Не. Не са многото поръчки. Не са уменията му. Нито кучето му. Нито пълната му банкова сметка.
Най-добрият приятел на фрийлансъра е клиентът.
Не съм се побъркала. Знам как всеки – от рекламиста до монтьора – всеки, който се занимава с клиенти, не ги харесва. Те винаги са невежи, претенциозни, груби, глупави и надменни. Но ние всички сме клиенти на някого. Значи за нас могат да се кажат същите думи. Добре е да не го забравяме и да си отваряме очите и ушите, когато общуваме с нашите клиенти. Защото те са хората, които ще ни помогнат да спечелим. Не само като ни дават поръчки, но и като ни карат да виждаме, осъзнаваме и коригираме собствените си грешки и да ставаме все по-добри.
Когато започнах да работя като фрийлансър, нямах много опит с клиенти. Има голяма разлика между това да представяш идеен проект и това да общуваш с клиента за абсолютно всичко.
Днес знам повече неща. Мога да кажа дори, че се справям добре. В повечето случаи. В други малко се обърквам. И все пак наученото до тук дължа на клиентите си.
Някои от тях, особено когато съм се явявала подизпълнител на рекламна агенция или фирма за уеб, съвсем целенасочено ме учеха. Всъщност продължават да го правят.
Затова си мисля… хубаво е да си отпушваме ушите. И да слушаме клиентите си. Те са като истинските приятели. Ще ни кажат истината дори, когато не е много приятна. И така ще ни помогнат да продължим нататък.
