Какво си припомних за работата си като фрийлансър след два месеца почивка

Това беше второто лято, в което успях да почивам два пълни месеца. При това, този път, пълноценно. Без да си мисля, че нещо пропускам в професионален план и без да се тревожа от въпроси като „какво ще правя, ако клиентите забравят за мен“ (да, дългогодишните фрийлансъри, които по принцип нямат проблеми с поръчките, също си задават този въпрос и от време на време се борят с подобни страхове).

Намирам го за изключително продуктивен период. Правилно прочете, в статията обяснявам защо.

Първото лято, в което НЕ работих

Преди началото на лято 2022 две фирми купиха за служителите на маркетинговите и пиарските си отдели моя онлайн копирайтинг курс за самостоятелна подготовка. Към него добавихме и периодични консултации. Целият процес беше безценен опит за мен и съм готова да посрещна следващи курсисти с такъв профил с някои подобрения. Приключението обаче се оказа и възможност да не похващам никаква работа около два месеца.

Бях си мечтала за това, бях работила за него, но не бях особено подготвена да го изживея. 

Какво значи „да не работя“ за мен

Значи да не работя за клиенти и да не се съобразявам с никакви крайни срокове към никого, включително и с навика ми да има нова статия в блога всяка седмица.

Не включва разпращането на бюлетин към абонатите на „Свободна практика“ всеки понеделник сутрин и писането на разкази, приказки, романи, каквото-друго-ми-душата-иска.

Възползвах ли се от почивката

Да, при това много усърдно, но често ме мъчеше усещането, че нещо изпускам. Че докато се шляя по плажове и острови, другите набират последователи, абонати, почитатели, клиенти, не позволяват да потънат в забрава, поддържат си SEO-то, пускат нови продукти и услуги. Не знам дали си го изпитвал това. Струва ми се, че при тези изкуствено завишени обороти на работене и живеене, всеки знае от личен опит за какво говоря.

Хем ми беше много хубаво, и си дописах книгата с разкази, хем се ядосвах на себе си и се зарекох, че за следващото лято  ще правя, ще струвам, но ще се излекувам от това усещане.

Второто лято, в което НЕ работих

В края на юни излязох в почивка. За последните два, вече почти три месеца, проверих няколко домашни на хора, записали индивидуалното копирайтинг обучение, подготвях бюлетина за абонатите на блога, който разпращам в понеделник и 3 поста за Facebook за седмицата.

След първите две седмици почивка си казах, че не е краят на света, ако не си подготвя постовете предварително и в някой от дните за публикуване се окаже, че нямам нищо. Това доведе до много спонтанни публикации, тип „откъде работя днес“, с хубав отзвук. Покрай тях се заформиха и разговори за работната среда, кой какви навици и трикове има, за да е по-продуктивен у дома или докато пътува.

Имаше ли го чувството, че изпускам нещо? Не! Не знам как стана, може би съм била толкова уморена, че не съм имала сили дори да се разтревожа.

Работните запитвания от нови и стари клиенти отложих за септември. На когото му беше спешно, насочих го към сътрудник. Ако някой не искаше да работи с мой сътрудник и не можеше да чака края на почивката ми, съветвах го да се обърне към колега.

Оказа се, че клиентите много добре разбират ситуацията „толкова съм уморен, че две не виждам, камо ли да си размърдам мозъка и да нацеля клавиатурата“. Така се оказах с приятно пълен календар за след средата на септември още в края на юли, началото на август. 

Бях си казала, че докато почивам, мога да обмисля, проверя, разуча и тествам някои платформи и инструменти и да изчистя идеята си за нещо ново, което искам да ти предложа. За два месеца почти нищо не направих в тази посока.

Чак в началото на септември се притесних, че не се притеснявам от пълната си липса на идеи и ентусиазъм. Ама дотам. В момента, в който си казах, че явно няма да е сега моментът за измисляне на нови неща и спрях да се насилвам да мисля в посоката, която ми изглеждаше логична за моята дейност и за пазара, идеята се появи и по обзелия ме ентусиазъм усетих, че точно нея съм чакала. Сега, в края на септември, вече знам точно какво ще ти предложа, въодушевена съм и доизкусурявам детайлите.

Какво си припомних за работата си като копирайтър фрийлансър след два месеца почивка

Намирам тези два месеца за изключително продуктивни, защото си припомних основни положения, които ми позволяват да живея по-добре и защото имам нов личен проект, по който работя и се вълнувам. Ако не бяха тези два месеца нищоправене и немислене, нямаше да стигна до него. Или щеше да ми отнеме много повече време.

1. Задай задача на мозъка си и го остави да си я свърши. Не се напъвай, не прибързвай. Просто се подготви добре: направи си проучване; формулирай какво искаш да постигнеш; мисли си по темата без да настояваш сега точно да се случи — както всяко друго нещо, измислянето също изисква техонологично време.

Това го усещам винаги, когато работя по криейтив проекти за рекламни и дигитални агенции. Познаването на процеса и доверието в него ми осигуряват спокойствие и възможност да си свърша работата максимално добре. Кога и защо съм забравила, че минавам през абсолютно същия процес, за да измисля нови неща за собствените си продукти и услуги, не знам.

2. Колкото по-уморен си, толкова по-дълго е технологичното време. Ако горивото на колата ти свърши, ти можеш да настояваш тя да изкачи хълма или да те заведе дотам, докъде искаш, но това няма да се случи, нали така? Тя ще си остане на място. Да предположим, че вместо да отидеш да намериш гориво ти решиш да я буташ до крайната точка. Да си представим дори, че успееш да я добуташ. Тя ще е там, където ти искаш да бъде, но ще е все така неподвижна и неизползваема (докато не ѝ сипеш гориво), а ти ще си изтощен, ядосан и въобще не в най-добрата си форма.

Когато се мъчиш да измисляш нови неща – все едно за себе си или за клиенти – докато си уморен и почти прегорял, губиш и пропускаш много повече ползи, отколкото ако си позволиш да си починеш и след това да измислиш каквото има за измисляне.

3. Ако не се забавляваш, може да пуснеш най-логичния за пазара продукт или услуга, но няма да спечелиш нищо от това. Всички сме чели статии и дебели книги за създаването на нови продукти и услуги, намирането на ниша, преминаването от фрийланс към собствен бизнес, плюсовете и минусите на подобно решение, как става и трябва ли да става изобщо. Някои имаме и личен опит по темата. Но!

Когато се опитваме да правим всичко като по учебник и както ни съветват, често спираме да се забавляваме, а се напъваме да сме правилни, за да имаме успех. Това води само до отлагане на задачите, или вършенето им през пръсти, и приключва катастрофално, ако изобщо започне.  

Хубаво е да четем статии и дебели книги и да прилагаме опита, споделен в тях, но не бива да губим вътрешното си усещане кое работи за нас. При мен то най-често идва под формата на „Това ми се прави! Звучи интересно, вкусно, забавно ми е, я да видя какво ще стане!“, научи се да разпознаваш твоето и само ще спечелиш.

4. Връзката с клиентите, последователите и читателите е като любовната връзка – ако се замените твърде бързо, значи по-добре, че се е случило и без това не сте били един за друг. Абсолютно нормално е всеки да има пикове и спадове в работата и в живота си, а също и да се нуждае от почивка, от оттегляне за известно време. Дори машината прегрява, ако работи непрекъснато, все едно какви системи за охлаждане има. Затова е добре да се изключва от време на време.

Фрийлансърът е по-полезен на себе си и другите, когато е в кондиция. Искаш да работиш с клиенти, които разбират това. Да, има неща, които не могат да чакат, но те са много малко и за тях може да намерите съвместно решение. Научи се да пазиш себе си, защото ти си си най-ценен. Ти си собствения си работен инструмент, поддържай се. Така винаги ще можеш да си намериш клиенти, с които наистина искаш да работиш.

5. Когато започнеш да се страхуваш и да се чудиш „какво ще правиш, ако…“, припомни си, че природата празно не търпи – ще правиш нещо друго. Всичко, което си натрупал като знания, умения, опит, връзките, които си изградил с клиентите си – направеното досега не се губи и никой не може да ти го отнеме. Възможно е да не ги ползваш точно както си си представял, а по някакъв друг начин, но така или иначе ще ги ползваш. Това са твоите вложени усилия  и време, те със сигурност ти помагат да вървиш напред, без тях щеше да си на съвсем друго място и в друга ситуация.

В момента, в който се освободиш от страха, че ще загубиш, можеш само да спечелиш. Грижи се за себе си и работи с удоволствие. Всичко останало ще се нареди.

⇒ Ако имаш конкретни въпроси и чуденки кое как да стане в твоята свободна практика, пиши ми на mogilska/at/gmail.com за платена фрийланс или копирайтинг консултация.

⇒ Ако се чудиш как и откъде да започнеш да работиш като фрийлансър, вземи си видео курса „Как да успеем на свободна практика“.

⇒ Ако искаш да подобриш копирайтинг уменията си или да придобиеш такива, за да поддържаш сам своите сайт/блог/профили в социалните мрежи, виж възможностите за индивидуално копирайтинг обучение.