Category Archives: Професионално и личностно развитие

Преди няколко дни си купих ягоди. Отидох на сергията, на която пазарувам редовно. Жената ми предложи преоценени ягоди. Сбръчкани, нагнили и като за изхвърляне. Отказах.
Имаше и свежи, сочни – изкусителни – ягоди. Вярно, бяха двойно по-скъпи, но си заслужаваше. Помолих я да ми сложи от тях и продължих да избирам другите плодове и зеленчуци.

Когато се прибрах в къщи, с лакомо нетърпение развързах торбичката с ягоди и… от вътре – смачкани, нагнили и като за изхвърляне – се подаваха преоценените плодове, за които си бях платила двойна цена. Не съм се чувствала по-обидена от много време.

1. Взимат ме за по-глупава отколкото съм, само защото съм гласувала на някого доверие.
2. Наистина съм глупава и съм сбъркала в преценката си за дамата, за която е по-важно да изкара два лева повече сега и да ме загуби като клиент за в бъдеще.

Каква е връзката между фрийланса и ягодите? Голяма.

Ако си спомняш, в предния пост писах за постоянните клиенти и доверието. Същото е.
Аз съм фрийлансър, който се смята за професионалист в своята област. За мен е обидно, когато непрекъснато ме следят, разпитват ме докъде съм стигнала и искат да ме контролират. Затова стискам зъби (в повечето случаи), докато някой поиска от мен ягоди и забрави да ми гледа в ръцете. Тогава давам най-доброто от себе си.

Това е моментът, в който можеш да изненадаш клиента си и да го спечелиш завинаги или поне за сравнително дълъг период от време.
Дебни този момент и не го проигравай. Не предлагай преоценени ягоди. Не забравяй, че ако ги пуснеш на пазара, рано или късно ще попаднат и в твоята чанта.

За всички е ясно, че първият работен ден, след повече от два почивни, е време за адаптация, проверяване на пощата, пиене на кафе, разсеяно отговаряне на имейли и обсъждане кой къде и как е почивал.

Ти си фрийлансър и нямаш колеги, на които да разкажеш какво точно ти се е случило, къде си бил и колко е лошо обслужването в новия бар на еди-коя-си-улица. Разсейваш се с Фейсбук, Туитър, любимите си блогове. Успокояваш се, че за деня имаш само няколко поръчки от редовни клиенти, с които се чувстваш спокоен. Няма да излизаш и имаш време да свършиш всичко, което си планирал.

Не позволявай това да се случва. Не цитирай дори на шега поговорката „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.“ Знам колко е трудно. Затова споделям с теб няколко номера, с които превъзмогвам мързела и липсата на концетрация.

Continue reading →

Понякога клиентите си мислят, че щом си фрийлансър си благодарен на всяка поръчка, която получаваш и не можеш да казваш “не”. Ето няколко случая, в които те съветвам да ги изненадаш.

1. Лошо отношение. Това е една от причините да не искам да работя с шеф.
Не виждам защо тогава трябва да търпя клиент, който от самото начало има лошо отношение към мен. Ако някой толкова много не харесва това, което правиш, защо иска да работи с теб?

2. Опит за драстично намаляване на цените от страна на клиента. Имаш си базова оферта. Имаш си политика за отстъпки. Спазвай си ги. Качествената работа струва пари. Това твоят клиент го знае много добре, когато продава продукта/услугата си на своите клиенти.

3. Несъобразяване с графика ти. Всички работим и имаме програма за деня. Затова според мен е редно работните срещи да се уговарят поне един ден предварително. Естествено, че можеш да направиш изключение: ако човекът е в града за малко и иска да се запознаете на живо; ако постоянен клиент има нужда от нещо по спешност и т.н.
Когато някой се държи с теб като с момиче на повикване и не уважава времето и ангажиментите ти, дали ще уважава и оценява работата, която вършиш за него?

4. Работа над уговорената без допълнително заплащане. Разбира се, това е много общо казано и, дали да се съгласиш или не, зависи най-вече от конкретната ситуация. Няма нищо лошо да направиш нещо за свой постоянен клиент или ако поръчката ти е важна, да поработиш повечко за чест и слава. Но има случаи, в които клиентът се е съгласил на цената, одобрил си е проекта и след известно време иска още един вариант. Без да е ясно защо, без насоки, а просто така… да има… В тези случаи те съветвам да откажеш.

5. Не си сигурен, че можеш да се справиш с работата. Вече съм писала за тази ситуация.

Знам колко е трудно всъщност за един фрийлансър да казва “не”. Изкушението да вземеш и тази поръчка, да си осигуриш още работа и пари е голямо.
Но вече се убедих, че от подобни изкушения, освен неприятности, не печеля нищо. Общуването е трудно. Мотивировката и на двете страни – нулева или съвсем погрешна. Резулатът – плачевен.

За да запази качеството на работата, уважението на клиента и самоуважението си, фрийлансърът просто трябва да се научи да използва тази вълшебна дума – “не”.
Сигурно е, че тогава много по-често ще чува от клиентите си още по-вълшебната дума “да”.

или един ден на копирайтъра фрийлансър

По желание на Рая ще разкажа как минава един фрийлансърски работен ден за мен. При това ще го опиша такъв, какъвто е сега, защото в началото опитите ми за организация бяха направо нелепи.

На теория фрийлансърът може да спи до късно и да работи после, като преди това дълго пие кафе и се мотка по пижама.

На практика ставам в 8 ч. Правя упражнения до 8:30. (Наложи се, когато открих, че се уморявам след половин час ходене пеша и дънките все повече ме стягат.) Душ, закуска и в 9:30 съм пред компютъра.

На теория трябва да преглеждаш фрийланс сайтовете непрекъснато, защото може да изпуснеш поръчка.
На практика това губи много време, затова ги проверявам сутрин и към края на работния ден.

Continue reading →

Чувал си израза “за толкова пари, толкова работа”. Сигурна съм. Той е началото на един омагьосан кръг, в който ти плащат малко, затова ти работиш лошо, но като работиш лошо, защо трябва да ти плащат повече, и понеже не ти плащат кой знае колко, на теб ти е все тая и продължаваш да работиш, колкото да се каже, че работиш…

Ако си фрийлансър, някъде на третото кръгче с това влакче на ужасите, ще излетиш от вагона.

Професионалното ти отношение е в основата на добре свършената работа. Може да си гениален, но ако те мързи, не изпипваш нещата и ти е все тая какво ще се случи с проекта, той няма да свърши почти никаква работа на клиента ти. Възможностите да получиш нови поръчки ще намаляват.
Комбинацията от по-скромни възможности и желание всичко да бъде изпипано до последния детайл е много по-печеливша.

Струва ти се, че не те оценяват достатъчно? Не приемай поръчката. Щом си я приел, направи всичко както трябва.
Мислиш, че заслужаваш повече пари за това, което вършиш? Поискай си ги. И покажи защо точно трябва да ти ги дадат.

Ако работиш точно толкова, за колкото ти плащат, никога няма да получиш повече. Ако не си поискаш, вероятно също.
Отношението към собствената ни работа, определя и отношението на другите към нея.
Затова следващият път, когато клиент ти обясни как:

– и той може да го направи това с фотото и шопа, но няма време;
– предпочита да ти плаща и да седиш на бюро, за да те гледа какво правиш;
– не вижда защо да ти дава кой знае какви пари, за да му напишеш 3 страници текст, на него кой му плаща, че е научил азбуката;

помисли как се държиш ти. Помни, че отношението на хората може да бъде променяно. Процесът е бавен, труден и понякога човек се уморява. Но си струва. Защото така ще се измъчиш днес, но ще работиш и живееш значително по-лесно утре.

Всъщност, това важи не само за работата, а за отношението ти към всичко – града, в който живееш, храната, която ядеш, хората – познати и непознати, с които общуваш.

Ти си фрийлансър. Избрал си свободата и всички отговорности, които тя носи със себе си.
Защитавай ги.

И хубава седмица.

Вече можете да гледате всички презентации от първия Ignite София.
По-долу е моята презентация на тема “Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?”
Ще си помислите, че това вече сте го чели. Повярвайте ми, различно е. Приятно гледане! 🙂

Каква е връзката между фрийланса и пижамата? Голяма.

В началото, когато започвах да работя като копирайтър фрийлансър, често прекарвах цял ден по пижама. Понякога и по няколко дни. От една страна е хубаво. Нищо не те стяга и като те дострашее за цялата сигурност, която си загубил, разделяйки се с работата си във фирма, си казваш:”Поне съм свободен и никой не ми казва какво да правя. Ако бях в офиса, щях ли да стоя по пижама цял ден?”

После установих, че има пряка връзка между пижамата и гадното ми настроение – страхът, обезкуражаването, депресията. Когато ми омръзна да се чувствам зле, забелязах, че съм уморена. И ме мързи да се облека. Най-сетне, решавайки да се взема в ръце, първото, което си помислих е как ще започна да ставам рано и ще сменям пижамата си с други дрехи.

Добрата концентрация, която е необходима, за да свършиш качествено максимално много работа за кратко време се плаши от пижамата като дявол от тамян.
Излизаш ли на свободна практика, ти трябва двойно по-голям самоконтрол.
Само така можеш наистина да разпределиш времето си правилно, за да ти стига за всичко: търсене на клиенти, договаряне на поръчки, писане на статии или каквато и да е друга възложена работа; и да не забравяш собствените си проекти.

Когато мине през първоначалното втрещяване, паника, чувство за слободия и опипване на почвата, фрийлансърът си съблича пижамата. Към спецификите на професията му – дизайнер, копирайтър, програмист, преводач – с които се е съобразявал до този момент, се прибавят и особеностите на това да е фрийлансър. Той просто става професионалист, на когото можеш да разчиташ.

Ти си фрийлансър и се чудиш откъде да я подхванеш? Започни с простите неща. Помни, че работата винаги изисква дисциплина и концентрация. За да не загубиш обаче усещането за свобода, което те мотивира и успокоява, съблечи дрехите, с които си спал и си облечи официалната работна пижама. Помага. 🙂