Как да се научиш на дисциплина

Често съм чувала изказването „Ако бях по-дисциплиниран, щях да стана фрийлансър.“ Случва се и начинаещи фрийлансъри да ми се оплакват, че им липсва постоянство и умение да спазват предварително направен план. На всички тях винаги казвам едно и също – всеки може да се научи на дисциплина. Това се тренира и е нещо, в което ставаш по-добър с времето. За съжаление, малко хора ми хващат вяра.

Ако ти все пак си твърдо решен да станеш по-организиран и дисциплиниран, защото без това фрийлансърския ти път ще се окаже доста къс, прегледай тези насоки и препоръки. Изпробвани са, помагат.

1. Разбери причината да си недисциплиниран. Никога не си се учил на дисциплина, някак все си минавал между капките. Твърде дълго време си спазвал сурови правила и не си имал и глътка свобода и сега не можеш да се накараш да свършиш нищо по план. Страхуваш се, че няма да успееш в това, което си наумил да правиш, затова си пилееш времето и измисляш какво ли не друго за вършене. Дразни те самата дума и я усещаш като нещо тежко, което те притиска и лишава от свобода. Всъщност не си убеден, че искаш това, което твърдиш, че искаш.

Всяка една от тези причини изисква различен подход и най-вече различна степен на самопритискане и самопринуда. Няма да се впускам в подробности за всеки частен случай. Откриеш ли твоята причина за липса на дисциплина, ще можеш, с помощта на следващите насоки и съвети, да направиш своя програма за справяне с проблема.

2. Постави си конкретна далечна цел. Не е достатъчно да си кажеш „Искам да съм успешен фрийлансър.“ или „Искам да имам пари и свободно време.“ Дефинирай какво значи за теб „успешен фрийлансър“, колко пари искаш да имаш (ама наистина бъди конкретен), колко свободно време, за какво ще го ползваш. Конкретните цели вече подсказват какво трябва да предприемеш, за да ги постигнеш.

Ако не знаеш откъде да започнеш, ползвай за отправна точка теста „Как ще се развиваш в професионален план през следващата година“. Разбира се, ще е нужно да се постараеш повечко и да добавиш подробностите.

3. Набележи си малки цели. След като имаш представа какво искаш да постигнеш, постави си по-малки цели, които ще ти помогнат да стигнеш до голямата.

4. Направи си план как ще протича един твой работен ден. Ще работиш 4, 6, 8 часа; ще отделиш 1 час за учене на нещо ново, ще тренираш тялото си, ще имаш почивка на всеки час – час и половина. За да си помогнеш, прегледай статиите:

5. Довършвай каквото си започнал. Въведи си го като основно правило. Определяш сроковете на задачите си, започваш ги и не отлагаш завършването им. Ако видиш, че закъсняваш, пресмяташ колко още време ще ти трябва, гледаш откъде можеш да си го набавиш, така че да не пострадат другите ти задачи (или поне да пострадат малко) и довършваш започнатото.

6. Не чакай подходящото настроение или подходящите обстоятелства, за да започнеш. Това значи твърде рядко да започваш каквото и да било. Не си казвай, че нямаш вдъхновение за тази или онази поръчка. Уверявам те, че колкото повече чакаш музата, толкова по-малка е вероятността тя да се появи. Започни да работиш и тя ще пристигне.

Не си внушавай, че трябва около теб да е идеално чисто и подредено, да ухае на сладкиш и свежи цветя, за да започнеш работа. Научи се така да подреждаш вътрешния си мир и да настройваш мозъка си, че да се трудиш продуктивно без значение какво е около теб. Това те прави много по-независим.

Как да се научиш на дисциплина

7. Отчитай се пред някого. Това помага на повечето хора. Те избират свой близък или човек, който е авторитет за тях, споделят му каква е крайната им цел и всекидневно или седмично му разказват какво са направили, за да я постигнат.

Познавам фрийлансъри, които не искат да говорят за планове и намерения – твърдят, че така се чувстват все едно са ги реализирали вече и мотивацията им отслабва. Ако си от тях, или като мен, предпочиташ да си отговорен най-вече пред себе си, пак не пренебрегвай отчета. В края на седмицата проверявай списъка си със задачи, за да видиш какво си успял да направиш.

8. Не гледай в чуждата паничка. Понякога ти се струва, че другите постигат всичко с лекота, че нямат нужда от дисциплина или че са си родени дисциплинирани. Струва ти се, че имат много повече свободно време и по-малко грижи. Всичко това действа силно демотивиращо.

Избягвай да си мислиш колко им е по-лесно на другите. Първо, защото ти виждаш само част от техния живот. Всеки сам знае своите тежести, отговорности, битките, които води и трудностите, с които трябва да се справя. Второ, защото всеки човек има различна цел. Ако твоята е по-амбициозна, нормално е да имаш по-малко свободно време и повече грижи. Винаги едно е за сметка на друго. Затова е важно да знаеш какво наистина искаш.

9. Наказвай се от време на време. Случвало ми се е да не изясня докрай условията на работа с някой клиент, защото съм уморена, не ми е до това, забравила съм. Случвало се е и той да види в пропуска ми възможност да ми плати по-малко, да ми извие ръцете да свърша нещо допълнително. Вместо да споря с него, аз се съгласявам. Бясна съм си, не ми се иска да е така, но не си търся правата, а приемам ситуацията. Така никога повече не допускам същата грешка.

Разбира се, ако често имаш подобен тип пропуски, по-добре е да не прилагаш този съвет, а да потърсиш друго решение на проблема. (Вероятно ти куца умението да водиш преговори като цяло.) Иначе ще работиш залудо много време. За теб е по-добре да прегледаш статиите:

10. Позволявай си да си недисциплиниран. Когато усетиш, че ти идва до гуша, а най-добре малко преди това, излез в неочаквана отпуска за ден-два, отиди на кино в два следобед, не спазвай никакъв режим и чети цял ден в леглото.

Разбира се, за да има ефект от тези съвети и насоки, трябва да ги прилагаш постоянно. Което вече зависи от собствената ти воля. За твое успокоение ще споделя, че ако удържиш фронта две седмици до месец, след това ще ти е много лесно.

Успех!

п.с. Ако ти имаш други методи за налагане на самодисциплина, сподели ги с нас. Благодаря.

One Comment
  1. Чудесни съвети, Иванка! 🙂

    Най ми допада последния съвет.

    Аз примерно започвам сутрин с най-трудните задачи и тъй като пиша, като теб, гледам да не ставам от стола 1 час. Така си свършвам най-трудното.

    Телефонът е хубаво да е захвърлен в другата стая, защото е огромен “разсейвач”.

    Поздрави,
    Свет

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *