Category Archives: Професионално и личностно развитие

Няколко събития от изминалите две седмици ме провокираха да ти предложа кратък преглед на основни за начинаещия фрийлансър положения. Подчертавам, че всички размисли, страсти и изводи са плод на личния ми опит. Ти може да имаш друга гледна точка и да се справяш перфектно по съвсем различен начин. (Всичко, което ти се иска да споделиш по темата, е добре дошло.)

Независимо с какво си решил да се занимаваш – писане на статии и съдържание за уеб, дизайн, преводи – първата крачка е да си направиш портфолио. Ако нямаш никакъв опит в областта, в която искаш да се изявяваш, вложи старание, умение и разработи примерни проекти. Естествено, не забравяй някъде да отбележиш, че са такива.

Провери на практика как инициативният копирайтър печели поръчки.
Преди да атакуваш клиентите, запознай се с това как се пише работен имейл и какво трябва да съдържа. 

Научи се да ценообразуваш и да преговаряш за цени. Помисли как да се справиш с клиент, който казва: “Цената ви е твърде висока”.

Реши за себе си два много важни въпроса – този за коректността към клиента и този всякаква работа по-добре ли е от никаква работа.

Експериментирай и се научи да си разпределяш времето. Ще се убедиш, че теорията и практиката на работата от вкъщи са две много различни неща.

Последната голяма почивка за тази пролет мина и замина. Ако си нажален, разконцентриран и се чудиш как ще се върнеш към работен режим, предлагам ти няколко трика, които вече съм изпробвала.

Пожелавам ти скоро да минеш към фрийланс за напреднали.
И не забравяй, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Винаги.
Хубава седмица от мен.

Къде е границата между професионализма и твърде личното отношение?

Със сигурност си чувал, че бизнес се прави с лично отношение. И понеже си фрийлансър, който иска нещата да му се получават, най-вероятно спазваш усърдно това правило. Чудесно! Замислял ли си се, къде е границата?

Има един момент, в който личното отношение става твърде лично и започва да пречи. Когато клиентът ти стане твърде близък или когато приемаш работата като дело на живот и смърт. Имам една добра новина за теб – нищо не е въпрос на живот и смърт освен опасното приближаване към смъртта. Имам и една лоша – колкото по-лично приемаш работата си, толкова по-зле ще я вършиш. Научи се да поставяш граници.

Професионализмът предполага да правиш всичко, което се изисква от теб, плюс още малко, колкото се може по-добре. Да имаш лично отношение към клиента означава да знаеш какво е най-доброто за неговата ситуация. Да можеш да се поставиш на негово място и когато е необходимо, да му направиш отстъпка – и не говоря само за цени. Да реагираш бързо, с хладен ум и горещо сърце. Както би направил за себе си. Не вярвам, ако си разярен, да тръгнеш да работиш или да спориш с партньори и клиенти. А ако все пак го правиш, спри. Това може само да ти навреди.

Твърде лично отношение е да пренебрегваш семейството си цял ден, да прослушаш всички радиостанции, за да разбереш дали излъчват рекламния клип на клиента ти, а след това изпаднеш в нервна криза, защото в едната са го излъчили с 10 минути по-късно.
(Не се хващай за примера, сигурна съм, че можеш да намериш още по-добри в собствената си практика.)

Добрият професионалист се държи, както се държи влюбеният шест месеца след началото на връзката. Отваря си очите. Вижда недостатъците, вижда прекрасните неща и се опитва да направи най-доброто, за да просъществува връзката без да заличава себе си в нея.

Пожелавам ти прекрасна седмица.
Аз се обичам. Обичай се и ти. Помага.
🙂

Знам, че в този блог обикновено редя мъдри мисли и полезни съвети за фрийланс и фрийлансъри, но от няколко седмици в главата ми се върти една притча и не мога да не я споделя с теб. Ти я отнеси към фрийлансърството. Сигурна съм, че ще намериш връзката.

***

Един човек решил да отиде при господ и да го пита къде да намери щастието. По пътя срещнал изпосталял вълк, който страдал от загуба на апетит.

– Къде отиваш, човече? – попитал вълкът.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека ти каже аз как да се спася, че виж в какво съм се превърнал.

Обещал човекът да помогне и отминал. Повървял, повървял и срещнал много красива жена, която седяла под едно дърво и не можела да помръдне.

– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
– Отивам при господ да го питам къде ми е щастието.
– Като го срещнеш, моля ти се, нека каже аз какво да направя.

Обещал човекът да попита и отминал. Вървял, вървял и стигнал до една върба – наполовина изсъхнала.

– Къде отиваш, човече? – попитала тя.
–  Отивам при господ да каже къде ми е щастието.
– Моля ти се, като го срещнеш, попитай го аз какво да направя, че виждаш как се измъчвам.

Обещал човекът. Продължил да върви и най-сетне пристигнал.
Разговорили се с господ и разбрал, че щастието му го чака по обратния път към дома. Осведомил се какво трябва да направят върбата, жената и вълкът, за да се отърват от нещастията си и тръгнал обратно.

Стигнал човекът до върбата и й казал:
– В корените ти има закопан сандък с голямо имане. Трябва някой да го изрови и ти пак ще се раззелениш цялата.
– Моля ти се, човече, помогни ми – изплакала върбата – изрови имането и го вземи с тебе.
– Не мога – отговорил човекът – бързам. Господ каза, че щастието ми ме чака по обратния път за вкъщи.

И продължил да тича надолу по пътеката.
Не минало много и стигнал до жената.

– Питах господ и за тебе – казал – трябва да накараш някой мъж да те целуне. Двамата тутакси ще се влюбите един в друг и ще тръгнете заедно по земята.
– Моля ти се, човече, целуни ме – трепнала с мигли жената.
– Не мога. Бързам. Господ, каза, че щастието ми  ме чака по обратния път за вкъщи.

Отминал той надолу по пътеката – запъхтян, запотен. Бързо стигнал до вълка.
– Господ каза, че за да ти се върне апетита трябва да хапнеш човешко месо. Аз продължавам нататък, защото моето щастие ме чака по обратния път за…

И не успял да довърши последната си дума, защото вълкът го изял.

Това е от мен.
Пожелавам ти бавна седмица.
🙂

Отиди на театър, кино, концерт, прочети книга или просто се разходи в парка. Всичко, което натрупваш като страничен опит, е жизненоважно за твоята работа. Наблюдавай. Мисли. Учи непрекъснато. Кради от майсторите колкото се може повече. Разбира се, не забравяй да осмислиш “откраднатото” преди да го приложиш.

***
Разбери какво се крие зад мистерията “маркетингова стратегия” с помощта на Стефан Русев и статията “Как изглежда една маркетинг стратегия?” Защо ти е такова чудо, когато си фрийлансър? Защото да не знаеш как да се продаваш и да планираш развитието си, е равно на самоубийство. (Имай предвид, че конкурентното предимство “качество на ниска цена” отдавна не върви. Предлагам ти един начин, по който да разбереш кое е твоето.)

***

***
Не забравяй, че “най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, когато сами си го определят.” Това го казва лично Пипи Дългото Чорапче. Не се опитвай да спориш с нея. Все пак има майка ангел, баща негърски крал, а тя самата цял живот е управлявала моретата. Затова я послушай и си направи “реда”, както трябва. И си го спазвай.

Всичко по-по-най-и още повече от мен.

Не знам как се разбираш с гласовете в твоята глава, но аз за пореден път се убедих, че трябва внимателно да слушам своите, да не ги прекъсвам и да правя каквото ми казват. Нека да обясня.

Вече си минал фаза 1, в която гризеш нокти до лактите дали на следващия ден ще имаш поръчка. Имаш редовни клиенти. Можеш да планираш работата си за целия месец и дори да поемеш няколко извънредни поръчки. Поздравления. Сега е моментът да преразгледаш плановете си и да си формулираш нови цели. Например:

• Искам да предлагам по-специализирани и по-високоплатени услуги.
• Искам да работя само по проекти, които са ми интересни.
• Искам да премина от фрийланс към собствен бизнес.
• Нищо не искам, положението ме задоволява такова, каквото е.

Всичко е възможно. Просто отдели време да помислиш. В момента си достатъчно спокоен финансово, за да можеш да си позволиш лек завой в нова посока. Напиши си на един лист какво искаш да постигнеш в следващата една година. След това си отбележи, стъпка по стъпка, какво трябва да направиш, за да постигнеш целта си. А после не ти остава нищо друго, освен да действаш.

Не искаш да променяш нищо? Добре, но това не значи, че трябва да се оставиш на инерцията. Не спирай да търсиш клиенти и да изпращаш портфолиото си на фирми, с които ще ти е интересно да работиш. Помни, че клиентите ти могат да намалеят във всеки един момент и трябва да бъдеш подготвен, за да не се върнеш в изходна позиция. По този повод ще ти разкажа една много кратка притча:

На един човек не му вървяло нито в работата, нито в личния живот и той намислил да се удави. На моста обаче го срещнал един дядо. Разпитал го и като разбрал каква е работата, му казал да не бърза да умира, защото и това ще мине и всичко ще се обърне в негова полза. Послушал го човекът. Прибрал се в къщи. Заловил се за работа. И след време натрупал пари, купил си къща, оженил се. Бил събрал приятели около богата трапеза, когато на вратата се почукало. Отворил той и какво да види – старецът, който срещнал на моста, стои пред него. Зарадвал се човекът. Поканил го да влезе, налял му чаша вино, избрал му от най-хубавите гозби. Старчето не посегнало към тях, а само се засмяло и казало:
“Синко, аз съм тук, за да ти напомня, че и това ще мине.”

Та така… мисли навреме, не спирай да работиш и си осигури плавен преход от това към това или към нещо трето.

Успешна седмица от мен.
🙂