Category Archives: Общуване с клиенти

И как може да си осигури болнични 

Грип и лоша организация са едни от най-честите причини за неспазени срокове и закъснели поръчки през зимния сезон. Когато служител на трудов договор се разболее, той си взима болничен и се прибира у дома. Друг мисли колко спешни са задачите, които е оставил, трябва ли да ги поеме някой или клиентите могат да почакат. Ти обаче доброволно си се отказал от благината да мислят и действат вместо теб. Също така, като всяка птичка божия, не си се и сетил, че може един най-обикновен грип да ти обърка целия график и да предизвика вълна от недоволство в клиентите ти.

Аз съм тук, в прелестната компания на температура, главоболие, запушен нос и болки в гърлото, за да ти подскажа как да се справиш с поръчките, клиентите и сроковете, когато си болен.

1. Не се мъчи да работиш, докато грипът те работи

Зарежи всичко. Легни и се наспи. Пий чай, яж пилешка супа, изключи си звука на телефона и спи. Дай си един ден пълна почивка. Ако трябва, дай си два. Няма смисъл да се правиш, че работиш. Ще допуснеш много грешки и така или иначе ще ти върнат поръчката за корекции. Освен това през цялото време ще се чувстваш зле. За да спечелиш войната и да оздравееш бързо, дай на грипа да спечели битката – вземи си почивен ден и пази леглото.

2. Предупреди клиентите си, че си болен и поръчките им ще се забавят

Преди да си изключиш телефона, обади се на клиентите, които чакат поръчки от теб в близките ден, два, три (ако ти е по-удобно напиши им мейл). Обясни, че си болен, затова поръчката им ще се забави. Кажи им с приблизително с колко ще се забави. Ще се учудиш колко разбиране ще срещнеш и колко съвети за лечение. Не, ефектът няма да е същият, ако не им кажеш предварително какъв ти е проблемът, а ги уведомиш, когато ти звънят ядосани да питат не смяташ ли да си спазиш срока.

3. Намери колега, който може да поеме поне най-спешните ти поръчки

Като цяло се живее по-лесно, ако имаш колега, който може да ти удари едно рамо в случай на нужда. И не, не е задължително да работите в един офис, за да сте колеги. Огледай се за фрийлансър, чиято работа харесваш и на когото смяташ, че можеш да имаш доверие. Дай му една – две задачи и виж как ще се справи с тях. Говори с него и му предложи да се подкрепяте в кризисни ситуации. Ако ти си болен, можеш да му прехвърлиш поръчките си или поне част от тях. Ако той се разболее, ще му върнеш жеста. Ти прецени дали ще му оставиш всичките пари за свършената работа или ще си прибереш малък процент от тях (и ето ти ги твоите болнични). Каквото и да решиш, печелиш. Клиентите ти са доволни, ти си по-спокоен, а и нямаш много работа за наваксване.

Разбира се, за да се възползваш от съвет номер 3, трябва да си се сетил предварително, че освен фрийлансър си и човек и може да се почувстваш зле и да имаш нужда от непредвидена почивка.

Това са моите три. Пожелавам ти да си здрав и отивам да си изпия чая с мед. Подсмрък.

п. с. Добре е да знаеш, допълниха от Преводаческа агенция „Калинка БГ“ ООД, че ако си фрийлансър, който си плаща осигуровките, имаш право на болнични.

Свали си примерен договор, коригирай го, така че да е удобен за твоя тип работа и поръчки и го ползвай

Има клиенти, които искрено се учудват, когато поискаш да подпишете договор преди да започнеш работа. Това обикновено са малки фирми, фрийлансъри като теб или пък клиенти, които смятат, че ако не се разбирате по човешки, никакви договори няма да ви спасят. Тези последните от една страна са прави.

