Отпусни се. Петък е, слънце грее, сипи си кафе и отдели минутка, за да прочетеш нещо, което е за душата, а не за парата. После работата ще ти спори повече.
Вярата и планините
В началото Вярата местела планини само когато било абсолютно наложително, поради което пейзажът оставал непроменен с хилядолетия.
Но щом Вярата започнала да се разпространява и на хората им се сторила забавна идеята да местят планини, планините взели неспирно да се придвижват ту тук, ту там и започнало да става все по-малко вероятно човек да ги открие на мястото, където ги е оставил предната вечер. Нещо, което, естествено, повече създавало затруднения, отколкото да ги разрешава.
Тогава добрите хора предпочели да изоставят Вярата, та сега планините като цяло си стоят на мястото.
А когато на магистралата се изсипе свлачище и под него умрат няколко пътници, значи някой, бил той много далечен или непосредствено близък, е получил лекичък проблясък на Вяра.
Аугусто Монтеросо, „Черната овца и още басни“
Превод: Нева Мичева
