Каквото повикало, такова се обадило
 |
п.с. Цъкни върху картинката, за да я увеличиш.
Тази седмица получих неустоимо предложение. То ме накара да се замисля за пореден път за плюсовете и минусите на работата на свободна практика и на работата в офис. Нещата изглеждат горе-долу по следния начин.
Няколко събития от изминалите две седмици ме провокираха да ти предложа кратък преглед на основни за начинаещия фрийлансър положения. Подчертавам, че всички размисли, страсти и изводи са плод на личния ми опит. Ти може да имаш друга гледна точка и да се справяш перфектно по съвсем различен начин. (Всичко, което ти се иска да споделиш по темата, е добре дошло.)
Независимо с какво си решил да се занимаваш – писане на статии и съдържание за уеб, дизайн, преводи – първата крачка е да си направиш портфолио. Ако нямаш никакъв опит в областта, в която искаш да се изявяваш, вложи старание, умение и разработи примерни проекти. Естествено, не забравяй някъде да отбележиш, че са такива.
Провери на практика как инициативният копирайтър печели поръчки.
Преди да атакуваш клиентите, запознай се с това как се пише работен имейл и какво трябва да съдържа.
Научи се да ценообразуваш и да преговаряш за цени. Помисли как да се справиш с клиент, който казва: “Цената ви е твърде висока”.
Реши за себе си два много важни въпроса – този за коректността към клиента и този всякаква работа по-добре ли е от никаква работа.
Експериментирай и се научи да си разпределяш времето. Ще се убедиш, че теорията и практиката на работата от вкъщи са две много различни неща.
Последната голяма почивка за тази пролет мина и замина. Ако си нажален, разконцентриран и се чудиш как ще се върнеш към работен режим, предлагам ти няколко трика, които вече съм изпробвала.
Пожелавам ти скоро да минеш към фрийланс за напреднали.
И не забравяй, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Винаги.
Хубава седмица от мен.
Къде е границата между професионализма и твърде личното отношение?
Със сигурност си чувал, че бизнес се прави с лично отношение. И понеже си фрийлансър, който иска нещата да му се получават, най-вероятно спазваш усърдно това правило. Чудесно! Замислял ли си се, къде е границата?
Има един момент, в който личното отношение става твърде лично и започва да пречи. Когато клиентът ти стане твърде близък или когато приемаш работата като дело на живот и смърт. Имам една добра новина за теб – нищо не е въпрос на живот и смърт освен опасното приближаване към смъртта. Имам и една лоша – колкото по-лично приемаш работата си, толкова по-зле ще я вършиш. Научи се да поставяш граници.
Професионализмът предполага да правиш всичко, което се изисква от теб, плюс още малко, колкото се може по-добре. Да имаш лично отношение към клиента означава да знаеш какво е най-доброто за неговата ситуация. Да можеш да се поставиш на негово място и когато е необходимо, да му направиш отстъпка – и не говоря само за цени. Да реагираш бързо, с хладен ум и горещо сърце. Както би направил за себе си. Не вярвам, ако си разярен, да тръгнеш да работиш или да спориш с партньори и клиенти. А ако все пак го правиш, спри. Това може само да ти навреди.
Твърде лично отношение е да пренебрегваш семейството си цял ден, да прослушаш всички радиостанции, за да разбереш дали излъчват рекламния клип на клиента ти, а след това изпаднеш в нервна криза, защото в едната са го излъчили с 10 минути по-късно.
(Не се хващай за примера, сигурна съм, че можеш да намериш още по-добри в собствената си практика.)
Добрият професионалист се държи, както се държи влюбеният шест месеца след началото на връзката. Отваря си очите. Вижда недостатъците, вижда прекрасните неща и се опитва да направи най-доброто, за да просъществува връзката без да заличава себе си в нея.
Пожелавам ти прекрасна седмица.
Аз се обичам. Обичай се и ти. Помага.
🙂
Знам, че в този блог обикновено редя мъдри мисли и полезни съвети за фрийланс и фрийлансъри, но от няколко седмици в главата ми се върти една притча и не мога да не я споделя с теб. Ти я отнеси към фрийлансърството. Сигурна съм, че ще намериш връзката.
***
Един човек решил да отиде при господ и да го пита къде да намери щастието. По пътя срещнал изпосталял вълк, който страдал от загуба на апетит.
– Къде отиваш, човече? – попитал вълкът.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека ти каже аз как да се спася, че виж в какво съм се превърнал.
Обещал човекът да помогне и отминал. Повървял, повървял и срещнал много красива жена, която седяла под едно дърво и не можела да помръдне.
– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека каже аз какво да направя.
Обещал човекът да попита и отминал. Вървял, вървял и стигнал до една върба – наполовина изсъхнала.
– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
– Отивам при господ да каже къде ми е щастието.
– Моля ти се, като го срещнеш, попитай го аз какво да направя, че виждаш как се измъчвам.
Обещал човекът. Продължил да върви и най-сетне пристигнал.
Разговорили се с господ и разбрал, че щастието му го чака по обратния път към дома. Осведомил се какво трябва да направят върбата, жената и вълкът, за да се отърват от нещастията си и тръгнал обратно.
Стигнал човекът до върбата и й казал:
– В корените ти има закопан сандък с голямо имане. Трябва някой да го изрови и ти пак ще се раззелениш цялата.
– Моля ти се, човече, помогни ми – изплакала върбата – изрови имането и го вземи с тебе.
– Не мога – отговорил човекът – бързам. Господ каза, че щастието ми ме чака по обратния път за вкъщи.
И продължил да тича надолу по пътеката.
Не минало много и стигнал до жената.
– Питах господ и за тебе – казал – трябва да накараш някой мъж да те целуне. Двамата тутакси ще се влюбите един в друг и ще тръгнете заедно по земята.
– Моля ти се, човече, целуни ме – трепнала с мигли жената.
– Не мога. Бързам. Господ, каза, че щастието ми ме чака по обратния път за вкъщи.
Отминал той надолу по пътеката – запъхтян, запотен. Бързо стигнал до вълка.
– Господ каза, че за да ти се върне апетита трябва да хапнеш човешко месо. Аз продължавам нататък, защото моето щастие ме чака по обратния път за…
И не успял да довърши последната си дума, защото вълкът го изял.
Това е от мен.
Пожелавам ти бавна седмица.
🙂
Отиди на театър, кино, концерт, прочети книга или просто се разходи в парка. Всичко, което натрупваш като страничен опит, е жизненоважно за твоята работа. Наблюдавай. Мисли. Учи непрекъснато. Кради от майсторите колкото се може повече. Разбира се, не забравяй да осмислиш “откраднатото” преди да го приложиш.
***
Разбери какво се крие зад мистерията “маркетингова стратегия” с помощта на Стефан Русев и статията “Как изглежда една маркетинг стратегия?” Защо ти е такова чудо, когато си фрийлансър? Защото да не знаеш как да се продаваш и да планираш развитието си, е равно на самоубийство. (Имай предвид, че конкурентното предимство “качество на ниска цена” отдавна не върви. Предлагам ти един начин, по който да разбереш кое е твоето.)
***
Сподели с мен 19 минути и 32 секунди от живота си. Това е една от любимите ми презентации. Елизабет Гилбърт говори за творчеството, отговорността, способността ни да правим каквото трябва, а пък да става каквото ще… въобще… Оле! (За да разбереш последното, просто трябва да изгледаш презентацията.)
***
Не забравяй, че “най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, когато сами си го определят.” Това го казва лично Пипи Дългото Чорапче. Не се опитвай да спориш с нея. Все пак има майка ангел, баща негърски крал, а тя самата цял живот е управлявала моретата. Затова я послушай и си направи “реда”, както трябва. И си го спазвай.
Всичко по-по-най-и още повече от мен.
Не знам как се разбираш с гласовете в твоята глава, но аз за пореден път се убедих, че трябва внимателно да слушам своите, да не ги прекъсвам и да правя каквото ми казват. Нека да обясня.