Понякога си мисля, че няма подписан договор, който да ти помогне, ако клиентът реши да ти прави номера – да се откаже от поръчката по средата на работата без да ти плати изработеното; да те мотае със седмици или с месеци, че до ден – два ще ти изпрати необходимата информация, или ще ти върне корекции; да не ти плати изобщо. Особено, когато става въпрос за малки поръчки за неголеми суми.

От друга страна, подписаният договор все пак ти дава възможност да се бориш за правата си.

! Каквото и да решиш обаче, искай капаро или предварително плащане на цялата сума.

Има клиенти, които сами искат да подпишете договор. Това по-често са големи фирми с внушителни счетоводни и правни отдели, които държат всичко да е изрядно. Не им отговаряй, че нямаш договор и ако може те да напишат един, а пък ти ще го подпишеш. Не звучиш сериозно. Сдобий се с договор, който можеш лесно да модифицираш за различните си поръчки. В края на статията публикувам един, който да свалиш и да ползваш. Ако не искаш, инвестирай известна сума в адвокат и си направи съвсем нов, специално за теб. Във всеки случай, важно е да си подготвен.

! Когато договорът е твой, ти все пак пазиш повече собствения си интерес. И да, клиентът почти винаги има някакви коментари и иска леки корекции, но се споразумявате в общи линии бързо.

Когато договорът е писан от клиента, той пази предимно неговия интерес. Понякога доста безочливо при това. Ти си принуден да искаш пренаписвания, да правиш коментари, да водиш преговори. Губиш много време, а и вероятността поръчката да не се осъществи се приближава с всяко следващо връщане на договора за преработка.

Ако клиентът ти не се сеща да поиска подписване на договор, а става въпрос за голяма поръчка, множество поетапни плащания, дълги срокове, не се помайвай и не разчитай на честна дума и на „ние ако не се разбираме, договорът няма да ни помогне“. Не защото някой иска да те излъже нарочно, а защото всичко става. Може други грижи да връхлетят клиента ти и той да отложи съвместната ви работа, в която ти вече си инвестирал усилия и време за едно неопределено „по-нататък“ или да ти забави плащането с няколко месеца. Само че, ако си имаш договор с включена клауза за неустойка, няма да го направи с лека ръка, а ще се опита да спази условията по сделката ви, да изчака приключването й и да плати в срок.

Изпрати му договора да го прегледа и любезно напомни, че неговото подписване гарантира спокойствието и на двете страни. Добави, че разбира се, най-важно е да се разбирате човешки или каквото там друго си пожелаеш. Бъди любезен и не отстъпвай.

! Познавам доста хора, които като чуят думата „договор“ си представят нещо безкрайно сложно, неразбираемо, страшно и завъртяно, което никога не е в тяхна полза. Истината е, че договорът регулира работните отношения на двама или повече души, които предполага се, вече са се разбрали и съгласили доброволно на определени условия на работа, заплащане и предаване и получаване на поръчки. Това е парче хартия, което ви напомня, че сте поели ангажимент един към друг и всеки има своите прави и задължения, които трябва да спазва. Добрият договор не е този, който извива ръцете на клиента ти, или твоите, а този, който осигурява спокойствие и на двете страни. Свикни да го ползваш, ако не винаги, то поне често.

Свали примерен договор, който можеш да модифицираш и да ползваш в работата си с клиенти.

п. с. Ако все пак подписваш договор, писан от адвокатите на твоя клиент, припомни си преди това статията: „Подписване на договор с клиент – какво да правя, ако не съм съгласен с клаузи от него“.

Ти си храбър фрийлансър, който използва социалните мрежи, за да привлича клиенти. Участваш в групи по професионални интереси, търсиш връзка с колеги, споделяш полезни статии, даваш съвети, коментираш. Това е чудесно. Проблемът е, че в мрежата всички знаем всичко и то винаги по-добре от останалите. Затова се случва твоите полезни постове да получат някой и друг негативен коментар или да те репликират по-остро в отговор на твое изказване.

От начина, по който реагираш в тези случаи се разбират много неща – колко си храбър наистина, уверен ли си в себе си или не съвсем, добре възпитан ли си, дребнав ли си, може ли да се разчита на адекватната ти реакция и в по-напрегнати ситуации, разбираш ли си от работата. Най-добре е да си изградиш стратегия, към която да се придържаш при получаване на негативни коментари. Ето какво ти предлагам аз.

Не бързай да отговаряш и да триеш чужди коментари

Това е един от случаите, в които импулсивните реакции не вършат работа. Когато видиш негативния коментар, е много вероятно да се почувстваш засегнат – някой поставя под съмнение твоята компетентност и уронва авторитета ти в очите на останалите. А да отговаряш в състояние на афект е най-глупавото, което можеш да направиш. Изчакай 10 минути. Пий вода. Пуши. Обади се на приятел и си излей възмущението.

Никога не трий чужди постове, освен ако не са откровено расистки, обидни, безсмислени, дискриминационни, etc.

Прецени дали наистина коментарът е негативен

Прочети написаното отново след като се успокоиш. Има вероятност да не си разбрал правилно. Може авторът на коментара да е просто по-самоуверен и затова да ти звучи грубичко. Може някой несръчно да се опитва да обясни своята гледна точка за нещата. Може ти да си по-чувствителен и докачлив вследствие на преумора, моментна неувереност, домашни проблеми. А може и наистина да те критикуват.

Признай на себе си – справедлива ли е критиката или не

Ако критиката е справедлива: благодари за нея, приеми я. Няма нищо срамно в това да грешиш или да не си направил нещо както трябва – случва се на всеки. Покажи, че се радваш на възможността да се коригираш и наистина предприеми действия в тази посока.

Ако критика е несправедлива: докажи, че е такава.

Не отговаряй емоционално. Използвай факти и аргументи

Емоциите и нараненото честолюбие са твоят най-лош съветник. Отговаряй възможно най-спокойно. Съпоставяй факти, така че да е ясно за всички защо критиката е несъстоятелна. Формулирай аргументите си простичко и категорично.

Придържай се към темата

При острата размяна на реплики фокусът се измества лесно. Помни, че вие дискутирате по една определна тема. Не си позволявай отклонения. Не ги позволявай и на събеседника си. Ако усетиш, че разговорът се измества, спокойно напомни, че обсъждате нещо конкретно и всичко, което няма отношение към темата е най-добре да си го говорите на лични, в друг пост или въобще да не си го говорите.

Пази се от лични нападки

Оказва се, че това е голям проблем. Уж обсъждате професионални теми, а той разговорът се изместил към кой на кого какъв е, подозрения в сексуални проблеми, желание за опознаване на близките ви роднини и не знам още какво. Не позволявай това да се случва. Не отправяй лични нападки и не се подвеждай да отговаряш на такива. Това е бездънна яма, от която никой не излиза чист. Ако започнат да те обиждат, просто кажи, че не се поддаваш на провокации и няма да отговаряш. Напомни, че си готов да обсъждаш професионални въпроси, но дотогава се оттегляш.

Помни, че си говорите публично

Дори да не взимат отношение, поне 5 до 10 човека, а може би и повече, са в течение на разговора. А ако той събере и допълнително прегледи, коментари и лайквания, ще се мотае из нюзфийдa на разни хора поне още ден-два. Не забравяй също, че може да бъде изровен от някого по някакви причини и месеци, години по-късно. Дръж се на положение – достойно, хладнокръвно, професионално. Не влизай в ролята на ощипана мома, пияна перачка или войнстващ каруцар. Никой не може да се заяжда с теб, да те обижда и да урони авторитета ти, ако не му позволиш. Тези неща обикновено си ги причиняваш сам.

Припомни си статиите:

• Как да се представя в социалните мрежи и форуми така, че да привлека клиенти
• Как да общувам с клиенти, колеги и партньори в социалните мрежи
• Колко често да публикувам в социалните мрежи

Успех.

След клиентите, които правят безброй корекции, най-трудно и неприятно е да се работи с клиентите, които бавят коментарите си със седмици и месеци. И причините за това са основно три:

1. Колкото повече време минава, толкова повече забравяш подробностите около проекта и ти отнема време да влезеш отново в час, за да направиш корекции.
2. Не можеш да приключиш поръчката и да си вземеш парите.
3. Обикновено коментарите и корекциите пристигат точно, когато ти е най-напрегнато и едва можеш да си вдигнеш главата от работа.

Затова не оставяй клиентите си да се мотаят много. Притискай ги да ти дадат обратна връзка. Вярно е, ако са решили, че точно в момента не могат да направят това, няма сила, която да ги накара, но нищо не пречи да ги побутваш и подсещаш, докато получиш своето. Ето какво можеш да предприемеш.

Continue reading →

Ти си фрийлансър, който се гордее, че прави всичко както трябва и спазва сроковете до секундата – безупречен си. Чудесно! Много нерви ли ти коства? Притежаваш ли онази здравословна доза непукизъм, която ти помага да си гледаш наистина добре работата и да й се наслаждаваш?

В много колеги фрийлансъри, особено начинаещи, го забелязвам – непрестанното притеснение за неща, които не зависят от тях.

Спомних си, че и при мен го имаше. Не съм сигурна кога изчезна, но те съветвам да се отървеш от излишния драматизъм на тема „аз съм професионалист” колкото се може по-скоро. Ще живееш по-спокойно и ще работиш по-добре. Едва тогава ще си се добрал до обетованата земя на професионализма.

Какво имам предвид? Спри да се притесняваш вместо клиентите си и да поемаш техните отговорности.

Например:
1. Не страдай, че клиентът се бави с подаването на информация и затова няма да можеш да спазиш предварително договорения срок. Напомни му, че ако той закъснее, ще закъснееш и ти.

2. Дори не се опитвай да наваксаш закъснението му и да свършиш всичко за 2 дни вместо за седмица. Нищо професионално няма в това. А и работата ти ще е с доста по-ниско качество от обичайното. Уведоми клиента си кога е новият краен срок, в който ще му предадеш поръчката.

3. Не се нагърбвай с проучвания и задачи, които са работа на клиента. Остави го да ти помогне. Той е професионалист в неговата си област и няма нищо лошо в това да дава насоки, да консултира, да ти препоръчва литература по темата, да попълва въпросници, да ти разкаже за собствените си клиенти. Да въвлечеш твоя клиент в процеса на работа, да го накараш да се почувства отговорен за собствената си поръчка не е срамно, а естествено. А и крайният резултат ще е много по-добър отколкото, ако получиш задание от 2 изречения и си изсмучеш всичко от пръстите.

Стреми се към максимално сътрудничество с клиентите. Ако нещо по пътя се обърка, разговаряй и преговаряй. Не припадай от изтощение, защото си се опитал да направиш всичко сам за невъзможно кратко време, с почти никаква информация. Уверявам те, че геройството ти няма да бъде оценено. Освен това рано или късно ще се издъниш. И никой няма да се интересува от причините. Всички ще кажат, че си действал непрофесионално и ще са прави. Капиш?

Припомни си и статията „Фрийлансър на живот и смърт или къде е границата между професионализма и твърде личното отношение”.

Независимо с какви клиенти си решил да работиш – малки, средни, големи, всякакви – все един ден ще ти се обади голяма компания със запитване за сериозна поръчка. Ще поиска оферта и срок за изпълнение и ще добави, че й е спешно. Дори вече да си спец в разпознаването кога една поръчка е наистина спешна и кога не, пак може да се подлъжеш. Затова не се разочаровай, ако след всички разменени имейли с оферти, срокове, пробни текстове и какво ли още не, проектът не стартира. Това не значи, че няма да работиш по него. Просто не се знае кога точно ще започнеш. За да си улесниш живота, да си спестиш разочарования и най-вече да си помогнеш при планирането на всички текущи задачи, може да приложиш следните съвети.

