Нека ти разкажа една история.
Към края на XVIII и първата половина на XIX век на остров Скопелос (Северни Споради, Гърция) основният поминък бил корабостроенето. Местните строели ветроходни кораби толкова усърдно, че в един момент островът се оказал почти без дървета и трябвало да го залесяват отново. Корабостроителниците се предавали от баща на син и изглеждали непоклатими – приносът им за победата в гръцката война за независимост бил неоспорим, а и от кораби винаги имало нужда.
Добре, обаче на сцената се появили параходите. По технологични, икономически и политически причини поръчките за ветроходни кораби започнали да намаляват. Някои от богатите фамилии, притежатели на корабостроителници, се изнесли в Америка. Други фалирали. Една-единствена оцеляла и то защото собственикът решил да намали мащаба. Не на бизнеса си, на корабите. Туризмът точно започвал да се засилва. Туристите харесвали изпипаните до съвършенство корабни макети с опънати платна и с радост ги купували, за да ги отнесат у дома. Пак заради туристите гърците започнали да строят много морски музеи, които имали нужда от исторически достоверни макети на кораби с различни размери и модели на кораби за декорация на хотели и къщи за гости. Кой прави голяма част от тях и до днес? Същата скопелоска корабостроителница. В нея занаятът все още се предава от баща на син/дъщеря и бизнесът си върви.