Ако заглавието на този пост казва истината, то мога да те приветствам с добре дошъл в ада. Преди време бях писала как да се спасиш, ако клиентът на твой приятел е и твой клиент. Честно казано този проблем е нищожен пред другия – твоят приятел изведнъж ти става клиент.
Хубавото е, че знае какво можеш. Възлага ти задачата, защото му е важна и е сигурен, че ще се справиш.
Лошото е, че ти си професионалист и си наясно, че понякога се случва да не постигнеш най-блестящите резултати и причините за това са много. Може да е по твоя вина. Може да е стечение на обстоятелствата. Все едно. Но такъв вариант съществува.
Би било разумно да откажеш още в началото да се занимаваш с тази поръчка и да я прехвърлиш на колега. За съжаление това може да огорчи приятеля ти. А и ти все още си предимно поласкан. Затова приемаш. Даваш най-доброто от себе си. Но! Това не винаги е достатъчно.
Какво трябва да направиш, за да запазиш приятеля си и да свършиш работата?
Хм…
1. Дръж се така, както би се държал с всеки друг клиент. Не споделяй повече отколкото трябва.
2. Не изпитвай чувство за вина, ако нещо не се получава, а знаеш, че си направил каквото трябва. Това се усеща. И приятелят ти започва да мисли, че ти наистина не си си свършил работата.
3. Не се оправдвай. Ако си сгрешил, поеми отговорност. Ако не си, прецени ситуацията и… поеми отговорност.
4. Не говори за работа, когато вечер пиете по едно.
5. Не говори за лични отношения, когато имате работна среща.
(Уговаряйте си истински работни срещи.)
6. Ако с останалите клиенти си честен относно цени, срокове, ефективност, тук бъди двойно по-честен. Не, не си противореча с написаното в точка едно. Просто имам предвид две съвсем различни неща.
7. Не си играй на господ. Не се възползвай от това, че познаваш човека, за да манипулираш успешно клиента, дори и да си убеден, че е в негова полза.
8. Не прави повече компромиси отколкото би направил за друг клиент.
9. Договорете всички условия предварително: обем работа; срокове; плащания; неустойки. Сигурно ти звучи кощунствено и смешно. Нищо страшно няма. Смейте си се заедно. Но договорете всичко. Дори да е само с терапевтична цел – аз и ти създваме нови граници на нашите отношения.
10. Докато работите, ще се чувствате по нов начин близки. Не се подлъгвай. Колко близък си с най-стария си клиент?
11. Веднага след като съвместната ви работа приключи, независимо как е приключила, не спирайте да поддържате връзка. Сигурно ще ви се иска. Особено ако ти не си постигнал мечтаните чудеса от храброст, а очакванията на приятеля ти – клиент не са се осъществили. Няма виновни. Просто бъдете приятели нататък.
И следващия път си спомни, че лекарите никога, никога, никога не лекуват своите близки. Те просто знаят, че трезвата им преценка е излязла в отпуска.
Пожелавам ти приятна седмица, верни клиенти и добри приятели.
малко ме оазадачи следния абзац в статията:
“Би било разумно да откажеш. За съжаление това може да огорчи приятеля ти. А и ти все още си предимно поласкан. Затова приемаш. Даваш най-доброто от себе си. Но! Това не винаги е достатъчно.”
…аз никога не бих приела работа, ако предварително знам, че не мога да се справя – особено ако е от приятел. няма нищо ласкателно в това приятел да ти възложи проект и най-малкото което му дължиш, е да откажеш проекта, ако смяташ, че не си способен да се справиш 🙂
За мен би било разумно да откажеш да поемеш поръчката на свой приятел по принцип. Вероятността да се прецакат и приятелството и поръчката е огромна.
Наистина понякога даваш най-доброто от себе си, но има обстоятелства, които не можеш да предвидиш. Това е при всяка поръчка.
Просто, когато работиш за приятел, тези обстоятелства стават повече.