Ще стане ли без работа или не и за какво се замисля Паскал напоследък

Последният летен понеделник е. Отдели 1 минута от започналия работен ден, за да погледаш през прозореца. Виж дърветата, как слънцето огрява сградата отсреща, летните облачета, които вече си събират багажа. Запомни гледката, тя няма да се повтори, а през зимата ще ти потрябва.

На мен ми предстои още едно пътуване след ден-два. Романът ми „Внезапни улици“ излезе на унгарски и премиерата му в Будапеща е в началото на септември (минутка за самопохвалване). Затова и нов пост няма да има до следващата седмица. Вместо това прегледай старите постове, има доста полезна информация за начинаещи и за напреднали фрийлансъри.

Предлагам ти да прочетеш и за какво се замисля Паскал напоследък. (Този герой на Станислав Стратиев ми е особено любим.) В аванс ти казвам – че нещо трябва да се измисли, трябва, но БЕЗ работа няма да стане.

Приятно четене.

====================

 

Напоследък Паскал все по-често се замисля.
Нещо трябва да се измисли.
Какво — и той не знае, но усеща, че с работа няма да стане.
От памтивека е така.
Да е намерена досега мотика — не е намерена.
И да е намерена — никой не се интересува от нея.
Археолозите намират чаши, пръстени, мечове, глинени флейти и тях излагат в музеите, обаче мотики — никога.
Няма такъв случай.
И преди Христа, и след него.
Не е случайна тази работа според Паскал.
И той чете вестници, но досега не е прочел да представят някъде по света мотики на траките или на маите.
С работа далече не се стига.
То е ясно и от мравките.
Обикновената мравка живее месец-два, а царицата, дето не се занимава с никакъв труд, изкарва по десет години и повече.
С работа не може да се живее, а пък за восъчна фигура въобще да не говорим.
В музея на мадам Тисо няма нито един миньор.
Усеща нещата Паскал, затова и все по-често се замисля.
Нещо трябва да се измисли.
Защото и Паскал е човек, и Паскал мечтае.
Един мечтае да открие телефона, друг — да лети в космоса, Паскал иска да е восъчна фигура в музея на мадам Тисо.
В Лондон.
Знаменитият музей за знаменити личности, в който слагат восъчните им фигури.
Първият българин от восък.
Восък той може да си намери и сам, наредил е три пчелина, меда изхвърля, а восъка трупа на сигурно място.
Те само да го приемат.
И да му определят място.
Паскал е скромен, не иска много, едно малко местенце между Джордж Буш и Чърчил.
Може и зад тях.
С това се занимава Паскал напоследък, въпреки че някой ще каже, че тази работа с восъчната фигура е невъзможна.
То, като погледнеш, и такова нещо като птицечовката е невъзможно, и като кенгуруто, обаче те си съществуват.
Паскал си изрязва птицечовки и си ги лепи в плевника, за да му повдигат духа.
Но напоследък и птицечовките не вършат работа, затова Паскал все по-често се замисля.
Нещо трябва да се измисли.
Какво — и той не знае, но едно е ясно — с работа няма да стане.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.