Помниш ли темата, която подхванахме преди два месеца в блога, за честата липса на разбиране и подкрепа за фрийлансърите от техните семейства? Оказа се, че тя е болна и важна за много хора. Получих много истории и коментари на лични съобщения и по мейл. Те очертаха основните проблеми и въпроси, на които почти всеки фрийлансър търси отговор в един или друг етап от живота си.
Помолих бизнес психолога доктор Юлика Новкова да ти даде насоки и инструменти за справяне със семейните и личностните конфликти, които предизвиква пренебрежението на близките ти към твоята работа и тя се съгласи.
Едно четене не стига, за да се осмисли всяка стъпка, която е споделила с нас. Прочети статията и си я запази, защото съм сигурна, че в труден момент ще имаш нужда да се върнеш, да я препрочетеш, да намериш точния отговор на всички въпроси в нея, за да се помириш със себе си и околните.
Убедена съм, че написаното от Юлика може да ти помогне, стига да имаш воля и търпение да го приложиш.
Нарочно публикувам статията ѝ като последна за този работен сезон. Нека това бъде летният ти фокус – намирането на начин да си в мир със себе си, с начина си на работа и с близките си хора.
Блогът излиза в почивка до септември. Ако искаш да получаваш избрани статии, допълнителни съвети и инфо къде какви са условията за бавно пътуване с деца и работа по гръцките земи, абонирай се. Ще получаваш мейл от мен веднъж седмично, в понеделник.
Приятно четене, успешно решаване на дилемата „свобода или пари“ и хубаво лято!
Как живееш със себе си, когато си в непрекъснат конфликт на интереси, приклещен между нуждите от семейна материална сигурност и лична духовна лекота? Решимо ли е това уравнение, когато чувстваш, че връзката с партньора ти се къса, а в центъра на конфликта е темата „пари“? Каква е психологическата цена на свободата ти?
Ето такива са питанията и душевните терзания на хората, избрали пътя на фрийланса, на креативното и творческото и на собствения микро бизнес, които ме намират в търсене на покой и конструктивно решение, за да спасят и себе си, и отношенията си с най-близките.
Защо става така, че онова, което прави теб толкова цветна и мелодична, съзидаваща същност, в някакъв етап се превръща в повод за горчилка, семейни конфликти и изцеждащо креативната енергия материално оцеляване? Кога домът ни се е превърнал в арена на битки от типа „пръв и прав“ и „по-по-най“?
Може би животът е твърде сложен и в тази му част, за да съществува единен отговор как да накараме партньора си да разбира защо липсата на постоянна заплата и ненормирано работно време НЕ Е предпоставка да се ползваме у дома с по-нисък социално-икономически статус, нито да сме системно претоварени със семейни задачи. Както всеки друг житейски избор, този да бъдеш фрийлансър също не идва даром. Понякога свободата я заплащаме с умора, примиренчество, тъга и усещане за празнота. Загуба и унижение. Има ли надежда за отношенията ни?
Днешният материал НЕ Е панацея, не дава универсални формули и няма лесни решения. Това е моят начин да ви върна надеждата, че среден път има и то такъв, че пространството да стига за всички, които го вървят. Пътят ще го вървите двамата, защото искате да бъдете заедно.
Надявам се опорните точки да ви донесат яснота откъде е добре да минете, за да е по-поносима онази иначе задушаваща реалност на различията помежду ни.
- Парадоксът на фрийланса
- За трудните въпроси и невъзможните решения
- Решима ли е морална дилема „пари“ или „свобода“
- Кои са ключовите теми, които пораждат семейни конфликти
- Никога не е било „Свобода“ vs. „Пари“
- На кого и за какво следва да прощаваме
- Как изглежда успехът на финала
Парадоксът на фрийланса
Един от най-големите парадокси в работата ми е, че фрийлансърите са личности, които поставят на първо място в живота си ценността на личната си свобода и независимост, на творчеството и обществената полза и на времето със семейството. Респективно, на по-заден план остават неща като материален успех, известност, публично влияние и т.н. В хода на битието обаче именно този стремеж се превръща в основата на нестихващи конфликти в семейството. Техен общ знаменател нерядко са финансовите аспекти и „успехи“ на фрийлансъра, които в някакъв етап могат да бъдат количествено по-ниски от тези на партньора, при това дългосрочно.
Нарастващите нужди на семейството с течение на времето, в това число и от материални придобивки, се превръща в повод за непреодолими семейни конфликти, а моралните дилеми остават нерешени, понякога с години. Клиентите ми споделят, че усещат комуникацията с партньора си по тези теми като токсична. Самите те избягват да коментират наболелите въпроси и всячески отказват открита конфронтация, потъпквайки системно и личните, и професионалните си нужди. Наблюдавам още асиметрия в разпределението на задачите и ролите у дома, както и асиметрия в степента на удовлетвореност от домашния бит и семейния климат.
Ето как парадоксът се затваря – хората, които НЕ отдават толкова голямо значение на материални ценности, биват принудени да ги преследват по по-насилствен начин от страна на по-материално ориентирания партньор. В стремежа си да съхранят онова, което всъщност им е най-ценно – личната свобода и време за семейството, фрийлансърите избягват открита конфронтация по темата, не удовлетворяват и не манифестират нуждите си. За сметка на това трупат печал и дистанция. Така най-ценното и желаното се превръща в източник на дълбоко разочарование и неудовлетворение, защото семейната среда драстично се разминава с очакванията и нуждите и на фрийлансъра, и на партньора. (Той също изразява открито разочарование от ролята и задачите на фрийлансъра у дома.)
Превръщаме ли се в роби на порива си към свобода?
За трудните въпроси и невъзможните решения
Хората, практикуващи свободни професии, обичайно притежават достатъчно висок морал и осъзнават добре цената, която заплащат и те, и семействата им, за избора си. Но тъй като животът не е едностранен, този избор носи още радост от труда, удовлетворение от социалния живот, дълбоко удоволствие от дейността, усещане за личен смисъл и осмислена полза. В резултат, тези личности внасят в дома повече позитивизъм, нови перспективи, организираност и осъзнато присъствие, лекота и творчество. Нерядко продуктивността им има и огромна добавена стойност за хората извън дома. Подкрепят хобитата на партньора си и насърчават свободомислието и асертивността и у децата си.
Казано иначе, всяка свобода идва с цена. Дилемата на фрийлансъра невинаги е със самия него. По-често е с партньора. Възникват обаче не само междуличностни, но и дълбинни индивидуални конфликти.
С какви директни въпроси идват при мен моите клиенти
- Как убеждаваш себе си, че си струва да продължиш да правиш това, което обичаш да правиш, когато близките ти повтарят, че се занимаваш с маловажни неща, в които няма смисъл и полза или дори, че си пилееш времето, енергията и способностите?
- Как продължаваш да вярваш в собствения си смисъл, когато партньорът ти възприема работата ти като нискоамбициозна и дори безполезна за семейната единица?
- Как успяваш да приемеш гледната точка на партньора си, без да се озлобиш, разочароваш или да избухваш за всичко?
- Как да поставиш личните си нужди равнопоставено у дома без срам, вина, токсични конфликти и (само)агресия?
- Как да спреш да се дистанцираш от човека, който подменя ценностите и реалността ти и да намериш отново път към близостта и доверието в себе си и помежду ви?
- Как можеш да говориш с партньора си за това, което е важно за теб и да се опиташ да получиш поне свобода и приемане, ако не разбиране, както и лично пространство, за да правиш онова, което чувстваш, че имаш нужда да правиш?
Въпросът „КАК да…?“ е един от най-важните в моята професия, тъй като се занимавам с персонализиран подход при решаване на подобни задачи и днес ще ви покажа какви стъпки, теми и посоки на разговор инициирам в своите клиенти, за да открият в комуникацията своите така жадувани отговори. Надявам се и вие да откриете по нещо за себе си!
Решима ли е морална дилема „пари“ или „свобода“
Никак не се наемам да давам формули за семейно щастие, това е сигурно, но пък опитът ми близо 15 години вече показва, че има път назад, към онова „заедно“, по което тъгувате и той минава през няколко концепции, подредени като смислово отделени фази в структуриран процес:
- асертивност,
- йерархия на ценности,
- семейни роли,
- надежда и прошка,
- благодарност,
- радикално приемане и поддържане на емоционален климат.
Дилемата е решима в рамките на семейство, в което хората целенасочено се стремят към създаване на силна връзка помежду си, умеят да я поддържат и да я „поправят“, когато животът се намеси в плановете им и я разруши.
Може би затова и способността да приемаме радикално, да намаляваме очакванията и самокритиката и да прощаваме, е ключова за личното и семейно благополучие извън дилемата „пари“ или „свобода“.
Благодарни ли сме за семейството си такова, каквото е, с всичките му силни и слаби страни?
Горчивата истина е, че ако отговорът на този въпрос клони по-скоро към „НЕ“, то тогава темата „пари“ е просто поредната конфликтна точка. Няма как да наложиш на един дом какво да следва като фиксирани предписания, нито да вмениш кои да бъдат най-важните за хората в него цели и ценности. Съвсем пък неморално е да коментираш темата за личното призвание и смисъла от нечий труд.
Затова и следващите редове маркират темите, които е добре да обсъдите, поотделно и последователно, в търсене на удовлетворяващо всички ви решение. Такова решение също НЕ е редно някой друг да произведе вместо вас. Надявам се да успеете да споделите открито какъв е смисълът от труда и личността ви и да откриете какво ще сплоти връзката ви.
Онова, с което помагам на хората, е да ги мотивирам да си сътрудничат, да преливат помежду си идеи, ценности и смисъл, при по-малко търкания и конфликти. Създаваме заедно дишащ процес на комуникация, през който човек да заложи основа на семейна култура и климат, кореспондиращи с личните ценностни предпочитания и със субективните и обективни семейни нужди от материален и нематериален характер.
Знам, че знаете какво е нужно да се промени и при вас. Повечето хора са съвсем наясно какво им е нужно, за да има мир, покой и сигурност у дома. Те просто не знаят как да постигнат целта си без поредния натоварващ скандал и без усещането за разширяваща се пропаст.
За всички тези малки и тихи стъпки вътре в нас съм създала специален процес на комуникация, който комбинира терапевтични инструменти за даване на прошка, подходи от личностната, социалната и организационната психология за лични граници, ролева идентичност, стилове на решаване на конфликти и изграждане на благоприятен климат.
Това, че подходът изглежда базов и семпъл НЕ Е недостатък, а професионална цел, за да бъде приложим при морални дилеми, когато е ясно, че единствен верен отговор не съществува. Ще започнем първо с това какво е нужно да вземете предвид като фактори, за да балансирате различните гледни точки и да удовлетворите нуждите на всеки член на семейството, а после ще говорим и как да постигнете целта си.
Кои са ключовите теми, които пораждат семейни конфликти
Върху какво да базираме помиряващия диалог и върху какви крайгълни камъни да стъпим, за да осмислим своите и чуждите нужди? Как да върнем усещането, че у дома има място за всичко и всички?
Всички семейства страдат по различен начин, но когато говорим за дилемата „свобода“ или „пари“, ето какво открих като закономерности и зависимости и за какво имаме нужда да говорим. Напомняйте си, че различията са повече от нормални, дори в рамките на едно семейство, и ще търсите общи цели и толерантни решения.
Стъпете по време на комуникацията върху тези идеи, доразширете и задълбочете в хода на дискусията и опитайте да общувате с по-малко (само)критика и с повече (само)емпатия:
- Нужда от роли – тук задачата е да си дадем лично пространство и да осмислим кои житейски роли колко важни са за нас, както и да приемем йерархията на ценностите на своя партньор. Всички имаме правото да поискаме дадена роля (на „партньор“, „родител“, „учител“, „предприемач“, „експерт“, „спортист“, „творец“, „доброволец“ и т.н.) да заема по-централно или по-периферно място в света ни. Знаете ли какво сближава и какво раздалечава гледните ви точки с вашия партньор?
- Нужда от материална стабилност – колко „много“ в материален план искаме лично ние и респективно – към какво се стреми нашият партньор? Колко и какво „много“ е нужно на дома и семейството ни? Колко близо/далеч сме от „достатъчно“ и лошо ли е да се стремим към „достатъчното“?
- Нужда от труд и дейност – колко важна е за нас дейността ни и доколко трудът ни влияе върху оценката за личността ни? Колкото по-творчески и креативно сме настроени, толкова по-важно ще е за нас да влагаме енергията, мислите и чувствата си в задачи, които ни изпълват с живот и личен смисъл. В резултат, много е вероятно нашата професия да се превърне във важна част от личностната ни идентичност и ние добре да осъзнаваме, че не можем да правим нищо друго така страстно, иначе ще загубим част от себе си. Омаловажаваме ли собствения си труд?
- Нужда от признание и престиж – доколко имаме нужда от външно признание за успехите си и дали търсим професионален успех по смисъла на обществено признание. Ще се учудите по какъв начин потребността ни от престиж влияе върху възприятието на околните за амбициозността ни! Можем ли да бъдем амбициозни и БЕЗ да търсим публично признание?
- Нужда от любов и приемане – доколко изпитваме нужда да бъдем обичани и приемани такива, каквито сме и в каква степен комуникираме тази потребност с партньора си. Склонни ли сме да правим ненужни саможертви от страх да не загубим част от връзката си?
- Нужда от лично време и пространство – доколко сме склонни да живеем по определен график и дали изпитваме нужда да построяваме дните си по-спонтанно и импулсивно. Признавате ли каква е личната ви нужда от свобода да инвестирате времето си както и където сметнете за смислено?
- Нужда от обществена полза – доколко чувствате, че не можете с лекота да полагате безсмислен, монотонен и непродуктивен труд дългосрочно. Чувствате ли, че вашите заложби и талант оказват положително влияние върху околните? Изпитвате ли потребност да достигате през дейността си до по-широк кръг хора?
- Нужди на дома – доколко сте ангажирани с дейностите за пълноценно пребиваване у дома, в това число пазаруване, почистване, готвене и т.н. Чувствате ли, че е редно онзи партньор, който пребивава повече у дома, да поеме повече задачи по домакинството?
- Нуждите на деца и близки – каква част от списъка ви със задачи на дневна база е посветена на обгрижването на нуждите на други членове на семейството и каква – на собствените ви?
- Нужда от пари – доколко имате яснота за семейния бюджет и дали той варира около предсказуемите приходи, дали разходите са съобразени с тях (спешни и неотложни разходи), както и дали непредсказуемите приходи се влагат във важни, но не спешни неща. Насърчавате ли у дома създаване на буфери и аварийни фондове и каква част от фиксираните разходи успявате да поемете с дейността си?
- Нужда от промяна на очакванията към себе си и другия –доколко оставяте на неосъзнатите си високи стандарти за поведение да ви водят в оценката на личния и чуждия живот и дейност. Склонни ли сте да завишавате стандартите си за представяне и към себе си, и към близките си?
- Нужда от промяна на нагласите – във всяко семейство освен практическите, функционални промени по горните теми, е нужно да се състои и промяна на нагласите спрямо ценностите, ролите, задачите по дома и близките и финансиите. Подходящ принцип е тук да се мисли за инструменталната нагласа към парите, а това иска конкретика. Мозъкът обича да се фиксира върху числа и е по-добре да му дадете вие такова число, към което се стремите заедно и с общи усилия и което носи за всички ви смисъла на финансов успех. Какво точно ви е нужно и колко „много“ е напълно достатъчно, за да са удовлетворени нуждите ви пълноценно?
- Нуждата от адаптиция към промените – доколко успявате да дадете време на промените да навлязат в личността, дома и живота ви и как управлявате мрачните си мисли и трудните емоции, които възникват в хода на развитие и израстване. Склонни ли сте да се придържате към взетите решения, независимо колко трудно става понякога?
В обобщение на всичко, което споделих дотук, мога да твърдя уверено, че рядко си даваме сметка как изсмукваме радостта от душата и съществуването – и своето, и на партньора си, бомбардидайки деня със стандарти, очаквания, норми и и поведенчески изисквания и съм убедена, че не това е целта ни, когато взаимодействаме и общуваме! Тогава къде е проблемът?
Никога не е било „свобода“ vs. „пари“
Моето лично мнение е, че спорът никога не е „свобода“ или „пари“, защото свободата е изконно и неоспоримо право, а парите – средство/инструмент и донякъде – привилегия. Затова си мисля, че когато обсъждаме важни теми с партньора си, по-важното е да преживеем искрено личната и чуждата свобода през уважение и право на избор кои житейски роли, цели и постижения да преследваме индивидуално и семейно и кои да останат на по-заден план (когато и ако можем да имаме такъв избор, разбира се!).
Проява на обич и уважение е да се научим да утвърждаваме както личните си ценности, така и да приемаме по-безкритично различията си с околните. Нужно е активно да работим за нормализиране на техните очаквания спрямо реалността ни и като субективно, и като по-обективно групово възприятие.
Казват, че всичко, което даваш, е всичко, което получаваш и затова си струва да дадеш всичко от себе си.
А нима семейството не е мястото, в което даваме най-много? Понякога обаче задачата за такова отдаване става почти непосилна, разбирам това! Сякаш не можем да простим, че се разминаваме, че се тревожим или не се тревожим като другия, че искаме или не искаме същите неща в един и същи етап от живота си. Гневим се, налагаме се и се караме с емоционалната зрялост на 5 годишни, вместо да адресираме коректно нормалите си различия и да потърсим осмислящ ни общ път с ясното съзнание, че искаме да сме заедно и да споделяме общо бъдеще и занапред. И за да не смитаме под килима проблемите си, е нужно да простим и променим ежедневието си.
На кого и за какво следва да прощаваме
В приложната психология разглеждаме прошката като умението да скрепиш връзката там, където е била счупена през осъзнато и радикално приемане, (само)емпатия и асертивност. За целта съм развила процес, който минава на три нива – лично, междулично и групово. Вече обсъдихме по-горе за КАКВО имаме нужда да си простим. Тук ще се фокусираме на кого следва първо да простим и по-важното КАК?
Да простиш на себе си
Това често е най-сложната, първа стъпка, тъй като фокусът ни е върху самокритика и самосъжаление, а нерядко и нападаме гневно – директно или индиректно – другия. Тук задачата е да осъзнаваме нуждите си и да признаваме факта, че не сме ги отстоявали, поемайки отговорност за създалата се ситуация. Подобно осъзнаване предизвиква известен дискомфорт, че не сме изказали онова важното, което ни носи истинска радост и ни прави продуктивен и смислен човек. Чия задача е да се погрижи за нас?
Важна стъпка е да заместим осъзнато негативните емоции към себе си с приемане, обич и разбиране какво ни е накарало да изберем подобна самоограничаваща алтернатива.
Алтруистично е да видим себе си отстрани и да приемем, че макар да сме несъвършени, незрели и объркани, пак има какво да дадем и то е достатъчно и си струва. Прошката към себе си изисква да се посветим на това да не се самоизяждаме с критика и да останем верни на новите си избори. Това е плашещо, защото изисква да направим истинска, физическа крачка напред, към другия. В моя свят тази крачка пак е първо вътрешна и тиха – да разберем и себе си, и партньора си и да скъсим дистанцията, породена от различията ни, през приемане и взаимна обич.
Да простиш на партньора си
Фокусът тук е да осъзнаем правото на партньора ни да има други житейски нужди и очаквания и без гняв да обясним какво ни наранява в комуникацията. Добре е да проявим емпатия към другата страна и разбиране какво преживява и какво произтича от нас като дистрес. Обичам арабската поговорка, която казва, че „една ръка сама не пляска“.
Важен момент тук е да осмисляме нуждата от гледната точка и на другата страна за добруването на семейството, както и да се придържаме към желанието да не се прехвърлят към нас чужди очаквания по насилствен начин. Ако спрем да бъдем част от проблема (скандали), можем да бъдем част от решението (свобода).
Да простиш на семейството си
Да мислиш за семейството си като форма на по-голям АЗ („НИЕ“) е важно умение. Тук фокусът е върху приемането, че улисани в битовизми и гасене на всекидневни пожари, понякога забравяме да отчетем като група кой как се е променил, надраснал и надскочил граници и нужди, какви свободи е пожелал и от какво е готов да се откаже. И тук емпатията е важна, за да демонстрирате свобода и уважение към себе си и другия.
По-важното е обаче, без гняв и кавги, да вземем решения и без повече обвинения тип „как се стигна дотук“, да останем верни на изборите си и да работим за адаптиране и устойчивост. В коя от областите, описани по-горе, имате най-много неудовлетворени нужди на индивидуално, междуличностно и групово ниво? Помислете заедно, какво би ви попречило да постигнете целта си като семейство и си изградете План Б!
Как изглежда успехът на финала
Вероятно няма да ви учудя като кажа, че всяко решение, което сте взели заедно и поотделно и води до усещането за „правилно“, по смисъла на вашия дом и уют, е действително „правилното“. Моята помощ и тук е в посока напомняне кои са ценните неща, по които да знаете, че сте постигнали хармония и дишащо пространство:
чуваемостта, уважението, личните граници и свободи, поемането на отговорност пред себе си и другите и спазването на поетите ангажименти.
Когато всичко това се случва без излишни спорове, без битки за доминация на гледни точки и в търсене на усещане за „НИЕ“, в което всеки си е една малка, НЕСЪВЪРШЕНА, НО ЗАВЪРШЕНА цялост, то семейният климат позволява да правим нещата, в които горим в личен и семеен план, без да прегаряме и да губим смисъл. Без да губим своето „заедно“.
Надявам се да си дадете малка пауза и с помощта на този материал да се отдадете на вътрешно самосъзерцание. Пожелавам ви още смелост да облечете стоплящото ви отвътре усещане с думи и да излеете навън онова, което ви прави „МЕН“, с убедеността и надеждата, че има място и за вас и ще откриете достатъчно обич, приемане и подкрепа в партньора си, за да бъдете себе си – искрено и споделено.
Насърчавам ви да проявите още доброта и нежност и към партньора си, и към себе си и да си дадете взаимна прошка и свобода да грешите, да се губите и намирате и занапред. Промяната е неизбежна и е добре да ѝ даваме пространство да се изяви.
И последно, пожелавам ви куража да осмислите всичко, което сте и което може би никога няма да успеете да бъдете поотделно и заедно и да го обичате цялото.
===
Д-р Юлика Новкова е бизнес психолог, организационен консултант, преподавател, предприемач и основател на Juls’Psychology.
