С кое е по-разумно да се бориш – с несигурността или с паниката от нея

Ако питаш хората около теб какво им трябва, за да са щастливи, ще забележиш, че много от тях всъщност споделят какво им трябва, за да са спокойни. По-добра заплата, по-добра работа, повече клиенти, собствено жилище… Обичайните неща.

Ако се замислиш кой как живее и как си подрежда нещата, вероятно ще откриеш, че повечето от нас се стремят към начин на живот, който дава повече предвидимост. (Да, дори и фрийлансърите.) Това е нормално. Тя ни помага по-лесно да се предпазим от всякакви опасности и неприятности, които биха могли да възникнат. Всички имаме нужда от сигурност.

👉 За съжаление, в наши дни предвидимостта и спокойствието са на изчезване, а несигурността нараства. Всички са все по-тревожни и все по-лесно изпадат в паника. Трябва ли това да ни тревожи още повече? И на какво трябва да противостоим – на несигурността или на паниката?

Както съм разказвала и преди, излязох на свободна практика по принуда. През 2009 година, когато всички чакаха кризата и започнаха да пестят от реклама, сигурната ми работа, с добра заплата, в екип от приятели и съмишленици, приключи за по-малко от месец. Още помня как отделите за маркетинг и реклама на клиентите ни – малки и средни фирми – изчезваха от днес за утре, защото шефовете съкращаваха разходи. „Криза е, нали разбирате…“ Всички работещи в тези фирми също са мислели, че имат добра, стабилна работа на трудов договор с нелоша заплата.

През 2020 година, когато започна Ковид пандемията и светът се затвори, сайтът за туризъм на мой близък лека-полека започна да запада, а беше се развивал добре години наред, беше популярен и генерираше нелоши приходи. До 2021 година вече беше ясно, че няма да го бъде.

👉 Нещата, които хората обикновено намират за сигурни, всъщност не са такива. Те само носят усещане за сигурност, която на практика не съществува.

Свободната практика категорично е занимание непредвидимо и несигурно – поне в първите години, в които я упражняваш, а понякога и след това. Ето, появява се ново технологично чудо, като изкуствения интелект, и закрепеното, уж стабилно положение на фрийлансъра отново се разклаща.

Спомням си една неделя, беше в началото на втората ми година като копирайтър фрийлансър (2010), се озовах в китайски ресторант с 18 лева в джоба. Това бяха всички пари, които имах неясно докога. Притесних се за минута-две, докато си избирах ястие. После си казах, че както винаги нещо ще се случи и ще се оправя. Така и стана. На другия ден дойде запитване от нов клиент за интересна поръчка. Договорихме се бързо, получих капаро и… оправих се.

👉 Възможно е да се чувстваш сигурен и в ситуация с голяма степен на непредвидимост и нестабилност.

Ще кажеш, че си е било чист късмет. Всъщност не. По това време всеки ден отделях поне по час за популяризиране на услугите си, вече бях започнала да развивам уменията си за преговори и да подобрявам копирайтърските си умения. Просто нямах никаква идея кога усилията ми ще дадат желания резултат.

През 2012 година работих като подизпълнител на международна рекламна агенция. След 6 месеца съвместна работа ми предложиха да мина на трудов договор. Отказах. Агенцията престана да ползва услугите ми, въпреки че проектите, по които работех с криейтив екипа ѝ не бяха завършени. По-късно разбрах, че след като са ги завършили и са ги предложили на клиента, той не ги е харесал, отказал се е от работа с тази агенция и целият екип е бил уволнен.

👉 С времето започнах да осъзнавам, че в мен се заражда и расте ново усещане за сигурност. Несвързано с конкретна месторабота или клиенти. Усещането, че ще се справя, каквото и да се случи.

Често се опитваме да получим стабилност, предвидимост, сигурност с грешните инструменти, на грешното място или по грешния начин.

👉 Няма как да контролираме хората и събитията около нас, следователно – няма как да изхвърлим несигурността от живота си. Тя гарантирано е неотменна част от него.

Единственото нещо, което безспорно можем да контролираме е начинът, по който реагираме на нея. Ако я приемаме колкото се може по-спокойно, като част от живота, с която така или иначе ще се справим, съществуването ни ще е много по-леко и дори бих казала щастливо.

👉 Ти самият си сигурността, от която се нуждаеш.

Увереността в собствените ти способности ти дава най-стабилното и неизмамно усещане за сигурност. А тя е възможна при положение, че ден след ден инвестираш в себе си и развиваш своите личностни и професионални умения, прилагаш ги на практика и така си доказваш, че да, можеш да се справяш с всякакви ситуации.

Как да приемеш несигурността, как да свикнеш с нея?

Като я опознаеш. Играй си с нея. Представяй си какво може да се случи и как можеш да отреагираш, когато се случи. Разглеждай я от всички страни, разглобявай я на части, за да разбереш какво я поражда – реален факт, твоя приумица, външен натиск (медии, общество, доброжелателни роднини, etc.).

Как да изградиш увереност, че ще се справиш каквото и да става?

Като работиш върху/със себе си. Подобрявай уменията си, тренирай самообладанието си, поставяй се във всякакви ситуации, анализирай как ги овладяваш, какво можеш да направиш по-добре следващия път. Наблюдавай света и се старай да не отричаш новостите в него. Търси начини да съжителстваш с тях така, че да ти помагат или поне да не ти пречат, изучавай ги и ги адаптирай към своите нужди.

👉 Свикването с несигурността е труден и дълъг процес, понякога ще ти се иска да се откажеш и да си се тревожиш на воля. Много често няма да срещаш подкрепа от околните. Основна причина за това е, че този процес те кара, на пръв поглед, да вървиш против себе си и да взимаш неразумни решения. (Каквото за баща ми беше решението ми да не приемам предложението за постоянна работа на рекламната агенция.)

В интерес на истината, тревожността ти от несигурността никога няма да изчезне напълно, но с времето ще се проявява все по-рядко и все по за кратко. А увереността, че ще се справиш с каквото има да идва, ще ти позволи да се въвлечеш в по-интересни и по-удовлетворяващи те дейности отколкото някога си си представял. Опитай. Най-много да стане нещо неочаквано.

—

⇒ Това е втората тема от летния бюлетин на „Свободна практика“, сега вече публикувана като статия. Ако искаш да получаваш всеки понеделник кратка текст на тема, свързана със смисленото, пълноценно живеене на човека, заобиколен от технологии и пришпорван да прави всичко все по-бързо; полезна статия или ръководство на тема фрийланс и/или копирайтинг, абонирай се, безплатно е.