Разкажи ми как стана фрийлансър: Силвина Фурнаджиева, мениджър уеб проекти

Историята на Силвина ще е полезна за всички, които ме питат “Какво да уча, за да стана фрийлансър” и се чудят дали не е добре все пак да поработят някоя и друга година в офис, за да натрупат опит.

Пожелавам ти приятно четене и ти напомням, че можеш да си част от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”. За целта ми изпрати отговор на въпроси от типа: “как се престраших да изляза на свободна практика”; “с какви проблеми трябваше да се боря първоначално”; “с какво се занимавам в момента”; линк към сайта ти, снимка и каквото друго сметнеш, че ще е полезно да прочетат хората, които искат да излязат на свободна практика, но все още не се решават или са начинаещи фрийлансъри. Споделяйки твоята история, помагаш на тях. Пиши ми.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Моят път към фрийлансърството

Silvina_Svobodna_praktikaОще през ранната си тийнейджърска възраст получих първия си компютър и когато достъпът до Интернет у нас стана възможен за хората извън институции като БАН и университетите, се свързах почти веднага. Бързо ми стана интересно какво има “под капака” на уеб сайтовете, които разглеждам, както досега бях ровила с интерес из компютърната кутия. Тогава нямаше достъпни материали по темата на български, но самата мрежа и книгите на английски в библиотеката бяха достатъчно добър ресурс. Захванах се с учене на HTML, CSS и подобни съкращения.

След няколко години учене и проби започнах да се замислям как мога да превърна хобито да създавам уеб сайтове в работа. Бях на 18 години, не бях работила до момента и фрилансърството стана първият ми източник на доходи. Регистрирах се в платформа за фрилансъри, поработих за няколко клиенти от чужбина, известно време имах и постоянна дистанционна работа, след като с един от клиентите се харесахме и станах част от екипа му – изцяло дистанционен и съставен от още няколко фрилансъри, които работеха (на непълен работен ден) заедно с мен.

Липсата ми на опит обаче си казваше думата и доходите ми бяха далеч по-ниски от тези на познатите ми с “нормална” работа. Умеех да свърша добре основната работа – създаването на уеб сайт, – но за да се стигне до нея, са необходими и познания за привличане на клиенти, каквито нямах. Разчитах предимно на клиенти, които ме намираха в търсачките на фрилансърските платформи и на проектите, които получавах от “шефа” си, но не знаех как да търся активно и как да привличам нови клиенти. След две години на свободна практика се появи възможност да започна първата си “истинска” работа и така и направих.

През следващите десет години преминавах от една “истинска” работа с шеф и работно време на друга. На пръв поглед не съжалявах за това. Имах редовна, сигурна заплата, получавах повишения, а работните ми места, макар и невинаги “по специалността”, бяха интересни. Освен разработчик, а на по-късен етап и project manager по изработването на уеб сайтове, бях редактор на технологично списание, прекарах няколко години в работа по обществено значими проекти в неправителствени организации, дори за няколко месеца бях радиоводеща. Научих се как да общувам с хора в различни екипи и се възползвах от уменията, които ми даде фрилансърството: да организирам сама времето и задачите си и да работя в екип с хора от различни населени места и дори държави, без някога да сме се виждали.

Но… през всичките тези години ми липсваха свободата, възможността да работя от всяка точка на света и сама да организирам работния си ден, както и разнообразието от проекти. От друга страна, фиксираният работен ден, който за разлика от този на фрилансъра има край, ми остави време и сили да придобия нови знания: запознах се с WordPress и започнах да използвам и доразработвам тази система за сайтовете, които правя, научих и доста за управлението на бизнес и продажбите (и разбрах какви са били грешките ми преди). От време на време поемах и дребни проекти през свободното си време, предимно от хора, с които се бях запознала на различните места, където бях работила през годините.

Все по-често се замислях за връщане към фрилансърството на пълен работен ден, но ми беше трудно да преборя страха от липсата на сигурна заплата и от риска да нямам достатъчно клиенти. С удобството обаче лесно се свиква и колкото повече отлагах отказването от редовните доходи, толкова по-страшно изглеждаше то. В крайна сметка обаче последният проект, по който работех в офис на стандартно работно време, приключи и трябваше да избера: да приема предложение за поредното работно място в поредния офис, където да управлявам разработването на един и същи (макар и много интересен) сайт през следващите (неизвестно колко) години или най-сетне да се пробвам отново във фрилансърството. Реших, че е крайно време да пробвам.

Повторното начало не беше лесно. За щастие, бързо се върнах към навиците да се организирам и да работя фокусирано вкъщи, без да се разсейвам и без да разчитам на началник, който да ми казва кога, какво и как да правя. По-трудна беше частта с доходите. Започнах да прилагам наученото от работата и от дебелите книги, които бях изчела през последните години. Свързах се с всички бивши колеги и началници, за да им разкажа с какво се занимавам сега и как мога да им бъда полезна. Започнах да търся клиенти и в България, за сметка на фрилансърските платформи, където профилите ми от едно време отдавна бяха хванали паяжини.

Постепенно нещата започнаха да се получават. Намерих първия си клиент (бивш колега ме препоръча на своя приятелка, която имаше нужда от обновяване на сайта си). После и втория (отговориха ми положително на оферта за осъвременяване на сайта на една от многото фирми с видимо остарели сайтове, на които бях изпратила предложения за промени). Скоро след началото заработих в екип с моя бивша колежка, която се занимаваше с онлайн маркетинг. Доволните ни клиенти, които ни препоръчваха други, започнаха да стават все повече… и сега, две години по-късно, работим в екип с още петима колеги (трима уеб разработчици, дизайнер и копирайтър) за все повече клиенти и по все по-големи и сложни проекти. И работата ни продължава да расте, най-вече на базата на препоръки от наши доволни клиенти, бивши колеги и началници, а ние – да включваме нови хора в екипа. Сайтът, на който можете да се запознаете с нас, е http://globalstudiobg.com/. Ако имате опит с разработването на WordPress плъгини и теми, ще се радваме да ни пишете и да заработим и с вас.

 

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент

Leave a Reply

Your email address will not be published.