива майка на две малки момчета съм, маркетолог на свободна практика, страстен пътешественик, любител и ценител на изкуството във всичките му форми, с най-специално отношение към писането и музиката.

Това не беше нито кратко, нито особено практично 🙂

Как изглеждаше професионалният ти път преди да минеш на свободна практика?

Започнах работа още като ученичка, заради непреодолимото си желание за свобода и независимост. Работих едно лято като сервитьорка, след което започнах да поемам различни ангажименти, свързани с писмен и устен превод, тъй като английският език беше големият ми коз.

В първите си студентски години също работех като преводач на различни места, но не бях доволна от непостоянството и непредвидимостта на работата, както и от несправедливото заплащане, което получавах. Тогава реших, че ми трябва „нормална” работа и оставих университета на заден план, като започнах работа на пълен работен ден по средата на следването си.

Прекарах едно десетилетие, катерейки корпоративната стълбица в няколко международни компании, като съм заемала позиции в сферата на клиентското обслужване и преживяване, продажбите и маркетинга. Нямах желание да се специализирам в една конкретна посока, а използвах това време да разбера по-добре силните си страни, или по-скоро – да се науча да им се доверявам.

Важно е да кажа, че макар да се вписвах добре и да се развивах успешно, никога не се почувствах на място в стандартния работен формат „от 9 до 6“. Винаги усещах, че нямам достатъчно свобода на действието, чувствах се ограничена освен откъм време и място, така и откъм поле за креативност и баланс между работата и личния живот.

⇒ Ето защо вярвах, че собственият бизнес ще е нещото, което в някакъв момент ще ме извади от тази въртележка и в периода между 20 г и 30 г „стартирах“ неуспешно няколко такива. От позицията на времето сега знам, че и те са били част от уроците, които е трябвало да науча по пътя, но тогава ми се струваха като голямо количество пропиляно време и пари.

Как стана фрийлансър?

Работата на свободна практика дойде за мен като най-естествения начин да продължа професионалния си път, след като станах родител. Вече бях достигнала предела на собствената си търпимост към всичко, което не ме удовлетворяваше в работата в корпорациите и когато забременях за първи път, вече бях сигурна, че за мен няма обратен път назад.

Не си представях варианта да се върна на работа в същия формат и, макар да не знаех точно как ще стане, започнах с малки стъпки да търся и да пробвам да намеря друг, по-подходящ за мен. Имах късмет със спокойно и благодатно бебе и той беше само на 2-3 месеца, когато започнах да се свързвам с любими брандове, с предложение да им помагам на доброволни начала с писане на статии и управление на социални мрежи и имейл маркетинг. Някои от тях се съгласиха, а други дори ми предложиха и символично заплащане или работа на бартер за техни продукти и услуги.

В годините преди това неведнъж бях опитвала да си търся фрийланс ангажименти в Upwork, така че активирах отново профила си там и започнах да кандидатствам за различни задачи. За мен крайъгълен камък беше моментът, когато една американка ме нае, за да управлявам блога и социалните мрежи на бранда ѝ. Договорихме се за 20 часа месечно срещу 20 долара на час, и започнах.

Осъзнах, че мога да изкарвам „нормални“ пари, без да излизам от вкъщи и без да се налага да работя 40 часа на седмица и нещата в главата ми започнаха да се променят. От „няма начин“ бавно превключих на „разбира се, че е възможно“ и се научих да парирам всяка мисъл, която ме убеждаваше в противното.

Платеното майчинство за мен беше финансовият буфер, от който имах нужда. Синовете ми са само с две години разлика, а малкият се роди в началото на Ковид пандемията, така че на практика прекарах повече от 4 години в майчинство, по време на което изградих практиката си от нулата, докато децата бяха съвсем малки.

⇒ Изграждането на един бизнес, бил той и работа на свободна практика, отнема време и винаги бих препоръчала да стартирате, докато имате стабилен доход или друг буфер, който да ви подсигури в първите месеци и години.

Кои бяха най-трудните ти моменти в първите години на твоята фрийланс практика?

На първо място, точно тези вътрешни разговори и борби, в които съм се мъчила да самоубеждавам скептичната част от себе си в реалната възможност това да е начин на живот, а не просто развиващо занимание по време на майчинството.

На второ място, организацията на времето – макар дълго време да работех само между 5 и 10 часа седмично, трябваше да намеря как устойчиво да ги позиционирам във времево-пространствената въртележка, каквато е животът с бебета и малки деца. За мен това дълги години означаваше работа късно вечер, за сметка на време с партньора ми и време за сън и почивка.

⇒ И на последно, но не по важност място – ценообразуването! До ден днешен разговорите за пари не са ми любими, но преди няколко години ми беше почти невъзможно да оценя обективно времето и работата си, както и да водя уверено и убедително преговорите за това.

Коя е най-предизвикателната част в това да отглеждаш две малки деца и да работиш за себе си?

Баланс, баланс, баланс. Колкото и да сме изморени да го повтаряме, балансът между всички неща, които са важни за нас в съответния период, за мен е най-трудното нещо.

⇒ Кое ми е най-предизвикателно? Да намеря практическите начини да съм спокойна и отпочинала, да присъствам съзнателно в живота на децата си, докато същевременно редовно удовлетворявам собствените си желания и нужди.

За мен това се изразява в обедните групи по народни танци и каланетика, които се старая да посещавам в делничните дни, понякога и в това да заспя на дивана в 9 вечерта или пък да поръчам храна отвън, ако нямам менталния капацитет да сготвя вечеря.

В момента развиваш личната си практика и още два бранда – „Ателие за приказки“ и МАМА ПЕЕ. Какви предизвикателства срещаш? Кое е най-трудното за теб като предприемач?

