Category Archives: Професионално и личностно развитие

Колкото и да си обича работата човек, идва момент, в който му доскучава. Това важи с пълна сила и за фрийлансърството.

Разрешавал си вече десетки или стотици пъти основните видове клиентски проблеми, типични за твоята сфера. Сблъсквал си се с най-разнообразни професионални предизвикателства и не усещаш напоследък да има такива. Подходът ти към клиентите и към различните типове задачи, които ти възлагат вече е тестван, усъвършенстван и работи безотказно.

Това, от една страна, е добре. Вече не се бориш с излишни проблеми, не се вълнуваш особено, когато започваш поръчка на нов клиент и приключваш със задачите си много по-бързо.

От друга страна, ти се струва, че се трудиш по задължение, няма я радостта от откривателството, малко ти е скучно, разсейваш се лесно, като че ли не си съвсем удовлетворен и си доста уморен.

Вземи мерки, нещата няма да се променят от само себе си. Могат най-вече да се влошат.

Continue reading →

Оказа се, след анкетата, която направих в началото на годината, че фрийлансърите много искат да четат истории за други фрийлансъри. Такива, които са успели да се преборят с първоначалните трудности и да развият стабилна свободна практика.

Затова помолих Александра Джандева – журналист и създател на блог за кариерно развитие на жените и майките – да се заеме с рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.

През месец, тя ще ти представя професионалисти от различни сфери, които в някакъв момент са избрали да работят на свободна практика. Как се е случило това; кои са били най-големите им проблеми като начинаещи фрийлансъри и как са се справили с тях; с какви трудности се сблъскват сега, когато са напреднали в развитието на своя фрийланс бизнес, и как ги преодоляват – интервютата на Александра включват въпроси, на които всеки от нас търси отговор в един или друг момент от своята свободна практика.

Чети ги за кураж, за вдъхновение, черпи от тях опит и идеи. Споделяй ги с колеги фрийлансъри.

Радостна съм, че първият разговор е с човек, с когото споделяме един и същ опит – най-трудните ситуации с клиенти, в които попадаме, обикновено са резултат на недобра комуникация. 

Прочети цялото интервю с Весела Георгиева – автор на индивидуални приказки за малки и големи и лични писма до дядо Коледа  и виж какво полезно и окуражаващо ще намериш ти в него.  Continue reading →

Преди години ми се обади колега копирайтър с предложение да работя като негов подизпълнител. Имаше клиент, за когото трябваше да се пишат статии на седмична база. Темите ми бяха познати, нямаше да ми отнемат много време, щях да получа 50% капаро, както обикновено. Поръчката беше дългосрочна. Единственият проблем беше, цената, която предлагаше колегата – значително по-ниска от тази, на която работех по това време.

Отказах му.

Вместо да приключи разговора, той започна да ме навива. Да ме убеждава, че парите може и да са малко, но пък ги получавам ей сега веднага, пуска ми превода и утре сумата е в банковата ми сметка. Добави също, че имало фрийлансъри, които не взимали и толкова.

Отказах му.

Той определено беше изненадан. Предложи ми да помисля два-три дни и да му се обадя отново с окончателното си решение. Съгласих се, затворих телефона и започнах да мисля по темата. Или, ако трябва да си призная,

не започнах да мисля, започнах да се плаша.

Зачудих се дали да не приема. Да, парите са малко, но текстовете няма да ми отнемат много време и са сигурни. Да, сега си имам клиенти, но ако някой се откаже, ако изведнъж остана без поръчки?

После ежедневната работа ме повлече и нямах време да се страхувам. След два дни се обадих на колегата и отново му отказах. Бях успяла да си припомня два, важни за мен урока:

1. страхът е лош съветник при работа с клиенти;
2. винаги се появява по-изгодно предложение, стига да си се потрудил за това предварително.

Всички сме го правили – приемали сме първата попаднала ни поръчка, с неособено добри условия, защото ни е било страх, че ще останем без доходи.

В днешната статия ти подсказвам как да изпълниш нископлатената поръчка и да вземеш по-изгодната за теб и още по-важното! как да НЕ се изкушаваш повече да работиш при кофти условия. Прочети, помисли, приложи насоките ми, сигурна съм, че ще излезеш сух от водата.

Continue reading →

„Получавам запитване от потенциален клиент и после какво? Какво да правя?“ – този въпрос се повтаря почти непрекъснато в анкетата за най-често срещаните фрийланс проблеми, която те бях помолила да попълниш в началото на годината. Много хора ми писаха и с молба да опиша процеса. Е, дойде и този момент.

В днешната статия се опитвам да ти дам насоки какво да правиш от стъпка 1 – получаване на запитване – до предаване на поръчката. Разбира се, описвам принципни положения, които трябва да адаптираш за твоята сфера на дейност. Давам ти и препратки към статии за писане на оферта, преговаряне, подписване на договор, получаване на плащания. Чети и прилагай веднага. Колкото по-бързо и повече пробваш, толкова по-скоро ще усетиш резултата от усилията си – спокоен работен процес и доволни клиенти. Успех!

Continue reading →

С какви трудности се сблъскваш, когато решиш да си правиш блог на български и да го монетизираш? Своя отговор на този въпрос споделя с теб Никола Янчовичин, който вече две години развива блог за печелене на пари онлайн. Виж какво го притеснява, как се опитва да се справи и използвай неговия опит, за да планираш и развиеш по-добре своя проект. Това е основната идея на рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“, в която фрийлансъри от всякакви области споделят с теб с какви проблеми са се сблъскали и как са ги решили, за да продължат да работят спокойно на свободна практика.

Ако и ти искаш да споделиш своята история в блога „Свободна практика“, пиши ми, за да уточним подробностите.

Continue reading →

„Кога свободната практика става успешен самостоятелен бизнес“ е един от въпросите, които сте ми задавали най-често в годишната анкета за най-наболелите фрийланс проблеми. След 13 години работа като фрийлансър мога да ви отговоря бързо и кратко – „Не става.“

Не бързай да се разочароваш и отказваш. Отговорът ми си има и дълга версия. В статията ти обяснявам защо не става и какви са ти алтернативите.

Continue reading →

По колко канала общуваш с клиентите си? По мейл, телефон, Facebook месинджър, Viber, Zoom? По колко канала общуваш с един клиент?

На мен ми светна червена лампичка, че нещо не е наред, когато за един ден, един и същи клиент, води с мен разговор по телефона, във Viber, във Facebook и след това получих имейл от него. В интерес на истината не каза едно и също и четирите пъти. (Има и такива случаи.) По-скоро всеки път разширяваше темата, добавяше информация, питаше още нещо, изпращаше още някакъв материал. От една страна – добре. Получавам бързо всичко небходимо, за да започна работа. От друга страна – след ден-два изобщо не си спомням коя част от разговора и информацията къде е. Във Viber и Facebook тя просто е зарита от нови съобщения, стикери, снимки, разменени любезности. От трета страна този добър човек ми затри половината работен ден.

Казах си, че това не може да продължава така и… нищо не направих по въпроса. През последните две години доста клиенти започнаха да ми пращат въпроси и парчета информация по общите ни проекти, където сварят. И за да е пълна лудницата, все повече потенциални клиенти започнаха да ми  изпращат запитвания в който месинджър им е най-удобен, по което време се сетят. Това нямаше да е чак такъв проблем, ако:

• не се сърдеха, че не им отговарям веднага;
• не се втурвах самоотвержено да им отговарям колкото се може по-бързо.

И така, докато една сутрин осъзнах, че това е новият начин да те прекъснат със „Само да те питам нещо“, обаче той е много, много по-гаден от стария. Защото:

• много повече хора искат само да питат нещо по едно и също време – тясното място около офисното ти бюро просто няма как да побере толкова народ, още по-малко пък ще се случи всички да задават въпросите си в хор;
• много повече хора искат само да питат нещо един след друг – дори да се случи пред вратата на офиса или пред бюрото ти да има опашка от колеги, които искат да те питат нещо, все някога ще дойде обедната почивка и ще се отървеш от тях; за месинджърите обедна почивка няма;
• фрустрацията, агресията и чувството за вина, които изпитваш, отговаряйки, докато всъщност искаш да се върнеш към работата си, защото ти е интересна, или защото искаш да приключиш по-бързо и да правиш нещо друго, са в пъти повече.

Това беше моментът, в който реших да взема мерки, за да съхраня здравия си разум, да не ставам трескава, тревожна и гневна като започнат да ми мигат съобщения по всички канали (звукови известия не съм включвала никога, дори телефонът ми е само на вибрация от 4 години) и да ми остава все пак някакво време за същинска, фокусирана, смислена работа.

Ето какви мерки тествам, прилагам или все още се уча да прилагам. Прегледай ги, пробвай ги и виж кои работят за теб.

Continue reading →