1. Помни, че големите компании са бавни.  Тяхното „спешно“ и твоето „спешно“ се разминават със седмици, понякога и с месеци. Освен това те обикновено имат множество различни дейности, или оперират на българския и чужди пазари, и спешната нужда от твоята намеса  може да бъде избутана на заден план от какво ли не. Затова, ако ти одобрят офертата и пробния текст, и изчезнат за седмица, пиши им. Напомни за себе си и ако можеш, разбери с колко време се отлага проектът. Ако не можеш, запази офертата, имейлите, всичко – ще ти се обадят рано или късно и ще започнете от там, докъдето сте стигнали.

2. Не се хващай втори път на въдицата. Когато твоят мечтан голям клиент ти се обади отново, не зарязвай всичко, за да му угодиш. Няма да свърши светът, ако спешната работа, която никой не е свършил 6 месеца, се забави с още 1 седмица. Ако те хваща преди отпуска, договорете се да започнеш работа след това. Ако имаш много задачи, кажи откога можеш да се погрижиш за неговия проект. И настоявай за нормални срокове за работа. Поискаш ли си ги, ще ги получиш.

3. Независимо дали да започнете работа ще ви се получи от втори или от трети опит, върши си спокойно другите задачи. Ако нито ти, нито клиентът сте предвидили поне седмица за подписване на договора, няма да започнеш работа на определената дата. Какво толкова има да му се подписва? Част от големите компании имат офиси в България, но всички решения минават през централата, която се намира нейде по света. Това бави нещата. Ако им изпращаш свой договор, счетоводството или правният отдел трябва да го одобрят. Случва се или ти, или клиентът да имате възражения по някои клаузи и формулировки (Припомни си статията „Подписване на договор с клиент“.) Времето напредва и вие определено ще постигнете съгласие, не се притеснявай. Всичко, което се случва е напълно нормално – всеки има изисквания и иска да е подсигурен и да му е удобно. Вие не се карате, не спорите, а обсъждате и рано или късно ще постигнете консенсус. Не се тормози, а се грижи за редовните си клиенти и текущи задачи.

4. Не отделяй от времето си и не отказвай други поръчки, само защото някой от голямата фирма устно или писмено ти е казал: „Избрахме теб, започваш работа.“ Потвърждението на проекта, което значи да го включиш в графика си, се изразява в 50% предплата и/или подписан договор. В противен случай може да се окажеш с 2 – 3 седмици, разчистени специално за този така важен голям клиент, в които си гризеш нервно ноктите и даже не можеш да си починеш.

Ако пък си се окопитил и си поел нови поръчки за тези 2 – 3 седмици и клиентът се появи внезапно в края на втората, настоявайки да започнете работа веднага, не се огъвай! Обясни възпитано от коя дата можеш да го включиш в графика си. Не пропускай да добавиш, че всеки ден, в който не изпълняваш поръчки е ден, в който губиш пари, а клиентът не е пуснал предплата. На това рядко някой продължава да възразява.

5. Удължавай срока за изпълнение на поръчката, ако клиентът закъснее с подаването на материалите. Може да сте се разбрали да започнеш работа на 5 август примерно. Но ако никой не ти е дал нужната информация и материали, а човекът от фирмата, с когото общуваш е изчезнал вдън земя, няма какво да направиш. Много е важно, когато твоето лице за контакт отново се появи, да го предупредиш, че срокът се удължава с пропуснатата 1 седмица.

Това е. Бъди спокоен, работи си поръчките и отстоявай нормалните си срокове на работа. Ще ги получиш. В големите компании в повечето случаи работят разбрани, добре възпитани хора, които искат всичко да бъде направено както трябва. Е, понякога случаят не е точно такъв, но ти не се страхувай, че ще загубиш този голям клиент. Особено ако се опитвате да започнете работа за втори – трети път. Да не мислиш, че той иска да минава през цялата процедура на търсене и одобрение на нов човек още веднъж?

Просто забрави, че това е голям клиент и ти е важно да го спечелиш. Дръж се професионално, възпитано и със съзнание за ценността на собствените ти време и умения. И ще ти се получи. Не се стягай и с удивление ще откриеш, че можеш да водиш паралелно дори двама такива клиенти, като междувременно не изоставяш и любимите си по-малки, но редовни поръчки.

5 истини за свободната практика, които не са съвсем верни

Миналата седмица ми попаднаха две статии – едната разкриваше истините за тъмната страна на фрийланса, другата разказваше за кошмарите на фрийлансърите. И преди ми се случвало да чета подобни текстове. Не споря с тях, всяко нещо си има добри и лоши страни, да бъдеш фрийлансър също. Всеки път обаче ме впечатлява едно – в никоя от статиите не се споменава, че описваните недостатъци на свободната практика могат да бъдат сведени до минимум и това е въпрос на организация и умения за преговори, две неща, на които може да се научи всеки, стига да иска. Затова ти предлагам моята версия на „5 ужасяващи истини за фрийланса“.

Гадна истина 1: Клиентът ти е шеф.

Моятa версия: Всъщност не ти е шеф. Да, той плаща, но ти решаваш дали да работиш по даден проект или не. Никой не може да те принуди. Ти се договаряш за заплащането. Ти обсъждаш срокове, изисквания, начин на работа и предаване на поръчката, които да са удобни и за двете страни. Ти можеш да откажеш да правиш повече корекции и да убедиш клиента си, че това което иска е зле за бизнеса му. Имам опит като копирайтър на трудов договор и доколкото си спомням, когато имах шеф, нещата не стояха по този начин.

Научи повече за разликите между фрийлансър и наемник от статията „Какво животно е фрийлансърът”

Разбира се, може така да се поставиш, че клиентът да ти е шеф. Можеш да откажеш да бъдете двама партньори, които ще извлекат полза от сътрудничеството си. Това обаче ще ти донесе малко пари и разстроени нерви. По-добре е да си държиш на цената, професионализма и условията, вместо да се бориш за всеки клиент, който ще ти загуби повече време отколкото може да ти плати.

Гадна истина 2: Клиентът винаги е прав и прецаква великите идеи за рекламни кампании, визии, лога или текстове, които създаваш.

Моята версия: Това е валидно за клиентите на фрийлансърите точно толкова, колкото и за клиентите на рекламните агенции. Даже мога да кажа, че докато работех в рекламни агенции, клиентите ми прецакваха много повече идеи. Просто тогава решенията как да се държа с даден клиент и какво да му говоря не ги взимах аз. Отношението към клиента, като към бебе, което трябва да се дондурка, за да не ревне, е повсеместно. Само че от него страда и този, който плаща музиката и този, който танцува на нея.

За мен истината е, че ако клиентът винаги е прав, няма да дойде при теб, а ще си направи всичко сам. Да изпълняваш всичко, което иска той е удобна застраховка срещу неуспех: “Правя каквото ми кажат, не съм отговорен за нищо.” Пробвай вместо да го галиш по главата и егото да му предложиш нещата, които наистина ще му свършат работа. Дръж на професионализма си. Не се съгласявай с всички безумия, насочвай, съветвай, убеждавай, настоявай, докато не постигнеш своето. Или поне по-голямата част от него.

Припомни си статията „Фрийлансърът и безбройните корекции”.

Гадна истина 3: Фрийлансърът е по-незащитен от измами и често се случва да не му платят.

Моята версия:  Абсолютно вярно. Докато свикнеш да не започваш работа без да си взел 50% капаро, ще те лъжат на почивки. Не, защото клиентът иска да не ти плати, а защото в повечето случаи забравя за теб веднага след като свършиш това, което иска.

Не започвай работа без да получиш предплата, независимо колко е спешно и колко те уговаря клиентът, че още утре пуска парите. Не давай работни файлове преди да си получил и последното плащане. За големи суми договаряй поетапно плащане – на седмица, на месец, на 3 – 4 пъти. Подписвай договор. Не оставяй да се натрупат големи суми за изплащане дори при най-стария ти клиент, на който вярваш най-много. Всичко се случва. Утре той ще има други грижи и ще забрави за теб.

Прегледай статиите „Клиент ми бави плащане! Какво да правя?“ и „Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане?”. Хвърли едно око и на „7 признака, че имаш работа с некоректен клиент„.

Гадна истина 4: Клиентът непрекъснато добавя по още някоя малка, лека задачка след като вече сте започнали работа и сте договорили срокове и заплащане.

Моята версия: Точно така е. Само че клиентът не ти е шеф, спомняш ли си? Ако той може да променя правилата на играта, можеш и ти. След всяка нова задача връщаш информативен имейл с цена и срок за изпълнение. И той или ще спре да те товари, или ще приеме новите ти условия.

Гадна истина 5: Фрийлансърът няма работно време и трябва винаги да е на разположение.

Моята версия: Никой не е виновен, че имаш лоша организация и се съгласяваш на всички безумия на клиентите си.

Взимай такъв обем поръчки, какъвто можеш да изпълниш и договаряй разумни срокове. Тогава няма да ти се налага да се бъхташ денонощно. Отърви се от страха, че утре може да няма поръчки, затова е най-добре да вземеш всички наведнъж.

Припомни си статиите „Нормираното работно време на един фрийлансър”  и „Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели”.

Таксувай двойно за спешни поръчки. Не пропускай да обясниш на клиента, който настоява да му свършиш работата в неделя или по празници, че това няма как да стане, защото почиваш или пък е възможно на една съвсем друга цена.

Няма да забравя как преди години нов клиент ме потърси в неделя, към 17 часа и поиска веднага! да започна работа по един превод, защото му трябвал за утре до обяд. Когато отговорих, че това ще му струва двойно и трябва да предплати, той ми каза: „Ааааа, това няма как да стане! А и защо да плащам двойно, вие фрийлансърите не сте ли за това – да откликвате винаги, когато имаме нужда?“ Ами… аз поне не съм.

Друг господин пък ми писа: „Имам нужда от 2 статии по 500 думи на тези и тези теми, до утре. Започвайте работа!“ Отговарям аз колко ще му струва, че взимам 50% капаро и че цената за експресна поръчка е двойна. Добавям също каква информация ще ми трябва, за да напиша текстовете. На писмото ми той отговори следното: „Няма как да ви платя предварително за статии, които не знам как ще изглеждат.“ Да. И аз няма как да си разместя цялата програма, за да напиша текстове за някой, с който не съм работила никога и после да се надявам на добрата му воля да ми плати.

Обобщение: Не забравяй, че работата ти с клиентите е двустранен процес за разлика от работата ти като служител. Ако нещо не ти харесва, можеш да го промениш. Ти взимаш решенията за това кога, с кого и колко да работиш.

Начинаещият фрийлансър минава през всички ужасяващи истини, изброени по-горе. Добрият фрийлансър бързо разбира, че това са само проблеми на растежа и намира начин да се справи с тях.

И понеже неизбежно ще се появят два типа коментари: „много е лесно да се приказва, но човек трябва да си плаща сметките” и „не работете с български клиенти и нищо от това няма да ви се случи” , отговарям им още отсега.

На първия със статията „Казусът „свобода по време на свободна практика”.

На втория със статията „Работа с български клиенти – да или не”