Най-големите ми трудности са най-често свързани с разговори в главата ми. Аз имам навика да се хвърлям през глава във всяко нещо, в което вярвам и ме вдъхновява. В бизнеса обаче има моменти, когато трябва да взимаш решения по прагматични причини – да прекратиш или промениш нещо, защото не изкарва достатъчно пари, защото отнема прекалено много време, или защото си допуснал грешки или има независещи от теб обстоятелства, които го правят трудно или невъзможно за реализация.

В този ред на мисли, и в работата ми като маркетолог на свободна практика, и в личните ми проекти, най-трудно ми е да преценявам кога, къде и колко да влагам от себе си и кога да се оттегля, да прекратя или променя нещо. Разбира се, ако гледаме философски, няма вярно или грешно, защото от всяка една ситуация има уроци, които можем да научим, но за да си спокоен в такива решения е хубаво да имаш изградена система на подкрепа, която да те подпре в турболентните периоди.

⇒ И все пак, времето е ограничен ресурс, и то най-ценния, с който разполагаме – да осъзнаем, че изборът как да го ползваме е само наш, е едно от големите ми прозрения в последните години. Трудното е да се приложи и на практика.

Как се преминава от соло предприемач към работа с екип? Имаш ли съвети въз основа на досегашния си опит, които да споделиш с нас?

Може би не съм най-подходящият човек, който може да говори по този въпрос, защото стандартно предпочитам да разчитам на себе си винаги, когато мога. По тази причина редовно се натоварвам с повече задачи, отколкото е здравословно. В същото време напоследък се убедих, че когато имаш правилния партньор, на който да се довериш, нещата се случват в пъти по-добре, отколкото когато се мъчиш да закърпиш всички дупки сам.

Най-важно ми се струва да откриеш правилния човек за съответната дейност, независимо дали става въпрос за равноправен партньор, с който заедно да движите проект, за колега в екипа, или за служител/подизпълнител, на който да делегираш задачи. Също смятам, че е еднакво полезно едновременно да си пасвате като темперамент и привички, но и човекът да е по-добър от теб в нещата, за които е отговорен.

⇒ Допълнително, много фрийлансъри или собственици на малък бизнес си представят, че работата им ще намалее изведнъж магически, когато наемат някой да им помага или да ги замести в част от нея. На практика нещата не стоят точно така – когато има намесен друг човек, непременно трябва да отделиш достатъчно време за комуникация, за обмен на информация и ресурси, за обучение, напасване, създаване и оптимизиране на процеси, както и за много други неща, които липсват, когато си сам в начинанието.

Знам, че имаш страст към организацията и доброто планиране – сподели ни твоите златни правила, които те спасяват от прегаряне

О, аз си прегарям почти на ежедневна база, а понякога и по няколко пъти на ден 🙂 Имам си обаче няколко простички практики, които ми помагат съзнателно да избирам в какво влагам времето си:

• Всеки месец оглеждам месеца и задачите, фиксирам срещи, пътувания и ангажименти, които се различават от ежедневните. В календара ми са фиксирани и часовете за тренировка/танци, както и времето за обяд във всеки делничен ден, така че да не се изкушавам да ги заместя с някоя „спешна“ служебна задача. Налага се понякога да си припомням, че грижата за здравето ми е по-спешна от всичко останало.

• Всяка седмица, обикновено в петък следобед, за да си освободя съзнанието за уикенда, подреждам задачите за следващата седмица в календара. Блокирам време за всяка една, като комбинирам сходни задачи в пакети и така някои дни се оказват отделени само за клиентска работа, а други – за развитие на личните ми проекти. Това ми спестява честото „превключване“, а визуалното блокиране на време в календара ми дава реална представа за това колко мога да свърша (което обикновено се различава поне десеторно с това, което искам да свърша).

• Всеки ден преглеждам и пренареждам всичко останало, спрямо актуалната ситуация. Не се обвинявам, когато не успея да изпълня задачите за деня, но си давам сметка за причините, когато се случи и се опитвам да измисля превантивно как да не го допускам занапред.

Имаш ли прозрение, до което си достигнала след години трупане на опит, но ти се иска някой да ти го беше казал в началото на кариерата ти като фрийлансър?

Слушай интуицията си – ако вътрешният ти глас ти нашепва, че с този клиент няма да се получи, спести си месеците, а понякога и годините мъка да се опитваш. Не всичко е на всяка цена, а спокойствието и вътрешният мир са по-важни от всичко останало.

⇒ Ако усещаш силно в себе си, че искаш да поемеш по определен път, бил той и крайно нелогичен, не се поддавай на мнението на околните и на разума, а съзнателно избери да послушаш себе си. Колкото по-често взимаш решения и правиш избори, които са в хармония с вътрешното ти усещане, толкова повече такива възможности ще се появяват в живота ти.

Нещо важно, за което не съм се сетила да попитам?

⇒ Бих искала да дам кураж на всеки, който е в труден момент или на кръстопът. И смятам за важно да кажа следното: вдъхновявай се от околните, но строй своя път по своя си начин. Защото лесно няма никъде, а жертви се правят винаги – дали на трудов договор, на свободна практика, или като собственик на бизнес – важното е да следваш собствения си автентичен път и да търсиш начините, по които да го вървиш с най-голяма наслада. Вярвам в теб!

Запознайте се с работата на Влади

• личен сайт;
• профил в LinkedIn;
• Мама пее;
• ателие за приказки „Перо и четка“.

===

Казвам се Александра Джандева – работя на свободна практика като журналист и комуникационен специалист.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи. Поддържам личен блог, с който подкрепям жените да развиват уверено кариерата си.

• Facebook страница
• Instagram
• LinkedIn профил