Category Archives: Начинаещ фрийлансър

Помниш ли каква беше действителната причина да станеш фрийлансър? Нямам предвид желанието сам да си бъдеш шеф, да разполагаш с времето си и подобни. Имам предвид конкретната причина:

• имал си достатъчно спестявания и си решил да пробваш;
• съкратили са те и докато да си намериш работа на трудов договор си станал фрийлансър;
• скарал си се с шефа, писнало ти е, напуснал си и си скочил директно в дълбоката вода – без спестявания, без идея какво точно ще правиш.

Аз лично станах фрийлансър, докато се опитвах да си намеря работа като копирайтър в рекламна агенция по време на кризата. Нямах идея как ще си търся клиенти и с какво се захващам. Знаех само, че това е единственият начин – към онзи момент – да работя това, което искам.

Защо те питам как си станал фрийлансър?

Защото ми е интересно и защото твоята история може да помогне на хората, които искат да излязат на свободна практика.

Често срещам кандидат-фрийлансъри, които не смеят да се откажат от илюзорната сигурност на работата на трудов договор. Аз им разказвам кое как е, но знам, че шубето си стои в тях и им пречи да пробват. Това не е обвинение! Често съм си мислела, че може би ако не бях принудена от обстоятелствата, аз също нямаше да стана фрийлансър. А и именно заради форсмажорната ситуация нямах време да се страхувам.

Ето защо не мога да дам никому съвет как да се пребори със страховете си и да излезе на свободна практика.

Разкажи ми накратко, моля те – при теб как беше? Какво те накара да напуснеш офиса и да станеш фрийлансър? Беше ли те шубе? Как се справи със страховете си? 

Ще публикувам твоята история (с линк към портфолиото/сайта ти и кратко твое представяне) през следващите седмици, ако ми я изпратиш на mogilska(at)gmail.com.

Можеш да пишеш и в коментарите към поста, ако искаш. При всяко положение на тези читатели на блога, които все още не смеят да излязат на свободна практика, твоята история ще им е полезна/интересна/вдъхновяваща.

Предварително ти благодаря.

Познаваш го това чувство, сигурна съм. То се появява, когато затвориш телефона, договорил поредната поръчка. Вместо усещане за доволство, в теб се промъква леко безпокойство, сещаш се, че май си взел твърде много работа за следващата седмица или две. Трескаво превърташ в ума си на кого какво и кога си обещал да свършиш. Безпокойството ти е заменено от тлъста, ледена тревога, която малко по-късно се превръща в разкошен пристъп на паника.

Не се притеснявай, още много пъти ще взимаш повече работа отколкото можеш да свършиш. Учи се да не го правиш и междувременно се забавлявай с това да си тренираш нервите и да бъдеш спокоен в кризисни ситуации, които си предизвикал сам.

Паникьосаният фрийлансър е напълно безполезен за себе си и за клиентите. Затова, действай по следната схема и ще излезеш сух от водата:

1. Напиши на един лист всичките си задачи. Това ще ти помогне да си прецениш времето и да разбереш наистина ли са толкова много и няма да успееш да се справиш в определения срок или само така ти се струва.

2. Подреди задачите по срок. Отбележи срещу всяка поръчка кога трябва да бъде предадена.

3. Подреди задачите с еднакъв срок по реда, в който смяташ да ги вършиш. Аз бих те посъветвала да започнеш с най-сложните задачи и да вървиш към по-лесните. Така, когато вече си уморен и ти е писнало, няма да си толкова натоварен. Но може да тръгнеш и наобратно. Някои фрийлансъри предпочитат да започнат с по-леките задачи, защото ги отхвърлят по-бързо. Успокояват се, че са свършили по-голямата част от работата и могат по-добре да се концентрират върху сложните задачи. Пробвай кой вариант е подходящ за теб.

4. Направи си списък с задачите по реда, в който ще ги вършиш. Когато приключиш с някоя задача, задрасквай я. Действа успокояващо, окуражаващо и мотивиращо за пристъпване към следващата.

5. Вземи предварително мерки, ако след като си изпълнил точка 1, се окаже, че наистина не можеш да свършиш всичко в срок. Когато списъкът със задачи е направен и е очевадно, че си прекалил с обещанията към клиентите си, най-добре е просто да се обадиш на някои от тях или да им пишеш и да предоговориш сроковете, в които трябва да получат поръчките си. (Или да си намериш помощници, но за това ще пиша друг път.)

6. Не губи време във вайкане и чупене на пръсти, а действай. (И не забравяй точка 4.)

Защо да си губиш времето със списъци, когато можеш направо да започнеш да работиш?

Защото, докато си паникьосан и без това нищо смислено няма да свършиш. Отдели половин час и си подреди нещата. Тогава и най-малката безумна надежда, че може да се случи чудо и да изпълниш всичко, което си обещал ще се изпари. Истината действа успокояващо, подтиква те да вземеш адекватни мерки за справяне със ситуацията и да работиш спокойно и съсредоточено. А това е единственият начин да изпълниш поетите ангажименти.

Лека работа. И успех.

п. с. Съветвам те да си пазиш тези списъци. Натрупай ги на купчинка в единия край на бюрото си и поглеждай с превъзпитателна цел към тях всеки път, когато договаряш нова поръчка. Нали не искаш от спокоен и уверен професионалист на свободна практика да се превърнеш в уплашен фрийлансър.

Струва ми се, че тази дилема стои пред всеки начинаещ фрийлансър. Много от колегите, които вече от години са на свободна практика, твърдят, че никога не биха работили с български клиенти, че те са най-ужасните на света – плащат малко или не плащат изобщо, не знаят какво искат, твърде претенциозни са, държат се грубо и невъзпитано. Често по форуми и групи за фрийланс се разразяват дискусии по въпроса и винаги по-голямата част от хората са против това, който и да било да се мъчи с български клиенти и прищевките им.

За мен навсякъде има и добри и лоши клиенти. Такива, с които искаш да работиш и такива, с които е най-добре да не се захващаш. Ще ти споделя моя опит, а също и защо ми се струва важно да се работи и с българи. А ти, разбира се, прави каквото знаеш и каквото е най-добре за теб.

Какви клиенти ще привлечеш зависи от начина, по който се представяш и изискванията, които имаш към тях и към себе си

С какви клиенти ще работиш – “добри” или “лоши” – до голяма степен е въпрос на позициониране. Ако цените ти са ниски, портфолиото скалъпено, винаги си готов да направиш отстъпка, да работиш при абсурдни срокове и независимо как се държат с теб, няма как да привлечеш платежоспособни клиенти. Ти просто не им вдъхваш доверие. И това важи за всички, които търсят професионализъм, добре свършена работа, спазване на срокове и са готови да си плащат.

Припомни си статиите “Фрийлансърът като бранд” и “Как да изградя имидж на добър фрийлансър”, прегледай портфолиото си, помисли как общуваш с клиентите, промени нещата, които те представят като посредствен фрийлансър, готов на всичко, за да спечели поръчка.

Ако ти не си готов да отстояваш цената си, никой няма да го направи вместо теб

И не, нямам предвид само и конкретно цената на работата ти. Писала съм много пъти по темата, но пак ще повторя – ако ти не си убеден, че заслужаваш по-висока цена за труда си, и не си я поискаш, както трябва, никой няма да ти я даде. Ако измънкаш, че искаш 20 лв. на час, за да свършиш определена работа и очакваш боязливо отговора, няма да ги получиш. Просто защото не си убеден, че ги заслужаваш.

Ако имаш достатъчно умения, опит, самочувствие, и знаеш, че те – заедно с някои твои специфични професионални умения и човешки качества – те правят идеален за дадена работа, накарай клиента да проумее това, да го усети, да се убеди. Самата аз често съм изреждала в прав текст на клиента кои именно мои качества и умения ме правят най-подходяща за дадената поръчка и защо трябва да ми плати толкова, колкото искам. Не си спомням досега да съм имала неуспех. (И да, случвало ми се е и с български и чуждестранни клиенти.)

Клиентите се държат с теб така, както им позволиш

Това между другото важи и за всички останали хора. Ако нечие отношение не ти харесва, ти си фрийлансър – свободен човек, можеш да си кажеш, да се опиташ да промениш нещата или просто да си вземеш шапката, вежливо да пожелаеш приятен ден и да се откажеш от работата.

Случвало ми се е да преговарям и с невъзпитани българи и с невъзпитани американци. Първите най-често са убедени, че не мога да си намеря нормална работа и ще съм благодарна на всичко, което ми подхвърлят. Вторите обикновено мислят, че щом съм от България, трябва да съм благодарна за това, което ми плащат и да нямам претенции към ставките и безумните работни графици. Всички те грешат. С някои от най-грубиянски подходилите към мен клиенти работим вече години и от време на време си припомняме със смях първите ни един – два разговора на висок тон. С други не намерихме приемлив и за двете страни учтив език и не започнахме работа.

Уважвай себе си и искай да се държат с теб така, както заслужаваш. А как заслужаваш прецени сам.

Защо аз работя предимно с български клиенти

1. Заради езика. Обичам да пиша на български. Работя бързо и с кеф. Забавно ми е да експериментирам. Предлагам услуги с наистина високо качество. Когато минах на свободна практика, започнах да работя през сайтове и да пиша на английски. Това бяха няколко много нещастни месеца в моя живот. Не изпитвах почти никакво удоволствие от работата, все бях на тръни дали наистина предлагам най-доброто на клиентите си. Освен това попадах предимно на т. нар. “лоши” клиенти. (Ти, ако си фрийлансър дизайнер или маркетолог, нямаш този проблем, но за един копирайтър свободата на боравене с конкретен език и удоволствието от работата с него, са от съществено значение.)

2. Защото тук се конкурирам с наличните на този пазар фрийлансъри българи, а не със стотици хиляди англичани, американци, индийци, филипинци и т. н. Решението ми да се преориентирам към българския пазар отчитам като едно най-разумните, които съм взимала изобщо. Интересното е, че година – две след като заработих постоянно на свободна практика с български клиенти, започнаха да ме търсят и чуждестранни.

3. Защото вярвам, че тук съм по-полезна и работата ми има повече смисъл.

Защо ми се струва важно да се работи и с български клиенти

Повечето от тях имат много по-малко опит в работата с фрийлансъри. Но все някой ден ще се научат да си подават заданията, да не си мислят, че ти си вълшебник и можеш да завършиш един проект, докато щракнат с пръсти. Ще проумеят, че добрият професионалист струва скъпо, но от неговата работа ще спечелят повече. Колко далеч във времето ще е този ден зависи и от нас – фрийлансърите, които работим с тях. Ако малка част от усилията ни отиват в това да отстояваме себе си, да изискваме и разбира се, да предлагаме качествени услуги, нещата ще се подобрят по-бързо.

Много често те се борят за оцеляване на техния бизнес, както ние се борим за нашия. Случвало ми се е да помагам или да работя на по-ниска цена за клиенти, които са в затруднена ситуация, имат нужда от копирайтър и са успели да ме запалят по идеята си. Никога не съм съжалявала за това. Ако всички си даваме по едно рамо от време на време, няма ли да се справяме по-добре с връхлетелите ни работни проблеми?

Предполагам, че последната част от днешната статия звучи малко наивно-романтично. Не те карам да мислиш като мен, това са си моите доводи. За всичко останало обаче съм сигурна: с какви клиенти ще работиш зависи преди всичко от това как се представяш, как се държиш, как преговаряш, как работиш и много по-малко от това къде ще ги намериш.

Благодаря за вниманието. И успех.

Питай го. Това е най-лесният начин. Абсурдно ти звучи, но се случва да не се сетиш. Може да си много уморен или напрегнат и чак като пристъпиш към съответната поръчка да установиш, че не знаеш почти нищо за това, което се иска от теб. Ако си начинаещ фрийлансър, често чакаш клиентът да си каже сам и ако това не се случи, се оправяш както можеш. Още по-често пък клиентът очаква ти да го питаш. Не го ли направиш, той си наляга парцалите и не казва нищо, докато не предадеш цялата работа. Чак след това споменава укорително какво всъщност е искал. И ти коригираш, какво да правиш. Вината за недоразумението си е изцяло твоя.

За да решиш веднъж завинаги проблема „не съм питал навреме клиента какво всъщност иска“, направи си стандартизиран въпросник и го пращай на всеки, с когото договаряш нова поръчка. След като ти отговори лесно ще прецениш имаш ли нужда от допълнителна информация или не.

Научи се да питаш правилно

1. Не задавай въпроси, които изискват едносрични отговори

Питай така, че клиентът да трябва да ти разказва. Насърчавай го да говори.

2. Не давай на клиента си готови отговори, които той трябва само да потвърди

„Значи вие искате информативен текст, в по-строг стил, който да убеди потребителите, че продуктът ви е без странични ефекти?“ На този чудесен въпрос най-вероятно ще ти отговорят с „да“, проблемът е кой какво разбира под „по-строг стил“. Задай първо един куп други въпроси и когато си получил задоволително количество информация, и си сигурен, че говорите за едно и също нещо, изстреляй подобен обобщаващ въпрос.

3. Внимавай с конкретните примери

Докато работех в рекламна агенция, често ставах свидетел на следната ситуация: колега дизайнер трябва да предложи идеен проект; разработва го и включва в него примерна снимка. Клиентът е предупреден, че това е само илюстрация на идеята, че ще има промени, че снимката няма да е същата. И дори е съгласен. Одобрява всичко. Но! следващите два месеца минават в мъки и търсене на същата снимка с по-добро качество, издирване на автора й и какви ли още не детективски задачки-закачки, защото на клиента тази най му харесва.

Клиентите са симпатични човешки същества с повече или по-малко въображение, което категорично отказва да работи в най-неподходящия за теб момент. С посочването на примерни текстове положението е по-добро, но не много.

4. Не задавай въпроси, свързани само с конкретния проект

Опитай се да разбереш какво харесва клиентът ти като цяло. Няма нищо лошо между въпросите да има и такива свързани с кино, книги, музика, реклами, любими цветове. Разбира се, постарай се да ги вмъкнеш така, че да звучат естествено в този работен контекст, а не като случайно изпаднали странички от лексикон.

Зададох правилните въпроси, получих всички отговори, но не разбрах какво иска клиентът 

Защото си слушал само това, което ти казва и си търсил директен отговор. А много често той не може да ти го даде. Помисли отново за начина му на изразяване; за местата, на които изглежда като да си противоречи; за това, което ти е казал, че иска или си представя и любимите му филми, книги, реклами (има ли несъответствие между тях, няма ли). Истинският отговор на този така важен въпрос „Какво иска клиентът“ много често е между всички объркани и насипани факти, обяснения, описания, които получаваш и текущите му рекламни материали. Обикновено какво наистина мислим си проличава в разминаването между това, което говорим и това, което правим. Търси по-внимателно. 

Прочети още две статии по темата: „Питащият фрийлансър“ и „Голямото налучкване“. Втората е специално за клиенти, които искат да работят ефективно с фрийлансъри.

п. с. Ако много се обезкуражиш, препрочети си финала на статията „Две причини клиентът да се откаже след като си започнал работа“.

⇒ За да се подготвиш за изцяло успешна фрийланс дейност, виж програмата на онлайн видео курса „Как да успея на свободна практика“ и го запиши. 

1. Прочети обявата внимателно няколко пъти

В желанието си да дадеш по-бързо своето предложение понякога ставаш невнимателен и може да пропуснеш важни подробности. Ако в обявате не е изрично указано докога важи, то можеш да бъдеш спокоен, че ще е в сила поне следващите 2 – 3 дни. Успокой се, прочети я внимателно още веднъж преди да започнеш да отговаряш и чак след това подготви необходимите документи.

2. Изпрати това, което се иска в обявата. В никакъв случай по-малко

Ако в обявата пише, че трябва да изпратиш портфолио и цена, не изпращай само биография и снимка. Когато твоят потенциален клиент създава обявата си, той има причина да иска точно определени неща. Каква точно е тази причина, с колко още човека трябва да се консултира преди да те избере и какви са конкретните обстоятелства, около избора ти няма как да знаеш. Затова най-умното, което можеш да направиш е да изпратиш каквото са ти поискали. В никакъв случай по-малко. Ако нямаш портфолио, изрази готовност да направиш тестов материал. Имай предвид обаче, че поради разни обстоятелства подателят на обявата може би няма как да ти предложи такъв. Затова не е лоша идея все пак да му изпратиш нещо близко до искания материал със съответното обяснение.

3. Бъди конкретен

 Ако трябва да кажеш какъв обем работа можеш да поемеш, бъди конкретен. Говори в часове или в обем думи. Ако са ти поискали цена за определен брой думи, дай конкретна цена и отстъпка (или само спомени, че цените подлежат на преговаряне). Не пиши, че предлагаш много изгодни цени. Това не носи никаква информация. Изгодни за кого? Няма как да знаеш на кой какво му е изгодно.

Да отговориш конкретно на запитванията в обявата означава да проявиш уважение към времето на този, който я е писал. Той ще оцени това, повярвай ми. Означава също да осигуриш разглеждане на кандидатурата си.

4. Не разчитай само на страхотно портофлио

Преди да стигне до портфолиото ти твоят потенциален клиент ще види как си попълнил полето “относно” и какво си написал в писмото си. Ако в него има всичко, което го интересува, или пък допълнителна информация, която да го заинтригува, само ще спечелиш. Ако има общи приказки и нищо от поисканото – цена, възможност за поемане на нови поръчки и т. н., портфолиото ти може да е страхотно, но ще бъде разгледано последно или няма да се стигне до него въобще. Просто защото обикновено има много кандидати и те, също като теб, са доста добри.

5. Увери се, че в портфолиото ти има проекти, показващи умения, като търсените в обявата

Ако се търси преводач от български на английски, не изпращай текстове, преведени от английски на български. Това, че превеждаш добре в едната посока, не значи автоматично, че превеждаш добре и в другата. (Този съвет има голяма връзка с първоначалното внимателно четене на обявата.)

6. Не задавай още веднъж въпроси, отговорите на които можеш да намериш в обявата

 За този, който я е писал това означава две неща: не си прочел добре какво се иска и не уважаваш нито своето време, нито това на човека отсреща. Първото навява на мисълта, че не е много сигурно ще разчетеш ли добре и заданието, което ти се дава. Второто подсказва, че най-вероятно ще продължиш да пилееш време за безсмислени въпроси и в бъдеще.

Не е така! Тези две твърдения са абсолютно погрешни! – Чудесно. Докажи го, като дадеш тази информация, която се иска без да пишеш безсмислени имейли.

7. Проверявай мейла си за грешки

Всички правим грешки, това е вярно, но когато изпращаш мейл, с който се опитваш да убедиш някой да ти възложи работа (особено ако става въпрос за превод, писане на текстове, създаване на маркетингова стратегия, etc.), провери го няколко пъти. Мърлявото отношение към езика – да не говорим за цялостната липса на препинателни знаци – не вдъхва в хората особено доверие към способностите ти и подсказва несериозно отношение към собствената ти работа.

8. Избягвай шегичките в полето „относно“

Помни, че твоят имейл ще пристигне заедно с десетки други в чужда поща. Притежателят ѝ трябва да може само с един поглед да го класифицира и премести в папката с отговори на обявата му, за да разгледа след това имейла ти на спокойствие. Смешките в subject-а са добър повод писмото ти да бъде изтрито преди да е отворено.

9. Не давай твърде ниска цена

Често говоря против подбиването на цените, като си давам сметка за цялата сложност на ситуацията. И все пак, ако цената ти е наполовина на тази на колегите ти, и в добавка не си изпълнил някое от горните условия, вероятността никой да не ти отговори е голяма. Направи си проучването преди да даваш цена и си припомни ето тези статии:

• Как се ценообразува
• 3 причини да подбиваш цените
• Как да преговарям за цена по имейл
• Фрийлансър подготвя оферта

10. Ако си начинаещ, бъди двойно по-изобретателен и изчерпателен от останалите

Много добре знам какво е да си начинаещ и да намериш кой да ти подаде ръка. Безценно е и не се забравя. Но! Нищо не се дава даром, всичко трябва да си вземеш сам. Ако искаш да се развиваш в дадена област, но нямаш опит, направи примерен текст, дизайн, превод, с който да докажеш, че ставаш, че си подходящ именно за тази работа. Не чакай да ти дадат тест. Не разчитай на перфектно CV или на ниска цена. Бъди проактивен и покажи, че имаш желание за работа не само на думи. Това винаги впечатлява.

Когато кандидатите са много, ако не си добър в комуникацията, лесно ще изпаднеш от списъка фрийлансъри, с които би могло да се работи. Ако си изпратил всичко, изискано в обявата, добавил си нещо от себе си, демонстрирал си внимание, проактивност, изобретателност, уважение към собствената си работа и времето на потенциалния клиент, то дори да нямаш брилянтно портфолио, вероятността да ти се получи е по-голяма.

Пожелавам ти успех. Не само през тази седмица.

Ти да направиш нещо безплатно за клиент? Никога! Може да подбиваш цените, но чак да си плащаш, за да работиш, не ти се е налагало.

Ако погледнеш малко по-далече от „какво ще работя-ям-правя утре“ и се фокусираш върху „какво ще работя-ям-правя след месец, три, шест, година“, ще видиш, че да подбиваш цените е по-лошо, отколкото да свършиш нещо безплатно. Първото ти носи само огорчения, много работа и лошо качество на живот. Второто носи удовлетворение – за теб и за клиента – прави добро впечатление и всъщност ти помага да спечелиш повече. Как става това? Ще ти подскажа.

1. Реши внимателно каква точно да е безплатната услуга

В случая не говорим за цели проекти. Те са нещо съвсем различно, за което можеш да прочетеш повече в статията „Фрийлансър печели от доброволческа работа“. Говорим за малки жестове на добра воля, проявявани към клиента, когато се налага, и съпътстващи основната ти (платена) поръчка.

Обикновено това са неща, за които ще отиде повече време да им определиш цената, отколкото да ги свършиш. Ако си фрийлансър копирайтър, може да е коректорска работа (само ако текстът е до 2-3 страници, не повече), нахвърляне на 2 – 3 изречения към снимка; 1 въвеждащ параграф към служебен текст. Ако си фрийлансър дизайнер, маркетолог или друго някакво чудо на свободна практика, не мога да ти дам конкретно предложение, но съм сигурна, че разбираш посоката и ще измислиш нещо подходящо.

2. В какви случаи е добре да направя нещо безплатно за клиент

• Ако клиентът е редовен

Той има нужда да се свърши нещо спешно, което е извън договорките ви и е достатъчно малко, че да не ти отнеме повече от 10 до 30 минути. Направи го и не искай пари за това, независимо дали клиентът ти е предложил да го включиш към сумата, която ти плаща за месеца или не.

Не губиш нищо, а на него ще му стане приятно и ще затвърдиш в очите му имиджа си на стабилен, коректен и свестен фрийлансър. (Припомни си статията „Как да изградя имидж на добър фрийлансър“.)

Бих те посъветвала да не изоставяш клиента си и в следния случай: казал ти е, че ще даде еднократна поръчка, която и ти можеш да направиш, на друг подизпълнител, защото ще му излезе по-евтино  и те моли за оценка на работата на колегата.

Вместо да се сърдиш, че не е възложил задачата на теб, дай му искреното си мнение. Ако работата е зле и имаш разрешение от клиента, коригирай я. Или му предложи нов вариант. Направи това безплатно. После няма и да му хрумне да търси друг подизпълнител. Разбира се, не следвай съвета ми сляпо, прецени бързо и добре за какъв обем работа става въпрос преди да се хващаш.

• Ако клиентът е нов  

По време на преговорите за цена дръж на своето, не позволявай да ти извиват ръцете и не се съгласявай да правиш повече неща от договореното, освен ако не уговорите и допълнително заплащане за тях.

След като започнете работа, все ще има нещо дребно, което клиентът иска да бъде направено и чинно те пита за цена. Възползвай се от ситуацията и покажи, че не си алчeн, просто някои въпроси са принципни, и свърши каквото трябва без да искаш пари.

Пак повтарям, говорим за дребни неща, от които няма да те заболи и няма да отнемат половината ти работен ден. С този малък жест ще засвидетелстваш още веднъж желание за справедливо и спокойно сътрудничество и то така, че на клиента да му стане приятно и да се успокои – целта ти не е просто да го издоиш за едни пари.

• Когато си объркал или не си догледал нещо

Колкото и да внимаваш, случва се да сгрешиш или да направиш пропуск. Ако от това зависи цялата поръчка и вината е в теб, ясно е, че ще я правиш отново и то без да искаш допълнително заплащане. Може обаче да е нещо наистина несъществено. Нещо, на което клиентът ти обръща внимание само, за да не го направиш следващ път. В този случай също е добра идея да се реваншираш с малка безплатна услуга. Не защото ти я искат, а защото в теб самия е останало лошо чувство от пропуска и имаш нужда да предложиш нещо в замяна. Клиентът ти ще е приятно изненадан, независимо дали е стар или нов.

Да казвам ли на клиента, че съм свършил нещо безплатно за него

Добре е да го направиш, само че внимателно. Не му навирай факта в очите. Просто, когато дойде време за плащане, обясни защо тази услуга не е включена във фактурата. Направи го естествено, не се хвали, не натяквай, не се бий в гърдите. Намери тънък и мек начин да напомниш или да покажеш, че си незаменим, защото освен добър професионалист си и наистина читав, коректен човек – един идеален фрийлансър.

Успешна седмица 🙂

Ти си начинаещ фрийлансър, който тепърва ще изгражда име, ще прави портфолио и ще трупа клиенти. Чувал си, че имиджът е важно нещо и работи за теб. Правилно си разбрал, така е. Добре е да започнеш да го създаваш веднага и да не преставаш да го развиваш и допълваш, докато упражняваш професията си и си на свободна практика.

Как се гради имидж? 
Като начало помисли какво искаш да се появява в главата на клиентите – потенциални, настоящи, минали – всеки път, когато чуят името ти? С каква представа искаш да те свързват?

“Добър фрийлансър” е доста общо казано. А и “добър” като мил човек и отличен професионалист или само второто? Създай в главата си пълен образ на този фрийлансър, с когото ще работят твоите клиенти. Ако не знаеш откъде да започнеш, припомни си статиите:

• Фрийлансърът и неговото лице;
• Фрийлансърът като бранд;
• Фрийлансър на ход.

След като веднъж разбереш как искаш да те възприемат клиентите ти, трябва да влезеш в роля. Ако ще си артистичен грубиян – перфекционист, дръж се като такъв. Ако ще си добродушен, неособено бърз фрийлансър, който обаче е стабилен и изпипва всяко нещо, с което се захване, не се отклонявай от тази линия на поведение. Можеш да наложиш за себе си представата за фрийлансър, който взима много скъпо за работата си. В повечето случаи хората се впечатляват от това и вярват, че създаваш уникални неща още преди да са видели каквото и да било. (Препоръчвам ти, разбира се, да не мамиш очакванията им и ясно да се вижда, че си свършил възложената ти работа перфектно.)

Взимай препоръки от колкото се може повече от своите клиенти. Публикувай тези, които най-много отговарят на създавания от теб образ.

Избирай си снимките, цветовете и темите на портфолиото. Обмисляй дали да публикуваш или не дадена връзка, статия, снимка и обръщай специално внимание на описанието на профилите си в тази или онази социална мрежа и в Skype. Подчинявай всичко на образа, който искаш да създадеш.

Не забравяй, че хората говорят. Споделят си мнения относно всеки, който им е направил впечатление, с когото са се чувствали добре или са работили и са останали доволни. Може приятел на твой клиент да си търси специалист фрийлансър точно като теб. И тогава има значение какво ще каже клиентът ти.

“Резултатът от работата му е винаги добър, но много трудно се общува с него, лесно се пали, не понася критика, сприхав е.”

или

“Търпелив, мил, усмихнат – много лесно се работи с него, а резултатът е винаги на ниво.”

Как се поддържа имидж и докога?
Веднъж влезеш ли в образ, най-добре е да не излизаш. Хората, или поне повечето от тях, си изграждат мнение за теб именно благодарение на това послание, което излъчваш и не се задълбочават повече в опознаването ти. Затова винаги бъди нащрек. Не се изкушавай да си вършиш мърляво работата (това няма да спра да го повтарям), не си позволявай да си сърдит, ядосан, груб. Освен ако не е нарочно търсен имиджов ефект на големия творец, който е с чепат характер, но пък създава чудеса.

Не е ли малко шизофренично да поддържаш някакъв измислен имидж?
Всъщност не. Никой не може да играе роля, която му е чужда, твърде дълго време. Ако си припрян нервак, който работи бързо и понякога действа твърде импулсивно, няма как да изградиш образ на стабилен, направо флегматичен фрийлансър, чието разбиране за спешна поръчка е “ще го свърша след около седмица – две”.

В основата на заразителния имидж, който привлича хората и с времето започва да работи за теб, лежат твоите най-истински черти на характера. Може да ти се струва, че не са най-подходящите, но е добре да строиш на тях и да превръщаш дефектите, които не харесваш в ефекти. В противен случай постройката ти ще рухне много бързо. А разчистването на останките и започването отначало ще са бавни и трудни.

Затова и най-сигурният начин да изградиш имидж на добър фрийлансър е всъщност като бъдеш добър фрийлансър. Винаги.