Защо не прилагам повечето съвети за продуктивност

„Как да свърша повече за по-малко време?“  – през последните години отговорът на този въпрос е толкова търсен, колкото някога е била издирвана рецептата за превръщане на оловото в злато.

Ти вероятно си чел множество статии и поне две-три книги за продуктивност и си научил куп стратегии, хитрини и тактики. Това не е лошо, стига да успяваш да прилагаш поне част от тях и да ти вършат работа.

Мен лично мисълта за все по-голяма и по-голяма продуктивност ме плаши. Започвам да се чувствам като поточна линия – произвеждам множество еднакви неща, монотонно и почти безгрешно. 

От друга страна, фрийлансърите често се оплакват, че не могат да се преборят с разсейването, отлагането, пилеенето на време. Често им се струва, че работят по цял ден, а нищо не е свършено и съответно, се чувстват неудовлетворени. И аз съм имала такива периоди, и аз съм се борила със същите проблеми. Значи техниките за подобряване на продуктивността все пак са ми/ни необходими! Абсолютно вярно. Просто трябва да са в умерени количества и да са подходящи за мен/за теб като начин на работа, цели, начин на живот.

продуктивност, планиране, свободна практика, фрийланс

Къде е моят проблем с прекомерното планиране и голяма част от техниките за продуктивност

Прилагайки ги, загубвам способността си да измислям. Всичко става прекалено разграфено, подредено, заето. Това елиминира дори възможността да ми хрумне нещо по-креативно.

Творчеството изисква свобода. Или поне малко по-широки рамки. За да дадем възможност на една идея да се роди, да заживее, да узрее вътре в нас и после да види бял свят, ни трябва време. Време за проучване, за шляеене, за четене на книги, за разглеждане на картини, за разговори, за гледане в точка, за улавяне на настроението и вдъхновението. Особено последните две никак не могат да се планират и вместят в графика. А и ако усещаш, че ти спори, че работиш с лекота и радост, най-глупавото е да спреш, защото алармата те подсеща, че е време за почивка и/или за следващ блок от задачи. Добре е изобщо да няма аларма, защото и най-дребното нещо може да наруши концентрацията ти, да прекъсне потока на мисълта ти и да унищожи това, което е започнало да се оформя в главата ти и да търси начин да излезе навън, облечено в образи или думи.

 

Как балансирам между необходимостта от свобода и хаос и нуждата от планиране и продуктивност

1. Планирам редовно

За мен да си подредя задачите за седмицата в календар-бележника е най-сигурният начин да се успокоя, че ще ми стигне времето да се справя с тях. Записвам си на едно място и работните си ангажименти, и свързаните с личните ми проекти – блог и писане на разкази, романи и приказки. Така виждам колко реално е запълнена седмицата ми (или следващата) и знам веднага мога ли да поема още поръчки, или е време да започна да ги прехвърлям за следващите седмици.

2. Оставям „дупки“ в графика и подреждам задачите така, че той да е гъвкав

Сигурно си чел, че е добре да оставиш 20% от времето си свободно от поръчки, за да можеш да поемеш внезапно появили се, скъпоплатени задачи или да се отзовеш на молбата на стар клиент да направиш корекции.

Е, постарай се да си оставиш 30%, дори 40% от времето свободно (използвай го, за да създадеш благотворна почва за избуяване на нови идеи).  Важно е също да планираш предаването на поръчките си така, че да можеш да ги разместваш.

Например: по план трябва да предадеш поръчка в сряда, значи имаш избор дали да я правиш/довършиш в понеделник, или във вторник. Ако в понеделник ти спори работата по друга задача, няма защо да се напрягаш, да прекъсваш, да губиш време да се фокусираш върху тази. Спокойно можеш да я приключиш на следващия ден.

 

3. Искам от себе си възможни неща

Забелязала съм, че ако единият ден ми спори и напиша повече от обичайното, то на следващия е излишно да се мъча да пиша и да си събирам акъла за кой знае каква сериозна или творческа дейност. По-добре е да отговарям на имейли и/или да отмям задачи, които изискват минимум концентрация за кратко време. Затова, дори да съм планирала конкретен брой задачи за този ден, просто не ги свършвам – сменям ги с други или си давам почивка и не се чувствам виновна за това.

 

4. Напомням си, че искам да работя по-малко за повече пари, а не да свършвам повече работа за по-кратко време

Разликата е, че във втория случай се изкушавам да взема още малко и още малко работа и всъщност запълвам спестеното време с нови и нови задачи. Затова предпочитам да се концентрирам върху измислянето на продукти/услуги, които да ми помогнат да постигна същинската си цел.

 

5. Избягвам да си поставям фиксирани, много конкретни дългосрочни цели

Това противоречи на всички съвети за успех и продуктивност, които съм чела, но за мен работи. Винаги имам представа какво искам да постигна. Никога не си казвам, че искам то да стане за 3 месеца, 2 години или за какъвто и да било конкретен срок. Единственото, което си налагам е всеки ден да правя по нещо малко за приближаване към целта.

Може да се случат неща, които да ме забавят, може на половината на пътя да се окаже, че изобщо не искам това, може да се случи какво ли още не. Да имам фискиран срок, в дългосрочен план, ме кара да се чувствам притисната и да се изкушавам да свърша всичко навреме, вместо да го свърша добре.

Ти бориш ли се с подобни проблеми, ползваш ли техники за продуктивност и те пречат ли на творческия ти процес, или ти помагат?

⇒ п. с. Абонирай се за блога и получавай всеки понеделник споделен опит, съвети и тактики за създаване и развитие на стабилна свободна практика, както и ранен достъп до безплатните консултации със счетоводител, копирайтър и дизайнер.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *