Фрийланс и взаимопомощ

“Рекламата “от уста на уста” за фрийлансъри – как става?” – обещавам следващата неделя да ти дам  изчерпателна информация по темата. Днес ще ти разкажа една притча. Сещам се за нея винаги, когато става въпрос за помощ между колеги.

Един човек получил еднопосочен билет за посещение на високо равнище при свети Петър. Като пристигнал, светецът извикал един ангел и го помолил да разведе новодошлия из божиите селения. Тръгнали двамата и първо посетили ада.

Там хората стояли пред дълги трапези, отрупани с всякакви ястия – имало от пиле мляко. Всеки човек държал огромна вилица или лъжица и се опитвал да си вземе от някое ястие. Естествено, опитите винаги завършвали с неуспех. Хората гледали вкусните манджи, преглъщали, давели се в слюнка, натрупвали мускулна маса от гребането с вилиците и лъжиците и… гладували.

След това ангелът и новодошлият посетили рая. Там хората стояли пред дълги трапези, отрупани с всякакви ястия. Да, имало и от пиле мляко. Всеки държал огромна вилица или лъжица, загребвал с тях усърдно и се чувало непрекъснато мляскане. Защо ли? Защото хората се хранели един друг.

Какво се е случило с новопристигналата душа, в рая ли е останала или в ада, не мога да ти кажа. А и не това е най-важното. Помисли си за твоето начало като фрийлансър. За случаите, в които си имал/имаш нужда от помощ. За случаите, в които са ти искали/или ти искат  помощ.
Все си мисля, че раят не е мястото, на което се чувстваш непрекъснато щастлив, защото ти дават. Раят е мястото, в което двама души искат да дават и да взимат един от друг. В това е смисълът. А ти си помисли къде искаш да живееш.

Добър апетит и успешна седмица. 🙂