Мария Пеева: Когато си обичаш професията, намираш начин да я напаснеш с децата и да се получи успешна картинка

Ако се чувстваш обезкуражен от фрийлансърската си съдба; ако се чудиш, ще се справиш ли хем да си родител, хем да си на свободна практика или имаш други колебания по повод тая сложна плетеница – професионално развитие, семейство, пари, лично време – интервюто с Мария Пеева, мама нинджа и филмов преводач, е специално за теб.

За мен беше забавно, окуражаващо и успокояващо да го прочета, особено последните истории. Препоръчвам ти го толкова горещо, колкото и любимото ми интервю от поредицата за фрийланс и родителство – това със Стефан Стефанов.

Приятно четене!

===========

Мария Пеева: Когато си обичаш професията, намираш начин да я напаснеш с децата и да се получи успешна картинка

интервю на Мая Цанева 

Мария Пеева е преводач на филми на свободна практика и майка на четирима сина. Тя е автор на блога http://mamaninja.info/, в който описва живописно „ежедневието на едно (не)съвсем стандартно българско семейство с мама и татко, четирима сина, две кучки и котарак“.

Как и кога започнахте да работите на свободна практика?

Детската ми мечта беше да стана учителка. Винаги съм си представяла как работя с деца и мисля, че от мен щеше да излезе добър преподавател. Но така се случи, че само след година работа в училище, кандидатствах почти на шега за преводач и редактор в най-голямата българска компания за разпространение на филми. Честно казано, не се и надявах да назначат точно мен, младо момиче от провинцията, без никакъв опит. Чак след като ме одобриха за изпитателния срок от три месеца, се замислих каква сериозна стъпка се налага да направим ние тримата. Тримата, защото вече бях омъжена, с дете на 3 години. Но съпругът ми ме подкрепи и така пристигнахме в София една неделна вечер, с бързия влак от Пловдив, награбили два куфара, едно ококорено хлапе и много добро настроение. След трите месеца обучение се оказа, че съм родена за тази професия и оттогава съм филмов преводач – вече 20 години.

Имате 4-ма сина. Как се променяше работният ви ритъм, когато се появиха децата едно по едно?

Хубавото на свободните професии е, че имаш възможност да определяш сам работното си време. И ако се научиш да не отлагаш за последния момент и да планираш правилно работните си ангажименти, успяваш да отделиш достатъчно време и за децата, без някакви сериозни промени в ритъма на работа. Със свободна професия е по-лесно да реагираш, ако някое дете се разболее, както и през ваканциите. Мисля, че свободната професия е прекрасен избор за всяка майка, която държи да се развива професионално, но и да разполага с време за децата си.

Много родители, особено  на свободна практика, се страхуват да имат повече от едно дете,  заради нестабилния ритъм на приходите. Как се решихте да имате голямо семейство?

Специално в моята сфера, филмовия превод, има достатъчно търсене и приходите са сравнително стабилни. Разбира се, първо трябва да се докажеш, после да се развиваш, винаги да държиш на името си и не на последно място – да спазваш сроковете стриктно.

В стремежа си да осигури постоянни приходи човек понякога е склонен да поеме повече ангажименти, отколкото може да изпълни навреме, а това неминуемо влияе на качеството на работа и на прецизността му. Добре е да се намери баланс между желанието за работа и реалните възможности. И както във всяка творческа професия – продуктът, творбата са на първо място. Когато се влагаш в работата си, парите идват сами. Добрите преводачи не работят с мисълта какъв хонорар ще вземат за конкретен филм или книга. Има филми, които бих превела напълно безплатно. Само не ме издавайте на възложителя. 🙂

А относно голямото семейство – независимо дали си със свободна професия, имаш собствен бизнес или работиш някъде на заплата, винаги има риск от неприятни финансови изненади. Не сме го обмисляли от тази гледна точка. Децата ни се случиха (или ние на тях) и все някак ще се оправим.

Кои са най-сериозните предизвикателства, с които се сблъсквате като многодетен родител? Коя е най-изненадващата/странна ситуация, в която сте попадали?

Да си многодетен родител е благодарна работа. Но човек трябва да го изпита на собствен гръб, за да го разбере. Теди, големият ми син, девет години беше единствено дете. Убедена съм, че ми беше по-трудно да гледам едно дете, отколкото три. Казвам три, защото той вече е много голям и не само се гледа сам, а отскоро има и семейство. Но тримата малки са си при нас и чудесно се отглеждат сами. 🙂

Шегувам се, разбира се. Има много грижи по тях, но и винаги има на кого да делегираш разни домакински задължения, игрите с най-малкия, разходката на кучето, пазаруването, подреждането на миялната, разтребването на играчките и какво ли не.

А относно странни и изненадващи ситуации – такива имаме всеки ден, без да преувеличавам. Всичките ми момчета са големи образи, много различни и своенравни, и динамиката вкъщи е уникална. Много е забавно, когато някой ни е на гости за първи път и не ни е свикнал.

Ако ви е интересно, можете да прочетете за тях в блога ми. Теди, най-големият, наскоро ми каза: „Мамо, ако решиш да напишеш книга, достатъчно е всеки ден да записваш какво се е случило съвсем накратко и за два месеца си готова“. Може и да го направя.

Какви хитрини/методи използвате, за да си осигурите спокойствие за работа вкъщи?

Най-много обичам да работя нощем. Когато момчетата са на училище/градина, успявам да се организирам и да си свърша всичко през деня, но когато са във ваканция или някой боледува, обожавам да седна на компютъра след като всички заспят, в пълна тишина, котката да ми се просне в краката и да вляза във филма. Буквално и преносно. А през деня лягам да подремна следобед с най-малкия и отново съм във форма.

Вие сте преводач. Как прилагате професионалните си умения на филолог при общуването с децата? Как говорите с хлапета в четири различни възрасти?

Винаги разговаряме с децата като с възрастни. И темите, които засягаме, също не са подбрани като „за деца“. Обяснявам всичко, за което ме питат, независимо дали са на две, дванайсет или двайсет години. Не се старая да използвам „детски“ думички, не им подбирам книгите и почти не ограничавам филмите.

Наскоро видях, че 8-годишният Коко си е пуснал „Игра на тронове“ по HBO. Казах му, че не е за неговата възраст, но сам да прецени. На петата минута го спря. Може и да греша, но мисля, че децата имат много добра автоцензура, която действа правилно, когато им дадеш възможност.

Моите момчета например знаят какво е „гей“, но не биха нарекли някого „педал“. Знаят как се правят бебетата, но не използват вулгарни думи. Мисля, че с децата трябва да се говори открито и искрено, без да им се спестяват много истини. Както и с възрастните впрочем. 

Блогът ви представя живота в голямо семейство като голямо приключение. Все пак какво ви идва в повече във фрийлансърството и родителството?

 „Колкото повече, толкова повече“, казва един голям мечешки философ. Нищо не ме плаши в работата и семейството, стига да сме здрави. Обичам разнообразие, обичам екшън и емоции. Може би някой ден ще ми е приятно да имам повече време и свобода да пътувам, това е, което трудно успяваме да организираме с всичките хлапета и животни. Но така или иначе, приключения наистина има, дори и без пътешествия. 🙂

Кои са най-най-големите заблуди на хората относно фрийлансърите родители?  Какви са най-странните и полезни съвети, които сте чували относно съчетаването на работата си с родителство на 4 деца?

