Фрийлансър извън строя

За да успее да се издържа, работейки предимно за български клиенти, фрийлансърът има три варианта:

• да работи бързо;
• да работи за достатъчно пари и да отдели необходимото време;
• да съвместява и двете.

Вторият вариант е най-ефективният за клиента, но за съжаление се случва много рядко.
Аз се опитвам да съвместявам бързина и качество.
В началото се получава. Спокойно е. Просто работиш малко повече от 8 часа. После напрежението се натрупва. Не искам да разочаровам клиентите си. Опитвам се да си изпълнявам обещанията. Да спазвам всички срокове. Да не допускам грешки. Да съм перфектна.
И знаете ли какво се получава накрая? След няколко месеца на педал има два варианта:

• заспивам върху компютъра, от което не печели клиентът, не печеля и аз;
• осъзнавам как правя всичко, което мразя: правя пропуски; не отделям достатъчно внимание на думите, запетайките, ползите на потребителите.

След това се връщам и поправям всичко, което съм открила като грешка. После се чувствам зле. После за пореден път си давам сметка, че за да станат нещата добре, те изискват своето време. Трябва да ги напиша. Да ги забравя за няколко часа. Или за ден. После да ги проверя. Да ги редактирам. И чак след това да ги изпратя на клиента.
Ако клиентът не разбира това, мое е задължението да му го обясня и да го отвоювам – необходимото време, за да бъде един текст добър.

Фрийлансърът е ценен, според мен, не с това, че може да прави всичко. Ценен е именно с експертните си умения в една определена област. И когато започне да гледа на тях през пръсти, вече не е ценен с нищо. Той просто е извън строя. Има нужда от почивка. Преразглеждане на целите. Нов план. Повече дисциплина. Благодарение на нея може да си наложи да почива повече. Да работи по-малко (разбирай нормалния работен ден). И да се справя по-добре.
Това е. Фрийлансърът извън строя има нужда да си отпусне бурмичките и гайките. Защото единственият ефект от пренатягането, е да се скъса пружината.