Казусът "свобода по време на свободна практика"

Ти как го решаваш? 
 
Много добре знаеш кои са предимствата на това да си на свободна практика: работиш откъдето си пожелаеш, когато си пожелаеш (което не винаги включва “колкото пожелаеш”) и за когото решиш. Чудно звучи, нали? Всичко това може да се обобщи с две думи: свободен си. Честито!

 

Хайде да пробваме да преминем от теория на практика, а? Най-вече по последната точка: работиш за когото решиш. Ти правиш ли го наистина? Много ме вълнува въпросът кога отказваш поръчка и защо точно я отказваш?

 

Случвало ми се е няколко пъти да отхвърлям проекти, защото противоречат на моите принципи за това кое вреди и кое не. Не просто, защото не ми харесват, а защото смятам, че реализацията им не е полезна и по-правилно – ще нанесе щети на други хора. И аз ще съм косвено (повече или по-малко) отговорна за това.

Първите два или три пъти вътрешната ми борба беше голяма. Защото, ако вече си фрийлансър, знаеш, че отказването на поръчка е отказване на пари, а това понякога е лукс, който човек трудно може да си позволи. Та в началото на моята свободна практика ми беше много трудно да се преборя с този глас, който ми казваше, че все пак от мен не зависи кой знае какво и бих могла да си затворя очите и да взема тези пари, защото те много, ама много ми трябват. С гордост ще си призная, че удържах победа всеки път, когато това се случеше и отказвах работата.

 

Последният път, още докато четях работното предложение, знаех, че няма да го приема. То съвсем противоречеше на моите принципи и разбирания. Това беше моментът, в който бях много щастлива, че съм фрийлансър. Просто написах един имейл с обяснение защо точно не мога да направя това, което се иска от мен и го изпратих. Клиентът (с когото между другото съм работила и преди и с когото продължавам да работя чудесно по други поръчки) прояви разбиране. И никога повече не отворихме дума за това. Моят отказ не се отрази на нашите отношения. Мисля си обаче, че това невинаги е така. Може би друг клиент би прехвърлил всичката работа на друг фрийлансър в подобна ситуация. Което е доста сериозна загуба.

 

Мисля си също, че по-голяма загуба е да правиш неща, против които вътрешно се бунтуваш. И веднага ще ти дам 4 съвсем практични причини за това.

 

1. Няма да свършиш добре работата. 
Защото всъщност не искаш. Няма по-добър саботьор на тази поръчка от теб самия в този момент. Това ще доведе до разпри с клиента. Ще получаваш корекции и ще продължаваш да се занимаваш с нещо, което не харесваш. Към това ще се е прибавила и тегавината от чувството, че не се справяш.

 

2. Рискуваш да загубиш клиент.
Ако това е някой от редовните ти клиенти, просто ще го издъниш. И той няма да ти прости. Ако пък е нов, няма да работи повече с теб. Пак си на двойна, че и тройна загуба – чувстваш се зле, губиш клиент и правиш нещо, което знаеш, че не бива да правиш.

 

3. При всяко положение губиш пари.
Всяка нанесена корекция е загуба на време, което би отделил за друг проект. Колкото повече корекции правиш, толкова повече доброто заплащане се превръща в никакви пари за много работа.
Много е вероятно също и да не ти платят или да ти платят наполовина. Нищо по-логично, ако не си свършил работа.

 

4. Отразява се на имиджа ти.
Въпреки че аз описвам по-мрачния сценарий, може и да свършиш всичко перфектно. Клиентът е доволен, ти си се опаричил. Много хубаво! А? Обаче след време може да ти се прииска да правиш нещо друго. Да списваш блог, в който да размахваш пръст по морални въпроси. Да се кандидатираш за управител на родителския комитет в училище. Или пък за… кмет на бащиното си село. Тогава истината, че не си по-католик от папата все някак ще излезе наяве.

 

Нека дори да е още по-просто. Твоят клиент ще те препоръча на някой, който има нужда от подобен тип услуги. Пак ти трябват пари и ще приемеш? Мда, разбирам те. Наистина. Но скоро може да се окажеш затрупан само с такива поръчки. Ти си представи какво се случва после, това са си твоите “такива поръчки”.

 

Другият вариант е да не се справиш с работата. Тогава, естествено, клиентът ти ще препоръчва на всички свои партньори и приятели да не работят с теб.

 

Откъдето и да го погледнеш все губиш.
Но това са си моите размисли и страсти.
Ти как се справяш с такива случаи? (Напомням: Много ме вълнува въпросът кога отказваш поръчка и защо точно я отказваш?)
Хубава седмица.
Пиши ми.
One Comment
  1. Чудесна статия – както обикновено! ей сега даже ще я споделя на моята страничка във фейсбук 😉

    Много добре разбирам накъде биеш с влизането в омагьосания кръг и как ситуацията е “все губиш”! Прнципи, принципи, и пак принципи – важно е фрийлансърът да има принципи и да си ги отстоява, защото иначе цялото съществуване на фрийлансъра се обезмисля. Защо ни е тази свобода, ако не я използваме ами само я потъпкваме?

    На въпроса ти кога отказвам поръчка – ето линк към статия, която написах наскоро по темата: http://www.freelancemarketingtips.net/5-случая-да-откажем-работа-с-нов-клиент/ – надявам се не възразяваш за споделянето на линк 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *