Как се чувстваш в края на тази работна година? Обнадежден, обезсърчен, уморен, окрилен? Наясно ли си какво постигна и над какво трябва да поработиш още?
⇒ Каквито и да са отговорите ти, прочети последното за тази година интервю на Александра Джанджева за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. Мисля, че то се явява в точното време, докато всеки от нас си прави мислено или писмено равносметка на годината. Прочети го цялото.
В него ще си намериш: кураж – и други фрийлансъри се сблъскват с проблеми като твоите и ги преодоляват; практически съвети – винаги има какво да се научи от чуждия опит; вдъхновение – щом някой друг може да мине през подобни на твоите трудности, и да се справи, защо да не можеш и ти.
Гостът на Алекс е сравнително нов в дигиталния маркетинг професионалист – Петрана Петрова разказва за своите 4 години опит в дигиталния маркетинг и консултирането особено емоционално и заразително.
⇒ Лично аз много харесах идеята ѝ за тест за клиенти и твърдите принципи, към които се опитва да се придържа в работата си. Връщам се вече няколко дни и към репликата ѝ „дълбокото ми усещане е, че когато ИИ пише вместо нас, отнема саморефлексията ни“.
Сигурна съм, че и ти ще намериш твоите полезни съвети в това интервю.
Пожелавам ти светли и спокойни коледни празници.
Клиентът сам трябва да изкачи своя връх – ти само осигуряваш пътя
снимка: Татяна Чохаджиева
Петрана, здравей 🙂 Представи се накратко и разкажи с какво се занимаваш?
Здравей, Алекс, благодаря за поканата 🙂 Аз съм фрийлансър – занимавам се с дигитален маркетинг и имам консултантска практика.
Това не е първото ми поприще – завърших българска филология, имам магистратури по философия и арт мениджмънт. Над 10 години работих в агенции за събития, имам опит като водещ на тийм билдинги и различни обучителни програми. Имам и хоби, катерене, на което също отделям много време. Преподавам катерене на деца, а през лятото помагам в хижи. От 2013 г. съм част от редакторския екип на сайта „Аз чета“, автор съм и на стихосбирката „Ничия жена“.
Как откри дигиталния маркетинг?
По-скоро дигиталният маркетинг ме намери.
По време на пандемията, когато всички се затворихме вкъщи, осъзнах, че моята работа е все на живо и свързана с хора навън, не съм се застраховала с нещо, което мога да работя от вкъщи и навсякъде. По същото време, приятелка ми каза за обучението на DigitalPro и аз се записах.
Тръгнах от нулата, преминах през цялата програма и през 2021 се дипломирах успешно. Започнах да практикувам веднага.
В момента съм личен консултант по дигитален маркетинг на жени, собственици на малък бизнес, помагам им да създават силни послания, съдържание и стратегии.
снимка: Татяна Чохаджиева
Как се научи да съчетаваш всички професионални роли под една шапка?
⇒ Знаеш ли, в момента, в който смених фокуса си и започнах да гледам на дигиталния маркетинг като на бизнес, започна същинското ми развитие. Преди това беше просто едно от нещата, които правех, сега е изцяло на фокус.
През 2024 г. например, ми беше безобразно трудно. Имах само един клиент в маркетинга, без възможност за ангажименти в катеренето и спорадично водене на събития, с финансови затруднения и много неясни моменти.
В момента се чувствам много по-цялостна. А как изглежда това в ежедневието ми?
За всяка професионална роля си имам определено време и движа по стриктен график. Фокусирам се до краен предел в това, което правя и не позволявам нищо да ме разсейва.
Как разбра какво е твоето нещо в дигиталния маркетинг?
Трябваше ми време и много анализи, докато разбера зад какво ще заставам. Разбира се, че съм писала на студени аудитории, правила съм неефективни проучвания.
Едно от първите неща, които направих в своята нова свобода беше да прочета „7-те навика на високоефективните хора“ на Стивън Кови и след това упражнението за моите ценности.
За първи път в живота си изписвах какво ме движи. Оказа се труден, бавен процес. След като фиксирах гръбнака на моята професионална, пък и житейска личност, направих портфолиото си.
⇒ Ето още една техника, която прилагам постоянно и на този етап (4 години по-късно) – да имам тестова група от приятели и клиенти, съмишленици и да проверявам написаното – как се разбира, как се чете, какво усещане оставя.
⇒ Издавам още нещо, което интуитивно направих в онзи момент – имах тестови клиент. Работихме с нея няколко месеца, преди да влезе първият ми реален клиент.
Всичко това много ми помогна да си определя силните и слабите страни.
Казваш, че никога не си се замисляла за живот като фрийлансър – има ли нещо, което би променила, ако трябваше да стартираш днес?
⇒ Вярвам, че е нормално да правиш грешки, важното е как излизаш от всичко. Улових се, че винаги започвам с ентусиазъм и забравям да заявя правила и граници.
Дори преди месец това ми изигра лоша шега. Очевидно ми е трябвал още един „шамар“, за да науча урока, така че е безсмислено да се ядосвам за миналото.
Чудно ми е, че се заливаме с цитати, които не прилагаме. Ако се вгледаме в изскачащите ни мъдреци, философи, бизнес ментори, те застават зад едно и също: няма как да повториш живота си и няма нужда да си казваш „ако“. Смисълът е да осъзнаеш тук-и-сега какво можеш да промениш и приложиш.
снимка: личен архив
На кои ценности държиш в работата си и в комуникацията с клиенти?
„Печеля – печелиш“ – един от принципите на Стивън Кови. Пропука ли се някъде този принцип, спирам.
Държа на човечността и да се запази достойнството на човека отсреща.
В практиката си съм отказвала на хора да работим заедно, защото на опознавателната среща съм усетила фалш в отсрещната страна.
⇒ Имам си тест за клиенти: ако направят поне 2 от три неща, които им давам в безплатната консултация, са готови да работим заедно.
Спазвам обещанията си, но се научих и да внимавам какво обещавам.
Все повече държа на ясни правила и начин на взаимодействие – това ми струваше много време, докато си го изясня. Обичайно всичко описвам и пращам. Но вече искам да сме го минали и на среща.
Спирам тотално телефонните разговори, доскоро вярвах в друго. Държа на почивните си дни и само по мега грандиозно изключение работя в тях, защото аз съм избрала така.
Отделно отстоявам, че след 18:30 не мога да бъда безпокоена (не отговарям на работни съобщения) – малко трудничко, но мисля, че вече успявам.
снимка: Татяна Чохаджиева
Откъде да започне начинаещ специалист, който иска да изгради личен бранд – автентично и по свой образ и подобие?
Да познава своя образ и подобие – това е добро начало. Дори ако трябва да си разпише, както направих аз, ценностите и след това силните си страни на база опита.
⇒ Важното е да си определи с кого иска да работи. Оттам се подреждат много неща – какво ще комуникира, как ще го направи. Какво го отличава? Същите въпроси, които се задават на всеки бизнес.
⇒ Важно е и да бъде честен и да не подражава. Както и да не излиза с гръмки обещания.
В началото е решението да стъпиш на пътя, да затвориш старата врата от външната страна. После горните въпроси и разбира се – с какво мога да съм полезен. Историите след това се раждат сами.
Имала ли си трудни клиенти или критични ситуации?
И още как. Тази година само 3 пъти. Добре, че побелях в ранните си 30 години, та вече не ме е страх от нови бели коси 🙂
В момента, в който покачих нивото на работа, респективно броя клиенти, с които работя, докато си изяснявам цялостния бизнес модел, дойдоха и казусите.
Да, публично рядко се говори, но това са неща, които се случват – недоволни и обвиняващи клиенти, особено в доста субективна работа като правенето на съдържание и стратегия или в криейтив и рекламни стратегии.
Дай ми пример, ако можеш.
През пролетта клиент не ми доплати. Оказа се, че не мога да разчитам на тези пари, а те ми трябваха, за да довърша сайта си. За една нощ се стопих от притеснение и реших да взема назаем от приятели. Да, после с този клиент се разбрахме, но ситуацията беше изключително неловка.
Преживявам казусите много лично. Идеята за измъкване ми е чужда.
⇒ Използвам подобни случки, за да анализирам какво и къде се е объркало и да си изчистя процесите на работа с клиентите.
Отскоро си давам сметка, че преди винаги съм била в екип и трудните моменти се решаваха по-лесно.
Тук съм сама. Много сама с цялата отговорност.
Какво мислиш за AI? Страхуваш ли се, че може да ти „вземе хляба“, както много фрийлансъри се опасяват в момента?
Страхът, че някой или нещо ще ми вземе работата, никога не е бил мой. Разпознавам истерията в момента и я наблюдавам тихо отстрани. На това ме е научила социологията. Подобна истерия наблюдавахме, когато компютрите навлязоха масово. Темата беше „Ще изяде ли мишката книжката?“. След това станахме свидетели на бум в книгоиздаването.
⇒ Дълбокото ми усещане е, че когато ИИ пише вместо нас, отнема саморефлексията ни.
Веднъж използвах разработени от приятел промптове за стратегия и после цял ден се чувствах с празен ум. Ще ти дам и още един пример – клиентите ми пишат с ChatGPT, все още разпознавам „стила му“ и после редактирам из основи.
снимка: личен архив
Как се пазиш, за да не прегориш и да не стигнеш до бърнаут?
За съжаление, все още не разпознавам границата, докато не я премина. За последните 3 години тялото ми ме спира принудително три пъти. Загубвах гласа си, дясната ми ръка се схвана и не можех да доближа мишката на компютъра, контузих си глезен…
⇒ Оказа се, че започна ли да работя, не умея да почивам. Давам си сметка, че не е нормално. Затова не спирам да си повтарям, че аз не съм спешна помощ!
Все по-често отстоявам да не правя задачи от днес за вчера и да ценя здравето си. Да, още не умея да почивам – като насъбера повече работа, се стремя да я свърша, но се уча да я разпределям по-добре и да не отлагам. Отлагането е това, което води до натрупване, работа до късно и преумора.
Затова сега си налагам нови правила – уча се, че светът няма да свърши, ако забавя темпото. А истинското възстановяване намирам в планината – парадоксално, но си почивам не с лежане, а с катерене и преходи. Там си връщам баланса.
снимка: Татяна Чохаджиева
Ако трябва да оставиш само едно послание на хората, които се колебаят дали да излязат на свободната практика – какво би им казала?
Действайте смело!
Аз например наскоро осъзнах, че на всеки 7 години сменям професионалното поприще и добавям нещо ново. Затова съветът ми е винаги да си задавате въпроса: „Какво е водещо за мен?“
⇒ Свободата да управляваш времето си е великолепна, но тя върви ръка за ръка с дисциплина, ясни принципи и планиране. Съветвам ви и да помислите за подсигуряване на доходи за поне 2-3 месеца напред. Защото да си сам шеф означава още:
- Да се бориш с предразсъдъците около теб.
- Да се откажеш да се обясняваш на родителите си какви са тия глупости и защо „по цял ден нищо не правиш“ (защото не ходиш на работа от 9 до 6).
- Да се заобиколиш с хора, близки на твоето ново светоусещане – променя се нагласата ти, променя се и средата ти.
- Да си готов да се разделиш с част от обкръжението си – ужасно трудно е, аз си го преживявам още, но започвам да го приемам.
- Да знаеш, че след възходите има и падения, понякога стремглави – тогава ти трябва поне един доверен човек, който да те изслуша без да съди и да те „изрита“ обратно в играта.
- Да приемеш финансовата несигурност и да се научиш да управляваш бюджета. В моя период на криза се налагаше да живея с 50 лв. на седмица.
- Да идентифицираш кой и какво ще ти помогне (на мен ми отне време).
- Да се изправиш пред страхове, за които дори не си подозирал.
Какво не те попитах, а за теб е важно да споделиш точно сега и точно в този етап от живота си?
Може би как съчетавам в себе си свободния дух и методичността, импровизацията и планирането?
⇒ Аз вярвам, че свободата изисква между думите и делата ти да има съответствие. За да се получи е нужно да действаш методично, целенасочено и планирано. Ако някъде се е получило разминаване, веднага се коригирам.
Моето житейско верую, което не спирам да следвам, независимо какво правя и с какво се занимавам. Поемаш задачата и изпълняваш докрай.
После? После реализирам свободата вътре в мен.
Запознайте се с работата на Петрана:
===
Казвам се Александра Джандева – работя на свободна практика като журналист и комуникационен специалист.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи. Поддържам личен блог, с който подкрепям жените да развиват уверено кариерата си.
