Работа с български клиенти – да или не

Струва ми се, че тази дилема стои пред всеки начинаещ фрийлансър. Много от колегите, които вече от години са на свободна практика, твърдят, че никога не биха работили с български клиенти, че те са най-ужасните на света – плащат малко или не плащат изобщо, не знаят какво искат, твърде претенциозни са, държат се грубо и невъзпитано. Често по форуми и групи за фрийланс се разразяват дискусии по въпроса и винаги по-голямата част от хората са против това, който и да било да се мъчи с български клиенти и прищевките им.

За мен навсякъде има и добри и лоши клиенти. Такива, с които искаш да работиш и такива, с които е най-добре да не се захващаш. Ще ти споделя моя опит, а също и защо ми се струва важно да се работи и с българи. А ти, разбира се, прави каквото знаеш и каквото е най-добре за теб.

 

Какви клиенти ще привлечеш зависи от начина, по който се представяш и изискванията, които имаш към тях и към себе си

С какви клиенти ще работиш – “добри” или “лоши” – до голяма степен е въпрос на позициониране. Ако цените ти са ниски, портфолиото скалъпено, винаги си готов да направиш отстъпка, да работиш при абсурдни срокове и независимо как се държат с теб, няма как да привлечеш платежоспособни клиенти. Ти просто не им вдъхваш доверие. И това важи за всички, които търсят професионализъм, добре свършена работа, спазване на срокове и са готови да си плащат.

Припомни си статиите “Фрийлансърът като бранд” и “Как да изградя имидж на добър фрийлансър”, прегледай портфолиото си, помисли как общуваш с клиентите, промени нещата, които те представят като посредствен фрийлансър, готов на всичко, за да спечели поръчка.

BG_Klienti_Sbobodna_praktika

Ако ти не си готов да отстояваш цената си, никой няма да го направи вместо теб

И не, нямам предвид само и конкретно цената на работата ти. Писала съм много пъти по темата, но пак ще повторя – ако ти не си убеден, че заслужаваш по-висока цена за труда си, и не си я поискаш, както трябва, никой няма да ти я даде. Ако измънкаш, че искаш 20 лв. на час, за да свършиш определена работа и очакваш боязливо отговора, няма да ги получиш. Просто защото не си убеден, че ги заслужаваш.

Ако имаш достатъчно умения, опит, самочувствие, и знаеш, че те – заедно с някои твои специфични професионални умения и човешки качества – те правят идеален за дадена работа, накарай клиента да проумее това, да го усети, да се убеди. Самата аз често съм изреждала в прав текст на клиента кои именно мои качества и умения ме правят най-подходяща за дадената поръчка и защо трябва да ми плати толкова, колкото искам. Не си спомням досега да съм имала неуспех. (И да, случвало ми се е и с български и чуждестранни клиенти.)

 

Клиентите се държат с теб така, както им позволиш

Това между другото важи и за всички останали хора. Ако нечие отношение не ти харесва, ти си фрийлансър – свободен човек, можеш да си кажеш, да се опиташ да промениш нещата или просто да си вземеш шапката, вежливо да пожелаеш приятен ден и да се откажеш от работата.

Случвало ми се е да преговарям и с невъзпитани българи и с невъзпитани американци. Първите най-често са убедени, че не мога да си намеря нормална работа и ще съм благодарна на всичко, което ми подхвърлят. Вторите обикновено мислят, че щом съм от България, трябва да съм благодарна за това, което ми плащат и да нямам претенции към ставките и безумните работни графици. Всички те грешат. С някои от най-грубиянски подходилите към мен клиенти работим вече години и от време на време си припомняме със смях първите ни един – два разговора на висок тон. С други не намерихме приемлив и за двете страни учтив език и не започнахме работа.

Уважвай себе си и искай да се държат с теб така, както заслужаваш. А как заслужаваш прецени сам.

 

Защо аз работя предимно с български клиенти

1. Заради езика. Обичам да пиша на български. Работя бързо и с кеф. Забавно ми е да експериментирам. Предлагам услуги с наистина високо качество. Когато минах на свободна практика, започнах да работя през сайтове и да пиша на английски. Това бяха няколко много нещастни месеца в моя живот. Не изпитвах почти никакво удоволствие от работата, все бях на тръни дали наистина предлагам най-доброто на клиентите си. Освен това попадах предимно на т. нар. “лоши” клиенти. (Ти, ако си фрийлансър дизайнер или маркетолог, нямаш този проблем, но за един копирайтър свободата на боравене с конкретен език и удоволствието от работата с него, са от съществено значение.)

2. Защото тук се конкурирам с наличните на този пазар фрийлансъри българи, а не със стотици хиляди англичани, американци, индийци, филипинци и т. н. Решението ми да се преориентирам към българския пазар отчитам като едно най-разумните, които съм взимала изобщо. Интересното е, че година – две след като заработих постоянно на свободна практика с български клиенти, започнаха да ме търсят и чуждестранни.

3. Защото вярвам, че тук съм по-полезна и работата ми има повече смисъл.

 

Защо ми се струва важно да се работи и с български клиенти

Повечето от тях имат много по-малко опит в работата с фрийлансъри. Но все някой ден ще се научат да си подават заданията, да не си мислят, че ти си вълшебник и можеш да завършиш един проект, докато щракнат с пръсти. Ще проумеят, че добрият професионалист струва скъпо, но от неговата работа ще спечелят повече. Колко далеч във времето ще е този ден зависи и от нас – фрийлансърите, които работим с тях. Ако малка част от усилията ни отиват в това да отстояваме себе си, да изискваме и разбира се, да предлагаме качествени услуги, нещата ще се подобрят по-бързо.

Много често те се борят за оцеляване на техния бизнес, както ние се борим за нашия. Случвало ми се е да помагам или да работя на по-ниска цена за клиенти, които са в затруднена ситуация, имат нужда от копирайтър и са успели да ме запалят по идеята си. Никога не съм съжалявала за това. Ако всички си даваме по едно рамо от време на време, няма ли да се справяме по-добре с връхлетелите ни работни проблеми?

Предполагам, че последната част от днешната статия звучи малко наивно-романтично. Не те карам да мислиш като мен, това са си моите доводи. За всичко останало обаче съм сигурна: с какви клиенти ще работиш зависи преди всичко от това как се представяш, как се държиш, как преговаряш, как работиш и много по-малко от това къде ще ги намериш.

Благодаря за вниманието. И успех.

 

2 Comments
  1. Точно, кратко и ясно. А относно “наивно-романтичния” момент в края, мисля че е въпрос на време добровилния труд (в разумни граници разбира се), бил той в помощ на кауза, приятел или “просто ей така”, да стане неделима част от ежедневието, предполагам най-вече на по-свободолюбивите трудещи се, а именно свободните пики (фрилансърите). Макар че от друга страна съм убеден, че има хора, ангажирани дори и в мракобесната корпоративна среда, които са склонни да разсъждават така.
    Колкото до “кошмарният” клиент, бил той българин, американец или суринамец, както добре е обяснено в статията, ние сме тези, които позволяват на демоните да съществуват. Ако приемем за нормално и преглътнем лошо или неадекватно отношение от страна на клиент, в името на “успешната” сделка, ние го легитимираме.

    • В моите принципи на работа съм заложил точно такъв подход:

      Някакъв процент от труда ми е комерсиален, а някаква част е или с намаление (ако е изключително интересен) или помагам на някого с нещо.

      Това ме развива като професионалист и ми дава сили като човек.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *