Разкажи ми как стана фрийлансър: Даниела Ламбова – кулинарен блогър, фотограф и преподавател

Вече си започнал да работиш като фрийлансър или още се разкъсваш между илюзорната сигурност на трудовия договор и съвсем реалната несигурност на свободната практика?

И в двата случая ти препоръчвам да прочетеш интервюто с Даниела Ламбова – бивш мениджър на екипи в корпорация и настоящ кулинарен блогър, фотограф и преподавател. То ще ти даде вдъхновение, идеи и кураж.

Чудесен разговор за проблемите, пред които е изправен фрийлансърът, когато започва и след това; за кулинарната фотография, създаването на обучения и ниските цени като силно губеща стратегия в дългосрочен план.

Прочети интервюто с Даниела, което  Александра Джандева направи специално за блога. Сподели го с колеги/приятели фрийлансъри. Вземи си каквото ти е ценно от него и го приложи в твоята свободна практика.

Даниела Ламбова: Един малък бизнес няма как да оцелее с нереалистично ниски цени

даниела ламбова, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика, кулинарна фотография, кулинарен блогър

снимка: Невена Генчева

Дани, здравей, разкажи ни как реши да започнеш работа на свободна практика?

През 2020 г, след 13+ години кариера в голяма корпорация, напуснах работата си като мениджър на екипи, за да стана фотограф и блогър.

Всъщност предисторията е по-дълга: създадох кулинарния си блог през 2012-та като хоби. Винаги съм имала влечение към творчеството, но като по-млада го намирах за несериозно занимание. Този блог обаче оцеля и се разви въпреки моите кариерни промени, служебни отговорности, командировки, майчинство и какво ли не. Над 4 години балансирах под мишница три огромни дини: ръководна работа, малко дете и ежеседмични рецепти за блога.

Но постепенно дойде момент, в който усетих, че корпоративният свят вече не ме привлича. Същевременно рецептите и фотографиите, които създавах, ме изпълваха с истински смисъл. Усещах също, че след като с години бях менажирала различни екипи и проекти и се бях справяла с разнообразни ситуации в работната среда, вече имах нужда от едно съвсем ново предизвикателство: да изградя бизнес и да се науча да печеля самостоятелно, без да имам зад себе си гърба на работодател. И така стигнах до решението да си дам шанс като малък бизнес.

Всъщност това е една съвсем опростена история и тя не включва всички колебания, времето, през което в главата ми узряваше идеята, съмненията дали ще се справя, как така ще оставя работа и заплата, за които хиляди хора мечтаят, какво ще правя ако се проваля. Не знам дали щях да взема това решение ако нямах безрезервната подкрепа на мъжа ми и майка ми.

Какво беше най-трудно за теб в началото?

Най-трудното за мен и в началото, и сега е маркетингът и умението да продавам услугите си. Аз съм творческа натура и тези неща никога не са ми идвали отвътре и продължавам да се уча на тях. Но колкото и да не ми харесва тази област, като бизнес нямам избор, защото без продажби и маркетинг не се оцелява.

В началото имах трудности и да повярвам в способностите си като фотограф, защото това е професия, на която сама съм се учила. Трябваше да мина през няколко доста трудни проекта, за да се самоубедя, че мога да отговоря на очакванията на моите клиенти.

Другата ми трудност беше да осъзная, че вече работя като бизнес, а не като физическо лице и парите, които печеля, не са мои, а на фирмата ми.

Концепцията е ясна, но като човек, работил 20 години на заплата, ми беше трудно да възприема, че плащанията, които получавам за всяка услуга, не ги усвоявам целите. Като приспаднем данъците и таксите, чистата печалба е един доста по-малък процент, а от нея трябва да отделя за разходи на фирмата, преди да мога да си платя заплата.

Отнема време човек да свикне с тази схема на работа, ако за първи път има бизнес, при това едноличен. А именно това „свикване“ е ключовият момент, за да осъзнаем не само на хартия, но и в главата си, колко много разходи имаме и как цените, които предлагаме, трябва да включват и тези разходи, че и да остане някаква печалба за фирмата.

Даниела Ламбова, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика, кулинарна фотография, кулинарен блогър

снимка: Даниела Ламбова

Различават ли се трудните моменти днес, ако ги сравниш с предизвикателствата от началото?

Не мисля, че трудностите са се променили особено, по-скоро сега знам по-добре кои да приоритизирам и кои да игнорирам.

За тези малко повече от две години научих страшно много неща, станах по-гъвкава, но и усещам, че придобих тежест на мястото си и вече знам с какво не си заслужава да си губя времето. Същевременно с всичките си нови знания си давам сметка, че в много отношения съм била прекалено оптимистична в началото: да градиш сам бизнес изобщо не е лесно, затова и повечето хора работят на заплата.

От друга страна обстоятелствата около мен се променят постоянно и в последните месеци се наложи повече от веднъж да си задам въпроса: коя съм аз и какво искам да постигна от бъдещето.

Все още не съм стигнала момента, в който ще имам трудности от типа: кого да наема или кой проект да избера, защото ме търсят за два едновременно. Надявам се скоро да дойдат и такива дни.

Даниела Ламбова, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика, кулинарна фотография, кулинарен блогър

снимка: Даниела Ламбова

 

Какъв съвет би дала на прохождащите кулинарни блогъри? Кои умения ще им препоръчаш да развият с приоритет?

Кулинарното блогърство днес изобщо не е това, което беше преди 10 години. Аз самата на моменти се питам накъде отива тази сфера, предвид превземането на интернет от кратките видеа и стори форма̀та. Така че ми е много трудно да дам съвет на някой начинаещ блогър, защото уроците, които аз съм научила по пътя си, няма да са неговите.

И все пак кулинарното блогърство ще продължава да се развива, защото нуждата от готвене винаги ще я има. Но докато преди години за хората беше достатъчна една снимка към рецептата, сега всеки иска да види как се готви храната. От тази гледна точка умението да се произвеждат кратки, но ясни видеа е много важно за всеки създател на кулинарно съдържание.

Но колкото и видеото да е популярно, качествените фотографии все още са важни. Не е сериозно в днешно време един кулинарен блогър да не представя храната си естетично. Да, добрата кулинарна фотография не е лесна, но не е ядрено инженерство: всеки с малко учене и повече практика може да подобри снимките си.

Както при бизнеса така и при рецептите, естетиката продава.

Също смятам, че собственият сайт все още е задължителен: знаем, че на социалните мрежи не може да се има пълно доверие, за да градим присъствието си единствено там.

Даниела Ламбова, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика, кулинарна фотография, кулинарен блогър

снимка: Невена Генчева

Имаш впечатляващ опит като онлайн преподавател и над 7000 ученици от цял свят. Има ли „рецепта“ за създаване на добър обучителен ресурс?

Рецептата е да започнем, да следим обратната връзка и да създаваме съдържание, което аудиторията иска.

Казвам го с условието, че в началото изобщо не е лесно, особено за тези, които нямат опит в обучаването на хора. Но принципът е същия като в социалните мрежи: трябва да носим стойност и тя да бъде поднесена в точния формат, който хората искат да консумират.

Има много начини, по които да създадем едно дигитално обучение: видеа, в които говорим, презентации с глас, нагледни демонстрации, електронни книги и т.н. Методът на преподаване зависи от типа на информацията, темата, както и от това, кое е по-естествено за нас. Например ако ви е некомфортно пред камерата, не се оставяйте това да ви спира: бихте могли да започнете само с глас и слайдове или друг формат. Ако ви хареса да преподавате, в някакъв момент ще усетите нужда да пробвате и с видео.

Трябва да обмислим добре и темите на курса, също и колко обширна информация да включва, за да е привлекателен за аудиторията.

Когато създадох моята онлайн платформа Dani’s Cookings School, вече имах доста опит с обучения на английски, но тепърва трябваше да разбирам какво точно иска българската аудитория. След първите няколко курса си направих изводите какво работи и какво не и проявих гъвкавост да посрещна желанията на учениците.

Важно е да следим обратната връзка както от студентите, които сме обучавали, така и от тези, които не са си купили курсовете ни. От първите разбираме как можем да подобрим съдържанието, а от пасивната аудитория: как да направим форма̀та по-привлекателен.

 

Даниела Ламбова, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика, кулинарна фотография, кулинарен блогър

снимка: Даниела Ламбова

Освен блогър, ти си и кулинарен фотограф. Можеш ли да разкажеш какво е по-специфичното в този дял на фотографията?

Всеки, който се е опитал да снима чинията с обяда си е установил, че не е лесно да направиш една невзрачна манджа да заблести и да привлича погледите.

В кулинарната фотография трябва да създадем емоция и естетика във всяка храна и именно там е трудната част. Това става с умело използване на светлината, композиционни и стилистични похвати, цветове, дори ъгълът на снимане е от значение.

За да станеш професионален кулинарен фотограф се изисква много желание и мотивация, много учене и практика. Трябва да развиеш естетически усет, креативност и да не се отказваш пред трудностите.

Но да бъдеш фотограф не е само до умения да снимаш, трябват и маркетинг умения. Успяват по-лесно фотографите, които знаят как да се маркетират, дори ако снимките им не са на много високо ниво.

В България е трудно да се издържаш само от кулинарна фотография, защото предлагането е повече от търсенето. По мои наблюдения твърде много са бизнесите у нас, които предпочитат сами да си правят снимките, макар и с лошо качество, вместо да се доверят на професионален фотограф.

Ясно е, че малкият бизнес няма бюджет за всичко, но като почитател на визуалната естетика вярвам, че представянето на продукта е ключово за успеха му. Това важи с особена сила за хранителната индустрия.

Ще засегна и темата за монетизацията. Защо е важно да знаем колко струва нашият труд и да предложим адекватна цена за услугите си? И защо обезценяването и ниската цена не са добра стратегия в дългосрочен план?

Един малък бизнес няма как да оцелее с нереалистично ниски цени. Само, че в България много хора работят в сивата икономика и така си позволяват да подбиват пазара. Съответно предлагането става евтино и, за да си намериш клиенти, нямаш избор, освен да сваляш цените.

Мисля, че всеки уважаващ себе си творец или работещ на свободна практика, трябва да си даде сметка към какво се стреми.

Вариантите са основно два:

  • ниски цени, много клиенти, за да може да се покрият разходите, чувство на неудовлетвореност, че си дал повече, отколкото си получил, риск от грешки и лошо качество и постоянна умора;
  • по-високи цени, по-малко клиенти, достатъчно време за качествена работа и усъвършенстване, удовлетворение от нея и от себе си.

Определено вторият вариант е за предпочитане, но колко малки бизнеси се осмеляват да го изберат в България?

Факт е, че с по-високите (или по-реалистичните) цени по-трудно се намират клиенти, но аз вярвам, че ако сме решили да работим за себе си, трябва да определяме правилата в работата си, така че да са ни удобни. В противен случай в един момент ще се почувстваме изцедени и използвани, независимо че всеки ден вършим това, което наистина обичаме.

Запознай се с работата на Даниела

 

===

Казвам се Александра Джандева и имам над 13 годишен опит като журналист. След раждането на трите ми деца се насочих към работа на свободна практика.
Поддържам личен блог, с който подкрепям майките и жените да развиват смело и уверено кариерата си.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *