Category Archives: Професионално и личностно развитие

Чувал си израза “за толкова пари, толкова работа”. Сигурна съм. Той е началото на един омагьосан кръг, в който ти плащат малко, затова ти работиш лошо, но като работиш лошо, защо трябва да ти плащат повече, и понеже не ти плащат кой знае колко, на теб ти е все тая и продължаваш да работиш, колкото да се каже, че работиш…

Ако си фрийлансър, някъде на третото кръгче с това влакче на ужасите, ще излетиш от вагона.

Професионалното ти отношение е в основата на добре свършената работа. Може да си гениален, но ако те мързи, не изпипваш нещата и ти е все тая какво ще се случи с проекта, той няма да свърши почти никаква работа на клиента ти. Възможностите да получиш нови поръчки ще намаляват.
Комбинацията от по-скромни възможности и желание всичко да бъде изпипано до последния детайл е много по-печеливша.

Струва ти се, че не те оценяват достатъчно? Не приемай поръчката. Щом си я приел, направи всичко както трябва.
Мислиш, че заслужаваш повече пари за това, което вършиш? Поискай си ги. И покажи защо точно трябва да ти ги дадат.

Ако работиш точно толкова, за колкото ти плащат, никога няма да получиш повече. Ако не си поискаш, вероятно също.
Отношението към собствената ни работа, определя и отношението на другите към нея.
Затова следващият път, когато клиент ти обясни как:

– и той може да го направи това с фотото и шопа, но няма време;
– предпочита да ти плаща и да седиш на бюро, за да те гледа какво правиш;
– не вижда защо да ти дава кой знае какви пари, за да му напишеш 3 страници текст, на него кой му плаща, че е научил азбуката;

помисли как се държиш ти. Помни, че отношението на хората може да бъде променяно. Процесът е бавен, труден и понякога човек се уморява. Но си струва. Защото така ще се измъчиш днес, но ще работиш и живееш значително по-лесно утре.

Всъщност, това важи не само за работата, а за отношението ти към всичко – града, в който живееш, храната, която ядеш, хората – познати и непознати, с които общуваш.

Ти си фрийлансър. Избрал си свободата и всички отговорности, които тя носи със себе си.
Защитавай ги.

И хубава седмица.

Вече можете да гледате всички презентации от първия Ignite София.
По-долу е моята презентация на тема “Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?”
Ще си помислите, че това вече сте го чели. Повярвайте ми, различно е. Приятно гледане! 🙂

Каква е връзката между фрийланса и пижамата? Голяма.

В началото, когато започвах да работя като копирайтър фрийлансър, често прекарвах цял ден по пижама. Понякога и по няколко дни. От една страна е хубаво. Нищо не те стяга и като те дострашее за цялата сигурност, която си загубил, разделяйки се с работата си във фирма, си казваш:”Поне съм свободен и никой не ми казва какво да правя. Ако бях в офиса, щях ли да стоя по пижама цял ден?”

После установих, че има пряка връзка между пижамата и гадното ми настроение – страхът, обезкуражаването, депресията. Когато ми омръзна да се чувствам зле, забелязах, че съм уморена. И ме мързи да се облека. Най-сетне, решавайки да се взема в ръце, първото, което си помислих е как ще започна да ставам рано и ще сменям пижамата си с други дрехи.

Добрата концентрация, която е необходима, за да свършиш качествено максимално много работа за кратко време се плаши от пижамата като дявол от тамян.
Излизаш ли на свободна практика, ти трябва двойно по-голям самоконтрол.
Само така можеш наистина да разпределиш времето си правилно, за да ти стига за всичко: търсене на клиенти, договаряне на поръчки, писане на статии или каквато и да е друга възложена работа; и да не забравяш собствените си проекти.

Когато мине през първоначалното втрещяване, паника, чувство за слободия и опипване на почвата, фрийлансърът си съблича пижамата. Към спецификите на професията му – дизайнер, копирайтър, програмист, преводач – с които се е съобразявал до този момент, се прибавят и особеностите на това да е фрийлансър. Той просто става професионалист, на когото можеш да разчиташ.

Ти си фрийлансър и се чудиш откъде да я подхванеш? Започни с простите неща. Помни, че работата винаги изисква дисциплина и концентрация. За да не загубиш обаче усещането за свобода, което те мотивира и успокоява, съблечи дрехите, с които си спал и си облечи официалната работна пижама. Помага. 🙂

Колкото повече работиш, толкова повече опит и техника трупаш.
Поне за мен това важи с пълна сила. Отдавна вече имам изработена система за подготовка и писане на статии и сценарии или измисляне на слогани.

Това не значи, че ми е безинтересно. Напротив. Опитът ми помага да се изненадвам повече, когато започна работа върху нещо ново и ме спасява, когато блокирам.
Впускаш ли се в нов проект, добрата техника е сигурна опора.
Осланяш ли се само на нея и не усещаш колко умора си натрупал, добрата техника е сигурен препъни камък.

Включваш на автопилот. Желанието за работа, любопитството и енергията ти са си взели почивен ден. С минимално ниво на концентрация, сръчни ръце и максимална доза занаятчийство продължаваш да пишеш. Защо ли? Защото имаш срокове. Поел си ангажимент. Нужни са ти пари, а и готовите текстове не са лоши. Прилични са. Дори си ги написал по-бързо, т.е. бил си по-продуктивен. И продължаваш.

Понякога постоянен клиент насочва вниманието ти към проблема.
Поняко го забелязват читателите на блога ти. Нищо не казват. Просто спират да посещават този адрес.
Обикновено самият ти се усещаш последен, защото текстовете ти са изрядни, с добре изложена тема, без правописни и пунктуационни грешки. Само че нямат душа. Еднакви са. Всичките. Абсолютно безлични.

Не си прави труда да издирваш техники за стимулиране на вдъхновението и креативността. (Има много такива, но не в това е въпросът.)
Излез навън. Дишай. Гледай. Слушай. Прави каквото пожелаеш, само не пиши текстове. Когато усетиш, че желанието ти за работа се е върнало, а любопитството само си търси повод да задълбае в неизвестна посока, се прибери в къщи. Включи компютъра и бавно започни отначало.

Аз лично смятам да направя точно това.

🙂

Когато започнеш да работиш като фрийлансър, този въпрос добива гигантско значение. Досега си бил копирайтър на заплата. Вероятно знаеш какви цени дава рекламната агенция на клиентите си, но не забравяй, че в тях тя включва и издръжката и печалбата си.

Вече си на свободна практика и сам определяш цената на труда си. Не трябва да е много ниска, защото няма да можеш да се издържаш и вероятно никой няма да гледа сериозно на предложението ти. Не трябва да е и много висока, защото няма да можеш да продадеш труда си.

Всяко начало е трудно. Когато клиент те попита за цена на статия, превод или слоган, ти се паникьосваш, изкушаваш се да поискаш повече, но казваш по-малко и с опънати нерви чакаш отговор. (Не действаш с предварително премислени и обосновани цени, а под напора на страха – “нямам пари и ако ми откажат, загубен съм”.) Така няма да изкараш дълго. Започни да подреждаш хаоса.

1. Регистрирай се във форумите за фрийлансъри. Виж какви са цените, които се коментират там. Следи бюджетите, които се обявяват за различните проекти.

2. Говори с колеги. Някои ще откажат да ти дадат информация. Други ще ти помогнат. Събери различни оферти.

3. Сметни какви пари са ти необходими на месец, за да живееш нормално. След това помисли каква сума трябва да заработваш на ден, за да получиш парите за месеца.
Сметнал си колко трябва да изкарваш на ден? Чудесно. Значи е въпрос на секунди да изчислиш колко е ставката ти за един час.

4. Отговори си на няколко въпроса:
– колко е професионалният ти опит;
– в кои сфери си най-добър;
– колко време ти трябва, за да измислиш слоган и какво реално трябва да
свършиш, за да стигнеш до краен резултат;
– за колко време пишеш една статия от 500 думи;
– колко страници максимум можеш да преведеш на ден;
– колко време ти е необходимо, за да напишеш радио или телевизионен сценарий;
– имаш ли специфични умения и предлагаш ли услуги, които твоите колеги не
предлагат.

Събрал си цялата информация по точки 1, 2, 3 и 4? Значи спокойно можеш да определиш базовата цена, за всяка една услуга, която предлагаш. Остана да съобразиш още няколко неща:
– какви отстъпки можеш да дадеш за обем работа;
– в какви други случаи би дал отстъпка и колко процента ще е тя;
– каква е надценката за експресна поръчка;
– искаш ли надценка и колко процента, ако темата, по която ще пишеш
е сложна и изисква множество проучвания (съобрази го с времето, което ще ти
отнеме).

След като обмислиш и сметнеш всичко, можеш да си направиш оферта. Не забравяй все пак, че всяка поръчка има свои специфики и тези цени са базови. Когато имаш конкретно запитване, вече можеш да прецениш колко точно да поискаш. Понякога ще е малко под базовата цена, понякога ще е повече.

Не се опитвай да подбиваш цените. Не бъди алчен. Прави редовно ревизия на офертата и си сверявай часовника с колеги и клиенти.

Изобщо не казвам, че е лесно. Аз лично все още понякога се обърквам. Но това е вариантът, в който си сигурен, че искаш реална цена и си максимално коректен към клиента, себе си и колегите. Успех.

Какво да правя?

Това е често срещана грешка. Особено при начинаещите фрийлансъри.
Свършил си работа без да кажеш колко ще струва трудът ти. Направил си плах опит да договориш цена, но клиентът е отговорил: “Аз нищо не разбирам, вие си знаете, колкото струва, ще си платя.” и ти си се отказал.

Грешката е твоя. Не се отказвай. Настоявай. Щом клиентът не иска да го обсъждате, просто му изпрати оферта на мейла. Важно е да знае колко ще му струваш. В противен случай има два най-вероятни начина да се развият нещата:

1. Предаваш свършената работа и казваш цената. За клиента тя е много висока и за да получиш поне нещо, ти се съгласяваш да ти се плати по-малко.

2. Предаваш свършената работа и казваш цената. За клиента тя е много висока, но без да се разправя си плаща.

И в двата варианта някой се чувства излъган и вероятността да работите заедно в бъдеще е минимална. За да спреш поредицата от грешки, предлагам следното:

1. След като свършиш цялата работа, опиши подробно кое колко струва, като разбира се имаш готов отговор защо струва толкова.
2. Дай базовата цена.
3. Ако я товариш заради експресна поръчка, напиши с колко.
4. Ако си дал отстъпка, колко е тя и защо я даваш.
5. Опиши всичко, извън базовата цена, в проценти. Така клиентът може да изчисли какво ще му струва да използва услугите ти следващия път.
6. Подробната оферта му предай заедно с работата.

Ако не го направиш, а просто назовеш някаква сума, вероятността тя да му се стори висока, да помисли, че искаш да го излъжеш и да стане недоверчив и агресивен е много голяма. Не забравяй, че клиентът ти вече е спокоен – нищо не спъва делата му, спешната работа е свършена и сега по-неизгодната позиция е твоята.
Затова бъди открит – дай му възможност да проследи всяка стотинка. Спечели доверието му преди да си го загубил.

Дал си подробна оферта. Клиентът я е прегледал отгоре-отгоре и все пак му се е сторила висока. Не прави повече
грешки – не отстъпвай от цената. Ако го направиш, клиентът ти или ще остане с убеждението, че си го излъгал и затова така бързо си се съгласил на по-малко пари или ще остане с впечатлението, че не цениш работата си. А ако не я цениш ти, защо да я цени някой друг?

След като дадеш разяснения защо цената е такава – прави го спокойно и любезно, моля – клиентът я плаща. Ако си го убедил в правотата си, дори ще те потърси отново за работа. (Тогава вече със сигурност ще те попита за условията предварително.) Ако не си успял да го убедиш, едва ли ще работите повече заедно. Съветвам те да си потърсиш нов клиент. И непременно договаряй цената предварително – това не е израз на недоверие, а осигуряване на нормални отношения по време на работа.

Особено, когато си в началото на работата си като фрийлансър никой няма да дойде и да ти каже: “Искам точно ти да изпълниш моята поръчка и ще ти платя достатъчно, за да работиш спокойно.” Не, че е невъзможно, но аз бих те посъветвала да не разчиташ на това.

Разпратил си портфолиото си на различни фирми. Не си приложил към него типово писмо, а за всяка си написал различно. Така, че хората отсреща да усетят – ти наистина искаш да работиш точно с тях.

Добавил си линк към сайта си на всички възможни места. Коментираш по форуми и блогове. И заветните клиенти най-сетне се появяват. Или поне един.

Continue reading →