Разкажи ми как стана фрийлансър: Искра Банкова консултант по професионално ориентиране и кариерна промяна

Как да разбереш подходяща ли е за теб работата на свободна практика; как да започнеш да работиш за себе си, ако не си особено рисков играч; какви умения трябва да развиеш; може ли с нещо да ти бъде полезен консултант по професионално ориентиране и кариерна промяна – на всички тези въпроси отговаря Искра Банкова.

Веднъж, разказвайки за своя собствен път от работа в голяма компания към свободна практика. Втори път като професионалист.

Прочети последното за сезона интервю на Александра Джандева за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ – със сигурност има какво да си вземеш от него, като идеи и вдъхновение, за твоята свободна практика.

Искра Банкова: Стигнах до свободната практика с малки и последователни стъпки

Здравей, Искра, би ли се представила на читателите – с какво се занимаваш и отколко години?

Здравейте! Аз съм Искра и от близо 2 години развивам практиката си на консултант по професионално ориентиране и управление на кариерната промяна. Помагам на хора, които са на професионален кръстопът, да намерят яснота каква кариера им приляга и какъв тип работа би им донесла удовлетворение и смисъл.

Преди това имам 15 години опит в корпоративния HR, придобит основно в международни компании от телеком и IT сектора (Yettel, Paysafe Group, GTT).

По образование съм психолог със специализация „Трудова и организационна психология.“ Минала съм през всички стълбички на йерархията в корпоративните структури, от стажант до мениджър на HR екипи, като над 8 години съм ръководила дейността по подбор в различни организации.

През 2021 самата аз направих кариерен завой и започнах ново начинание на свободна практика, а именно – като кариерен консултант, след изкарана допълнителна квалификация по GCDF програмата (Global Career Development Facilitator).

Първоначално съчетавах почасово тази дейност с работа на трудов договор, а след укрепването на самостоятелната ми практика, я превърнах в основно занимание.

Имаш над 15 години опит в подбора на персонал и управление на човешки ресурси. На какво те научи работата в корпоративния свят?

Опитът ми в корпоративния свят дълги години напълно импонираше на човека, който бях и стремежите, които имах. Обожавах да работя в офис, да комуникирам с много хора, при това от различни националности, на различни нива в компанията.

Динамиката, разнообразието, предизвикателствата, обогатяването ми като професионалист и личност бяха неизменна част от ежедневието ми и ме караха да се чувствам силно удовлетворена.

Работата в корпоративния свят ми даде изключително много – научи ме да работя в екип, а след това – и да управлявам екипи. Благодарение на срещите с хора от други нации разширих мирогледа си, като в същото време оцених в много по-голяма степен и достойнствата, които ние българите имаме като професионалисти.

Дисциплина, отдаденост, постоянство бяха сред качествата, които развих у себе си. Те ми помагат неотлъчно и сега, в самостоятелната ми практика – да не се предавам, дори когато препятствията ми изглеждат непреодолими и да давам максимума от себе си в името на това, в което вярвам. 

Какви са предимствата на това да си част от екип и да се развиваш професионално в голяма компания?

За мен най-големият плюс на това да работиш в екип са различните гледни точки. Всяко споделено мнение разширява хоризонта ти и те придвижва извън ограниченията на собственото ти мислене. Откакто работя сама, най-много ми липсва възможността да обсъдя идеите си с други хора, да чуя тяхното мнение и съвет.

По отношение на предимствата на професионалното развитие в голяма компания – моето лично мнение е, че те са най-големи за хората, които са в началото на своята кариера. Когато си на старта на професионалния си път, в една голяма организация намираш по-опитни колеги, от които да се учиш, така че да натрупаш експертиза. Ставаш част от общност, изграждаш много контакти, правиш приятелства, имаш ролеви модели, хора, на които да се възхищаваш и подражаваш. Бизнес практики на световно ниво са на твое разположение и може да вземеш най-доброто от тях.

Освен това корпорациите по правило предлагат възможности за развитие както по хоризонтала, така и по вертикала (поне докато не стигнеш един невидим, но осезаем „таван“). Сигурност и стабилност допълват плюсовете на това да работиш в голяма компания.

Как се реши на кариерна промяна и избра да продължиш със собствена консултантска практика? Какво те подтикна към тази промяна?

При мен това беше един доста бавен процес на самоосъзнаване. Идеята да стана кариерен консултант не беше продукт на моята мисловна дейност , а на една приятелка. Говорихме си на работни теми и споделих някои неща, които съм научила от моя HR-ски опит, след което тя каза: „А ти защо не станеш един кариерен консултант?“

Първоначално намерих единствено причини да не стана кариерен консултант, дори не бях съвсем наясно какво включва работата на такъв човек. Но идеята остана в ума ми и следващите месеци се връщах отново и отново към нея.

Имаше няколко големи позитива, които намирах у нея – реален принос за добруването на хората, по-задълбочено използване на знанията ми по психология, личностно израстване за мен самата, професионално обогатяване, възможност за свобода и автономност, гъвкавост в работни часове (изключително важно, когато имаш 2 деца).

Започнах да чета по темата, намерих информация как да се сертифицирам, след това се записах на курс, изкарах го, дипломирах се, продължих да си купувам книги по темата и да се усъвършенствам.

Тук е моментът да отбележа, че не съм рисков играч. Ценя сигурността и предвидимостта, а това са може би най-трудно постижимите характеристики на самостоятелната практика и дълго време този аргумент ме спираше. 

Това, което на мен ми помогна да се самомотивирам за действие, беше предприемането на малки, последователни стъпки, които успяваха услужливо да заблудят несигурността ми, претендирайки, че не са нищо особено и че във всеки момент мога да се откажа. 

Първо си запазих името за сайта и купих хостинг. Нищо страшно. После се борих с WordPress, за да си направя дизайна на сайта (тук стана по-страшно…, но се справих). След това създадох социални профили на практиката си. Започнах да създавам текстове. Абонирах се за платената версия на Canva и почнах да се уча как да правя изображения за постовете си. Направих си регистрация за свободна професия. Обърнах се към счетоводна къща. Разбрах с какъв софтуер да издавам фактури.

Последва първата препоръка за клиент от моя бивша колежка и стартирането на реална дейност. Междувременно записах онлайн курс по дигитален маркетинг, от който най-полезна се оказа частта как да пускам реклами във Facebook и Instagram. Веднага след като се научих, започнах да промотирам дейността си. Оттам дойдоха нови клиенти и така колелото се задвижи бавно, но сигурно. Това беше моята формула за успех – малки, незастрашителни стъпки, една след друга, с постоянство и отдаденост.

Какво ти беше най-трудно в началото като кариерен консултант на свободна практика?

Трудностите са на всяка стъпка. Всяко ново умение, което трябваше да развия, беше предизвикателно.

Но това, което лично за мен се оказа най-трудно, беше силното притеснение, което изпитвах в първите си срещи с клиенти. Въпреки че целият ми професионален път е свързан с работа с хора, интеракциите са били на едно доста повърхностно, транзакционно бизнес ниво.

В кариерното консултиране се потапяш напълно в света на човек и се работи на много по-дълбинно, трансформационно ниво. Това се оказа сериозна смяна на ракурса и имах нужда от време и практика, за да затвърдя увереността в собствените си способности.

Постепенно, с всяка една проведена среща, тревожността отшумяваше, докато накрая спадна до приемлива степен, в която не ми пречи, а ме мобилизира да давам най-доброто от себе си.

Какви умения ти се наложи да развиеш допълнително?

Неподозирано много. Когато работиш в голяма организация, има хора и отдели за всичко. Всеки е тесен специалист и когато имаш нужда от услугите на друг, има ред и начин да ги поискаш и получиш.

Когато започнах самостоятелна практика, се наложи да изпълнявам функциите на няколко отдела – на продажби (най-трудоемката за мен дейност и до този момент), маркетинг, реклама, проектен мениджмънт, тренинги и развитие, финанси, IT…

В продължение на поне година имах чувството, че се давя в отговорности, които изобщо не бях подозирала, че ще се окажат мои. Тези разнопосочни дейности изискват много време – първо да усвоиш основните принципи на всяка една от тях и втори път – да действаш ежедневно по изпълнението им.

Както споменах и по-горе – наложи се да науча как да работя с WordPress (и различни приложения към него), Canva, дигитален маркетинг, издаване на фактури, данъчни декларации, реклами в социални мрежи, писане на текстове, разрешаване на неочаквани IT проблеми и научаване на всякакви малки софтуерни програмки, които се оказваха нужни в хода на дейността ми.

Отделно минах допълнителни специализации, които да обогатят практиката ми в кариерното консултиране („Мотивационно интервюиране“, „ACT терапия“, арт техники, „Когнитивно-поведенчески коучинг“, а в момента тече сертифицирането ми по „Обучение на обучители“).

За хората на свободна практика дефинирането на услугите е един от първите проблеми, с които се сблъскват. Как избра какви услуги ще предложиш?

В моята практика дефинирането на услугите до голяма степен произлиза от самата ми дейност – а именно кариерно консултиране. В началото обаче наистина се лутах къде да поставя акцента, с какви хора да работя и респективно – какъв тип услуга да им предложа – дали това да са по-скоро ученици, които се ориентират какво да следват; дали да са възрастни хора с опит, които обаче имат нужда от промяна; каква възрастова група да таргетирам; дали да предлагам на компании или само на частни лица услугите.

С опит и тестване установих, че предпочитам да работя основно с хора в зряла възраст, които вече имат натрупан опит, но са стигнали етап, в който удовлетвореността им е спаднала и търсят нови хоризонти. Стъпвайки на това осъзнаване, изградих и програмите, които предлагам. Към този момент те попадат в две големи групи: подпомагане на човек да открие каква работа би му донесла удовлетворение и подготовка за успешно явяване на интервюта.

Има ли все още заблуди и погрешни очаквания за работата на кариерния консултант?

Кариерното консултиране все още е слабо познато в България. Най-много се свързва с професионално ориентиране на ученици, но съвсем не се изчерпва с това. Аз например основно работя с хора в активна трудова възраст, като имам клиенти от почти всякакви възрастови групи – от 20 до 60-годишни.

В кариернотo консултиране се използват различни техники, упражнения и разговори, които целят да подпомогнат човек да се вгледа в себе си, в собствените си интереси, работни сили и ценности. Кариерният коучинг е като огледало, което консултантът държи, за да може клиентът да види по-ясно собствената си ситуация. Това на свой ред води до по-задълбочено себепознание, което фасилитира откриването и взимането на кариерни решения, които са в синхрон с личността.

Някои хора обаче имат разбирането, че, отивайки при кариерен консултант, той ще им даде няколко теста и ще вземе решение вместо тях с какво трябва да се занимават. Всъщност моята работа е да подпомогна човек сам да открие тази истина за себе си.

Друго нереалистично очакване, което някои хора имат по отношение на кариерното консултиране, е, че намирането на следващата професионална възможност е част от работата на консултанта. Всъщност посреднически услуги по намиране на работа предоставят лицензираните агенции за подбор на персонал. Кариерният консултант не може да предлага такова съдействие – неговата роля е на ниво „личност“ – да подпомогне човек да се ориентира професионално и да вземе решение как иска да се развива. На следващия етап от промяната – откриване на работа – могат да съдействат агенциите за подбор.

С какви въпроси и проблеми идват най-често хората при теб?

Бих казала, че до голяма степен типът въпроси и проблеми, с които хората идват при мен, са тези, които съм адресирала на сайта и в постовете си в социалните мрежи. Тоест съдържанието и текстовете, които създавам, води хора, които се сблъскват с описаните от мен проблеми:

• Как да намеря кариера, която ме удовлетворява?
• Как да разбера от какво имам нужда в професионален план?
• Как да се развивам в унисон с моите силни страни и интереси?
• Как да генерирам идеи за професионално развитие и след това да ги
  валидирам?
• Как да взема решение за избор на нова посока?
• Как да направя план за своето професионално развитие?
• Как да разреша конкретен кариерен казус?
• Как да се подготвя за интервю за работа?

Пандемията промени сериозно очакванията на служителите към работата. Актуална ли е още тенденцията да се търсят повече гъвкави възможности, дистанционна работа, фрийланс проекти?

Най-общо бих казала – да. Определено това са позитивни тенденции, които произтекоха от пандемията и хората, които искат да се възползват от тях, имат много по-големи възможности за реализация сега. Не всеки тип работа обаче може да ги предложи и това понякога е сред причините хората да се преквалифицират към дейности, които позволяват по-голяма степен на автономност.

Можеш ли да дадеш съвети за хората, които искат да заменят корпоративната работа с нещо свое на свободна практика? За какво да внимават при подобен кариерен завой?

Според мен от ключово значение е човек първо да се вгледа в себе си – какво е ценно за него, от какво има нужда, какво търси. Важно е да успее да се отдалечи емоционално от ситуацията, в която е и да я погледне в перспектива, след което да си зададе въпроса дали работата на свободна практика е отговорът на неговата дилема или има нужда от друг вид промяна.

Понякога моите клиенти в кариерните консултации стигат до извода, че не желаят да стартират собствена практика/бизнес, дори това да е била първоначалната им идея.

Процесът на саморефлексия в комбинация с разглеждането и оценката на широк спектър от алтернативи за работа, нерядко води до осъзнаване, че внасянето само на някои нови нюанси в сегашната работна ситуация е всичко, от което се нуждаят, за да продължат щастливи и удовлетворени по пътя си напред.

Препоръката ми към хората, които все пак решават да стартират своя дейност/услуга на свободна практика, е да оценят какви са ресурсите им: емоционални, физически, материални.

Вариант за по-плавен преход към свободна практика, е този, който и аз приложих – постепенно и поетапно преминаване към нея. По-уверените хора директно напускат и се посвещават на 100% на новата си дейност. Вариантите са различни, но важно е да преценим дали изборът ни съответства на нашите ресурси.

Съвет, който давам на хората, с които работя, е да си осигурят и подкрепа от свои близки. Тази подкрепа може да е чисто емоционална – да имат някой, който да ги окуражава, когато им стане трудно; някой, който да им каже „Браво! Добре се справяш. Ще успееш!“; който да е до тях, когато се разколебаят в своите възможности и успеха на начинанието си.

Подкрепата може също така да е практична (някой, който да помага с гледането на деца например) или дори материална (да осигури някаква финансова подкрепа за идеята им). При всички случаи подкрепата от приятели и семейство може да помогне много да се поддържа висока мотивацията, да се преодоляват трудностите и да се смекчи рискът от бърнаут (който е повишен при хора на самостоятелна практика). И на последно място, но не и по важност – да знаят, че независимо дали начинанието ще бъде успешно или не, ще научат много от него – за себе си и за бизнеса. А това знание ще им отвори следващата врата.

Запознай се с работата на Искра Банкова:

• LinkedIn профил
• личен сайт
• Facebook страница

===

Казвам се Александра Джандева и имам над 13 годишен опит като журналист. След раждането на трите ми деца се насочих към работа на свободна практика.
Поддържам личен блог, с който подкрепям майките и жените да развиват смело и уверено кариерата си.

• Блог: https://dzhandeva.com
• Фейсбук: https://www.facebook.com/dzhandeva
• Инстаграм: https://www.instagram.com/aleksandra.dzhandeva/
• Линкедин: https://www.linkedin.com/in/alexandra-dzhandeva/