По-голямата част от фрийлансърите се оплакват, че са много натоварени, че работят непрекъснато, не им остава време за почивка и няма как да променят това. Много добре знам колко изтощени, неудовлетворени и уплашени се чувстват почти непрекъснато. И аз съм била в същата ситуация.
⇒ Изход от нея има. Въпросът е, че няма как го намериш сам, ако не си отговориш честно какво те кара да трупаш още и още поръчки. Това е първата стъпка към постигането на заветния баланс между работа и личен живот.
Понеже всички имаме склонност да се самозалъгваме, а и да търсиш нещо в тъмното без свещ или фенерче е трудна работа, в днешната статия изброявам най-честите причини сами да се натоварваме прекомерно.
⇒ Прочети какво обикновено ни пречи да постигнем балансиран живот, в който има време и за работа, и за всичко друго, което обичаме. Може би ще разпознаеш твоите проблеми, ще си ги признаеш и ще запретнеш ръкави да си ги решиш. Аз даже ти подсказвам малко как да стане това.
Пречка 1: Страх
Страхът не е непременно нещо лошо, стига да го изпитваме в разумни количества и да успяваме да го овладеем, когато започне да ни пречи. Проблемът е, че невинаги усещаме, че ни дърпа назад и ни вреди.
Освен това „страх“ е много общо понятие. Колкото по-точно дефинираме страховете си, толкова по-лесно ще се справим с тях. Виж кои страхове най-често те карат да се затрупваш с поръчки.
1.1. Страх, че няма да имаш достатъчно пари
Всеки фрийлансър го е изпитвал или го изпитва периодично. Ако и ти наистина изпитваш този страх, а не го използваш като извинение да се затрупваш с работа по друга причина, има лек за теб.
- Опитай се да приемеш, че несигурността е единственото сигурно нещо и се приготви за нея. Започни да си отделяш пари за буфер. Помисли си какво най-лошо може да се случи, ако работиш по-малко (за целта трябва да знаеш колко е това „по-малко“ за теб) и как би могъл да излезеш от ситуацията.
- Дай си срок, в който съзнателно работиш по-малко и се опитваш да поемаш по-високоплатени поръчки. Постарай се да е реалистичен, една-две седмици не ти вършат работа в случая. Предварително си направи план къде ще търсиш по-добре платени задачи и колко трябва да намериш, за да си спокоен.
1.2. Страх, че изпускаш възможности
Това е един от постоянните ми страхове и аз все още се уча да го овладявам и управлявам, защото не ми харесва той да управлява мен. Съвсем естествен е за всеки жив човек и е дълбоко експлоатиран от рекламни и маркетингови специалисти.
Аз се боря с него като използвам следните тактики:
- припомням си дългогодишния си опит да не изпусна нещо и по-точно: 1) повечето възможности, всъщност не са толкова невероятни и важни за мен (прегледай статията „Кога изгодните предложения не са чак толкова изгодни“); 2) каквото съм мечтала и ми е било важно, ме е намерило;
- напомням си, че не мога да имам всичко така или иначе и се старая да се фокусирам само върху тези неща, които са ми наистина важни; когато се съсредоточавам върху тях, автоматично стигам до резултата от точка 2 – каквото съм мечтала и ми е било важно, ме е намерило.
1.3. Страх, че конкуренцията ще те помете и ще останеш без клиенти
Достойната конкуренция не е лошо нещо. Тя би могла да повдигне общото професионално ниво; да помогне заедно да създадете добър имидж на услугите, които предлагате; да те накара да се размърдаш и да бъдеш по-изобретателен, любопитен, ученолюбив.
Разбира се, страхът от конкуренцията или поне неприязненото отношение към нея е съвсем естествено, особено ако си малко по-честолюбив или сам си се борил да проправяш път и другите идват след като си направил пъртина. Но!
Ако можеш да дадеш на клиентите си нещо, което другите не могат, нямаш причина да се притесняваш.
Няма начин да спреш конкуренцията, това не зависи от теб. Съсредоточи се върху двете неща, които наистина можеш да направиш:
- да ставаш все по-добър в професията си, да предлагаш по-добро обслужване, по-интересни и полезни услуги;
- да спечелиш от конкурентите си – прочети как.
1. 4. Страх, че никой друг няма да се справи добре с твоята работа
От една страна, с този недостиг на кадърни и коректни професионалисти, страхът ти не е съвсем онеправдан. От друга страна, едва ли само ти и ти единствено можеш да се справиш с по-обикновените задачи. Огледай се за помощник. Ако не можеш да намериш, пробвай да си обучиш човек. Да, става бавно, но не е невъзможно.
1.5. Страх, че ще трябва да се изправиш пред други свои тревоги, желания и страхове
Понякога се затрупваме с работа:
- за да не се налага да се изправим пред проблеми в личния си живот;
- защото ако разполагаме с време, ще имаме възможност да правим нещо друго, което ни е важно и да открием добре ли сме в него наистина, още ли ни е важно или само сме се залъгвали;
- не знаем как да стоим със себе си и да не правим нищо (много важно умение впрочем, препоръчвам да го тренираш всекидневно).
Причините могат да са много и различни, но да са умело замаскирани като грижа за насъщния, отговорност пред семейството, силно желание за успех.
Няма нищо лошо да поговориш със себе и да си признаеш, ако ти използваш работата си като щит от други проблеми. Ще се почувстваш облекчен, лек и малко по-свободен. А и това е първата крачка към решаването на това, което те мъчи.
Пречка 2: Неумение да делегираш
Тя е свързана по някакъв начин със страха, че никой не може да се справи по-добре от теб с всички фрийланс задачи, които имаш. Но също и с дискомфорта, че трябва да допуснеш някой друг в собствените си дела, да се съобразяваш и с него, да отделиш време, за да му обясняваш, да разпишеш процесите, по които работите.
Прочети статията „Как и защо да делегираш задачи, когато си фрийлансър“, в нея ще намериш полезни съвети и насоки как да се справиш с проблема.
Другият проблем с делегирането е, че много фрийлансъри се притесняват, че не могат да отделят средства да платят за това, че друг ще върши някои от техните задачи. Ако и ти си в тази ситуация, ето какво можеш да направиш:
- промени нагласата си от „трябва да дам пари на някой друг“ на „ще спечеля повече пари, ако делегирам задачи на някой друг“;
- отдели средства за делегиране на задачи за определен период; делегирай; използвай освободилото се време, за да търсиш/работиш по по-високоплатени поръчки.
Пречка 3: Несъответствие между това, което искаш и това, което казваш, че искаш или смяташ, че трябва да искаш
В момента е много модерно да се търси баланс между работа и личен живот. В социалните мрежи се въртят снимки на усмихнати семейства със собствен бизнес; на господа, зарязали корпоративната кариера в името на децата и жените си; на дами, които спортуват в средата на работния ден и възхваляват т.нар. „време за себе си“; дълги постове, в които се разказва за пълноценно прекарано с децата време.
В това няма нищо лошо!
Но!
Може да не е твоята представа за баланс между работа и личен живот. Може да си на друг етап.
- Може да предпочиташ да бачкаш яко половин година, за да си вееш капата по света през останалата половина.
- Може да искаш работиш по супер интересен проект, който се случва само сега и семейството ти да е съгласно да те изтърпи от един до няколко месеца, за да го приключиш.
- Може изобщо да нямаш семейство и да искаш да поставиш основите на стабилна свободна практика, за което трябва все пак да се работи повечко в началото.
- Може всичко. И в това няма нищо лошо!
Отговори си на въпроса какво е за теб балансът между работа и личен живот на този етап. Как си го представяш? Какво ще те направи щастлив? Запиши си отговорите. След това, освободен от задължението да гониш нещо, което не е твоето, си помисли как да постигнеш това, което искаш. Това е единственото смислено нещо, което можеш да направиш за себе си и ще даде добър резултат. И намали малко висенето в социалните мрежи.
Пречка 4: Погрешната нагласа, че балансът между работа и личен живот е нещо фиксирано
Няма такова чудо като „постигнах го тоя пусти баланс!“. Докато го казваш и може вече да си се разбалансирал.
Балансът предполага гъвкавост. А фрийлансърството позволява гъвкавост, стига ти самият да си я позволиш.
Когато започвах своята свободна практика, работех по 10-12 часа на ден. Беше изтощително, продължи около година-година и половина, но си заслужаваше. Не съм се чувствала нещастна, че нямам личен живот, чувствах се нещастна, че не успявам достатъчно бързо да привлека достатъчно на брой платежоспособни клиенти и интересни поръчки.
3-4 години по-късно, когато започнах да пиша романа си „Внезапни улици“, работех по 5-6 часа за клиенти. После пишех по 2 часа и правех проучвания (четях, гледах материали, посещавах киноцентъра, срещах се със сценографи и всякакви специалисти) още поне 2 часа на ден. Почти не се виждах с приятели, не се прибирах при родителите си, не ходех на театър и кино. 3 месеца моят баланс между работа и личен живот всъщност беше баланс между писане и писане. Смятам го за много щастлив период.
След раждането на сина ми, когато не пътуваме, работя по около 5-6 часа 4 или 5 дни в седмицата. През останалото време се грижа за него, опитвам се да чета и да пиша, виждам се с приятели.
Миналата пролет работих два месеца почти денонощно по важен за мен проект – Пражкото квадриенале. Семейството ми ме подкрепи. Детето се научи да прави картофи на фурна, макар и под наблюдение на възрастен. А аз, аз си сбъднах мечтата да бъда част от това страхотно събитие и не ми е хрумнало, че не съм балансирана.
Когато ситуацията, в която си, се сменя; когато искаш да правиш нещо ново и то ти е важно, прави те щастлив, но изяжда цялото ти време, е съвсем нормално да се разбалансираш. Да, установеният ред е нарушен. Не губи време да страдаш, а преподреди нещата така, че ти и близките ти да се чувствате добре в новата ситуация.
За всеки случай, ако все пак се окаже, че имаш търкания със семейството си по отношение на работата ти като фрийлансър и на собственото ти търсене на баланс между това, което обичаш и това, което трябва, прочети отново статията на бизнес психолога доктор Юлика Новкова „Решима ли е моралната дилема на фрийлансъра „пари“ или „свобода“.
Бъди честен със себе си и малко по-решителен и всичко ще бъде наред.
