Author Archives: Ivanka Mogilska

Имам си гостенка в рубриката “Откъде работя днес” – Биляна Атанасова. Снимките и текстът са нейни. Прочети, разгледай, може това да е  следващото място за работа и почивка и за теб. Хвърли едно око и на блога на Биляна – Home to be.

Така, намираме се в село Стройно, някъде между Ямбол и Елхово. В това село няма ни-що, дори и хора няма много. Тази къща за гости -единствената в селото – е съвсем нова. Има немного голям басейн, обаче пък водата е със затопляне, което е супер. Стаите са съвсееем нормални, даже може да минат и за лукс.

Има интернет почти навсякъде (не знам на горните етажи как е, ние сме на първия етаж) и си е много добър. В момента ние сме единствените гости от 8 двойни стаи.

Леля Руми (домакинка, рецепционист, камериерка, управител и барман-сервитьор) ни прави сутрин някаква закуска, която влиза в нощувката, прави и кафе. На обяд ни изпържи картофи, кюфтета и ни направи салата от домати и краставици от градината зад къщата. Предлага се и цял един вид сладолед. Вечер обаче е по-сложно с яденето в селото, защото леля Руми си отива към 5 часа и няма ресторант, обаче май може да си носиш и да си готвиш (не съм сигурна), става и за нощно къпане.

п. с. Оказа се, че къщата за гости си има име – “Сигнал” и сайт.

3 съвета и 1 трик

Много се е писало по този въпрос, но малко се е чело струва ми се. В случай, че досега не си потърсил информация, ето и моя скромен принос по темата.

1. Колкото по-често публикуваш нов пост, толкова по-бързо обзценяваш предишния. Ако пускаш по нещо на всеки 10 минути – виждала съм хора да го правят – дори информацията, която предлагаш да е много полезна, никой няма да я прочете. Едно, защото хората си имат и други занимания и не могат да ти смогнат. Второ, защото изведнъж се чувстват затрупани от информация и предпочитат да затворят страницата ти и да разглеждат снимки с котки. Трето, защото още на втория – третия час вероятно ще са те блокирали и няма да получават известия от теб.

Това, че сега си намерил няколко много полезни статии и искаш да ги споделиш с всички е хубаво. Но не ги пускай наведнъж. Животът на постовете в социалните мрежи така или иначе е кратък, не си залагай сам капани. Хората няма да се върнат по-късно, за да прочетат публикацията ти. Ако пък пуснеш нов пост, за да ги привлечеш към страницата, ще избуташ старите надолу. Така обзценяваш собствените си постове и оставяш в твоите клиенти, фенове и приятели в социалните мрежи впечатлението, че си пълен досадник.

2. Направи си график за публикации спрямо социалната мрежа, която ползваш: 

• Facebook – минимум 3 публикации седмично ще подсещат феновете на страницата ти, че си жив, развиваш се и имаш какво да им предложиш. Повече от 10 на седмица най-вероятно ще ти спечелят пълен игнор. Пробвай да публикуваш през ден или ако много държиш да се изявяваш и да си полезен – веднъж на ден.
• Twitter – постовете се бълват с по-голяма скорост. За да се докопаш до подобаваща порция внимание, можеш да публикуваш по 5 – 6 туита на ден. В тях влизат ретуитнатите чужди постове и разговорите с други потребители. Да публикуваш туитове през половин час не е добра идея. Рискуваш част от потребителите да спрат да те следват.
• Google+ – според някои тази социална мрежа е пълна скръб. На други им върши работа. Аз съм по-скоро от вторите. Смислените, наистина полезни постове се четат. По отношение на честотата на публикуване е като Facebook – 3 до 10 поста седмично са напълно достатъчни.
• LinkedIn – 2 до 5 поста на седмица е добре. Аз лично пускам линкове към статии от “Свободна практика” и отделно се възползвам от възможността да публикувам статии директно в LinkedIn.

3. Зарежи графика, ако:

• нямаш какво да кажеш – не е добре твоите фенове, последователи, читатели да решат, че им губиш времето, защото не им даваш полезна информация или защото не ги забавляваш достатъчно. Понякога имаш повече полза да си замълчиш, отколкото да дрънкаш.
• Случва се нещо важно за бизнеса ти и за твоите потребители – понякога е по-важно да хванеш момента, отколкото да се съобразяваш с планове.
• Анализът на страницата ти подсказва, че схемата на публикации, която следваш е грешна. Колкото и статии да четеш, най-добре е да следиш поведението на потребителите, да експериментираш и сам да разбереш кога, колко и какви постове да публикуваш.

За да ти е по-лесно, пробвай следното: погледни на общуването през социалните мрежи като на истински разговор лице в лице. Предизвикал си нечий първоначален интерес. Нали не искаш да го изгониш като не спираш да му дрънкаш, засипваш го с ненужна и безинтересна информация, правиш твърде големи паузи или говориш твърде бързо?

Представи си как разговаряш, ама наистина, с всички твои фенове, потребители, посетители и помни, че те във всеки един момент могат да се включат в разговора или да станат и да си тръгнат. Така най-лесно ще решиш как и колко често е най-добре да си общувате. 

Припомни си още:
1. Как да се представя в социалните мрежи и форуми, така че да привлека клиенти
2. Как да общувам с клиенти, колеги и партньори в социалните мрежи

Успех.

п. с. Сподели и твоя опит, ще ни е полезен. Благодаря.

Преди си мислех, че границите на рая са ясно очертани – започват от Резово и свършват на 7 км след Шабла. Сега вече съм склонна да събера границите и да обява за почти свободни, райски кътчета единствено най-южната и най-северната точка на нашето крайбрежие. Между тях са предимно руски квартали, алъш-вериш с джапанки, гащи и магнитчета и строени, недостроени, запустели, понякога чак блатясали, бетонни уроди. Предупреден си. Сега ти предлагам кратък прелет над местата, от които работих последния месец.

Царево

Първата – втората седмица на юли Царево си е доста поносимо място. Не е претъпкано с хора, можеш да избягаш от навалицата по главната улица в парка или край морето. Плажът е малък, пренаселен, сенчест и на него живеят хиляди малки мушички. Плажът на Арапя обаче е съвсем наблизо и е пре-кра-сен. До него можеш да стигнеш пеша, с открито автобусче, което минава на всеки 30 минути сутрин и на 1 час следобед или с кола.

За работа ти препоръчвам бар Shikozo. Интернетът е добър. Персоналът е любезен. Гледката към морето успокоява и мотивира да приключиш по-бързо. Освен това през деня заведението е почти празно, а музиката тиха към никаква. Има високи и ниски маси, можеш да се настаниш където ти е удобно.

По квартирите не знам как е. В хотелите има Интернет и когато доставчикът не се бори с авария, може да се работи спокойно. Друг е въпросът, че докато бяхме в Царево аварираха два пъти и просто бяхме принудени да отидем на плаж рано-рано.

Шабла

Даже не Шабла, а къмпингите след нея. След като излезеш от града, виждаш табела за къмпинг “Регина”, следваш я и се озоваваш в центъра на къмпинг “Добруджа”. Там всеки 4 – 5 бунгалца си имат име и различен собственик. Интернет има в заведенията и в най-близките до рутера бунгала. Ако има повече свободни места, можеш да се разхождаш с лаптопа и да си избираш къде да останеш според Интернета.

Ние бяхме почти на края на света, след който къмпинги вече няма. Мястото се нарича бунгала “Фиеста”, не е ремонтирано от 80-те години, но пък е чисто, зелено и има най-добрия Интернет в околността. Намира се на 2 минути от плажа. Ако не обичаш дивото къмпингуване и спане на палатки, не го пробвай. Условията са абсолютно първобитни и няма да ти хареса. А и току-виж не останало място за нас. 🙂

Това, което виждаш на снимката е място, на което преди имаше тополи. Сега вече няма. Пак е хубаво, но не е същото като преди 2 години. Как ще заварим мястото догодина пък си е съвсем загадка. Надращих и кратък коментар по темата. Не, че ще ти е полезен като информация, но искам да си кажа, затова го копирам и тук:

На към изуй гащи отиват нещата.
В Шкорпиловци дойде цирк “Рио” – цифром и словом една баничарка и една каравана народ. Шапито си нямат, играят в читалището, показват дресура на кучета и гълъби, то не че няма кучета и гълъби в Рио, ама едно време какви клоуни, акробати и жени с бради имаше, а сега…
7 км след Шабла пък, където краят на света обикновено седи под тополите и си клати краката в нищото, тополите изсечени. Не може човек да познае ни мястото, ни края на света. Само едни големи пънове се пулят на ливадата, блещиш се и ти срещу тях и се чудиш да плачеш ли или да хващаш към Рио. Като ти се произясни пред погледа, виждаш че в едно кьоше са останали 3 тополи и 5 бунгала. Още като приближиш към тях и чуваш – шушкат тополите, приказват си, и ти олеква колкото едно тополово листо на душата.
Питаш хората защо са изсекли тополите. Едните викат, че софиянец купил парцелите и ще строи. Другите суснат, че от горското издали заповед да се отсекат тополите, че пречели на туристите. И вечерта, докато се сприятеляваш с комарите – единственият начин да не те разпарчетосат и отнесат целия, и докато ги убеждаваш, че има едни сладки мръвки – софиянци и туристи за унищожение, срещаш края на света. Върви замаян и несвестен между бунгалата, бледичък такъв, слабичък – чак неприятно да му стане на човек като го види. Едно време какъв край на света имаше, а сега…

Обзор

В Обзор е по-добре отколкото в Бяла, но неимоверно по-зле отколкото в Шабла. Там се събрахме трима работяги. Интернетът беше лош към никакъв. Един съвет от мен – никога, никога не вярвай на уверения на хазяйка, която те гледа с очи на синьо куче и твърди, че те мести в стаята с най-добрия Интернет само и само да си доволен. Отваряш лаптопа, цъкаш колкото ти е необходимо, за да провериш, без да се притесняваш от жални и нетърпеливи погледи и след това решаваш дали оставаш или не. Иначе се настаняваш, плащаш си и кротко си ползваш мобилния Интернет една седмица.

Дали можеш да работиш от заведение не знам. Покрай плажа са единствено места за хапване, които не са достатъчно уютни за прекарване на работния ден. На самия плаж има 2 – 3 заведения, но са толкова шумни, че едва ли ще можеш да свършиш нещо. Никъде не видях място, на което да ми се прииска да поседна и да поработя или да чета.

Ако нямаш сериозна причина да си в Обзор – примерно луд фен си на Криско или на Веселин Маринов – най-добре отиди в Шкорпиловци. За това чудно място ще пиша в някой от следващите постове. Припомни си, ако искаш какви са условията за работа в Черноморец и тръгвай към морето, че лятото преполови.

Знаеш ли кое е най-подходящото време да излезеш на свободна практика?
Прочети всички истории от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”, събрани до момента и току-виж до старта на новия, усилен работен сезон си открил отговора. Аз ти представям Майк Рам – преподавател по презентационни и комуникационни умения в школата “По стъпките на Дракона”, на която е и основател. Ако досега не си срещал името му, поразрови се. От Майк винаги има какво да се научи.

Ако вече си врял и кипял фрийлансър, или си начинаещ, но смяташ, че твоята история ще е полезна на други хора, които сега започват или искат да излязат на свободна практика, но още събират кураж, пиши ми. Разкажи ми как стана фрийлансър и аз ще публикувам текста ти със снимка, кратко твое представяне и линк към портфолиото ти.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

Как за почнах да работя като фрийлансър?

Моята история започва с това, че още в началото на своята кариера имах възможност да се докосна до предимствата на това да работиш за себе си. След като завърших университета, като примерно момче започнах работа като програмист на трудов договор в една софтуерна фирма. Фирмата беше добра и макар че заплащането ми беше ниско, бях благодарен за това, че имах възможност да науча много успешни професионални техники, които винаги са ми били полезни в работата. Скоро след това, обаче, мой бивш учител ми предложи да основем собствена компания, за да работим за себе си и да печелим повече.

Фирмата потръгна много успешно и аз успях да почувствам всички предимства на това да работиш като бизнесмен – възможността да преговаряш директно с клиента, да разбереш неговите проблеми, да му предложиш най-доброто за него решение и в крайна сметка да видиш как труда и старанието, които влагаш, се превръщат в парите, които печелиш.

За съжаление, типично по български, между нас, съдружниците, се появиха неразбирателства, конфликти и дрязги и съвсем скоро се наложи да се разделим. Аз се чувствах твърде млад и неопитен и нямах увереността да продължа напред като предприемач. Затова се върнах в корпоративния свят и продължих кариерата си като наемен работник. Чувствах, че това не е точно моят път, но пък в корпоративния свят човек получава усещане за сигурност, което силно го изкушава.

Работих в над 20 компании и стигнах до високи мениджърски позиции, но нещо в мен все ме човъркаше и ме караше да се чувствам неудовлетворен. Искаше ми се отново да започна да работя за себе си, но нямах смелост. Казвах си, че някой трябва да ме уволни от работа, за да се захвана отново със собствен бизнес.

Оказа се, златната рибка (или Онзи, който бди над мен и слуша моите молитви) е чула моето желание и го изпълни. Компанията, в която работих последно като мениджър по производството, тръгна на зле и се наложи да бъде закрита, вследствие на което аз бях уволнен като шеф. Тогава осъзнах, че това е моят шанс да започна наново и го сграбчих здраво. От онзи момент в лятото на 2007 г. стартирах своя преподавателски бизнес и моята компания РамСофт, с която дотогава бях разработвал няколко софтуерни проекта, се превърна в обучителен център, в който работя и до днес.

В началото моята работа беше свързана с обучения по управление на проекти – това беше моята страст в предишната ми професия и вярвах, че мога да помагам на хората да управляват своя бизнес по-добре и по-ефективно. С течение на годините, обаче, започнах да виждам колко много хора имат проблем с това да изразят своите мисли и да говорят убедително пред други хора. Опитът ми в обученията ми даде увереността, че мога да науча и другите да говорят гладко, убедително и атрактивно. Така през 2013 г. създадох школата по презентационни умения „По стъпките на Дракона“ и това е моята основна дейност и досега – обучения по презентационни у комуникационни умения.

Оказа се, че да общуваш с хората е много по-сложно, отколкото да общуваш с компютрите, но за сметка на това е много по-удовлетворяващо. Когато виждам с очите си напредъка и успехите на моите курсисти, това ме изпълва с огромно задоволство. Кариерата ми направи някакъв кръг и отново съм в позиция да работя за себе си. При това работя онова, което обичам и това ме прави щастлив.

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Силвина Фурнаджиева – мениджър уеб проекти
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент

Понякога има и по-важни неща от работата. Не ги пренебрегвай.

Историята на Силвина ще е полезна за всички, които ме питат “Какво да уча, за да стана фрийлансър” и се чудят дали не е добре все пак да поработят някоя и друга година в офис, за да натрупат опит.

Пожелавам ти приятно четене и ти напомням, че можеш да си част от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”. За целта ми изпрати отговор на въпроси от типа: “как се престраших да изляза на свободна практика”; “с какви проблеми трябваше да се боря първоначално”; “с какво се занимавам в момента”; линк към сайта ти, снимка и каквото друго сметнеш, че ще е полезно да прочетат хората, които искат да излязат на свободна практика, но все още не се решават или са начинаещи фрийлансъри. Споделяйки твоята история, помагаш на тях. Пиши ми.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

Моят път към фрийлансърството

Още през ранната си тийнейджърска възраст получих първия си компютър и когато достъпът до Интернет у нас стана възможен за хората извън институции като БАН и университетите, се свързах почти веднага. Бързо ми стана интересно какво има “под капака” на уеб сайтовете, които разглеждам, както досега бях ровила с интерес из компютърната кутия. Тогава нямаше достъпни материали по темата на български, но самата мрежа и книгите на английски в библиотеката бяха достатъчно добър ресурс. Захванах се с учене на HTML, CSS и подобни съкращения.

След няколко години учене и проби започнах да се замислям как мога да превърна хобито да създавам уеб сайтове в работа. Бях на 18 години, не бях работила до момента и фрилансърството стана първият ми източник на доходи. Регистрирах се в платформа за фрилансъри, поработих за няколко клиенти от чужбина, известно време имах и постоянна дистанционна работа, след като с един от клиентите се харесахме и станах част от екипа му – изцяло дистанционен и съставен от още няколко фрилансъри, които работеха (на непълен работен ден) заедно с мен.

Липсата ми на опит обаче си казваше думата и доходите ми бяха далеч по-ниски от тези на познатите ми с “нормална” работа. Умеех да свърша добре основната работа – създаването на уеб сайт, – но за да се стигне до нея, са необходими и познания за привличане на клиенти, каквито нямах. Разчитах предимно на клиенти, които ме намираха в търсачките на фрилансърските платформи и на проектите, които получавах от “шефа” си, но не знаех как да търся активно и как да привличам нови клиенти. След две години на свободна практика се появи възможност да започна първата си “истинска” работа и така и направих.

През следващите десет години преминавах от една “истинска” работа с шеф и работно време на друга. На пръв поглед не съжалявах за това. Имах редовна, сигурна заплата, получавах повишения, а работните ми места, макар и невинаги “по специалността”, бяха интересни. Освен разработчик, а на по-късен етап и project manager по изработването на уеб сайтове, бях редактор на технологично списание, прекарах няколко години в работа по обществено значими проекти в неправителствени организации, дори за няколко месеца бях радиоводеща. Научих се как да общувам с хора в различни екипи и се възползвах от уменията, които ми даде фрилансърството: да организирам сама времето и задачите си и да работя в екип с хора от различни населени места и дори държави, без някога да сме се виждали.

Но… през всичките тези години ми липсваха свободата, възможността да работя от всяка точка на света и сама да организирам работния си ден, както и разнообразието от проекти. От друга страна, фиксираният работен ден, който за разлика от този на фрилансъра има край, ми остави време и сили да придобия нови знания: запознах се с WordPress и започнах да използвам и доразработвам тази система за сайтовете, които правя, научих и доста за управлението на бизнес и продажбите (и разбрах какви са били грешките ми преди). От време на време поемах и дребни проекти през свободното си време, предимно от хора, с които се бях запознала на различните места, където бях работила през годините.

Все по-често се замислях за връщане към фрилансърството на пълен работен ден, но ми беше трудно да преборя страха от липсата на сигурна заплата и от риска да нямам достатъчно клиенти. С удобството обаче лесно се свиква и колкото повече отлагах отказването от редовните доходи, толкова по-страшно изглеждаше то. В крайна сметка обаче последният проект, по който работех в офис на стандартно работно време, приключи и трябваше да избера: да приема предложение за поредното работно място в поредния офис, където да управлявам разработването на един и същи (макар и много интересен) сайт през следващите (неизвестно колко) години или най-сетне да се пробвам отново във фрилансърството. Реших, че е крайно време да пробвам.

Повторното начало не беше лесно. За щастие, бързо се върнах към навиците да се организирам и да работя фокусирано вкъщи, без да се разсейвам и без да разчитам на началник, който да ми казва кога, какво и как да правя. По-трудна беше частта с доходите. Започнах да прилагам наученото от работата и от дебелите книги, които бях изчела през последните години. Свързах се с всички бивши колеги и началници, за да им разкажа с какво се занимавам сега и как мога да им бъда полезна. Започнах да търся клиенти и в България, за сметка на фрилансърските платформи, където профилите ми от едно време отдавна бяха хванали паяжини.

Постепенно нещата започнаха да се получават. Намерих първия си клиент (бивш колега ме препоръча на своя приятелка, която имаше нужда от обновяване на сайта си). После и втория (отговориха ми положително на оферта за осъвременяване на сайта на една от многото фирми с видимо остарели сайтове, на които бях изпратила предложения за промени). Скоро след началото заработих в екип с моя бивша колежка, която се занимаваше с онлайн маркетинг. Доволните ни клиенти, които ни препоръчваха други, започнаха да стават все повече… и сега, две години по-късно, работим в екип с още петима колеги (трима уеб разработчици, дизайнер и копирайтър) за все повече клиенти и по все по-големи и сложни проекти. И работата ни продължава да расте, най-вече на базата на препоръки от наши доволни клиенти, бивши колеги и началници, а ние – да включваме нови хора в екипа. Сайтът, на който можете да се запознаете с нас, е http://globalstudiobg.com/. Ако имате опит с разработването на WordPress плъгини и теми, ще се радваме да ни пишете и да заработим и с вас.

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент