Есента е коварен сезон. Първо твърде дълго я наричаш „късно и дъждовно лято“, а после си зает да се бориш с натрупалите се задачи, лошото си настроение и каквото-там-още-те-прави-недоволен.
Признай си малко по навреме, че лятото свърши, а работният сезон лека-полека започна. Обърни внимание колко са се увеличили запитванията от нови клиенти през последната една седмица и колко от старите вече са попитали дали си на линия. Време е да влезеш в работен ритъм. От теб зависи колко плавно и ненатоварващо ще го направиш. Предлагам ти няколко идеи в тази посока.
И защо е важно в някакъв момент да си изясниш този въпрос
Много фрийлансъри не се замислят с какви клиенти искат да работят – малки, средни, големи, всякакви фирми. Може би и ти си от тях. Важно ти е да имаш поръчки, колко голям е клиентът не е от значение. От една страна си прав. Особено в началото не е важно. От друга страна, когато целенасочено търсиш клиенти, добре е да знаеш къде и в какво всъщност се прицелваш. Как да разбереш?
Умението да определя реални срокове за изпълнение на поръчките си е критично за съществуването на всеки фрийлансър. От това зависи качеството на работата му, начинът, по който се чувства и до известна степен цената, която ще определи за съответната поръчка. Ако си начинаещ фрийлансър, може би срещаш известни затруднения и често предлагаш твърде кратки срокове или губиш потенциални клиенти, защото им се струваш много бавен. Не се тревожи. И това, като почти всяко друго нещо на този свят, се учи.
Знам, както и ти, че сроковете зависят от самата работа – специфика, обем, сложност – но има общи положения, които ще ти помогнат.
Засичай за колко време правиш една поръчка
Направи си таблица и записвай какъв тип е поръчката, колко е сложна, колко време ти е отнело да я завършиш. Бъди искрен и добросъвестен и не лъжи себе си – не включвай времето, в което висиш във Фейсбук, пиеш кафе или говориш с приятел по телефона. Така съвсем скоро ще можеш с един поглед да определиш кой тип поръчка колко време ти отнема.
Оставяй си до един ден време за непредвидени обстоятелства
Особено ако си взел твърде много поръчки. Не запълвай времето до последната секунда. Много е вероятно някой клиент да поиска корекции (дори да са дребни, ще ти объркат плана). Може да ти падне кръвното или да се наложи да спасиш съседската котка от дървото отсреща.
Трудно ти е да отвоюваш от клиентите си време за непредвидени обстоятелства? Не ти вярвам. В повечето случаи е достатъчно да обясниш, че си слагаш един ден екстра, който най-вероятно няма да използваш. Добави, че правиш това само и единствено, за да гарантираш качеството на работата си и защото искаш да си максимално честен. Цениш времето на другите и искаш те да планират нещата си спокойно. Ако това не проработи, значи поръчката наистина е спешна. Тогава трябва да измислиш нещо друго.
Подреждай задачите си по приоритет
Първо, разбира се, според срока, в който трябва да се свършат. Някои от тях вероятно трябва да работиш успоредно. Започни от най-сложната задача, докато още не си уморен и ти е бистра главата. Помисли с кои клиенти нямаш фиксиран ден (евентуално час), а уговорката ви е “до края на седмицата”. Ако имаш по-спешни задачи, сложи ги преди техните.
Понякога искаш да “зарибиш” нов клиент, помисли за кой от редовните ти клиенти един ден забавяне не е критичен. Не забравяй да попиташ/помолиш да предадеш поръчката си с малко забавяне.
Преценявай добре сложността на работата преди да определяш срок
Най-често срещаната грешка е да прегледаш новия проект отгоре-отгоре и да кажеш за колко време ще го направиш. След това, като задълбаеш, се оказва, че нещата съвсем не са толкова прости. Отделяй достатъчно време, за предварителен оглед на поръчката, за да не си гризеш ноктите пред компютъра няколко денонощия подред.
