Стартирах рубриката „Фрийланс и родителство“ с идеята да покажа, че животът на родителите със свободни професии е мисия възможна и забавно предизвикателство. Днес, след 8 интервюта, знам нещо още по-ценно, с дете и/или с портфолио от проекти, всеки фрийлансър е родител. Клиентът идва с неясна идея, а ние „раждаме“ сайт, публикация, ПР кампания, лого, приложение. Също като майка или баща отговаряме на хиляда въпроса „защо“, поправяме чужди грешки и отглеждаме проекта си до пълнолетие.
Както един от моите събеседници – Стефан Стефанов написа „Общото (между родителството и свободната практика – б.а), е че постоянно даваш съвети на някого или оправяш/почистваш бъркотии.“ (Прочети цялото интервю със Стефан, страхотно е.)
За да окуража тези от вас, които все още не делят деня си между проектите и играта с кубчета на пода, и да поздравя майките и татковците за успехите им, реших да изброя основните причини, поради които децата (ще) ви стимулират да станете по-добри професионалисти.
Работите и постигате повече
Щом сме фрийлансъри, по дефиниция нямаме ръководител, но всъщност няма по-строг шеф от самите нас. И от децата ни. Клиентите се сменят, но децата няма да ни уволнят. Те ще са ни стимул и причина да работим повече, да бъдем още по-взискателен началник на самия себе си.
Мая Донева от варненската Социална чайна очаква трето дете и знае отлично цената на своя избор. „Работата на свободна практика изисква огромно количество самоорганизация и отдаденост, защото отговаряш сам пред себе си. Точно както и родителството – там ти определяш рамката, правилата, позволеното и забраненото. И в двете страшно много харесвам свободата.“ (Вижте цялото интервю с Мая Донева.)
Чувате и откликвате по-добре на нуждите и предизвикателствата
Спомняте ли си филма „Виж кой говори?“. Родителят пита, наблюдава и разчита на сетивата си, за да разбере детето си. Фрийлансърът разчита на същите неща, за разбере какво иска клиентът и да му го даде.
Консултантът Десислава Илиева допълва: „Добрият, откликващият родител се води от потребностите на детето си, а хората на свободна практика – от потребностите на клиентите си“. (Научете как се гледа дете в семейство, в което и двамата родители са фрийлансъри, прочети цялото интервю с Десислава.)
Времето (не) е ваше, но знаете как да го управлявате
Една от най-големите заблуди на начинаещите фрилансъри е, че са свободни. Понякога животът приличал ли ви е на спринт на 100 метра до крайния срок? Когато сте родител, той се превръща в маратон на дълги разстояния, победата в който зависи от доброто планиране, физическа и емоционална издръжливост.
Като родител, едно от първите неща, които научих, беше, че времето не ми принадлежи и всяка свободна от детето минута е работно време.
Както Красимира Хаджииванова от „Майко мила“ отбелязва: „Научих се по-бързо да правя всичко – ако имам 30 минути, сядам и работя.“ (Хвърлете едни поглед на цялото интервю с Красимира.)
Затова да не се лъжем, че свободната практика означава много свободно време и възможност да сме „майка“, „баща“ и„гледачка“ по всяко време. 30 минути сън на бебето най-често са точно 30 минути възможност за работа.
Борите се повече да постигнете баланс на времето за семейство и работа
Не по-малко важно е и управлението на времето. Крайните срокове се скъсяват от детски болести, ваканции, игри, хранения и т.н. От една страна, както преводачът Мария Пеева казва: „Със свободна професия е по-лесно да реагираш, ако някое дете се разболее, както и през ваканциите.“ От друга страна, Десислава Илиева е права, че „по-малкото работа означава автоматично и по-малко доходи“. Тя и съпругът й отглеждат дъщеря си вкъщи и родителството ги е научило на строг режим с ясен график по часове и минути. (Разберете как се справя една майка фрийлансър с четири деца, вижте цялото интервю с Мария.)
Появата на дете в семейство на хора със свободни професии разсейва още по-ясно заблудите за работата без шеф. Първо, по мои лични наблюдения, няма фрийлансър, които да изкарва повече пари, след като е станал баща или майка. Като родители по-лесно забелязваме пазарни ниши и възможности, по-бързо се учим и реагираме, но доходите ни се регулират естествено от появата на детето.
Затова коучът Ивет Павлова ни съветва, ако планираме кариерна промяна и/или дете, да оценим плюсовете и минусите в контекста на нашите приоритети. Свободните професии изискват отдаденост и компромиси в личния и професионалния живот. (Прочетете цялото интервю с Ивет, която прави доста рязък завой в кариерата си.)
Вслушайте се в съвета на Мария Пеева: „Когато близките ти виждат, че си щастлива с работата си, са готови да направят известни компромиси. Важно е да не е прекалено често, защото семейството винаги е на първо място.“
Цените повече труда на другите
Неумението да управляваме стреса в новата ситуация прави заплахата от „бърн аут“ още по-реална. Ивет Павлова го е изпитала лично: „Офисът е моят компютър и мога да работя, откъдето искам. За доста дълъг период от време ми се размиваше понятието „делник и празник”. Не се бях научила да почивам.“
Затова също като работещите от 9 до 18 часа, често прибягваме към услугите на държавни/частни градини или бавачки и детски центрове. Необходимостта да наемем някого да гледа детето ни, докато работим за собствена сметка, ни кара да ценим още повече чуждия, своя труд и парите.
С дете или с важен проект за довършване, всички сме родители. Просто някои не бършат следи от ръчички по компютъра си, докато пишат мейл, а други пишем на клиента и заедно с това припяваме детски песнички. Изборът е личен, но моето убеждение, изречено и от Мая Донева, е следното: „Никога няма подходящ момент за майчинство – винаги ще има още един проект, още един тренинг или нещо по-важно. Затова природата ни е дала 9 месеца да се подготвим – just do it“.
===========
За автора
Мая Цанева е журналист, специалист „Връзки с обществеността“ на свободна практика и експерт по европейски проекти. Щастлив родител на малкия Митко. Магистър по европейски науки от НБУ и докторант към Софийски университет. Има над 10-годишен журналистически опит в пресата и електронните медии. Специализира в областта на предприемачеството. Пише за в.“Труд“, „Жената днес“, „Дневникът на мама“ и др. издания.Свържете се с Мая и/или научете повече за професионалния й опит.
“фрийлансър” е чужда дума написана на кирилица и стои нелепо в заглавието.Имаме си български-свободно практикуващ.
Здравейте, Силвия. В българския има много чуждици, но не съм запозната с правило, което да налага изписването им на латиница. Езикът ни е богат и се възползвам от богатството му като употребявам и българските думи, и чуждиците, които навлизат или са навлезли преди години, но благодаря за коментара.