Странно, сега се замислям, че всъщност никой не ми дава съвети. Сигурно хората си мислят, че с четири деца знам всичко. Което изобщо не е вярно. Но най-добрите решения са тези, които си изстрадаш сам. Всичко е много индивидуално и рецептата, която аз бих дала за съчетаване на работа у дома с родителство, няма да свърши работа за друг тип семейство. Единственият съвет, който бих си позволила да дам на майките със свободна професия е задължително да си вземат котлони/фурна с таймер. 🙂 Като се сетя колко баници и мусаки са отишли безславно в кофата заради някой блокбастер и колко деца тъжно са дъвкали сандвичи с кашкавал… Да е жив и здрав този, който е измислил електроуредите с таймер.

По какво си приличат родителството и работата на свободна практика? На какво ви учат децата като професионалист?

Децата ме учат на много повече отколкото аз – тях, това мога да кажа със сигурност. Заедно с тяхното израстване, пораствам и аз. Ясно е, че с деца човек се научава да си планира времето, да е прецизен, да е отговорен. Но нещо, за което съм изключително благодарна на децата си, е, че с тях съм винаги „актуална“ в изказа и интересите си. За филмовия превод това е голям плюс.

Как се постига баланс между личен живот, родителство с повече от едно дете, и работа при заетост на свободна практика?

Балансът не е лесно постижим, но не е и невъзможен. Трябва да си осигуриш лично пространство, дори и минимално. Важно е да научиш децата да уважават труда ти и доколкото им е възможно, да ти осигуряват спокойствие. В интерес на истината, понякога ми е по-трудно да убедя баща им, че се налага целия уикенд да съм ангажирана или че ще работя и по време на семейната почивка, защото не мога да откажа този проект. Понякога се шегува с мен, че се нарича „свободна, независима професия“, защото от нас, фрийлансърите, нищо не зависи. И може би е прав донякъде. Но когато близките ти виждат, че си щастлива с работата си, са готови да направят известни компромиси. Важно е да не е прекалено често, защото семейството винаги е на първо място.

И накрая нещо полезно: как се справяте, когато имате спешен проект и пълна къща?

Избягвам да взимам проекти, за които нямам поне два дни толеранс. Във въпросната пълна къща винаги има риск някое хлапе да се разболее, друго да ти разлее сок върху компютъра или котката да скочи на клавиатурата и да изтрие някой файл (да, и това сме го преживели).

Спомням си, когато бях бременна с втория ми син, превеждах Mean machine – „Гадняра“. Много приятен филм с Вини Джоунс, който отдавна щях да съм забравила, но се случи така, че Косьо реши да се появи на бял свят, преди да съм приключила превода. През цялото време в болницата си мислех за „Гадняра“, кой знае какво са си помислили докторите, ако съм бълнувала за Вини Джоунс. А когато ме изписаха след четири дни, на същия следобед седнах да го довърша и успях да го предам навреме. Пък Косьо се извъди голям футболист. Може и заради филма да е, знам ли. Най-вероятно просто се е метнал на баща си.

Всеки си обича децата, това е ясно. Но когато си обичаш и професията, винаги намираш начин да ги напаснеш някак и да се получи успешна картинка. Моите момчета много се гордеят с работата ми и винаги намират начин да се похвалят пред приятелите си. „Ей, този филм „Отряд самоубийци“ е жесток, да знаеш! МАМА ГО ПРЕВЕЖДА!“ Безценно, нали?

===========

За автора

Мая Цанева е журналист, специалист „Връзки с обществеността“ на свободна практика и експерт по европейски проекти. Щастлив родител на малкия Митко. Магистър по европейски науки от НБУ и докторант към Софийски университет. Има над 10-годишен журналистически опит в пресата и електронните медии. Специализира в областта на предприемачеството. Пише за в.“Труд“, „Жената днес“, „Дневникът на мама“ и др. издания.Свържете се с Мая и/или научете повече за професионалния й опит.

Ако искате да споделите своята история на родител фрийлансър и какви предизвикателства срещате, пишете ми. Очаквайте и практична информация за вашите социални задължения и права като родители, които работят на свободна практика.