Миналият месец бях на писателска резиденция в Сплит. 3-4 дни преди да си тръгна моята домакиня ми съобщи, че е ангажирала екскурзовод, който да ми покаже града и да ми разкаже за него. Помоли ме да съм пред апартамента си в 18 часа, готова за обиколката. Часът ми се стори необичаен, защото в Сплит се стъмваше в 16:30 и не ми беше ясно какво точно ще видим от сплитските прелести (които вече бях обиколила сама десетки пъти), но се съгласих.
В уречения ден, минути преди уговорения час, получих съобщение от моята домакиня, че екскурзоводът ще закъснее с 10 минути. „Случва се“, казах си, и в 18:10 бях пред апартамента. Там нямаше никого. Изчаках още десетина минути и питах домакинята си какво става. Получих съобщение, че гидът е на път и идва. В 18:30 все още никой не беше дошъл и аз реших, че ще правя нещо друго. Предупредих домакинята си, че няма да чакам повече и тръгнах към крайбрежната алея. „Ама тя ей сега идва, моля те, изчакай я“ – вибрираше телефонът. Аз обаче смятах, че съм чакала достатъчно. Не бях минала и две преки, когато телефонът пак се разтанцува в джоба ми и прочетох, че гидът е пристигнал. Върнах се, но бях доста кисела.
Пред апартамента стоеше очарователна, лъчезарна жена, която ми се извини, обясни ми, че идва от далечен квартал на Сплит и по пътя е имало катастрофа. После обиколката ни започна.
Миряна, така се казваше дамата, ме заплени още с първите си истории, с маниера си на разказване, със страстта, с която говореше. Личеше си, че обича града и работата си. Разхождахме се и говорихме повече от два часа, които изобщо не усетих. Имах възможност да задавам въпроси за места и исторически личности, живели в Сплит, които са ме впечатлили. Тя ме изслушваше, подтикваше ме да ѝ разказвам какво съм прочела, казваше ми какво знае, сравнявахме версии, коментирахме факти. В края на обиколката ни осъзнах, че не ме е затрупала с разпокъсани парчета информация, които бих могла да си прочета и сама, а е успяла да ми обрисува как са живели и живеят хората в града от създаването му до наши дни, да ме насочи към най-ценното в него. Беше го направила през разказ за римляните и християните; за строителните материали (вида и цвета на камъните и подредбата им); за употребата – преди и сега – на някои чудати архитектурни детайли; за тайните на висящото над улиците пране; за историята на собственото ѝ семейство до три поколения назад; за навиците на местните и стереотипите, които другите имат за тях.
Не само, че разказът ѝ беше вълнуващ и увлекателен, ами и ми беше отворил очите – да знам за какво да гледам следващият път като отида на ново място.
Когато обиколката свърши и Миряна си тръгна, изпитах огромно съжаление, че сме се срещнали чак в края на моя престой и няма да мога да се запиша на нито един от тематичните турове, които прави из Сплит. Изпитвах и огромна радост, че съм срещнала човек, който върши работата си с ум, сърце и майсторство. Напоследък рядко ми се случва.
Виж какво научих за фрийланса от тази прекрасна хърватска екскурзоводка.
Лошата или непълна комуникация може да провали всичко
Срещата ни всъщност започна доста зле поради лоша комуникация – моята домакиня не ми каза, че екскурзоводката чака в задръстване, защото е станала катастрофа. Ако знаех, аз нямаше да киселея, а щях просто да помоля да ми се обади, когато пристигне. Нещо, което не се сетих да направя, защото бях вече раздразнена.
Умението да пускаш бързо лошото ти помага да се фокусираш върху доброто и да извлечеш максимална полза за себе си
Когато разбрах, че е закъсняла заради катастрофа, ядът ми изчезна. А това ми помогна да слушам Миряна, вместо да съм заета да съм недоволна. Много е хубаво, че тя не просто ми се извини за закъснението, а обясни набързо какво е причината за него. Чудесно е също, че го направи без да се фокусира върху киселяшкия ми вид. Извини се, обясни и ни придвижи към същината на нашата среща.
Понеже вече бях спокойна и слушах внимателно, много бързо разбрах, че пред мен стои страхотен професионалист и отличен комуникатор, от който мога да науча нещо ново не само за града, но и за разказването на истории, и за поведението при общуване с клиенти в тегава ситуация.
Усещането за мисия и навикът да даваш най-доброто от себе си към момента, във всеки един момент, са ключови за успеха ти
Миряна нито за миг не показа отегчение, умора, раздразнение, а разбрах, че с мен прави една допълнителна обиколка към обичайните, които има за деня. Не останах с впечатление, че ми изпява заучен текст. Напротив! Усещането беше, че това, което говори се ражда сега, на място, провокирано именно от нашата среща. Разбира се, личеше си подготовката ѝ. Личеше си, че дълго и целенасочено е тренирала умението си да разказва.
Почти магичното ѝ въздействие върху мен идваше и от усещането, че темата ѝ е важна и тя не е тук, за да ми покаже града, а за да ми предаде своята любов към него, да го разбера, да ми помогне да го видя с нейните очи. Защото тогава аз мога да го пазя, докато го обитавам и да разказвам за него на другите, когато го напусна.
Впечатлението ми, че е професионалист с мисия се потвърди и когато разгледах профила ѝ в Инстаграм и страницата ѝ във Фейсбук . Ето какво пише самата тя в нея:
As a local guide, my commitment goes beyond business—I care deeply for the community because it’s my home too. Let me show you Croatia through the eyes of someone who truly understands and respects its people and culture.
Харесвам начина, по който поддържа и развива профилите си в социалните мрежи. Той предава изцяло нейните ценности, мисия, любов и професионални умения. Разгледай
От тях можеш да получиш вдъхновение и идеи как да развиваш своите. А и ако имаш път към Сплит, пиши ѝ за индивидуална обиколка или се присъедини към груповите турове, които прави. Няма да съжаляваш, обещавам ти.