Лесните поръчки понякога отнемат повече време, не забравяй да помислиш и за това
Какво имам предвид ли? Всички онези пипкави, технически задачи, които понякога ти се налага да изпълняваш. Често пъти, особено ако са големи по обем, те отнемат повече време от някоя по-сложна задача. Фактът, че работата е скучна и едноообразна забавя нещата допълнително.
Колкото повече опит трупаш, толкова по-лесно ще ти бъде да си определяш сроковете. Ще се осмелиш да взимаш предвид и това колко си уморен, какви планове за уикенда имаш (да, все някога ще ти се наложи да си починеш малко повече от осем-часа-сън), колко време ти трябва за страничните ти проекти и подобни. Дотогава пробвай да прилагаш съветите, които ти предложих по-горе. Ще ти спестят доста горчивини и несполуки. Разбира се, когато станеш твърде самоуверен, отново ще ти се случва да даваш много кратки или много дълги срокове. Но на втория – третия път ще си вземеш поука, ще си препрочетеш статията и всичко ще се оправи.
Тази безценна информация може и да е, може и да не ти е от помощ, но в последните две седмици чух и четох такива неща за професията си, че се чувствам длъжна да ти споделя какво прави един копирайтър всъщност. Тъкмо по-добре ще прецениш дали услугите му могат да са полезни и на теб. Ако пък си начинаещ копирайтър фрийлансър, ще разбереш, че тази професия е съществувала доста преди да се появи оптимизацията за търсачки, както и преди представата, че всяка една работа може да се върши само и единствено на компютър. И така…
Общо определение
Копирайтър се нарича този симпатичен човек, който отговаря за текстовата част на рекламата. На всяка реклама – печатна, външна, радио, телевизионна и в интернет.
По белия свят копирайтърите са доста профилирани:
криейтив копирайтър – измисля слогани, рекламни изречения за промоции, сценарии за радио- и телевизионни реклами и работи върху цялостни рекламни концепции, най-често в екип с поне един дизайнер и един криейтив директор;
сейлс копирайтър – пише текстове за дайрект мейл кампании, лендинг страници, etc.;
копирайтър за уеб или контент райтър – служи си умело с правилата за писане в уеб, знае какво трябва и не трябва да съдържа една лендинг страница, комуникацията с клиенти в социалните мрежи не е проблем за него;
SEO копирайтър – той е търпелив човек, който се стреми да угоди на понякога безумните изисквания на клиенти и SEO експерти, като например в статия за маркови обувки да използва определен брой пъти фразата “дамски чанти цени Перник”. Владее всички умения на контент райтъра и достатъчно от фантазията и хватките на криейтив копирайтъра, за да напише смислен, полезен за потребителите, интересен текст, който освен това да се харесва на търсачките.
Транскриейтър (извинявай за идиотската дума, но… българска няма) – това е копирайтър, който адаптира слогани от чужд език на езика на собствената си страна. Не превежда, а именно адаптира – запазва смисъла на рекламното послание, като го съобразява с идиоми, жаргон, нрави и начин на живот на хората в страната, в която живее. (Много тънка и интересна работа.)
В повечето случаи копирайтърите сапрофилирани и по области:
компютри, здраве, мода, изкуства, фитнес, автомобили, спорт, медицина, туризъм. Никой не иска пенкилер за партньор. Най-малкото един копирайтър, който тепърва се подготвя да пише в абсолютно непозната за него област, излиза доста скъпо. А и резултатът е под въпрос. Затова чуждестранните клиенти обикновено питат в какви области имаш опит.
Копирайтърите, които работят в големи рекламни агенции, се занимават с всички текстове за една рекламна кампания: слоган, копи боди, призивни изречения за промоции, текстове за уеб, фейсбук статуси, сценарии за радио- и телевизионни клипове.
Фрийланс копирайтърите също не са особено профилирани. Освен ако сами не решат с какво им е по-интересно да се занимават. В последните една – две години клиентите започнаха да питат по-често какъв точно копирайтър си, за да разберат дали ще им свършиш работа. Специализирането в дадени области също не е много разпространено, може би заради по-малкия пазар. Съветвам те, ако сега започваш да работиш тази професия, и си на свободна практика, да изследваш в кои области си добър и какво ти е интересно и да се специализираш в него.
Как стои въпросът с авторските права на копирайтъра
Ако работиш в рекламна агенция, то всичко, което произведеш е нейна собственост. (Тя урежда отношенията си с клиента, това не е твоя грижа.) Можеш да покажеш проекти на различни клиенти в портфолиото си след като си получил разрешение от шефа си. Той ще ти го даде след като е получил разрешение от клиента.
Ако си на свободна практика, ти си създател на слогана, съдържанието за уеб, сценария за видео, това е безспорно. Но! След като веднъж ги дадеш на клиента не можеш да ги продаваш на никой друг. Можеш да си го сложиш в портфолиото, но само след като получиш разрешение от съответния клиент. (Другото не е коректно и ще береш ядове.)
Можеш да си договориш и други условия. Например:
пишеш съдържание на сайтове – някъде да стои активен линк, който указва, че ти си създател на текстовете и води към портфолиото ти;
пишеш статия за печатно или онлайн издание в качеството си на експерт и тя излиза с твоето име;
пишеш статии за блогове за дадена фирма, но искаш те да не излизат от името на Иван Георгиев – шефът, а от името на фирмата “Ягодка -15”.
Журналист. Както и журналистът не е копирайтър. Става въпрос за различни умения и професии. Не, че някой не може да владее и двете, може. Но това, че и двата занаята са свързани с писане, не значи, че са взаимозаменяеми.
Дизайнер. Да, понякога на копирайтъра може да му хрумне идеята за визия, а на дизайнера идея за слогана. Някои колеги съчетават двете професии. Но това далеч не е практика.
Преводач. Копирайтърът може и да превежда някои прости статии или текстове на общи теми, и да прави адаптации на рекламни текстове. Може да овладее изкуството на превода. Но това, че използва работно един или два чужди езика, не го прави преводач. (Преводачите впрочем също не са по подразбиране копирайтъри.)
Засега няма да те засипвам с повече информация по темата. Ако имаш нещо да добавиш, заповядай. В следващите дни смятам да те занимая с това как трябва да се държи един фрийлансър, когато пише на някого с молба за работа, за да му се получи.
Едно интервю на Любомира Константинова с моя милост
Тази сутрин бях гост на предаването “Нашият ден”, с водещ Любомира Константинова, по програма “Христо Ботев”. Говорихме си за всички важни и основоположни въпроси, които тревожат работещите на свободна практика.
Аз й благодаря за поканата. Ти чуй интервюто. Дори да не си фрийлансър сигурно ще намериш нещичко, което да приложиш и в твоята професионална практика.
Има такива фрийлансъри, просто им върви. Каквото и да започнат да правят – все им се получава. Търсени са от клиентите. Не се оплакват, че не могат да си съберат парите. Работата им спори. Никога не са мрачни, груби, разсеяни. Въобще, като от истинска фрийлансърска приказка са излезли тези късметлии. За съжаление ти никога не си имал достатъчно късмет. Затова наблюдаваш колегите си, въздишаш и с леко отвращение преминаваш към скучната поръчка, която имаш да приключиш днес.
Вместо да се самосъжаляваш, изработи си късмета. Да, правилно си прочел.
Късметът е напълно постижим от всеки и се крепи на четири стълба: упоритост, общуване, коректност, мислене с перспектива.
Упоритост Всяко нещо изисква време. Ако си начинаещ фрийлансър, няма как от първия ден да си засипан с поръчки и клиентите да те търсят сами. Трябва да проявиш упоритост в три направления:
търсенето на поръчки – ако в един сайт не ти върви, пробвай в друг; ако и в него не ти върви, потърси проблема в портфолиото си, в начина си на общуване с клиентите. Прояви изобретателност, може би сайтовете не са твоето място и трябва да започнеш да търсиш поръчките си по друг начин.
Изграждане на име – става бавно и изисква огромна упоритост. Да държиш, изграждаш и развиваш една основна линия на поведение и работа години наред е нелеко начинание. То значи – най-малкото – никога да не се изкушаваш да претупваш поръчка и да не изпускаш нервите си пред клиент.
Преследване на крайна цел. Винаги има крайна цел, от която понякога лесно се разсейваме. Не забравяй какво искаш, обмисляй и променяй начините да го постигнеш според обстоятелствата. Днес те може да са били неблагоприятни, но утре може да се подредят по най-добрия за теб начин. Как ще разбереш това, ако се откажеш?
Общуване Ядосваш се, защото си страхотен професионалист, но имаш по-малко клиенти от колегите си фрийлансъри? А хората знаят ли колко добър си в твоята област? Ти казал ли си им? Не обичаш да се хвалиш? Не е нужно да се биеш в гърдите и да крещиш на градския площад. Намери твоя начин да покажеш на околните колко си добър и как можеш наистина да им бъдеш полезен. Общувай с тях. Създавай контакти по време на тренинги, обучения и конференции. Поддържай блог. Участвай в професионални фрийлансърски групи. Намери къде са твоите клиенти и отиди при тях. Не, за да им натрапваш услугите си, а за да ги опознаеш, да им помогнеш и естетвено да им разкажеш/покажеш с какво се занимаваш.
Коректност Много често си чувал, че фрийлансърите са некоректни – мързеливи, не особено добри в работата си и не спазват срокове. Ти, от своя страна, можеш да разказваш до утре за некоректни клиенти, които не знаят какво искат, забравят да си платят, но пък всичко им е със срок за вчера. Не можеш да превъзпиташ всички, но пък можеш да си улесниш живота. Ти бъди коректен. Не поемай работа, която не си сигурен, че можеш да свършиш. Не се поддавай на натиска на клиента и се бори за реалистични срокове. Искай си 50% капаро. Винаги. Не позволявай да те убеждават, че в България няма такава практика. Напротив. Има. Това е знак за поемане на отговорност и даване на доверие и от двете страни. Не са просто едни пари. Коректността трябва да е двустранна. И до голяма степен от теб зависи дали и клиентът ти ще я прояви или не.
Мислене с перспектива В началото на твоята свободна практика искаш само едно – да имаш работа. С времето обаче нещата се променят. Искаш спокойствие, стабилни доходи, интересни поръчки, време за почивка. Някои започват да искат собствена фирма с няколко служителя, други да се пенсионират по-рано и да заминат за Карибите. Всичко това е абсолютно постижимо. За целта обаче не трябва да живееш и работиш на парче. Помисли какво искаш ти. След това виж какво ти е нужно, за да го постигнеш. Пресметни за колко време може да се случи това. Не е нужно всичко да е точно разграфено, но е задължително да знаеш в каква посока вървиш. Така ще взимаш най-добрите решения не само за момента, но и за бъдещето. Дали да си самоосигуряващ се, дали да си направиш фирма, как да си кръстиш сайта, какво да говориш на клиентите, какъв тип клиенти да търсиш и т. н.
Започни да градиш тези четири стълба на своята свободна практика и късметът ти е в кърпа вързан.
Хубава седмица и късмет. 🙂
п. с. Идеята за поста ми хрумна от коментарите на някои колеги под поста: “Забелязвам, че колкото повече работя, толкова по-голям късмет имам.”, във Facebook страницата на блога.
Надя Славчева, графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута
Не съм от фрийлансърите, които искат да обърнат всички в правата вяра и настояват, че по-хубава от работата на свободна практика няма. Давам си сметка, че което е добро за един, най-вероятно е ужасно за друг. През годините съм срещала достатъчно фрийлансъри, които се мятат между – “по-хубаво от това да работиш за себе си няма” и “искам да се върна на трудов договор, не издържам повече”. И аз бях така в началото. Даже ми се струва съвсем нормално да се мине през този период, докато установиш кой е твоят начин. Хубавото е, че по пътя срещаш хора, които водят същата борба като теб. И се справят. Още по-хубавото е, че се подкрепяте. А най-фантастичното е, че след време пиете кафе и си спомняте какво беше това чудо да си начинаещ фрийлансър, и се забавлявате. Поредица от няколко такива истории смятам да ви разкажа. Първата ще е за малката гад или Надя Славчева.
Надя е графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута. Познаваме се от времето, когато аз бях начинаещ копирайтър в неголяма рекламна агенция. Понякога ходехме заедно на обяд. Оплаквахме се от шефовете, клиентите, начина на работа. Нищо ново под слънцето. После аз напуснах и си загубихме следите.
Няколко години по-късно седях в къщи, гризях си ноктите и се чудех как да накарам клиентите да дойдат при мен. (Бях излязла на свободна практика преди 3 месеца.) И Надя ми се обади. С поръчка! Оказа се, че тя си е направила собствено студио за графичен дизайн преди година и от време на време й трябват копирайтърски услуги.
И двете се борехме за клиенти, ходехме по срещи, допускахме типичните грешки на начинаещите и понякога всичко това ни се струваше прекалено тежко. Само дето забелязах, че се оплакваме по-малко отпреди и се окуражваме една друга повече.
Спомням си как се появи блогът „Малката гад”. Без много ясна идея и с много съмнения дали и как собственичката му ще се справи с техническата страна на поддръжката му. Бижутата, които Надя правеше в началото бяха съвсем различни. И тя самата беше друга. Нервна, рязка с повече страхове, с по-малко усмивки.
Грижеше се за текстовете в блога, за снимките, за позиционирането му в търсачките. Всичко си правеше сама.
Появиха се първите желаещи да си купят бижута. Междувременно Надя преговаряше с клиентите за направата на брошури, етикети, лога. Пишеше оферти, ходеше по срещи и… изпускаше парата като приготвяше мъфини, торти, рисувани курабии и какви ли не още вкусни чудеса. Снимаше ги и качваше снимки в блога. Поръчките не закъсняха.
При нашите срещи авторката на всичките хубавини ставаше все по-усмихната.
Загубих й следите за едно лято и като се видяхме отново беше направила серия чудни обици, а бижутата й се продаваха из магазинчета в по-големите градове в страната.
Появиха се и първите серии керамични бижута. Сега като срещам Надя тя е усмихната и спокойна. И аз много, много й се радвам. Сещам се за всички пъти, в които ние – пишман начинаещи фрийлансъри – сме си говорили, че трябва само да правим това, което ни харесва и да не спираме да опитваме. Да вършим всеки ден по нещо малко, докато натрупаме опит, докато ни забележат, оценят, потърсят. Били сме прави.
Надя продължава да поддържа сама блога си. (Освен, че прави бижутата, среща се с клиенти, договаря се с магазини.) Но спокойствието, отношението, забавлението са други. И това се усеща.
Вярно, Надя продължава да се занимава и с графичен дизайн, но именно като фрийлансър откри още едно нещо, което обича да прави, в което е добра и от което може да се издържа. Нелоша комбинация, нали?
Каква е поуката от историята? Прави това, което обичаш. Учи нови неща, дори когато ти се струва, че нямат пряка връзка с работата ти. Не си мисли, че трябва да направиш нещо голямо и изведнъж, за да успееш. Напротив. С малки крачки се стига по-далеч, а и не се уморяваш толкова.
Бъди постоянен, упорит и не се отчайвай, т. е. отчайвай се, но с мярка. Не позволявай на страха да заеме цялото ти време. Отдели половината ден за работа, другата половина за срещи с приятели, за семейството си и остави половин час за страхуване. Достатъчно е.
Всичко това си го чувал и друг път? Много хубаво. Приложи го на практика и като ти се получи, ела и ми обясни колко изтъркано звучи.
Разгледай красотите, които прави Надя, докато размишляваш по въпроса:
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите за добавките за социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за употребата на страницата ни с нашите рекламни партньори, социални медии и анализатори. Добре!Още информация
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
