Откъде работя днес: Санта Пола, Аликанте, Картахена, Гуардамар

Трябва да започна с признание – не работих на нито едно от тези места, освен за кратко в Санта Пола. Причината да ги включа в рубриката „Откъде работя днес“ е, че ако си фрийлансър, сега е подходящото време да ги посетиш.

Прочети статията, за да разбереш защо.

Удобна за работа пейка с гледка в Санта Пола.

1.Още не е твърде топло, съответно можеш да работиш навън без мозъкът ти да се размекне от слънцето.

2. Достатъчно топло е за разходки и плаж. (Предупреждавам, водата е студена!)

3. Изброените места са курортни и през сезона са фрашкани с туристи и курортисти, т.е. възможността да седнеш някъде извън квартирата си и да работиш на тишина и спокойствие клони към нула. Сега има хора, точно колкото да ти е приятно да вдигнеш глава от компютъра, да позяпаш и пак да се потопиш в работа.

Гледка от замъка Санта Барбара в Аликанте.

4. Има какво да се види. Има какво да се прави, освен излежаване на плажа с мохито в ръка. (Разходка из Аликанте и посещение на няколко кастильо, цял ден шляене из чудната зоологическа градина в Мурсия, посещение на аквариума в Санта Пола и на музея-бомбоубежище от гражданската война в Картахена. И това са само малка част от нещата, с които успешно можеш да се разсейваш от работата си.)

Яхтеното пристанище в Санта Пола.

5. В Испания си, можеш спокойно да ползваш собствения си мобилен интернет, ако се наложи, без това да натовари сметката ти. В квартирите (да живее Airbnb!) и хотелите вероятно има приличен интернет. Извън мястото, на което си отседнал, по заведения и паркове например, често е обявено, че има интернет, но не те съветвам да разчиташ на него.

6. Имаш полети до Аликанте, с Wizzair, всеки понеделник и петък.

Обширно място за шляене и нищоправене до яхтеното пристанище в Картахена.

7.  Картахена, като излъчване и атмосфера, много прилича на Пловдив. Бонусът е, че морето ти е под носа.

8. Можеш да вземеш цялото си семейство, барабар с децата. Не за пръв път пътуваме из Испания, но за първи път с нас има дете на сладко-горчивата възраст една година и половина. Затова и чак сега ми направи впечатление колко baby friendly са повечето места и колко стоически се отнасят испанските сервитьори с нестабилно ходещата, пищяща, чаровна сган от хлапетии, които се мотат в краката им.

9. Следва ода за една улица и част от плажа на Гуардамар!

По време на всяко пътуване попадам поне на едно място, което остава в сърцето ми. Чак се изумявам колко много градове, села, поляни, върхове, плажове, скали и градини могат да се поберат в него.

Бижуто, на което се натъкнах този път е Гуардамар дел Сегура. Посетихме го, заради чудесния парк с езеро, в който свободно се разхождат пауни, гъски, патици и костенурки. Оказа се, че към него има и голяяма детска площадка. Хлапетата бяха доволни, макар че дон Фелипе беше зает да гони един паун и не му остана много време за люлки и пързалки. 

Но! След като стана ясно, че Фелипето паун, и дори костенурка, няма да си хване, решихме да се спуснем към плажа. Туристическата част на градчето, парка, цялото напрежение и студенина на XXI век рязко се стопиха под сияйното испанско слънце и се озовахме в 30-те години на XX век.

Оттогава са ниските летни къщи по крайбрежната улица на Гуардамар, поне в тази ѝ част. Малки, неугледни постройки с дворни врати и високи зидове към улицата и с тесни тераси към морето. Учудихме се как никой не е посмял да прилапа това златно късче и да вдигне два-три хотела.

Разходих се по улицата и видях, че до почти всяка врата има огромно табло със снимки и текст – историята на мястото.

Малките летни къщи с тераси към морето.

Гуардамар било обикновено рибарско селце с алчен бряг – пясъкът поглъщал все по-голяма част от сушата и превръщал мястото в пустиня.

Малките летни къщи с тераси към морето.

Крал Алфонсо XIII наредил проблемът да се разреши и изпратил инженер да види как може да стане това. Инженерът – Francisco Mira I Botella – настоял хората отново да започнат да засаждат гори покрай брега и те се хванали за работа.

По това време, в средата на 30-те, вече няколко години, едни и същи летовници идвали в Гуардамар и прекарвали цялото лято в саморъчно направени колиби/хижи по брега. Били по-скоро заможни, стабилни хора – лекари, адвокати, etc.

За тях Francisco Mira I Botella проектирал летните къщи – малки, с високи зидове към улицата и чаровни тераси към морето. Летовниците купили къщите и продължили да идват редовно в града. Довели със себе си още курортисти, които довели със себе си още курортисти и така, докато от рибарско, Гуардамар се превърнал в курортно селище.

Не се разходих из градчето, прекарах целия ден на пясъка, пред тук-там разпадащите се тераси на летните къщи, зяпайки морето. Забравих да кажа, че гората срещу тях, от другата страна на улицата, онази гора, която инженерът настоял местните да засадят, все още си е там.

Одата ми за Гуардамар е без финал.

На теб мога само да ти кажа, не планирай твърде много, а стягай куфарите. Бижутата като Гуардамар са все по-малко, а работата на фрийлансъра е като всяка друга – никога не свършва, но поне можеш да я вършиш откъдето си искаш. Възползвай се.

п.с. Имам още чудни снимки и хърхорещ интернет (заради него изобщо няма да ти казвам откъде работя днес), това е снимковият материал, който успях да кача, надявам се да е малко от малко убедителен.